Ледения, честит рожден ден

"Когато ми кажат "китарист" помислям за Кийт Ричардс. Когато ме събудят и кажат "футболист", мисля че пред моите очи първо ще е образа на Денис Бергкамп. Той за мене е футболист"

Има големи актьори като Джони Деп, Самюел Л. Джексън, Брад Пит, Робърт Редфорд или Робърт Дауни Джуниър, които никога не са вземали Оскар. А е трябвало. Това за онези, които са се наслаждавали на техните роли не означава нищо по-малко отколкото и да имат тази златна статуетка.

Има и футболисти като Ференц Пушкаш, Деян Савичевич, Паоло Малдини, Франческо Тоти, Андрес Иниеста, Шави, Андреа Пирло, Златан Ибрахимович или Райън Гигс, които никога не са печелили Златната топка. А е трябвало. Което никога няма да ги прави по-незначителни, защото на техния футбол сме се наслаждавали повече отколкото от онзи, който играеха Папен, Замер, Оуен, Недвед, Канаваро, Модрич...

За съжаление, не съществува този измервател на качеството, който ще измери дозата майсторство, спектакъл, красота и наслада, които са дали на любителите на футбола. В тази група некороновани крале, ако седнат зад бара, един от онези в средата когото всички слушат докато през стиснатите устни на винаги леденото лице рядко и мъдро проговаря, би трябвало да бъде Денис Николас Мария Бергкамп. Русокосият маестро когото англичаните често китиха с прякорите - (Не)летящия холандец или Ледения.

Най-лесно е някой холандец, който направи нещо голямо да го наречем Летящия. Но на Денис Бергкамп това никак не можехте да му го залепите. Той не летеше, той плуваше по зеления правоъгълник. Не заради фобията от самолети, а заради това, че не летеше по терена. Плаваше.

На неговото лице никога не е имало спазъм от тичане. Той ходеше като по вода. В лек тръс, момъкът с арийски изглед беше олицетворение на елегантността. Всичко при него беше леко, нежно, естествено и аристократично. Мамите се ако мислите, че той трябваше да търчи към нея. Не! Топката търчеше към него, чакайки да я помилва. Той не поемаше топката, той я обичаше и милваше.

"Зад всеки удар на топката трябва да има смисъл. Всеки път преди да докоснете топката, размислете", каза веднъж Денис Бергкамп.

Ако изключим хората родени със залепена топка на краката - Марадона или Роналдиньо, никога никой не е поемал така красиво кълбото като Денис Бергкамп и Зинедин Зидан. Приемът, този основен и прост елемент на футболната игра, се смята за нещо напълно естествено и нормално. Когато е добър, не се набива на очи "на първа". Но когато е лош, този играч ви се набива на очи. Футболист, който се бори с топката при прием е като пъпчив ученик от основното на игрището на тези от среден курс. Недорасъл.

Бергкамп доведе приемането на топката до съвършенство, за да там някъде преди 17 години в мрачния и гласовит Нюкасъл да го издигне над всякакъв вид съвършенство и да направи нещо което никой никога преди, а и след него, няма да направи с приема на топката. За това по-късно...

Ако ще помним по едно нещо Денис Бергкамп, това ще бъде това магическо приемане с което лепеше и най-лошите топки. От безнадеждни акции с едно докосване обръщаше картината на терена и правеше обещаващи шансове. От хвърлени балони, които понякога изритваха неговите съотборници, с един ход би обърнал всичко и противникът би се намерил в изненадваща опасност от гол, или асистенция. Но Денис Бергкамп не беше само господар на приема на топката.

Беше много повече от това...

Във втората половина на 80-те, докато по нашите пространства се раждаше най-голямата Цървена звезда, мощната Стяуа хвърляше в отчаяние запада на Европа, а Берлускони правеше империя в Милан, Европа имаше още един голям отбор. ПСВ на Хидинк тероризираше Холандия с четири поредни титли и купата шампион на Европа и беше страх и трепет.

Най-влиятелната личност в историята на тази игра, Йохан Кройф точно в този период получи шанс да поеме Аякс като начинаещ треньор. Всъщност, помолен е и накрая принуден да поеме първия отбор. Не е имал лиценз за което не му е и пукало. Въпреки молбите на клубните началници да отидe на поне няколко лекции и да вземе тази диплома, смятал, че на него тази хартия не му трябва. Напълно правилно. Правилата не трябва да важат за гениите.

Блестящ ум какъвто е, популярният Йопи с дима на цигарата пращаше по дяволите всяка молба да се смили и някакъв там холандски Бата Джора (добре, вероятно там са някакви по-умни хора от нашите вредители) нещо да му говори и да го препитва за футбола. Аякс накрая имал трима помощници с лиценз, които "уж" водили отбора, а Йохан бил "техническо лице". За да се реши лудата ситуация, ФС на Холандия признал, че е по-малък от големия Йохан и след година му дал почетен лиценз, за да се завърши най-накрая далаверата и да не се срамят пред света.

Футболният Питагор поел отбора и започнал да развива идеите от които успехът ще дойде по-късно и чиито плодове мнозина ще берат. Като брилянтното копие което създаде в Каталуния. Три години беше треньор на Аякс, но не успяваше да преточи идеите в титли поред немилосърдния ПСВ. Затова успяваше да създаде футбол в най-хубавия облик и да постави някои постулати, които важат и днес. Защитниците играеха в нападение и обърнато, спектакълът беше гарантиран, а стилът на Кройф е наречен "Харакири". Неговият Аякс е имал по-добри играчи, постигал повече голове, играел по-хубав футбол, но трябвало да се задоволи с купи и трофея от Купата на носители на национални купи. Все пак, Аякс тогава е правил нещо много по-значимо. Създавал е. Променял е футбола.

