"За някои футболът е печатане на пари, играят ФИФА в реалния живот. За други е страст", заяви новият бранител на Унион.
В Сърбия сякаш полека го забравят. Рядко в кръчма ще чуете да тръгне приказка за Невен Суботич. А точно Невен Суботич е човек за когото трябва да се говори. И затова, че е изключителен футболист. И затова, че не беше само изключителен футболист. Суботич чрез своята фондация вече години помага на хората от селските райони в най-бедните държави в света, предимно в Африка. И затова не изненадва, че има малко специфичен поглед към света около себе си.
Затова вероятно и прие да продължи кариерата в берлинския Унион, един съвсем алтернативен клуб, който чак и по времето на ГДР беше - колкото е могъл - опозиция на Щази. Имало е тук дисидентски тонове, имало е гениални идеи, като онази привърженици да дарят кръв - буквално - за да съберат достатъчно пари Унион да остане в четвърта лига на Германия.
Но с целия този чар, Унион просто не е част от новия, модерния футбол какъвто се е запътил по цялата планета. Па и във Франция, от която Суботич пристигна, а в която ПСЖ, както отбелязва авторът на обширното интервю в тиражния Билд, пали милиони. ПСЖ и Унион, дали те изобщо се занимават със същия спорт?
"На всички е ясно какво се случва в модерния футбол. Големите клубове опитват да се откъснат от малките. Защото за някои футболът е печатане на пари, сякаш играят ФИФА на конзола, само че го правят в реалния живот. За други, особено за привържениците, футболът е страст, стил на живот. За съжаление, онези, които носят футбола в сърцето не седят често на върха. Но привърженическата култура не смее да клекне. Въпреки че още не сме намерили баланс между истинския футбол и всичките тези пари", каза Суботич в интервю за Билд.
Това също така е напълно ясно. Докато повечето клубове едва преживяват, ПСЖ изтресе 222 000 000 евро за Неймар. Какво би направил Суботич с тези пари?
"Всичко бих дал в моята фондация. Тя е делото на моя живот. Концентрираме се на селска подкрепа в най-бедните държави в света. Там хората всеки ден се сблъскват с невероятни трудности. Жени и деца пътуват по няколко часа да намерят какъвто и да е извор на вода", отговаря Суботич.
Всичко това донася и други проблеми. На които няма отговор. Въпреки че има решения.
"Образование! Образованието наистина може да помогне да се поправи бъдещето. Затова им осигуряваме чиста вода не само в жилищата, а и в училищата. Грижим се за санитарни извори, за да защитим и личното пространство на децата", каза Суботич.
Футболист, който мисли извън шаблона. Мисли и извън футбола. И не му допада винаги онова което вижда. Да речем, ръстът на популярността на ултрадесничарската Алтернатива за Германия.
"Сякаш ни липсват идеи. Всички чакат да се появи нещо ново", заяви Суботич.
Вече не е играч около когото се редят най-големите европейски клубове, но е вдъхновение за мнозина, па и сред колегите. Някогашният съотборник в Дортмунд Нури Шахин още веднъж ни подсети колко голям човек всъщност е Невен Суботич.
Нашите думи не са нужни...
"Проведох седмица в Етиопия в компанията на моя скъп приятел Суботич. Още от 2013, Невен прави кладенци, за да задоволи потребностите за вода на онези най-бедните в региона в който тя е оскъдна. Нужда за чиста вода, за да се попречи на болести, които се предизвикват от нехигиенични условия на живот. Той също така подстрекава децата да ходят на училище.
С подкрепата на своята фондация, досега е направил около 100 кладенеца за вода. Винаги ми е говорил: "Трябва да видиш онзи миг, за да разбереш как водата променя човешкия живот." Беше прав. Благодарение на теб, преживях най-незабравимия опит в моя живот.
Не мога да ти благодаря достатъчно за това, че ми даде възможност да бъда част от този акт на неограничена доброта. Сега ще работим заедно, за да създаваме усмивки на децата по света. Благодаря ти!"
