Бизнес между врагове – топ 10 на трансферите между Интер и Ювентус

През това лято шампионът на Италия Ювентус се стремеше към трансфери, които да добавят дълбочина и качество за първото участие в Шампионската лига от сезон 2009/10 г. Междувременно Интер излезе от срамен сезон, в който смени три треньора по пътя към шесто място в крайното класиране на Серия А.

В Интер работят упорито, за да се подсигурят да не повторят разочароващия сезон. Диего Форлан напусна в посока Бразилия, а Жулио Сезар беше продаден на Куинс Парк Рейнджърс, заменен от новата покупка Самир Ханданович. Договорът на Лусио бе прекратен по взаимно съгласие и той подписа с Ювентус – най-големият враг на „нерадзурите“.

Новото попълнение беше посрещнато със смесени чувства от най-верните поддръжници на „бианконерите“. Отборът се сдоби с опитен и способен защитник, който умее да държи топката. Докато преминаването може и да е спорно, то със сигурност не е първото.

От години играчи се местят в двете посоки, а огорчението на двете агитки регистрира различни нива. Предстоящата класация сочи топ 10 на трансферите между Интер и Юве. Тя е изградена на базата на уменията, отношението на феновете към трансфера и представянето на играчите в новия им отбор.

10 – Джовани Ферари

Връщайки се назад във времето, роденият в Милано халф е част от много успешния отбор на Ювентус от началото на 30-те години, който печели пет пъти Скудетото. През 1935 г преминава в Интер. Играе за отбора от родния си град пет години, печелейки два пъти Скудетото, а през 1939 г и Купата на Италия.

9 – Лусио

Още не е ясно какво точно ще бъде влиянието на Лусио в Ювентус, но добавя решаваща дълбочина в центъра на защитата за гиганта от Торино. Контузията на Джорджо Киелини на финала на Европейското първенство ще му даде шанс за изява.

В ерата след скандала Калчополи и с нагряно както никога Дерби д`Италия, този трансфер е спорен. Фактът, че е свободен трансфер помогна за утехата на някои ювентинци, а феновете на Интер бяха ядосани от грешките му в предния сезон.

8 – Алдо Серена

Това преминаване е доста интересно, като Серена има няколко престоя в Интер (и Милан) преди да се присъедини към Ювентус преди сезон 1985/86 г. Осигури няколко години стабилна служба за „бианконерите“, отбелязвайки 21 гола в 51 мача. Нападателят е известен с пропуснатата дузпа на 1/2-финала на Световното първенство през 1990 г, но трябва да бъде запомнен и като един от топ играчите на Интер в кратката им доминация в края на 80-те години.

Той стана голмайстор на Серия А през сезон 1988/89 г, а Интер спечели Скудетото. Тъжно за Алдо репутацията му сред интеристите пострада, когато премина в градския противник Милан (отново) преди старта на сезон 1991/92 г. С 10 мача в два сезона за Милан не успя да се разпише нито веднъж и се отказа на 33 г.

7 - Едгар Давидс

Освен че беше основна фигура в големия отбор на Ювентус от края на 90-те години (печелейки 3 пъти Скудетото), Давидс има и престой в Интер. Въпреки големия си успех със „Старата госпожа“ Давидс беше безцеремонно даден под наем на Барселона по средата на сезон 2003/04 г. Докато беше нежелан в Торино, той помогна за съживяването на закъсалия по това време Барселона, извеждайки каталунския отбор от средата на класирането до второ място за няколко месеца. През лятото беше продаден на Интер, където изигра една година при подписан договор за три сезона. Контрактът беше прекратен и „Питбула“ премина в Тотнъм със свободен трансфер. Въпреки продажбата в Интер, Давидс остана любимец на ювентинците заради многото му заслуги към клуба.

6 – Роберто Бонинсеня

Той е измежду тези заменили Интер с Ювентус. Бонинсеня беше страхотен талант за „нерадзурите“ и остана в клуба осем сезона, в които отбеляза 113 гола в почти 200 мача. Доста добър голов рекорд, а 24-те му попадения (най-доброто постижение в кариерата му) през сезон 1970/71 г помогнаха на Интер да спечели Скудетото. Неговият пик дойде в началото на 70-те, преди да позалезе към средата на десетилетието.