Кройф произведе Ван Бастен в Златна обувка на Европа (37 гола в 26 мача!!!), защитникът Рийкард в капитан и вътрешен полузащитник, лансира хлапетата Блинд, Вичге, Винтер и още едно интересно русокосо ляво крило - Денис Бергкамп. Е, сега визията на Йохан за крилата не е била онази, която днес главно си представяме. Бергкамп е бил всичко освен бързоног, праволинейно бърз, който с центрирания да цели головата машина Ван Бастен. Сменял е позицията, играл е и "десетка", "осмица", "седмица" или както днешните "футбол мениджъри" поколения биха казали AMF, SS, RW, LW...

Кройф го е лансирал в края на 86-та като 17-годишен в първенството на Холандия, в сезона в който ще спечели КНК. След есенните прегазвания на Бурса и Олимпиакос с общото 12:1, Аякс на Кройф през пролетта играе срещу Малмьо на Ходжсън в 1/4-финала. Кройф е решил 17-годишният Денис Бергкамп да запише европейски дебют точно в Швеция.

Но, в началото на март в Швеция е студено. Теренът е бил завеян, снегът немилостиво се сипел и мачът е отложен с 10 дни. Което означавало, че Бергкамп не може да дебютира?! Отборът трябвало да пътува в Швеция в четвъртък, а изпитът по биология на 17-годишния гимназист е бил в петък.

Денис е най-младият от четиримата синове в строго, католическо семейство в което образованието е било важно. Когато бил на 10 години, Аякс дошъл за него, родителите отказали идеята тяхното дете толкова рано да сложи футбола в списъка с приоритетите. Малкият Денис играел в местния Вилскрахт, а идол му бил звездата на Тотнъм Глен Ходъл. Най-много заради съвършения прием на топката, който Денис тренирал денонощно. Скаутите на Аякс не го изпускали от поглед и година по-късно убедили неговите родители. Във фабриката за футбол на Аякс талантът постепенно е надграждан и освобождаван. Всичко вървяло естествено и Бергкамп стигнал до резервния отбор където първи треньорски стъпки правел Кройф.

"Не използвахме резервният отбор за трениране на играчи, използвахме резервният отбор той да тренира Бергкамп", говори по-късно Кройф.

Нормално е по-късно в първия отбор да е имал големи надежди за това хлапе и се съгласил с родителите Денис в петък да положи изпита по биология, но след това да се присъедини към отбора в Швеция. Изпитът е взет, но в дебюта е победен с 0:1, изигравайки последните 15 минути от мача.

Мнозина са се питали какво прави Кройф с това момче и защо толкова го форсира, а Йохан на инат в реванша поставил Бергкамп в стартовия състав.
"Казах му преди мача, че е играчът, който ще го пази е обикновен пръдльо, бавен и безполезен и че трябва да го сгази."

Било е 3:1, головете са вкарали Ван Бастен и Винтер, но играч на мача е бил Бергкамп. Кройф нарочно го заменил в 87-ата минута, за да стане целият стадион и да се поклони. Над 25 000 човека на стария Де Мер обсебени от русокосото хлапе аплодирали и крещели.
"Денис си играеше с пазителя си като с играчка. Горкият човек изглеждаше като слепец поред Бергкамп", говори Франк Рийкард.

Кройф знаел как да дозира младите играчи и Денис до края на турнира и купата спечелена във финала против Локомотив от Лайпциг главно вкарвал като първа смяна, докато Ван Бастен пълнел противниците.

През следващия сезон Бергкамп е станал титуляр, ПСВ продължил да печели титлата, но нещо ново се раждало. Това е бил един от повратните моменти в славния клуб. Наложена е система. Кройф отишъл в Барселона и в нея да създаде система, а след себе си оставил знаците на шедьовър. Лео Бенхакер със своя дебеличък помощник Луис Ван Гаал наследил Кройф, Бергкамп и златна мина в младежката школа от която в първия отбор вече пристигнали братята Де Бур. Бенхакер преместил Бергкамп от крилото в атаката и титлата се върнала в Амстердам. Но само за година, след това ПСВ с Ромарио продължил да доминира.

Бенхакер след две години е наследен от Ван Гаал и започнал да събира пъзела на отбора, който ще хвърли Европа под краката си. Тогава вече холандски национал, Денис Бергкамп бил първа звезда в този отбор. За два сезона при Ван Гаал и двата пъти е и играч на годината в Холандия пред Ромарио, два пъти първи голмайстор на първенството, постигайки 66 гола в 88 мача. Ван Гаал в първия отбор полека налагал Ван дер Сар, Давидс, Райцигер, Зеедорф, Овермарс и своето финландско откритие Яри Литманен, който ще наследи Бергкамп.

След спечелването на Купата на УЕФА против Торино през 1992 година, в Италия видели, че Холандия още има страховити играчи за предлагане поред триото в Милан което владеело Европа. Интер решил да отговори на градския противник с довеждането на Бергкамп и Йонк в пакет от Аякс и се надявал холандското семе да проработи и при тях.

Бергкамп искал в Италия, защото тогава това беше най-силното първенство, а Интер въпреки всички очаквания със скромен отбор в предходния сезон завършил на второ място със само четири точки по-малко от мощния Милан на Капело. Бергкамп отказал поканата на Кройф за Барселона, но и тази на Реал, защото не искал да бъдат съперници. Искал е в Италия и Интер изглеждал като добър шанс, особено след като президентът Пелегрини го убедил, че ще играе офанзивен футбол.

Вместо това - катастрофа! Бергкамп изглеждал изгубен. Интер е играел защитно, а той бил откъснат.
"Поглеждам назад и виждам нашите защитници и халфове как стоят дълбоко в нашата половина. Аз и Рубен Соса играехме против петима, шестима противникови играчи. Това празно пространство ме... този футбол ме убиваше", говорил е Бергкамп.

Това беше най-шизофреничния сезон в историята на Интер. Вместо борба за титлата, бореха се да не изпаднат. С напредването на сезона падаха все по-ниско и някак успяха да се спасят. За точка! Бергкамп вкара само осем гола.

