Интере, дали те е макар малко срам?

Спиралата от глупави ходове на миланския великан се продължи с втория най-голям трансфер в историята на футбола от който за утеха (или присмех) му се полага 1,5%.

Преминаването на Филипе Коутиньо от Ливърпул в Барселона е трансфер, който ще бележи зимния трансферен прозорец. Бразилецът напусна "Анфийлд" като втория най-скъп играч в историята на футбола, а на Ливърпул като утеха остава, че направи най-добрият бизнес ход в историята на януарските трансферни прозорци с вещия дрибльор.

"Червените" заработиха от Коутиньо повече от 12 пъти,  с оглед на това, че през януари 2013 г платиха на Интер само 13 000 000 евро, а го продадоха за 160 000 000 евро, ако се изпълнят бонусите. В Ливърпул дойде като талантлив футболист, а напуска като супер звезда. Което поставя въпросът: как в Интер не са успели да оценят по-добре качеството на Коутиньо?

Вероятно бразилецът никога нямаше да напусне за такива пари, ако беше останал в Интер. Нито Интер би имал финансовият капацитет да вдигне цената колкото Ливърпул, дори и Коутиньо да беше израснал на "Меаца" до играча какъвто стана на "Анфийлд". А все пак, Мауро Икарди може с лекота да напусне за 100 000 000 евро и повече, което е показател, че Интер продължава да може да продава скъпо.

Факт е, че Интер отново изпусна огромен капитал, който му беше в ръцете. Доведе Коутиньо за по-малко от 4 000 000 евро, заработи от неговата продажба, но не и приблизително колкото Ливърпул сега. Истина е, че в Интер никога не са вярвали твърде много в Коутиньо. През петте години в които беше в договор с "нерадзурите", две проведе под наем във Вашко, а половин сезон в Еспаньол. Само един сезон записа от начало до край в миланския клуб. Достатъчно доказателство колко са му вярвали, въпреки че половингодишния наем в Еспаньол показа, че на него трябва да се разчита сериозно. Това е Интер...

Докато светът шуми около бруталните цифри на трансфера на Коутиньо, символично парче от тортата отива при "нерадзурите". Колкото да ги подсети какво са загубили... На Интер се полагат 1,5% от трансфера на Коутиньо в Барселона, което в превод е 2 400 000 евро. Примерът работи, 4 000 000 евро от трансфера отиват в първия клуб на Коутиньо - Вашко Да Гама.

Пропускът с Коутиньо не е изолиран случай в морето на лоши преценки в Интер и ходовете на футболния пазар. Това е само продължение на черната спирала заради която Интер често е предмет на присмех в Италия. Ние се сетихме за осем големи пропуска на Интер, а вероятно има и повече, можете да ги допълните.

ДЕНИС БЕРГКАМП (1993-1995)

Черната серия на Интер започваме с холандския гросмайстор Денис Бергкамп. Дойде като голяма звезда от Аякс през 1993 в пакет със сънародника си Йонк и заради Интер и тогава най-доброто първенство в света отказа на Реал (Мадрид). Първият сезон беше коректен, чак беше голмайстор в турнира при похода до Купата на УЕФА. Затова вторият беше съпътстваща щета на лошата политика на Интер, промяна на треньора и атмосферата около клуба, която се създаде когато преминаваше в ръцете на Масимо Морати.

Италианците нямаха милост към Бергкамп. Във втория сезон вкара само пет гола, а една медия, която давала обидната награда "Магаре на седмицата" по това време я преименувала на "Бергкамп на седмицата". Интер реши вместо него да доведе Маурицио Ганц. Продаде Нелетящия холандец на Арсенал, а останалото е история... Интер години беше проклет клуб, Бергкамп изписа история във Висшата лига и Арсенал.

РОБЕРТО КАРЛОШ (1995-1996)

Един от най-добрите леви бекове в историята на футбола дойде в Интер като млада звезда от Палмейрас и отказа трансфер в Астън Вила. Постигна еврогол срещу Виченца в началото на кариерата в Интер, даваше заявка какъв динамит има в краката си, а тогава треньорът Рой Ходжсън поиска бразилецът да играе в атака?!