Тогава беше трансфериран в Ювентус на 33-годишна възраст. Отчасти и заради годините му така и не намери индивидуален успех с Ювентус, като този в Интер, отбелязвайки по десет гола в първите два сезона, за да остане резерва в третия и да продължи кариерата си във Верона. Въпреки това спечели два пъти Скудетото с Ювентус, както и Купата на УЕФА през 1977 г.

5 – Салваторе Скилачи

Като Алдо Серена, Тото Скилачи стана много популярен с изявите си на Световното първенство през 1990 г. За разлика от Серена, Тото се знаеше със сила , а не с грешка. Той беше новак на международната сцена, но шокира света, отбелязвайки шест гола, за да спечели Златната обувка. Преди началото на Световното играеше за Ювентус, но представянето му повиши очакванията на феновете из цяла Италия.

За нещастие на Тото той не успя да повтори представянето си с националния отбор и на клубно ниво. Високите очаквания и контузиите продължиха да създават проблеми в остатъка от времето му в Ювентус. Една година след голмайсторския приз от Световното той бе продаден на Интер, където продължи да разочарова. След като напусна и миланския клуб продължи с футбола в японската Джей лига, където повъзстанови репутацията си, макар и на по-ниско ниво.

4 – Фабио Канаваро

Сега определян като може би най-добрият защитник на своето поколение, когато Канаваро се присъедини към Интер през 2002 г още не беше станал световен шампион и не бе спечелил Златната топка. Със сигурност беше известен като един от най-добрите бранители в Серия А и Европа, но още не беше славния Фабио, който знаем сега. Той беше взет в Милано, като част от граденето на нов състав след травматичния сезон през 2002 г и в дебютната му кампания отборът вървеше доста добре.

През следващия сезон феновете копнееха за полуфинала в Шампионската лига и второто място, след като Интер се срина до четвърто място в крайното класиране на Серия А. Канаваро имаше здравословни проблеми и беше пратен в Ювентус, като част от размяна през лятото. Със „Старата госпожа“ Канаваро стана защитник от световна класа, който щеше да изведе Италия до световния връх. После в разгара на скандала Калчополи той напусна в посока Реал (Мадрид). Завърна се при торинци за сезон 2009/10 г, но изявите му бяха предимно разочароващи.

3 – Марко Тардели

Докато Канаваро е известен с основното си лидерство на Световното първенство през 2006 г, Тардели е популярен заради един от най-добрите моменти в историята на световните първенства – Плачът на Тардели. Грубият халф се обезсмърти с отпразнуването на своя гол за 2:0 при победа на Италия с 3:1. Той преживя много триумфи през десетте години с Ювентус, печелейки пет пъти Скудетото и напълни шепите си с много други трофеи, сред които и Купата на европейските шампиони през 1985 г. Този финал на „Хейзъл“ се запомни с ужасната трагедия, оказвайки се последен за Тардели с екипа на Ювентус. Следващият му клуб?

Познахте – Интер. Халфът записа прилично количество изяви през двата си сезона в Милано, но така и не се доближи до формата си в Ювентус, отчасти и заради възрастта си (подписа на 31 г), както и заради по-ниското качество на съотборниците му. Огледално на опита си като играч, Тардели направи разочароващ престой в Интер и като треньор през сезон 2000/01 г, а няколко години по-късно се присъедини към административния щаб на Юве. Периодът му и като член на управата на „бианконерите“ също не беше успешен, но след това стана уважаван треньор – помощник на Джовани Трапатони в ирландския национален отбор.

2 – Патрик Виейра

Този играч е класиран толкова напред основно заради един фактор – Калчополи. Виейра изигра само един сезон с Юве – 2005/2006 г, когато беше спечелено Скудетото. Очакваше се да бъде голяма част от бъдещето на Ювентус след платените 20 милиона евро за халфа. След успешната първа година с Юве, избухна Калчополи и клубът беше пратен в Серия Б. Виейра реши да напусне торинци, за да подсили най-големия враг Интер, който плати по-малко от половината сума дадена от „бианконерите“. Заради напреженията между Юве и Интер покрай Калчополи този трансфер стана много спорен, а Патрик Виейра загуби уважението на ювентинците. Той се превърна във важна част от Интер в края на първото десетилетие на 21 век, печелейки няколко последователни сезона Скудетото преди да премине в Манчестър Сити през януари 2010 г, където прекара последните си 18 месеца като футболист.