Парадоксално, блестяха в Купата на УЕФА, която беше много по-силен турнир от днешната Лига Европа. Особено Бергкамп. Там където се играеше по-нападателно и открито. Без италиански защитници на врата, Бергкамп се наслаждаваше. Интер спечели Купата на УЕФА, холандецът беше голмайстор на турнира, постигна голове със задни ножици, записа чак и хеттрик на пътя до титлата. Луд сезон след който никой в Италия не знаеше какво да мисли за Бергкамп.

Следващият трябваше да е по-добър, а беше още по-лош! Нямаше никакъв трофей. Интер завърши шести, Бергкамп отбеляза само три гола, а италианската преса го разкъсваше. Толкова че някаква неизвестна награда "Магаре на седмицата" преименуваха в "Бергкамп на седмицата". Плюс си навлече страх от летене със самолет, защото Интер в гостуванията летеше с някакви развалини от малки самолети, които изглеждали сякаш всеки момент ще се разпаднат. За последен път е седнал в "желязна птица" през лятото на 1994 когато с Холандия отиде на Мондиала в Америка.
"Често не можех да се концентрирам напълно в гостуванията, защото гледах в небето. Ако беше облачно, вече започваше да ме обхваща паника за връщането и не можех да мисля само за футбола."

Срамежливият холандец едва чакал да побегне от Интер, който вече успял да опропасти един чудесен нападател като Дарко Панчев. Холандецът не искал да го сполети същата съдба, а когато клубът е купен от Масимо Морати, вратите се отворили. Морати довел Маурицио Ганц вместо Бергкамп. Първата от низ негови катастрофални преценки. По-късно са се низали Роберто Карлош, Пирло, Зеедорф...

Бергкамп приел поканата на Арсенал. Островът му е бил съден. Името Денис е получил по легендата на Манчестър Юнайтед, шотландецът Денис Лоу, а идол му е бил Глен Ходъл от Тотнъм. Все пак, завършил в редиците на най-големия съперник на Тотнъм и клуб, който с неговото идване ще стане най-голям съперник на Манчестър Юнайтед.

Арсенал от години преди Бергкамп е бил познат като отбор, който играе антифутбол. Множество островни отбори тогава са играли грозен футбол, но Арсенал изпъквал. Идването на Денис Бергкамп ще промени това.

В съблекалнята са го дочакали пияните Адамс и Мърсън, лудият Киоун, скандалджиите Райт и Уинтърбърн... Арсенал с малко по-добър от Дяволския остров и бърлога на злодеите и измамниците както Ник Хорнби е описал този клуб в началото на 90-те.

Бергкамп през лятото на 95-а дошъл като най-скъпия играч в историята на клуба. И започнал още по-зле отколкото в Интер!

В първите шест мача не е вкарал гол, островната преса му насолила главата, но хладнокръвният холандец мълчал и вярвал. Най-накрая, вкарал първия гол в седмия мач. Соло пробив и бомба от 20 метра против Саутхемптън пуснали духа от бутилката. След това всичко тръгнало като по мазнина. До края на сезона още 10 включително и бляскавия победоносен в последния кръг против Болтън с който Арсенал отишъл в Купата на УЕФА. През следващото лято на пейката на Арсенал дошъл първият небритански треньор в историята на Висшата лига, Арсен Венгер и историята е започнала да се пише...

Бергкамп през 1996 е получил треньора, който е чакал от напускането на Аякс. Някой, който желае да играе футбол, да създава и неговите играчи да се наслаждават на терена. Започна създаването на "онзи" Арсенал, който завинаги ще промени английския футбол и ще отвори вратите на Висшата лига към остатъка от света. Дошли избраниците на Венгер Виейра и Анелка. Бергкамп във втория сезон имал 12 гола и 11 асистенции, Венгер го използвал като лутащ нападател, а привържениците започнали да усещат привилегията, която са получили с идването на холандския гений. Фантастичният гол против Лестър дал знак за много бляскави моменти, които публиката на Острова ще гледа в режисурата на "десетката" на Арсенал. Разбира се, приемът на топката е бил нещо невиждано дотогава на Острова. Особено онзи против Тотнъм когато нещастният Стивън Кар дърпа, тегли, опитва да го събори, а Денис леко поема, отива в обратната посока с топката и пласира, докато Кар гледа как топката влиза във вратата. Тук са някои от тези голове...

Арсенал с Бергкамп за два сезона сериозно пораснал. Бил е 12-ти преди да дойде Денис, па шести, па трети в първия сезон на Венгер и тогава идва чудесният сезон 1997/98.

Една от историите за Денис Бергкамп, която всякак трябва да се разкаже е от август 1997 година. Привържениците вече са свикнали с головете шедьоври, магичните прехвърляния, бомбите от разстояние, Бергкамп не вкарваше обикновени голове... Но през този август някаква извънземна сила се всели в него.

Днешната емисия на Висшата лига в която се избира гол на месеца, съществуваше и тогава. И единствен път за тези 237 месеца от тогава до днес се случи един играч да бъде автор на ПЪРВИЯ, ВТОРИЯ и ТРЕТИЯ най-добър гол на месеца! Никой никога като Денис Бергкамп. А сетете се какви майстори са играли или играят на Острова.

В срок от четири дни на този август 1997 Бергкамп направи майсторство против Саутхемптън и два шедьовъра против Лестър, от които единият се смята за най-хубавия ход в кариерата. Кой е казал Нюкасъл? Насладете се...

Това беше началото на сезона в който Висшата лига ще завърши под бутонките на Денис Бергкамп. И няма да се чувства сгазена, а ще се наслаждава. Арсенал спечели титлата, Венгер откри за англичаните хубавия футбол, а Бергкамп е избран за Играч на сезона (18 гола).
"Денис се различава по това, че понякога на него са му необходими само две докосвания за гол, а на останалите играчи три, четири, пет. В това е най-добрият в света", заяви Арсен Венгер.