Роберто Карлош се противеше на това с аргументацията, че е бек и промяната на позицията ще му застраши статута на национал. Президентът Морати застана на страната на треньора и Карлош е продаден на Реал (Мадрид) с който спечели всичко което може да се спечели. Много пъти! Стана един от най-добрите футболисти в света, а Интер през този период смени няколко трагични типове край лявата тъчлиния (за някои от тях в продължението на текста) и не спечели почти нищо.

АНДРЕА ПИРЛО (1998-2001)

Дали някой в Интер този ден е бил под въздействие на алкохол или опиати когато е решил да трампи Андреа Пирло за Андреас Гулиеминпиетро никога не е потвърдено. Съмняваме се, че е, защото този ход носи етикета един от най-глупавите в историята на футболния пазар.

Пирло е бил млада надежда на Интер в която не са вярвали. Пращали са го под наем в Бреша и Реджина, били са "слепи пред очите" и купували в пъти по-лоши играчи от Пирло, а имали скъпоценност под носа си. Тогава е дошъл Ектор Купер и искал да му доведат средняшкия аржентински халф Андреас Гулиеминпиетро от Милан. Популярният като Гули в Милан никога не е бил важен играч, но се допадал на Купер. Някой от гениите в управата на Интер стигнал до идеята да предложи Пирло в замяна на треньорското желание. А Адриано Галиани вероятно е трябвало първо да се ощипе, а тогава с двете ръце да приеме един от тогава най-големите таланти в италианския футбол.

Интер в тази трампа е получил и 5 500 000 000 тогавашни лири, което в днешно време са около 3 000 000 евро. Направо забогатял... Гули в Интер потраял колкото и Купер, не е спечелил нищо и по-късно изчезнал в безпътицата на аржентинския пампас...

Анчелоти в Милан преквалифицирал Пирло от "треквартиста" в "реджиста", създал един от най-добрите плеймейкъри на всички времена и сърце на Милан, което години мляло съперниците и низало трофеи. Пирло е станал легенда на италианския футбол с две титли от Шампионската лига, световен шампион, няколко домашни и чуждестранни трофеи.

КЛАРЪНС ЗЕЕДОРФ (2000-2002)

Кларънс Зеедорф е бил на само 24 години когато дошъл от Реал (Мадрид) в Интер. Вече имал две спечелени титли в Шампионската лига с два различни клуба. Дори и опит от играта в Италия с екипа на Сампдория, което го правело идеален шеф на халфовата линия на Интер в следващите няколко години. Платен е 50 000 000 000 лири което за тогава е било доста голяма сума пари.

След като Интер във фамозния последен кръг изгуби титлата на Олимпико заради грешка на Вратислав Грешко, Ектор Купер казал на управата на клуба, че Кларънс Зеедорф не се вписва в 4-4-2, но и че му трябва ляв бек вместо "грешника" Грешко. Както и година по-рано, управниците на Интер се обадили на Адриано Галиани, вероятно уверени в намерението този път те да го изработят в трампа. Предложили Зеедорф за Франческо Коко?! Галиани тогава вероятно е поискал някой друг да го ощипе силно, защото не могъл да повярва какво чува отново. Работата е завършена експресно. Коко е бил дете на Милан планирано да наследи Паоло Малдини. Момчето което имало някакъв талант, но не и сериозен характер да стане професионален футболист. Дете от богато семейство, което гледало на футбола като на хоби и само част от интересния живот, който водело. Той е доминирал извън терена.

Неговите купони са градски легенди на Милано, Содом и Гомор с красавици от всякакви раси и класи. През неговия креват са минали някои от най-известните девойки от шоубизнеса. Разпуснатият живот не търпял заради футбола. Преди идването в Интер вече е бил под наем в Барселона което било знак, че Милан гледал как да се отърве от него. В Интер бил титуляр само през първия сезон, а в другите два общо изиграл пет мача, главно отсъствал заради травми. А те идвали от недостига на тренировки и неспортния живот. Завършил кариерата на 29 години и се посветил на наслада от живота, участвал в риалити програми... В Интер не е спечелил нищо.