1 – Златан Ибрахимович

Това е големият удар. Перфектната трансферна буря – Калчополи, Интер – Юве, звезда, успешен период след напускането на Юве. Сега всички знаем Златан като един от топ нападателите в света, но също така е известен и като нелоялен играч, който се интересува най-вече от парите. С този трансфер той започна да си създава тази репутация. Беше голям голмайстор в първата си година в Юве и важна фигура през втората. Тогава дойде Калчополи. Мнозина привърженици, играчи и управници се надяваха шведът да остане и да помогне на торинци във възстановяването.

За огорчение на тези хора Златан отчаяно искаше да напусне Юве, за да се върне в Серия А. Неговият агент, небезизвестният Мино Райола, заплаши да се обърне към съда за прекратяване на договора му, ако от клуба не се съгласят да трансферират Ибра. „Бианконерите“ го продадоха и то на Интер. Дни след сделката за Виейра шведът беше продаден за 24,8 милиона евро, а Ювентус спечели осем милиона евро спрямо платената цена от 16 милиона при закупуването му. Продажбата не беше фискална загуба, като тази на Виейра, но беше най-раняващата. Ибрахимович продължи да е шампион, но с екипа на Интер, превръщайки се в топ нападателя на Серия А.

Кратък престой в Барселона сложи край на времето му с Интер, но тогава той се премести в омразния съперник на „нерадзурите“ (и Ювентус) Милан. Феновете на Ювентус и Интер се отрекоха от него, но Ибра остана един от най-добрите футболисти в Серия А, помагайки на Милан да стане шампион през 2010/11 г. В обозримо бъдеще Ибра остава най-спорния трансфер между Интер и Ювентус.

Веднъж "артилерист" - завинаги "артилерист"

Едно от хубавите неща да си имаш блог е свободата да кажеш каквото искаш. Без да се съобразяваш с шеф, медийна политика, рекламодатели и т.н. Липсата на цензура и редица други ограничения. Както и възможността да споделиш мнението си с приятели, а те да го представят на техните приятели и да си спретнете един хубав разговор или спор.

Любимият ми отбор не успя да спечели една купа, която реално няма нито стойност, нито престиж. Не ме е яд за тенекето, а за начина, по който се случи всичко. Пет години без нищо във витрината, а последното завоевание дойде след изпълнение на дузпи. Във футбола рядко има логика, особено когато става дума за финали.

Арсенал беше безспорен фаворит. В двата мача от шампионата беше победил Бирмингам с 3:0 и 2:1, а като индивидуалности и стил няма съмнение кой е по-качествен състав. Купата на Лигата се приемаше като ордьовър преди финалната права – във Висшата лига в схватка с Манчестър Юнайтед, в Шампионската с Барселона след предимство с 2:1 от Лондон, и за Купата на Англия, където се очаква нов сблъсък с Юнайтед.

„Топчиите“ останаха с празни ръце. След гол на резервата на бирмингамци Обафеми Мартинс. И то какъв гол. Уникално нелепо недоразумение между централния защитник Лоран Кошчелни и доскоро третия избор при вратарите Войчех Шчезни. Първият се опита нескопосано да избие топката, която трябваше с лекота да бъде уловена от младия поляк. В резултат Кошчелни едва я закачи, тя се удари в Шчезни и се плъзна напред по тревата към Мартинс, който не можеше да пропусне – 2:1 за Бирмингам в 90-ата минута.

Бирмингамци първи откриха резултата чрез Никола Жигич, за когото преди години се говореше, че е в плановете на Венгер, за да дойде изравнително попадение на Ван Перси. Мениджърът на Арсенал така и не закупи най-високия таран, играл на Острова. Въобще трансферната политика на Венгер се превърна в пълна и гъста мъгла в тези пет „сухи“ сезона. Французинът с репутация на ловък маестро в шлифоването на таланти, взе да си прави абсолютна подигравка с хората, които обичат най-големия клуб в Лондон.