Последва Мондиала във Франция в който Бергкамп ще постигне още един антологичен гол в 1/4-финала против Аржентина. Дълга топка от Франк Де Бур, божествен прием с който прехвърля шокирания Аяла и воле в сърцето на аржентинците за полуфинал. Тук и ще завърши Холандия след дузпи. А можеше и до титлата. Този отбор с нищо не беше по-лош от френския или бразилския.

През следващите три сезона Юнайтед на Фърги ще е първи, Арсенал втори, докато Бергкамп не дочака идеалния партньор в нападение. Тиери Анри. В клуба по-рано са дошли Овермарс, Петит, Люнгберг, след Анри идват и Пирес, Вилторд...

Арсенал през 2002 спечели дубъл, след това беше ред на Манчестър Юнайтед и тогава идва сезонът за всички времена на когото специален чар донесе Денис Бергкамп.

През този сезон 2003/04 са родени Непобедимите, тогава е постигнат гол какъвто никога преди или после не е видян. Разбира се, постигна го Бергкамп. Въпреки че тогава вече бе в есента на кариерата, а Тиери Анри най-добър играч, имаше Бергкамп своите значими епизоди. Арсенал през целия сезон немилосърдно газеше всичко пред себе си в Англия. Без загуба до титлата, което и днес не се удава на никого. Моментът на сеозна се случва в мрачния Нюкасъл.

Денис Бергкамп е на ивицата на наказателното поле, обърнат с гръб към вратата. Поема топката. Е сега, това не може да се нарече прием. Това е много повече от приемане на топката. Това е превъплъщение на Пикасо на футболния терен. Нещастният Никос Дабизас му беше зад гърба. Топката отива на една, Бергкамп на другата страна и се срещат зад гърба на Дабизас. Целуват се и тя влиза във вратата. Антология!
"Напълно разбирам защо на всички им идва наум този гол когато ме видят. Хората мислят, че ме е срам и тази случка ме преследва. Но не е така. Ще ви кажа искрено: Горд съм. Бях част от произведение на изкуството в изпълнението на истински гений. Случи се да съм тук, изгубихме мача, но по-късно разбрах, че съм станал част от историята на футбола", каза по-късно гръцкото момче Ник Дабизас.

Това беше короната на кралския сезон на Арсенал. Момент за всички времена, да напомня какъв пъклен и чудесен футбол играеше това поколение. Нямаха успех в Европа, отчасти и заради страха на Денис от летене заради който пропусна много гостувания. Но както по-късно една част от привържениците на Арсенал написаха на транспарант на стадиона:
"Бергкамп - защо да летиш, когато можеш да ходиш по вода".

Докато остаряваше, а Анри беше все по-добър и по-добър, Бергкамп се наслаждаваше повече в даването на асистенции. През следващия сезон Арсенал няма да защити титлата, но Денис като 36-годишен ще вкара осем гола и ще направи 13 асистенции. В последния кръг Евертън е прегазен със 7:0 с гол и три асистенции на Нелетящия холандец,  а привържениците крещяха: "Още една година, още една година."

И приел. Не отишъл в обявената пенсия и изиграл още една. В последния кръг е бил "Денят на Бергкамп" срещу УБА. Влязъл от пейката, първо подаде за гол на Пирес, а тогава в 89-ата и сам се разписа. Последният в кариерата. И отишъл в легендата като Краля на Хайбъри.

Пред стадиона на Арсенал днес стои статуя, която съвършено показва картината по която ще помним Денис Бергкамп. Как приема топката.

Денис Бергкамп влезе в историята на Арсенал, Холандия, европейския футбол... Но най-вече в сърцата на любителите на футбола. Спада в ранга на тези недостатъчно възпети великани. С отдалечаването на футбола от тези романтични 90-те, трофеите, победите, статистиката и рекордите стават единственото което е важно. Но съществува и друга школа на мислене. Ще цитираме великия ум, който лансира във футболното съзвездие Денис Бергкамп.
"Най-добър футболист на всички времена не съществува. Можете да се карате как играчът Х е спечелил повече от играча У. Можете да кажете как има елитна група в която са Пеле, Бекенбауер, Марадона, Ди Стефано и вероятно сте в правото си. Но най-добър не съществува. Обаче, съществува онази мисъл, която ви минава през главата когато кажете "футболист". Когато ми кажат "китарист" аз помислям за Кийт Ричардс. Когато ме събудят и кажат "футболист", мисля че пред очите ми първо ще е образа на Денис Бергкамп. За мене той е футболист", каза великият Йохан.

И така, когато някой ми спомене прием на топката, първо наум ще ми дойде тази руса коса, спретнат и никога неизцапан екип, крак във въздуха и върха на бутонката, който целува топката... След това няма значение. Магьосникът вече е направил своя най-добър трик без оглед къде ще завърши топката.

Ледения, честит ти 50-ти рожден ден!

Автор: Александър Глигорич

Интере, дали те е макар малко срам?

Спиралата от глупави ходове на миланския великан се продължи с втория най-голям трансфер в историята на футбола от който за утеха (или присмех) му се полага 1,5%.

Преминаването на Филипе Коутиньо от Ливърпул в Барселона е трансфер, който ще бележи зимния трансферен прозорец. Бразилецът напусна "Анфийлд" като втория най-скъп играч в историята на футбола, а на Ливърпул като утеха остава, че направи най-добрият бизнес ход в историята на януарските трансферни прозорци с вещия дрибльор.

"Червените" заработиха от Коутиньо повече от 12 пъти,  с оглед на това, че през януари 2013 г платиха на Интер само 13 000 000 евро, а го продадоха за 160 000 000 евро, ако се изпълнят бонусите. В Ливърпул дойде като талантлив футболист, а напуска като супер звезда. Което поставя въпросът: как в Интер не са успели да оценят по-добре качеството на Коутиньо?