Сръбският футбол през историята е дал многобройни легенди, но много малък брой от тях са имали толкова бурен живот какъвто е имал Иван Бек, най-добрият стрелец на националния отбор на Кралство Югославия на първото Световно първенство проведено през 1930 година в Уругвай. Бек, по-известен с прякора Ивица, е истинска легенда на югославския и сръбски футбол, и въпреки че обществеността го е "опознала" чрез филма "Монтевидео, ще се видим", малцина знаят какъв наистина е бил неговият житейски път, през какво е преминал и преживял, за да накрая да умре в най-голяма беда. Бил е участник във Втората Световна война като член на френското Съпротивително движение, а по една героична акция в която е участвал през 1967 година е заснет холивудския филм "Гнездо на орли", голям хит с Ричард Бъртън и Клинт Истууд.
Yvan Beck (vrai nom Ivica Bek) fut la première grande star de l'ASSE de 1935 à 1939. Il mourra seul à 53 ans en 1963 pic.twitter.com/JSesj45DAo
Ивица, както заради ситната му структура го наричала майка му, на Световното първенство в Уругвай през 1930 година постигнал три гола и бил най-добър стрелец на националния отбор на Югославия, който заел трето място, а през това време бил най-платеният чуждестранен футболист във Франция, където играл за Сет. Легендарният нападател обаче е минал по изключително тежък път до върха.
Членът на легендарното поколение, който предвождал нападението на Югославия на СП в Уругвай с Благойе Марянович и Александър Тирнанич по произход не е бил сърбин. Неговият баща е судетски немец, който е отраснал във Войводина, тогава все още част от Австроунгарската монархия, а майката чехкиня. Вили и Марта станали родители на сина Иван на 29 октомври 1909 година в Белград, по-точно в Чубура. Въпреки фактът, че нито един от родителите не е бил със сръбска националност, Ивица е отгледан като православен сърбин. Когато бил на седем години, Ивица остава без баща, който, въпреки че е немец, воювал за Сърбия в Първата Световна война, а починал на Каймакчалан през 1916 година като надзорник-лейтенант на артилерийска батарея, във войската на Кралство Сърбия.
@footballandwar 1930 WC YUG player Ivan Bek, b.1909 to GER Dad & CZE mother. Pld for FRA & Sete. Fought for French Res. in WW2 in Alpines pic.twitter.com/Gt2ZpFbttN
— worldcup1930project (@WC1930blogger) July 31, 2017
Ивица започнал да се занимава с футбол на 16 години, а веднага, през тази 1925 е включен в първия отбор на клуба БСК, един от най-популярните в това време. Неговият разкошен талант бързо се изразил, а статистиката, която имал в това време може да се сравни с тази която сега имат Кристиано Роналдо или Лео Меси. За БСК е изиграл 50 мача и е вкарал чак 51 гола, повече от един на мач. Всичко това в периода от 17-ата до 19-ата си година. За националния отбор дебютирал на едва 18 години, на 15 май 1927, срещу България в София (загуба с 0:2). На едва 19 години отишъл във Франция където подписал договор с клуба Сет. Докато е играл за Сет бил най-платеният футболист във Франция. Интересно е, че годината преди да се премести във Франция провел в Шабац, за да завърши средно училище. Тази година провел играейки за шабачката Мачва. Съществуват теории, че в Шабац се преселил заради любов, но се разочаровал, защото не била споделена, а заради това заминал за Франция, където много бързо станал голяма звезда.
С новия клуб Бек през април 1930 година спечелил Купата на Франция, с победа на финала срещу фаворизирания Расинг Париж с 3:1. Бек вкарал два гола, а пресата го величаела с дни и писала, че е най-добрият играч във Франция. Три месеца по-късно е играл на СП в Уругвай за Югославия, но тази част вече всички я знаят, благодарение на филма "Монтевидео, ще се видим".
След завръщането от Монтевидео Бек за кратко напуска Франция и една година прекарва играейки за Урания от Женева за която е вкарал 16 гола в същия брой мачове. Последният мач в екипа на националния отбор на Югославия е изиграл през 1931 година срещу Полша в Познан когато е отбелязал два гола. За държавния отбор на Кралство Югсолавия има общо седем срещи и е постигнал пет гола. След мача в Полша, Бек е взел френско гражданство и в следващите години е изиграл пет срещи за този национален отбор, но не е успял да се запише сред голмайсторите. В началото на 1932 година се завърнал в Сет, а с този клуб през 1934 година е спечелил дубъл във Франция - първенството и купата.
От 1935 до 1939 година играе за Сент Етиен където продължава да блести. В екипа на "зелените" е постигнал невероятните 103 гола в 108 двубоя. Следва Втората Световна война, а капитулацията на Франция, юни 1940 година, го заварва като член на Монпелие. Бек много бързо след окупацията и разделянето на Франция се включва активно в Съпротивителното движение в което полека, но сигурно напредва и дори става командир на един отряд.
