Сръбският футбол през историята е дал многобройни легенди, но много малък брой от тях са имали толкова бурен живот какъвто е имал Иван Бек, най-добрият стрелец на националния отбор на Кралство Югославия на първото Световно първенство проведено през 1930 година в Уругвай. Бек, по-известен с прякора Ивица, е истинска легенда на югославския и сръбски футбол, и въпреки че обществеността го е "опознала" чрез филма "Монтевидео, ще се видим", малцина знаят какъв наистина е бил неговият житейски път, през какво е преминал и преживял, за да накрая да умре в най-голяма беда. Бил е участник във Втората Световна война като член на френското Съпротивително движение, а по една героична акция в която е участвал през 1967 година е заснет холивудския филм "Гнездо на орли", голям хит с Ричард Бъртън и Клинт Истууд.
Ивица, както заради ситната му структура го наричала майка му, на Световното първенство в Уругвай през 1930 година постигнал три гола и бил най-добър стрелец на националния отбор на Югославия, който заел трето място, а през това време бил най-платеният чуждестранен футболист във Франция, където играл за Сет. Легендарният нападател обаче е минал по изключително тежък път до върха.
Членът на легендарното поколение, който предвождал нападението на Югославия на СП в Уругвай с Благойе Марянович и Александър Тирнанич по произход не е бил сърбин. Неговият баща е судетски немец, който е отраснал във Войводина, тогава все още част от Австроунгарската монархия, а майката чехкиня. Вили и Марта станали родители на сина Иван на 29 октомври 1909 година в Белград, по-точно в Чубура. Въпреки фактът, че нито един от родителите не е бил със сръбска националност, Ивица е отгледан като православен сърбин. Когато бил на седем години, Ивица остава без баща, който, въпреки че е немец, воювал за Сърбия в Първата Световна война, а починал на Каймакчалан през 1916 година като надзорник-лейтенант на артилерийска батарея, във войската на Кралство Сърбия.
Ивица започнал да се занимава с футбол на 16 години, а веднага, през тази 1925 е включен в първия отбор на клуба БСК, един от най-популярните в това време. Неговият разкошен талант бързо се изразил, а статистиката, която имал в това време може да се сравни с тази която сега имат Кристиано Роналдо или Лео Меси. За БСК е изиграл 50 мача и е вкарал чак 51 гола, повече от един на мач. Всичко това в периода от 17-ата до 19-ата си година. За националния отбор дебютирал на едва 18 години, на 15 май 1927, срещу България в София (загуба с 0:2). На едва 19 години отишъл във Франция където подписал договор с клуба Сет. Докато е играл за Сет бил най-платеният футболист във Франция. Интересно е, че годината преди да се премести във Франция провел в Шабац, за да завърши средно училище. Тази година провел играейки за шабачката Мачва. Съществуват теории, че в Шабац се преселил заради любов, но се разочаровал, защото не била споделена, а заради това заминал за Франция, където много бързо станал голяма звезда.
С новия клуб Бек през април 1930 година спечелил Купата на Франция, с победа на финала срещу фаворизирания Расинг Париж с 3:1. Бек вкарал два гола, а пресата го величаела с дни и писала, че е най-добрият играч във Франция. Три месеца по-късно е играл на СП в Уругвай за Югославия, но тази част вече всички я знаят, благодарение на филма "Монтевидео, ще се видим".
След завръщането от Монтевидео Бек за кратко напуска Франция и една година прекарва играейки за Урания от Женева за която е вкарал 16 гола в същия брой мачове. Последният мач в екипа на националния отбор на Югославия е изиграл през 1931 година срещу Полша в Познан когато е отбелязал два гола. За държавния отбор на Кралство Югсолавия има общо седем срещи и е постигнал пет гола. След мача в Полша, Бек е взел френско гражданство и в следващите години е изиграл пет срещи за този национален отбор, но не е успял да се запише сред голмайсторите. В началото на 1932 година се завърнал в Сет, а с този клуб през 1934 година е спечелил дубъл във Франция - първенството и купата.
От 1935 до 1939 година играе за Сент Етиен където продължава да блести. В екипа на "зелените" е постигнал невероятните 103 гола в 108 двубоя. Следва Втората Световна война, а капитулацията на Франция, юни 1940 година, го заварва като член на Монпелие. Бек много бързо след окупацията и разделянето на Франция се включва активно в Съпротивителното движение в което полека, но сигурно напредва и дори става командир на един отряд.
Прославеният футболист влиза завинаги в книгите за Втората Световна война на 21 юли 1944 година. Бек предвождал отряд доброволци, който превзел крепостта Систерон във френските Алпи. Систерон бил превърнат от немците по време на войната в затвор, а Бек и неговите съратници са успели да я превземат и да освободят голям брой затворници. Подвигът на Бек и неговите френски приятели послужил като вдъхновение за големия холивудски хит, който в Сърбия е познат под заглавието "В орловото гнездо" (в България - "Гнездо на орли" - б.р.), с известните Ричард Бъртън и Клинт Истууд в главните роли.
След края на Втората Световна война, Бек, тогава вече 36-годишен, повече не е играл футбол, а опитал да работи като треньор, но не е имал много успехи. Работил в по-малки клубове, но не се доближил до успехите, които имал като футболист. Трагично е, че пред края на живота Бек буквално преживявал, въпреки че през кариерата е заработил много пари, но заради Втората Световна война напълно обеднял. През петдесетте години на миналия век Бек, който никога не се е женил, бил собственик на кръчмичка в Сет, но и тази работа пропаднала. Преди смъртта е вършил физическа работа на пристанището, а починал изненадващо, на улицата като последица от сърдечен удар на 2 юни 1963 година, бил е на само 53 години. Погребан е в гробище Ле Пи в Сет и дълго е бил забравен чак и в родината, но благодарение на Драган Бйелогърлич и неговия филмов сериал за успехите на националния отбор на Югославия на СП в Уругвай и по-младите поколения знаят кой е бил Ивица Бек.