Вероятно бразилецът никога нямаше да напусне за такива пари, ако беше останал в Интер. Нито Интер би имал финансовият капацитет да вдигне цената колкото Ливърпул, дори и Коутиньо да беше израснал на "Меаца" до играча какъвто стана на "Анфийлд". А все пак, Мауро Икарди може с лекота да напусне за 100 000 000 евро и повече, което е показател, че Интер продължава да може да продава скъпо.

Факт е, че Интер отново изпусна огромен капитал, който му беше в ръцете. Доведе Коутиньо за по-малко от 4 000 000 евро, заработи от неговата продажба, но не и приблизително колкото Ливърпул сега. Истина е, че в Интер никога не са вярвали твърде много в Коутиньо. През петте години в които беше в договор с "нерадзурите", две проведе под наем във Вашко, а половин сезон в Еспаньол. Само един сезон записа от начало до край в миланския клуб. Достатъчно доказателство колко са му вярвали, въпреки че половингодишния наем в Еспаньол показа, че на него трябва да се разчита сериозно. Това е Интер...

Докато светът шуми около бруталните цифри на трансфера на Коутиньо, символично парче от тортата отива при "нерадзурите". Колкото да ги подсети какво са загубили... На Интер се полагат 1,5% от трансфера на Коутиньо в Барселона, което в превод е 2 400 000 евро. Примерът работи, 4 000 000 евро от трансфера отиват в първия клуб на Коутиньо - Вашко Да Гама.

Пропускът с Коутиньо не е изолиран случай в морето на лоши преценки в Интер и ходовете на футболния пазар. Това е само продължение на черната спирала заради която Интер често е предмет на присмех в Италия. Ние се сетихме за осем големи пропуска на Интер, а вероятно има и повече, можете да ги допълните.

ДЕНИС БЕРГКАМП (1993-1995)

Черната серия на Интер започваме с холандския гросмайстор Денис Бергкамп. Дойде като голяма звезда от Аякс през 1993 в пакет със сънародника си Йонк и заради Интер и тогава най-доброто първенство в света отказа на Реал (Мадрид). Първият сезон беше коректен, чак беше голмайстор в турнира при похода до Купата на УЕФА. Затова вторият беше съпътстваща щета на лошата политика на Интер, промяна на треньора и атмосферата около клуба, която се създаде когато преминаваше в ръцете на Масимо Морати.

Италианците нямаха милост към Бергкамп. Във втория сезон вкара само пет гола, а една медия, която давала обидната награда "Магаре на седмицата" по това време я преименувала на "Бергкамп на седмицата". Интер реши вместо него да доведе Маурицио Ганц. Продаде Нелетящия холандец на Арсенал, а останалото е история... Интер години беше проклет клуб, Бергкамп изписа история във Висшата лига и Арсенал.

РОБЕРТО КАРЛОШ (1995-1996)

Един от най-добрите леви бекове в историята на футбола дойде в Интер като млада звезда от Палмейрас и отказа трансфер в Астън Вила. Постигна еврогол срещу Виченца в началото на кариерата в Интер, даваше заявка какъв динамит има в краката си, а тогава треньорът Рой Ходжсън поиска бразилецът да играе в атака?!

Роберто Карлош се противеше на това с аргументацията, че е бек и промяната на позицията ще му застраши статута на национал. Президентът Морати застана на страната на треньора и Карлош е продаден на Реал (Мадрид) с който спечели всичко което може да се спечели. Много пъти! Стана един от най-добрите футболисти в света, а Интер през този период смени няколко трагични типове край лявата тъчлиния (за някои от тях в продължението на текста) и не спечели почти нищо.

АНДРЕА ПИРЛО (1998-2001)

Дали някой в Интер този ден е бил под въздействие на алкохол или опиати когато е решил да трампи Андреа Пирло за Андреас Гулиеминпиетро никога не е потвърдено. Съмняваме се, че е, защото този ход носи етикета един от най-глупавите в историята на футболния пазар.

Пирло е бил млада надежда на Интер в която не са вярвали. Пращали са го под наем в Бреша и Реджина, били са "слепи пред очите" и купували в пъти по-лоши играчи от Пирло, а имали скъпоценност под носа си. Тогава е дошъл Ектор Купер и искал да му доведат средняшкия аржентински халф Андреас Гулиеминпиетро от Милан. Популярният като Гули в Милан никога не е бил важен играч, но се допадал на Купер. Някой от гениите в управата на Интер стигнал до идеята да предложи Пирло в замяна на треньорското желание. А Адриано Галиани вероятно е трябвало първо да се ощипе, а тогава с двете ръце да приеме един от тогава най-големите таланти в италианския футбол.

Интер в тази трампа е получил и 5 500 000 000 тогавашни лири, което в днешно време са около 3 000 000 евро. Направо забогатял... Гули в Интер потраял колкото и Купер, не е спечелил нищо и по-късно изчезнал в безпътицата на аржентинския пампас...

Анчелоти в Милан преквалифицирал Пирло от "треквартиста" в "реджиста", създал един от най-добрите плеймейкъри на всички времена и сърце на Милан, което години мляло съперниците и низало трофеи. Пирло е станал легенда на италианския футбол с две титли от Шампионската лига, световен шампион, няколко домашни и чуждестранни трофеи.

КЛАРЪНС ЗЕЕДОРФ (2000-2002)

Кларънс Зеедорф е бил на само 24 години когато дошъл от Реал (Мадрид) в Интер. Вече имал две спечелени титли в Шампионската лига с два различни клуба. Дори и опит от играта в Италия с екипа на Сампдория, което го правело идеален шеф на халфовата линия на Интер в следващите няколко години. Платен е 50 000 000 000 лири което за тогава е било доста голяма сума пари.