Rétrospective ASSE: Lors de la saison 1935-36, Ignace Tax et Yvan Beck rejoignent les Verts. L'ASSE termine 3e de D2 pic.twitter.com/aAp0wlddbu
Прославеният футболист влиза завинаги в книгите за Втората Световна война на 21 юли 1944 година. Бек предвождал отряд доброволци, който превзел крепостта Систерон във френските Алпи. Систерон бил превърнат от немците по време на войната в затвор, а Бек и неговите съратници са успели да я превземат и да освободят голям брой затворници. Подвигът на Бек и неговите френски приятели послужил като вдъхновение за големия холивудски хит, който в Сърбия е познат под заглавието "В орловото гнездо" (в България - "Гнездо на орли" - б.р.), с известните Ричард Бъртън и Клинт Истууд в главните роли.
След края на Втората Световна война, Бек, тогава вече 36-годишен, повече не е играл футбол, а опитал да работи като треньор, но не е имал много успехи. Работил в по-малки клубове, но не се доближил до успехите, които имал като футболист. Трагично е, че пред края на живота Бек буквално преживявал, въпреки че през кариерата е заработил много пари, но заради Втората Световна война напълно обеднял. През петдесетте години на миналия век Бек, който никога не се е женил, бил собственик на кръчмичка в Сет, но и тази работа пропаднала. Преди смъртта е вършил физическа работа на пристанището, а починал изненадващо, на улицата като последица от сърдечен удар на 2 юни 1963 година, бил е на само 53 години. Погребан е в гробище Ле Пи в Сет и дълго е бил забравен чак и в родината, но благодарение на Драган Бйелогърлич и неговия филмов сериал за успехите на националния отбор на Югославия на СП в Уругвай и по-младите поколения знаят кой е бил Ивица Бек.
Сурово искрено интервю на сръбския защитник за Шпорт Билд.
От лятото на 2008 до януари 2018 година Невен Суботич игра за Борусия (Дортмунд) и побеждава. Печели трофеи, между тях и две шампионски титли на Германия. През зимата се пресели във Франция в редовете на Сент Етиен, но все още има какво да каже за бившия си клуб.
През сега вече далечните 2011 и 2012 година Борусия със спечелването на поредни шампионски титли осъществи един от най-големите успехи в новото време, като това бяха последните големи успехи преди Байерн да господства над немския футбол.
"На днешната Борусия липсват постулатите върху които функционираше шампионската Борусия. Като играч са ви потребни подкрепа и самоувереност. В последната година и половина Борусия имаше трима различни треньора, всеки носи със себе си различни идеи и концепция. А Борусия не търпи това. На нея й липсва постоянство", изтъква Суботич в интервю за Шпорт Билд.
За последен път кохезия Борусия е имала докато я води Юрген Клоп.
"Борбеният дух беше цената, която се плащаше за вход в нашия отбор! Който не е искал да се бори, не е имал шанс да заиграе на Вестфален. Всеки който е идвал в този клуб имаше нещо специално което придаваше специална нотка на Борусия. Това се изразяваше на всяко място, бяхме добра група футболисти, но... Борусия после изгони лидерите в отбора! Вече няма кой да подвикне в съблекалнята, фитнеса, на терена или на пътуванията", твърди Суботич.
Сръбският защитник критикува и наследниците на мениджъра на Ливърпул на Вестфален.
"В моментите в които попадна Борусия си пролича колко е важно да имаш треньор със стабилен характер. Някой който ви вярва вместо непрекъснато да ви седи на главата и да проверява дали правите всичко точно както го замислил. Никой няма доверие в играчите така както го имаше Клоп, а докато не намерят новия Клоп в Борусия трябва да са наясно, че съдбата им ще е такава", заключи Невен Суботич.
Френската страница Butfootballclub.fr публикува интервю с Невен Суботич. Сръбският защитник прероди кариерата си в Сент Етиен и отговаря на разнообразни въпроси за футболния си път свързани със съотборници, противници, треньори, примери...
А когато имате играч, който дълго време е на най-високо ниво, всякак е интересно какво има да каже.