Далеч преди да настъпи световната финансова криза Венгер реши да налага рестриктивна политика относно харчовете за нови играчи. Последното голямо име на узрял играч, който да е над тийнейджърска възраст е Андрей Аршавин, закупен от Зенит през януари 2009 г. „Професора“ оправдаваше липсата на доказани фигури, които да слагат подписа си под договори с Арсенал, с построяването на новия стадион „Емиратс“. Безспорно е, че клубът е финансово стабилен във времена, когато мнозина имат сериозни задължения. Футболът все пак е игра и като във всяка игра основната цел е победата. Многото победи трябва да водят до спечелването на някакво отличие, което да възнагради усилията ти и да зарадва сърцата на привържениците.

Арсенал изгради определен стил на игра и често неговите мачове могат да бъдат сравнени с произведения на изкуството. Технична игра на скорост и пасове, които могат да изненадат всеки. Творчеството е на висота, но често пъти качеството не е. В търсене на нови централни защитници Венгер привлече Себастиан Скилачи и Лоран Кошчелни. Двамата нямаха никакъв опит в английския футбол. За никого от приятелите ми не е тайна, че за мен и двамата не отговарят на марката Арсенал. Само като се замисля, че на тяхно място са играли Тони Адамс, Мартин Киоун и Сол Кемпбъл. Единствената издънка, която може да се сравнява с настоящите е Паскал Сиган.

Скилачи и Кошчелни издъниха много мачове през сезона, в които Арсенал загуби точки, които могат да се окажат доста ценни за крайното класиране и цялостния сезон. Кошчелни издъни една възможна купа за „артилеристите“, която можеше да налее огромно самочувствие в младия отбор. По-лошото е, че грешките им не са единични случаи, а истински футболен рецидивизъм. Потърпевшите сме аз и милионите други фенове на отбора. Твърдоглавието на Венгер е на път за шеста година да предаде надеждите за нещо значимо. Вермаелен изпуска почти целия сезон, а Джуру едва отскоро получи смислен шанс да покаже на какво е способен. Въпреки очевидните проблеми Венгер за пореден път не закупи никой през зимната пауза.

Дори напротив. Вместо да привлече опитни бойци, които да циментират пробойните, той щедро раздаде под наем куп таланти. След като прати Алмуния да търка пейката, а Фабиански се контузи до края на сезона, можеше да върне Вито Маноне, който демонстрира голям потенциал. Отново се връща споменът за времето, когато Леман беше единствен на ниво и това коства финала в Шампионската лига, когато на негово място се появи Алмуния и в крайна сметка допусна два гола, като за единия носи доста сериозна вина. Едуардо беше продаден, за да се стигне до там, че съдбата да си отмъсти и именно той да вкара два пъти във вратата на Арсенал за успеха на новия му Шахтьор (Донецк) с 2:1. Тази грешка в комбинация с други доведе до там лондончани да се изправят срещу Барселона на 1/8-финалите в Шампионската лига, вместо да попаднат на намиращия се в криза Рома и да си олеснят живота. През януари под наем замина Карлос Вела. Поврътливият мексиканец с добра техника ще се мъчи да спасява УБА от изпадане, а Никлас Бендтнер, който упорито ми прилича на дървената кукла Пинокио, ще трябва да тормози с очевадната си липса на елементарна техника, като например спиране на топката. Датчанинът няма и скорост, да не говорим за някаква фантазия. Единствената полза от него може да бъде при някое центриране. Отдавна трябваше да бъде продаден където и да е.

Арсенал има нужда от качествени играчи на скамейката си. Това си личи. Срещу Бирмингам без Фабрегас и Уолкът отборът нямаше достатъчно острота. Насри се мъчеше да изобрети нещо, докато Росицки и Сонг се скъсаха да подават накъдето им падне и често неточно. Понякога може и да нямаш ден, но когато нямаш ден около 10 пъти в 60 мача често се случва така, че в края на сезона нямаш нищо, което да прегръщаш и да вдигаш над главата си. Красивият футбол е гордост, но на мен и сигурен съм на много като мен, които истински обичат Арсенал ни омръзна да го караме като в стария лаф – „очи пълни – ръце празни“. Дано не съм лош пророк и в крайна сметка „топчиите“ да спечелят поне един трофей. Ако това стане факт, ще бъде колкото заслуга на Венгер, толкова и на пук на него!

Както гласи повелята – Веднъж „артилерист“ – завинаги „артилерист“!

Пък дано доживеем „Професора“ да купи поне трима, които сме чували и виждали и по възможност да струват осемцифрени суми. Арсенал не е беден, за да купува евтини откъм футболни достойнства играчи.