След като Интер във фамозния последен кръг изгуби титлата на Олимпико заради грешка на Вратислав Грешко, Ектор Купер казал на управата на клуба, че Кларънс Зеедорф не се вписва в 4-4-2, но и че му трябва ляв бек вместо "грешника" Грешко. Както и година по-рано, управниците на Интер се обадили на Адриано Галиани, вероятно уверени в намерението този път те да го изработят в трампа. Предложили Зеедорф за Франческо Коко?! Галиани тогава вероятно е поискал някой друг да го ощипе силно, защото не могъл да повярва какво чува отново. Работата е завършена експресно. Коко е бил дете на Милан планирано да наследи Паоло Малдини. Момчето което имало някакъв талант, но не и сериозен характер да стане професионален футболист. Дете от богато семейство, което гледало на футбола като на хоби и само част от интересния живот, който водело. Той е доминирал извън терена.

Неговите купони са градски легенди на Милано, Содом и Гомор с красавици от всякакви раси и класи. През неговия креват са минали някои от най-известните девойки от шоубизнеса. Разпуснатият живот не търпял заради футбола. Преди идването в Интер вече е бил под наем в Барселона което било знак, че Милан гледал как да се отърве от него. В Интер бил титуляр само през първия сезон, а в другите два общо изиграл пет мача, главно отсъствал заради травми. А те идвали от недостига на тренировки и неспортния живот. Завършил кариерата на 29 години и се посветил на наслада от живота, участвал в риалити програми... В Интер не е спечелил нищо.

От другата страна, Кларънс Зеедорф завършил светата троица на Милан в халфовата линия с Пирло и Гатузо и в следващите десетина години бил мотор на отбора с който спечелил куп трофеи. Бил част от една от най-познатите футболни династии. Постигнал и онзи магичен гол в 90-ата минута за победа с 3:2 (от 0:2) в дербито срещу Интер. Достатъчно? Интер години по-късно гледал в неверие какво Пирло и Зеедорф правят в Милан и вероятно някъде в клуба стои табло със стриктното послание на никой вече да не му идва наум да прави трампи с Милан.

РОБИ КИЙН (2000)

В началото на века, Интер имал амбициозен проект с Марчело Липи на пейката и купчината пари на Морати, с които собственикът решил да свали проклятието над клуба. Поставил световни рекорди с трансферите на Роналдо и Виери, но искал и най-добрите млади играчи. Липи е казал, че в този момент няма по-добър млад нападател в Европа от Роби Кийн в Ковънтри и Морати платил 13 000 000 паунда за талантливия ирландец.

Освен Виери и Роналдо, Интер в този момент имал в нападение и Саморано, Рекоба и Хакан Шукур! Кийн дошъл в конкуренция на хищници и дебютирал в онова шокиращо отпадане в квалификациите за Шампионската лига от малко познатия Хелзингборг. Липи набързо е сменен, дошъл новият треньор Тардели и след само шест месеца върнал Кийн на Острова. Под наем в Лийдс, който бързо го откупил за 12 000 000 паунда, а ирландецът станал един от най-добрите играчи във Висшата лига с чудесни мачове за Лийдс и Тотнъм. Кийн е изиграл 14 мача за Интер, в които е вкарал три гола.

АДРИЯН МУТУ (2000)

По-малко от година преди идването на Кийн, Интер имал в ръцете си още един скъпоценен камък на европейския футбол. В края на века започнали приказки, че в Румъния се е появил нападател чудо и нещо най-талантливо, което румънският футбол е виждал от времето на Георге Хаджи. Интер веднага реагирал на убеждението на Мирча Луческу и през ноември 1999 капарирал талантливия Адриян Муту от Динамо.

Дошъл на полусезона и още в първия мач след девет минути на терена вкарал гол за победата с 3:2 над Милан. Все пак, и той като Кийн по-късно имал страшна конкуренция в лицето на Роналдо, Виери, Саморано и Рекоба. Бил е млад и Интер се отрекъл от него след само полусезон.

Отишъл под наем във Верона, която го откупила, а след това продала на Парма където Муту експлодирал. След само година за големи пари го купил Челси на Абрамович където малко прекалил с шмъркането, за да се върне в Италия и да играе в Ювентус и Фиорентина и да стане един от най-добрите играчи в Серия А. Муту в Интер е изиграл 14 мача и е вкарал два гола.

ФАБИО КАНАВАРО (2002-2004)

Още една трампа заради която Интер би трябвало да престане да размисля над размени на играчи с директни съперници. Срамота е... Не им било достатъчно, че се изпържили с Пирло и Зеедорф, нищо не научили и тогава почерпили и Ювентус с един от най-добрите защитници на планетата - Фабио Канаваро.

Той с години бил в самия елит на световните бранители и когато Парма изпаднала във финансова криза, Интер го довел като капитан на клуба и националния отбор. Трябвало да бъде стълб в отбраната на "нерадзурите", които в сезона преди идването му изгубили Скудетото в последния кръг благодарение на смешна защитна линия. И бил! В първия сезон Интер стигнал до полуфинал на Шампионската лига и отново завършил като втори зад Ювентус в първенството. А тогава последвали проблеми с контузии. Играл контузен. Алберто Дзакерони го карал да играе бек което не му отговаряло и Канаваро започнал да изглежда зле в лош отбор и лоша игра на Интер.

Трансферният гуру на Ювентус Лучано Моджи знаел какъв играч е Канаваро и би паснал съвършено на Старата дама. Шест месеца се обаждал на Канаваро чрез разни посредници и опитвал да го убеди. А тогава като асо на десетка дошъл "умникът" Роберто Манчини на кормилото на Интер. Канаваро казал на Манчини на подготовката, че няма да тренира докато не излекува напълно коляното заради което Манчо се ядосал и казал на управата на клуба, че трябва да продаде Канаваро и че такива играчи не са му нужни. Сигналът, който чакал мафиозото Моджи!

Използвал Мино Райола да получи съгласието на Канаваро. А тогава използвал друг мениджър - Пако Касало. Става дума за уругвайски агент, който в Интер застъпвал интереса на Алваро Рекоба, а в Ювентус на третия вратар, също уругваец Фабиано Карини. Заради добрите отношения, в преговорите за нов договор на Рекоба, Интер се съгласил да трампи Фабио Канаваро за Фабиано Карини!