"Когато бях малък, мечтаех да съм нападател, да вкарвам голове. Когато разбрах, че ще имам по-добри шансове да се реализирам като защитник в професионалния футбол, започнах да изучавам играта на някои защитници. Като тийнейджър живеех в САЩ. Там можех да гледам почти само английското първенство. Така че мои примери бяха Джон Тери и Неманя Видич, с който по-късно играх в националния отбор", заяви Суботич.
- Кой е най-добрият играч с когото си играл?
- Играл съм с много добри играчи, с някои световни футболисти. Но най-добрият е Матс Хумелс. Играхме дълго в Дортмунд на позицията стопери. Той е фантастичен играч. Обичах да играя с него. На много ме е научил.
- Най-добрият играч срещу когото си играл?
- Имало е много. Но ако трябва да отделя един, тогава това е Кристиано Роналдо. Най-добър сред всички. Невероятен е. Въпреки че не го виждаш 89 минути, той е способен да влезе в мача в 90-ата. Толкова е талантлив.
- Кой треньор ти е помогнал най-много в кариерата?
- Много дължа на Юрген Клоп. Посрещна ме в Майнц, когато бях в САЩ. Имах тест и ме взе. След това ме взе в Дортмунд. Очевидно е треньор, който е разчитал на мен. Той е лоялен, искрен човек. Винаги ти казва това което трябва да ти каже, без значение дали е нещо добро или лошо. С него всички знаят какво е положението.
- Какво мислиш, кой ще спечели Шампионската лига, Лига Европа и Световното първенство?
- В Лига Европа вече я няма Борусия (Дортмунд) и признавам, че не знам кои отбори още са в играта. В Шампионската лига виждам Барселона. А за Световното първенство - мисля че Германия ще защити титлата. Фаворит е.
Мислите, че познавате Пиер-Емерик Обамеянг? Звездата на Борусия (Дортмунд) и най-скъпата покупка в историята на Арсенал с бързите крака и още по-бързите автомобили? Ето нещо и зад головете му, маската на Батман и блясъка в живота на момчето от Африка станало супер звезда в Бундеслигата. 1) Всичко което ти трябва е Лав(ал)
Пиер-Емерик Емилиано Франсоа Обамеянг е роден в западния френски град Лавал на 18 юни 1989 година, споделяйки датата си на рождение със сър Пол МакКартни и бившия треньор на Англия и Милан Фабио Капело. Родената във Франция майка, Маргарита, има испански корени, а баща му, Пиер, е роден в западната африканска държава Габон, като е бил професионален футболист в Лавал, когато най-младият - и най-известният - от тримата му синове се е родил. "Всеки път когато напускам Лавал и здравата му среда, наистина се чувствам добре, моето тяло е отпочинало", обяснява Обамеянг, който се завръща в родния си град четири или пет пъти годишно. "Връщам се в Дортмунд пълен с енергия."
2) Мечта от съблекалнята
Пиер-старши, който също е играл за Льо Авър, Тулуза и Ница преди да завърши кариерата си в друг френски клуб, Руан, през 2002, напуснал родината си, за да преследва мечтата си да стане професионалист в Европа. "Имаме футбола в кръвта си", казва Обамеянг, който е заведен от дядо си на първата си сериозна тренировка в Лавал на 11 години. Но желанието станало истинско, когато баща му го завел в съблекалнята на мъжкия отбор на Ница. "Нещо се промени в мен. Аз имах мечтата да стана професионалист. Но беше мечта, много деца я имат", обяснява Обамеянг. "Но когато вдишах въздуха в съблекалнята, знаех точно какво искам."
3) Проблемите на юношеството
Имайки генетично предимство, връзките на Обамеянг-старши във футбола помогнали на Пиер-Емерик и братята му да се присъединят към младежката академия на Милан. Въпреки това нито един няма да стане "росонер". "Това беше голяма стъпка за мен, но научих много там във всеки случай", призна звездата на Дортмунд, чиято работна етика е изградена от бившия защитник на Милан Филипо Гали при пристигането му в Миланело през 2008. "Той очакваше всеки играч да се връща назад." Последователни наеми във френските клубове Дижон, Лил и Монако не възпламеняват потенциала му, като вкарва само четири гола в 33 мача в Лига 1. 4) Зелен със завист
През януари 2011, на ивицата на нов наем, кариерата на Обамеянг е на кръстопът. За щастие, той поема по правилния път, този който води към Сент Етиен. "Въпреки че дотогава нещата не се развиваха добре за него, видях едно нещо в първата тренировка: той беше способен да надвие всеки с топката в краката си със спринт от 60 метра", заяви бившият треньор Кристоф Галтие. Въпреки че вкарва само два пъти в 14 шампионатни мача за френския клуб, вярата на Галтие в неговия млад нападател води до трансфер, който става постоянен през следващия сезон. 35 гола в само 73 мача в първенството през следващите два сезона доказват, че Галтие е бил напълно прав!