От другата страна, Кларънс Зеедорф завършил светата троица на Милан в халфовата линия с Пирло и Гатузо и в следващите десетина години бил мотор на отбора с който спечелил куп трофеи. Бил част от една от най-познатите футболни династии. Постигнал и онзи магичен гол в 90-ата минута за победа с 3:2 (от 0:2) в дербито срещу Интер. Достатъчно? Интер години по-късно гледал в неверие какво Пирло и Зеедорф правят в Милан и вероятно някъде в клуба стои табло със стриктното послание на никой вече да не му идва наум да прави трампи с Милан.

РОБИ КИЙН (2000)

В началото на века, Интер имал амбициозен проект с Марчело Липи на пейката и купчината пари на Морати, с които собственикът решил да свали проклятието над клуба. Поставил световни рекорди с трансферите на Роналдо и Виери, но искал и най-добрите млади играчи. Липи е казал, че в този момент няма по-добър млад нападател в Европа от Роби Кийн в Ковънтри и Морати платил 13 000 000 паунда за талантливия ирландец.

Освен Виери и Роналдо, Интер в този момент имал в нападение и Саморано, Рекоба и Хакан Шукур! Кийн дошъл в конкуренция на хищници и дебютирал в онова шокиращо отпадане в квалификациите за Шампионската лига от малко познатия Хелзингборг. Липи набързо е сменен, дошъл новият треньор Тардели и след само шест месеца върнал Кийн на Острова. Под наем в Лийдс, който бързо го откупил за 12 000 000 паунда, а ирландецът станал един от най-добрите играчи във Висшата лига с чудесни мачове за Лийдс и Тотнъм. Кийн е изиграл 14 мача за Интер, в които е вкарал три гола.

АДРИЯН МУТУ (2000)

По-малко от година преди идването на Кийн, Интер имал в ръцете си още един скъпоценен камък на европейския футбол. В края на века започнали приказки, че в Румъния се е появил нападател чудо и нещо най-талантливо, което румънският футбол е виждал от времето на Георге Хаджи. Интер веднага реагирал на убеждението на Мирча Луческу и през ноември 1999 капарирал талантливия Адриян Муту от Динамо.

Дошъл на полусезона и още в първия мач след девет минути на терена вкарал гол за победата с 3:2 над Милан. Все пак, и той като Кийн по-късно имал страшна конкуренция в лицето на Роналдо, Виери, Саморано и Рекоба. Бил е млад и Интер се отрекъл от него след само полусезон.

Отишъл под наем във Верона, която го откупила, а след това продала на Парма където Муту експлодирал. След само година за големи пари го купил Челси на Абрамович където малко прекалил с шмъркането, за да се върне в Италия и да играе в Ювентус и Фиорентина и да стане един от най-добрите играчи в Серия А. Муту в Интер е изиграл 14 мача и е вкарал два гола.

ФАБИО КАНАВАРО (2002-2004)

Още една трампа заради която Интер би трябвало да престане да размисля над размени на играчи с директни съперници. Срамота е... Не им било достатъчно, че се изпържили с Пирло и Зеедорф, нищо не научили и тогава почерпили и Ювентус с един от най-добрите защитници на планетата - Фабио Канаваро.

Той с години бил в самия елит на световните бранители и когато Парма изпаднала във финансова криза, Интер го довел като капитан на клуба и националния отбор. Трябвало да бъде стълб в отбраната на "нерадзурите", които в сезона преди идването му изгубили Скудетото в последния кръг благодарение на смешна защитна линия. И бил! В първия сезон Интер стигнал до полуфинал на Шампионската лига и отново завършил като втори зад Ювентус в първенството. А тогава последвали проблеми с контузии. Играл контузен. Алберто Дзакерони го карал да играе бек което не му отговаряло и Канаваро започнал да изглежда зле в лош отбор и лоша игра на Интер.

Трансферният гуру на Ювентус Лучано Моджи знаел какъв играч е Канаваро и би паснал съвършено на Старата дама. Шест месеца се обаждал на Канаваро чрез разни посредници и опитвал да го убеди. А тогава като асо на десетка дошъл "умникът" Роберто Манчини на кормилото на Интер. Канаваро казал на Манчини на подготовката, че няма да тренира докато не излекува напълно коляното заради което Манчо се ядосал и казал на управата на клуба, че трябва да продаде Канаваро и че такива играчи не са му нужни. Сигналът, който чакал мафиозото Моджи!