Дал капитанът на италианския национален отбор и един от най-добрите защитници в света за вратар, който въобще не му бил нужен покрай Толдо?! Капело по-късно казал, че не могъл до повярва какъв играч е получил в Ювентус и че Канаваро дошъл от Интер с "разпаднато" коляно за което му трябвало време да излекува. Когато го излекували, Канаваро станал стълб на отбраната и по-късно най-добър играч в света! Карини за Интер бранил в четири мача през следващите три години...

ЛЕОНАРДО БОНУЧИ (2006-2007)

Роберто Манчини през 2004 година изгонил Фабио Канаваро от Интер, а три години по-късно и Леонардо Бонучи! Сегашният капитан на Милан дошъл в Интер като талантлив тийнейджър, спечелил с младежкия отбор първенството на Италия и дебютирал в първия отбор като 18-годишен в последния кръг на първенството. Наистина, Манчини тогава имал Самуел, Матераци, Киву, Бурдисо... Също така вярвал, че "колумбийския Тайсън" Ривас е защитник чудо, за да бързо да се покаже като грешка.

След година в първия отбор Бонучи, с по някоя минута за Купата на Италия и в приятелски мачове, е даден под наем на втородивизионния Тревизо. А след това и продаден за 500 евро! Да, добре сте прочели, не липсва нито една нула. Това е обезщетението което е получил Интер от Тревизо за Бонучи. През Тревизо, Пиза, Дженоа и Бари, Бонучи стигнал до Ювентус където формирал триумвират пред Буфон с Киелини и Бардзали, станал носещ стълб в националния отбор на Италия и един от най-добрите защитници в света. Със Старата дама спечелил шест поредни титли първенец на Италия преди да премине в Милан.

Единствената утеха за привържениците на Интер, че са го пропуснали може да бъде сега докато го гледат как се мъчи с Милан...

Бергкамповият бръснач

Инстинкт, въображение, арогантност, балет, измама, техника, нахалство, изтънченост, безобразие, симфоничен оркестър, всичко това се събра в десет секунди, колкото продължи цялата атака, украсена с прослава, която е недостойна за гола и в същото време толкова благородна.

А понякога, понякога най-простите неща имат най-голяма стойност. Понякога това е очевидно, онова за което първо помислиш е просто най-доброто. Понякога демокрацията наистина е нещо добро.

Това е футболната версия на Бръсначът на Окам: между почти 26 000 постигнати гола за четвърт век съществуване на Висшата лига, най-хубав е онзи за който най-много хора са съгласни, че е най-хубав.

Енде. Капут.

Ясно е, винаги ще ги има и онези, които ще са за някой майсторски удар на Джерард, за ножиците на Шиърър, за бомбата на Тони Йебоа (иначе втори в големия избор в който са гласували без малко половин милион души, с име и фамилия и при чиста съвест и здрав разум), за триумфа на Рууни над Манчестър Сити, за дрибъла на забравения Йохан Елмандер, в мача, представете си, Болтън и Уулвърхемптън, но без конкуренция е, вярвайте, ако не на мен, тогава на привържениците, които казаха това в досега най-голямата проведена футболна анкета, това е онзи миг в който Никос Дабизас се записа с големи букви в историята на човечеството.

Никос Дабизас, да, защо? Не е вярно, че гъркът в екипа на Нюкасъл е само наблюдател на това което се случва около неговата ос, в неговата глава; той е собственик на поне четвъртина от стойността на това съкровище което се случи в присъствието на милиони директно заинтересовани свидетели, преди повече от петнадесет години, на втория ден от март през 2002, около 17 часа и 12 минути (българско време - б.р.).

Да не беше точно тук, точно такъв, да не се е борил и правил всичко да не пропадне в живото блато на унижението, да не се е трудил толкова, днес щяхме да пишем текст за Тони Йебоа и да оплакваме Лийдс за кой знае кой път, и днес бихме били несравнимо по-бедни. Благодаря ти, Никосе, брате...

Защо само Дабизас, и всеки от нас е бил малко участник във вододелния момент, въпреки че не беше "голям мач", нито някой финал, а се сещаме все пак къде и с кого сме били тогава, и кой е бил първата особа с която сме се погледнали и с която сме поделили радостта и едно гласно "ОООООООО" когато историята, първо забързано, като в старите филми където всички изглеждат малко смешно, а тогава на безбройните забавени кадри, се случи пред нашите очи във всички свои пропорции.

Да оставим за момент Дабизас на мира. И така не трябва много да говорим за това какво по-големият собственик и идеен творец и реализатор на това майсторство знаел и правил и заради какво е бил толкова ценен.

Четири години по-рано Денис Бергкамп е вкарал гол за който мнозина биха се заклели, че е още по-хубав, по-значим; статуята на която той завинаги овладява топката като при онова воле срещу Аржентина на Световното първенство се намира пред стадиона на Арсенал вече три години, сякаш някой може да забрави, сякаш всеки холандец не продължава да ползва тази картина в ума си, за да прогони кошмарите.

Но този март представлява същината на живота на Бергкамп не защото не е бил на най-голямата сцена, не и защото ролята е била по-малка, и едва 11-а минута на мача, нито защото холандецът губи място в стартовия състав на Арсенал, който преследва дубъл, а защото е необясним, мами първо нашите очи, а след това нашия мозък, и рационалното в нас неизбежно поставя въпроса дали той наистина искаше това или всичко е било случайно.

"А какво друго съм искал, мамка ви?", отговаря Денис Бергкамп в своята автобиография "Stilness and Speed".

Инстинкт, въображение, арогантност, балет, измама, техника, нахалство, изтънченост, безобразие, симфоничен оркестър, всичко това се събра в десет секунди, колкото продължи цялата атака, украсена с прослава, която е недостойна за гола и в същото време толкова благородна.