Обамеянг заслужи трансфер в Борусия (Дортмунд) с добрите си изяви в Лига 1
5) Зад блясъка
Който и да каже "Обамеянг" провокира образи не само на футболист, но и на модна икона. Известен с любовта си към страхотни спортни коли и още по-възпламеняващи прически, модният усет на Оба е завъртял почти толкова глави колкото и скоростта му защитниците в Бундеслигата. Емблемата на Батман изрязана в косата му или отпечатана на обувките му е скромност сравнено с инкрустираните с кристали за 3500 долара обувки, които носил по време на загрявката за дербито с Лион. Но да оставим настрана всички аксесоари, Обамеянг е доста земен. "Често ме питат дали не е дразнещо да правя толкова снимки и да давам толкова много автографи. Не, винаги съм мечтал за това, така че няма да се оплаквам", заяви човекът, който боядиса червеното си ферари в зелено, цветът на тогавашния му клуб Сент Етиен. "Когато бях малък, обичах да се снимам със звезда."
Публикация, споделена от Bundesliga (@bundesliga_en) на
6) В името на бащата...
Обамеянг не позволява на успеха да му завърти главата заради начина по който е отгледан. "Израснах с манталитета на баща ми: ако искаш да постигнеш нещо, трябва да се бориш за него", обяснява той. "Щях да съм същия и ако не бях футболист. ОК, нямаше да си купя ферари, но щях да се обличам точно така. Бих искал хората наистина да ме опознаят. Тогава те може би ще видят, че съм различен от представата, която имат за мен. Това е само външния ми вид, моята кола, останалото е това което наистина съм аз." И няма да видите баща му да се оплаква: "Той също се облича доста лудо понякога. Давам му съвети."
Вероятно не е изненада, че Обамеянг обича спортните коли, имайки предвид собственото си ускорение на терена. Когато Юсейн Болт постави световния рекорд на 100 м в Берлин през 2009 му отне 3,78 секунди да достигне 30-ия метър. Светкавично бърз, но Обамеянг също може да се впише в тази категория. "Когато бях в младежките отбори на Милан избягах 30 метра за 3,9 секунди, това е официално, но съм ги минавал и за 3,7 секунди", заяви той в интервю пред немска медия преди да предложи - на шега - вестникът да организира надбягване между него и ямайската икона на спринта. Докато Болт запази мълчание, немският спринтьор Юлиан Ройс - няма връзка с Марко - хвърли ръкавицата към Обамеянг, предизвиквайки го в състезание да "възстанови честта на атлетиката", получавайки забавен отговор от нападателя на Дортмунд.
Публикация, споделена от Bundesliga (@bundesliga_en) на
8) Създаден, а не роден голмайстор
Обамеянг наистина предизвика Болт по време на телевизионно интервю през 2016, като може би двамата могат да направят дуел на кратко разстояние, когато осемкратният олимпийски шампион се появи отново в Дортмунд за тренировки. Но не само скоростта на Обамеянг донесе купчината му голове за "жълто-черните", нито - колкото и да е трудно да се повярва - е бил вроден инстинкт. "Ако го имах за още един сезон, той щеше да играе като централен нападател", признава Галтие, който поставя Обамеянг - като мнозина преди него - в по-широка роля. "Той откри нещо, което нямаше преди: голямо хладнокръвие пред вратата. Нямаше това когато пристигна при нас, а го придоби чрез усилена работа."
Пиер-Емерик Обамеянг е рекордният африкански голмайстор в историята на Бундеслигата с 97 гола
9) Габонски бог
Той е бил канен да играе за националния отбор на Италия До 19, играл е за този на Франция до 21 през февруари 2009, но националната му кариера с държавата в която е роден спира със само един мач. "Това беше решение на семейството и на сърцето", каза той, за да обясни неговия избор да представя Габон на мъжко ниво като баща му и брат му Вили. "Искам да съм пример за моята страна и Африка. Ще бъде най-страхотното нещо което мога да постигна, ако донеса на хората в Габон малко радост. Моята мечта е да играя на Световно първенство с Габон." Най-близо до глобален турнир той беше на Олимпийските игри през 2012 година в Лондон където вкара първият за нацията си - и до днес, единствен - олимпийски гол.