Използвал Мино Райола да получи съгласието на Канаваро. А тогава използвал друг мениджър - Пако Касало. Става дума за уругвайски агент, който в Интер застъпвал интереса на Алваро Рекоба, а в Ювентус на третия вратар, също уругваец Фабиано Карини. Заради добрите отношения, в преговорите за нов договор на Рекоба, Интер се съгласил да трампи Фабио Канаваро за Фабиано Карини!

Дал капитанът на италианския национален отбор и един от най-добрите защитници в света за вратар, който въобще не му бил нужен покрай Толдо?! Капело по-късно казал, че не могъл до повярва какъв играч е получил в Ювентус и че Канаваро дошъл от Интер с "разпаднато" коляно за което му трябвало време да излекува. Когато го излекували, Канаваро станал стълб на отбраната и по-късно най-добър играч в света! Карини за Интер бранил в четири мача през следващите три години...

ЛЕОНАРДО БОНУЧИ (2006-2007)

Роберто Манчини през 2004 година изгонил Фабио Канаваро от Интер, а три години по-късно и Леонардо Бонучи! Сегашният капитан на Милан дошъл в Интер като талантлив тийнейджър, спечелил с младежкия отбор първенството на Италия и дебютирал в първия отбор като 18-годишен в последния кръг на първенството. Наистина, Манчини тогава имал Самуел, Матераци, Киву, Бурдисо... Също така вярвал, че "колумбийския Тайсън" Ривас е защитник чудо, за да бързо да се покаже като грешка.

След година в първия отбор Бонучи, с по някоя минута за Купата на Италия и в приятелски мачове, е даден под наем на втородивизионния Тревизо. А след това и продаден за 500 евро! Да, добре сте прочели, не липсва нито една нула. Това е обезщетението което е получил Интер от Тревизо за Бонучи. През Тревизо, Пиза, Дженоа и Бари, Бонучи стигнал до Ювентус където формирал триумвират пред Буфон с Киелини и Бардзали, станал носещ стълб в националния отбор на Италия и един от най-добрите защитници в света. Със Старата дама спечелил шест поредни титли първенец на Италия преди да премине в Милан.

Единствената утеха за привържениците на Интер, че са го пропуснали може да бъде сега докато го гледат как се мъчи с Милан...

Бизнес между врагове – топ 10 на трансферите между Интер и Ювентус

През това лято шампионът на Италия Ювентус се стремеше към трансфери, които да добавят дълбочина и качество за първото участие в Шампионската лига от сезон 2009/10 г. Междувременно Интер излезе от срамен сезон, в който смени три треньора по пътя към шесто място в крайното класиране на Серия А.

В Интер работят упорито, за да се подсигурят да не повторят разочароващия сезон. Диего Форлан напусна в посока Бразилия, а Жулио Сезар беше продаден на Куинс Парк Рейнджърс, заменен от новата покупка Самир Ханданович. Договорът на Лусио бе прекратен по взаимно съгласие и той подписа с Ювентус – най-големият враг на „нерадзурите“.

Новото попълнение беше посрещнато със смесени чувства от най-верните поддръжници на „бианконерите“. Отборът се сдоби с опитен и способен защитник, който умее да държи топката. Докато преминаването може и да е спорно, то със сигурност не е първото.

От години играчи се местят в двете посоки, а огорчението на двете агитки регистрира различни нива. Предстоящата класация сочи топ 10 на трансферите между Интер и Юве. Тя е изградена на базата на уменията, отношението на феновете към трансфера и представянето на играчите в новия им отбор.

10 – Джовани Ферари

Връщайки се назад във времето, роденият в Милано халф е част от много успешния отбор на Ювентус от началото на 30-те години, който печели пет пъти Скудетото. През 1935 г преминава в Интер. Играе за отбора от родния си град пет години, печелейки два пъти Скудетото, а през 1939 г и Купата на Италия.

9 – Лусио

Още не е ясно какво точно ще бъде влиянието на Лусио в Ювентус, но добавя решаваща дълбочина в центъра на защитата за гиганта от Торино. Контузията на Джорджо Киелини на финала на Европейското първенство ще му даде шанс за изява.

В ерата след скандала Калчополи и с нагряно както никога Дерби д`Италия, този трансфер е спорен. Фактът, че е свободен трансфер помогна за утехата на някои ювентинци, а феновете на Интер бяха ядосани от грешките му в предния сезон.

8 – Алдо Серена

Това преминаване е доста интересно, като Серена има няколко престоя в Интер (и Милан) преди да се присъедини към Ювентус преди сезон 1985/86 г. Осигури няколко години стабилна служба за „бианконерите“, отбелязвайки 21 гола в 51 мача. Нападателят е известен с пропуснатата дузпа на 1/2-финала на Световното първенство през 1990 г, но трябва да бъде запомнен и като един от топ играчите на Интер в кратката им доминация в края на 80-те години.

Той стана голмайстор на Серия А през сезон 1988/89 г, а Интер спечели Скудетото. Тъжно за Алдо репутацията му сред интеристите пострада, когато премина в градския противник Милан (отново) преди старта на сезон 1991/92 г. С 10 мача в два сезона за Милан не успя да се разпише нито веднъж и се отказа на 33 г.

7 - Едгар Давидс

Освен че беше основна фигура в големия отбор на Ювентус от края на 90-те години (печелейки 3 пъти Скудетото), Давидс има и престой в Интер. Въпреки големия си успех със „Старата госпожа“ Давидс беше безцеремонно даден под наем на Барселона по средата на сезон 2003/04 г. Докато беше нежелан в Торино, той помогна за съживяването на закъсалия по това време Барселона, извеждайки каталунския отбор от средата на класирането до второ място за няколко месеца. През лятото беше продаден на Интер, където изигра една година при подписан договор за три сезона. Контрактът беше прекратен и „Питбула“ премина в Тотнъм със свободен трансфер. Въпреки продажбата в Интер, Давидс остана любимец на ювентинците заради многото му заслуги към клуба.

6 – Роберто Бонинсеня

Той е измежду тези заменили Интер с Ювентус. Бонинсеня беше страхотен талант за „нерадзурите“ и остана в клуба осем сезона, в които отбеляза 113 гола в почти 200 мача. Доста добър голов рекорд, а 24-те му попадения (най-доброто постижение в кариерата му) през сезон 1970/71 г помогнаха на Интер да спечели Скудетото. Неговият пик дойде в началото на 70-те, преди да позалезе към средата на десетилетието.

Тогава беше трансфериран в Ювентус на 33-годишна възраст. Отчасти и заради годините му така и не намери индивидуален успех с Ювентус, като този в Интер, отбелязвайки по десет гола в първите два сезона, за да остане резерва в третия и да продължи кариерата си във Верона. Въпреки това спечели два пъти Скудетото с Ювентус, както и Купата на УЕФА през 1977 г.

5 – Салваторе Скилачи

Като Алдо Серена, Тото Скилачи стана много популярен с изявите си на Световното първенство през 1990 г. За разлика от Серена, Тото се знаеше със сила , а не с грешка. Той беше новак на международната сцена, но шокира света, отбелязвайки шест гола, за да спечели Златната обувка. Преди началото на Световното играеше за Ювентус, но представянето му повиши очакванията на феновете из цяла Италия.

За нещастие на Тото той не успя да повтори представянето си с националния отбор и на клубно ниво. Високите очаквания и контузиите продължиха да създават проблеми в остатъка от времето му в Ювентус. Една година след голмайсторския приз от Световното той бе продаден на Интер, където продължи да разочарова. След като напусна и миланския клуб продължи с футбола в японската Джей лига, където повъзстанови репутацията си, макар и на по-ниско ниво.

4 – Фабио Канаваро

Сега определян като може би най-добрият защитник на своето поколение, когато Канаваро се присъедини към Интер през 2002 г още не беше станал световен шампион и не бе спечелил Златната топка. Със сигурност беше известен като един от най-добрите бранители в Серия А и Европа, но още не беше славния Фабио, който знаем сега. Той беше взет в Милано, като част от граденето на нов състав след травматичния сезон през 2002 г и в дебютната му кампания отборът вървеше доста добре.