10) От нападател до супер герой
Еластичната физика на Обамеянг му позволява да прави запазената си марка - салта достойни за олимпийски гимнастик, но игривата му личност означава, че също така е бил изобретателен с отпразнуванията на головете. Той извади маска на Супермен зад рекламите на спонсорите по време на мач от френското първенство, след като вкара за Сент Етиен срещу Рен през 2012/13, в знак на почит към съотборника му и вратар Жереми Жано. Грижливите привърженици на Борусия одобриха това след първия официален мач на Обамеянг за клуба, победата за Супер купата над Байерн през 2013. "Това беше наистина хубаво", каза той. "Показа ми, че ги е грижа и са си написали домашното." "Оба работи много усилено", каза Марко Ройс, който веднъж се присъедини към съотборника си за известното им празнуване Батман и Робин. "Но никога не губи отпуснатото си настроение заради това."
Футболистът на Борусия (Дортмунд) е готов за ново спортно предизвикателство със Сент Етиен във френската Лига 1. Ханс-Йоаким Ватцке, изпълнителен директор, и Михаел Цорк, спортен директор, изпълниха желанието на играча да прекратят договора му "заради невероятният принос на Невен към клуба, на спортно и лично ниво".
Като играч под наем в Кьолн пред Жълтата стена - истинска любов!
"Имахме огромен успех в почти десетте години в които Невен беше с нас и по отношение на характер той е страхотна личност в редиците ни. Искам да използвам възможността да му благодаря сърдечно от името на "жълто-черните", заяви Ватцке за Суботич, който се присъедини към Борусия (Дортмунд) от Майнц 05 през лятото на 2008 година. Той записа 265 състезателни мача за клуба, в които отбеляза 19 гола. Що се отнася до отличията, той стана шампион на Германия през 2011, спечели дубъл през 2012 и завърши втори в Шампионската лига през 2013 във финала на Шампионската лига.
Един момент, който ще живее дълго в паметта е когато Суботич застана на покрива на автомобила си, празнувайки титлата в Бундеслигата през 2011 с привържениците. Михаел Цорк добави: "Невен представя страхотна и успешна ера за Борусия. Той е специален и стойностен играч. Нашите врати в Дортмунд винаги ще останат отворени за него!"
С Ватцке
"Искам да кажа благодаря от дъното на сърцето си за деветте години в Борусия (Дортмунд). През това време сме изживели много заедно и преминахме през възходи и спадове заедно. Това време ще остане завинаги в моето сърце", заяви Невен Суботич, който добави: "Благодаря на всички привърженици на Борусия за чудесното време, защото без вашата подкрепа нищо нямаше да е възможно. Беше чест за мен да се боря за топката и да празнувам страхотните титли за нашия отбор, заедно с целия град. Тези моменти създадоха връзка между мен и клуба - и особено с хората свързани с него. Тази връзка винаги ще съществува."
Футболистът на Борусия (Дортмунд) Пиер-Емерик Обамеянг реши да остане в този немски клуб. Според медиите Обамеянг през летния трансферен прозорец е бил желан от Милан, Реал (Мадрид), Барселона. За него са били заинтересувани и клубове от Китай.
Както сам признава е бил изкушен, но е решил: "Оставам в Борусия".
"Никой не може със сигурност да каже какво носи бъдещето. Разговарях с началниците на Борусия преди почивката, казах какво мисля, че може би съм готов и да пробвам нещо различно. Бях искрен и открит с тях. Но нито един клуб, който ме потърси не можа да осъществи това. Затова оставам в Борусия", заяви Обамеянг пред немските медии.
Единствените клубове, които били готови да платят 80 милиона евро колкото Борусия иска за габонеца са били от Китай.
"Китай беше една от възможностите. Нормално е да съм размислял когато предложиха толкова пари. Знам, че мнозина говореха, че това би било крачка назад в моята кариера, но вярвам, че няма човек, който не би разгледал такова предложение", заяви голмайсторът на Бундеслигата за изминалия сезон.
Обамеянг е в Борусия от 2012 година, когато беше привлечен от Сент Етиен. Кариерата му започва в Милан, а през годините е играл за Дижон, Лил и Монако.