През следващия сезон феновете копнееха за полуфинала в Шампионската лига и второто място, след като Интер се срина до четвърто място в крайното класиране на Серия А. Канаваро имаше здравословни проблеми и беше пратен в Ювентус, като част от размяна през лятото. Със „Старата госпожа“ Канаваро стана защитник от световна класа, който щеше да изведе Италия до световния връх. После в разгара на скандала Калчополи той напусна в посока Реал (Мадрид). Завърна се при торинци за сезон 2009/10 г, но изявите му бяха предимно разочароващи.

3 – Марко Тардели

Докато Канаваро е известен с основното си лидерство на Световното първенство през 2006 г, Тардели е популярен заради един от най-добрите моменти в историята на световните първенства – Плачът на Тардели. Грубият халф се обезсмърти с отпразнуването на своя гол за 2:0 при победа на Италия с 3:1. Той преживя много триумфи през десетте години с Ювентус, печелейки пет пъти Скудетото и напълни шепите си с много други трофеи, сред които и Купата на европейските шампиони през 1985 г. Този финал на „Хейзъл“ се запомни с ужасната трагедия, оказвайки се последен за Тардели с екипа на Ювентус. Следващият му клуб?

Познахте – Интер. Халфът записа прилично количество изяви през двата си сезона в Милано, но така и не се доближи до формата си в Ювентус, отчасти и заради възрастта си (подписа на 31 г), както и заради по-ниското качество на съотборниците му. Огледално на опита си като играч, Тардели направи разочароващ престой в Интер и като треньор през сезон 2000/01 г, а няколко години по-късно се присъедини към административния щаб на Юве. Периодът му и като член на управата на „бианконерите“ също не беше успешен, но след това стана уважаван треньор – помощник на Джовани Трапатони в ирландския национален отбор.

2 – Патрик Виейра

Този играч е класиран толкова напред основно заради един фактор – Калчополи. Виейра изигра само един сезон с Юве – 2005/2006 г, когато беше спечелено Скудетото. Очакваше се да бъде голяма част от бъдещето на Ювентус след платените 20 милиона евро за халфа. След успешната първа година с Юве, избухна Калчополи и клубът беше пратен в Серия Б. Виейра реши да напусне торинци, за да подсили най-големия враг Интер, който плати по-малко от половината сума дадена от „бианконерите“. Заради напреженията между Юве и Интер покрай Калчополи този трансфер стана много спорен, а Патрик Виейра загуби уважението на ювентинците. Той се превърна във важна част от Интер в края на първото десетилетие на 21 век, печелейки няколко последователни сезона Скудетото преди да премине в Манчестър Сити през януари 2010 г, където прекара последните си 18 месеца като футболист.

1 – Златан Ибрахимович

Това е големият удар. Перфектната трансферна буря – Калчополи, Интер – Юве, звезда, успешен период след напускането на Юве. Сега всички знаем Златан като един от топ нападателите в света, но също така е известен и като нелоялен играч, който се интересува най-вече от парите. С този трансфер той започна да си създава тази репутация. Беше голям голмайстор в първата си година в Юве и важна фигура през втората. Тогава дойде Калчополи. Мнозина привърженици, играчи и управници се надяваха шведът да остане и да помогне на торинци във възстановяването.

За огорчение на тези хора Златан отчаяно искаше да напусне Юве, за да се върне в Серия А. Неговият агент, небезизвестният Мино Райола, заплаши да се обърне към съда за прекратяване на договора му, ако от клуба не се съгласят да трансферират Ибра. „Бианконерите“ го продадоха и то на Интер. Дни след сделката за Виейра шведът беше продаден за 24,8 милиона евро, а Ювентус спечели осем милиона евро спрямо платената цена от 16 милиона при закупуването му. Продажбата не беше фискална загуба, като тази на Виейра, но беше най-раняващата. Ибрахимович продължи да е шампион, но с екипа на Интер, превръщайки се в топ нападателя на Серия А.

Кратък престой в Барселона сложи край на времето му с Интер, но тогава той се премести в омразния съперник на „нерадзурите“ (и Ювентус) Милан. Феновете на Ювентус и Интер се отрекоха от него, но Ибра остана един от най-добрите футболисти в Серия А, помагайки на Милан да стане шампион през 2010/11 г. В обозримо бъдеще Ибра остава най-спорния трансфер между Интер и Ювентус.