Човече, направи нещо което никога няма да се случи отново, а ти вдигаш ръка, почти кисело се усмихваш и тръгваш подтичвайки към своята половина на терена, почти махаш ръцете на Пирес и Вилтор, които те прегръщат; всеки от нас, уязвимите и тъжни смъртни би си дал задника и десет години от живота си да направи това което и ти, и би изскочил от своята кожа и крещял от щастие, а ти, Денисе, русокос вълшебнико на футбола, не те наричаха напразно "Ледения", ти се държиш така сякаш правиш това всеки ден.

А тогава ни става ясно онова което на него е било още тогава: че за най-големите дела не трябва истерия, че това ще унизи не само противника, а и момента.

Не минаваме ли, в края на краищата, мълчаливо покрай Мона Лиза, гледайки я отдалече?; не сме ли във ватиканските стаи и вертикално под Микеланджело прави и мълчаливи?; не задържаме ли, достойно и мъдро, в себе си целият ураган от чувства когато спрем пред Белия ангел в манастира Милешева?; и всичко това не означава, че не сме под влияние, а че то е толкова силно, че ще ни следва дълго и в тишина.

Колко е важно каква техника са ползвали Да Винчи и непознатите художници от Пирея и Цариград - прилично, но не решаващо - толкова е значим и контекстът на гола на Денис Бергкамп срещу Нюкасъл през март 2002 година.

Арсенал се надпреварваше за титлата с Манчестър Юнайтед, а добре се държаха и Ливърпул и домакинът на този мач Нюкасъл, а на Венгер още повече му е нужно нещо което да даде импулс на неговите уморени момчета, след като Тиери Анри не е на разположение, три-четири дни преди това играха в Шампионската лига срещу Леверкузен - да ги накара да вярват, че могат да настигнат Фъргюсън и да спечелят първенството.

Спечелиха го и то как. Всичко започна в половината на Арсенал, дългокракият Патрик Виейра печели и изнася една топка така както го прави Патрик Виейра, Бергкамп я приема някъде около бялата линия и я праща наляво към Робер Пирес.

Времето започва да се забързва. Пирес дърпа напред, гледайки право към Силвен Вилтор, който навлиза по лявото крило. Но Бергкамп я иска, иска я от момента в който се раздели с нея в средата на терена, започва да тича силно напред и вече на трийсет-четиридесет метра от вратата вдига ръка, за да го види французина с периферното си зрение или по усет.

Пирес решава да даде работа на Бергкамп. И Пирес, благодаря на всички футболни богове, не прави това добре. Холандецът чака топката на крак, умееше Робер да уцели и мигла ако трябва, но това подаване е, може би и заради натиска над него отстрана на Арън Хюз, малко небрежно.

През половината от своя професионален живот нападателите се ядосват на съотборниците, че им подават топката зад гърба вместо така както им трябва на тях, но Денис Бергкамп не е човек, който се ядосва. Денис Бергкамп е човек, който създава.

"Това не беше нещо което очаквах. Мина ми през главата, че трябва да измисля нещо друго", спомня си Бергкамп в своята автобиография.

"Можех да направя това което би било логично. Да се заградя, да поема топката и да я дам на някой съотборник. Но докато топката още пътува към мен, знаех какво ще направя. Знаех, че трябва да обърна Дабизас."

(Никос по-късно ще опита да се измие. И това е човешко, и това е природно. Казвал е, че не е сигурен, че Бергкамп е искал всичко това. Че е станало случайно. Ако така ще му е по-леко, ето, признаваме, станало е случайно. И така е по-добро от 25 700 гола от 1992 насам.)

Думите понякога наистина не са достатъчни.

Две докосвания са.

Леко докосване с лявото стъпало, с което мъдро използва кинетичната енергия на топката и сваля шапката на Исак Нютон и всички физици на този свят, Бергкамп тръгва в пирует.

Дабизас се дави, души, гърчи, но не се отказва, грациозността за миг да се оттегли пред силата: нападателят трябва да се загради и да се отърве от бека, последният пада след леко избутване с лявата ръка, а топката през това време изпълнява всичко което майсторът й е нашепнал, подскача и радостно идва точно там където й е казано.

И остава онова което е най-тежко и най-лесно, топката да се прати зад устремения, галопиращ Шей Гивън, право в ъгъла на мрежата.

Това е галерия на малко от Денис Бергкамп, това е Никос Дабизас и влизането на малкия човек в голямата история, това е цял микрокосмос в десет секунди, това е Арсенал в най-добрите дни, това е магия, която се случва пред нашите очи, това е да се послужим с Бръсначът на Окам и тавтология, най-добрият гол в историята на Висшата лига по простата причина, че е най-добрият гол в историята на Висшата лига, и заради нищо друго.

Автор: Марко Прелевич

Борба за власт в Аякс и краят на плюшената революция на Кройф. За всичко е виновен Бергкамп

Привържениците най-накрая се наслаждаваха. Защото ако футболът се играе за победата не е всичко в трофеите. През този сезон Фейенорд взе шампионската титла в Холандия, Манчестър Юнайтед беше твърде голям залък във финала на Лига Европа, но Аякс след дълги години игра футбол какъвто може да се играе само в Амстердам. Супер бърз, ултраофанзивен, с една дума: кройфовски!

Заслугата е на Петер Бош, голям поклонник на личността и делото на легендарния Йохан Кройф и от това лято ще е новият треньор на Борусия! Обичаха в Амстердам и Франк Де Бур (шест години той седя на скамейката), но Бош направи стъпка напред, изведе Аякс на следващото стъпало, положи основите на нещо което трябваше да роди нов мощен Аякс. На европейско ниво.

Само за да стигне преди няколко дни новината: Борусия Дортмунд, след неуспешния опит да доведе на Вестфален треньора на Ница Лусиен Фавре, се фокусира върху 53-годишния наставник на Аякс. Всичко завърши бързо и Бош днес е представен като новия треньор на Борусия.

Това което специално ще нанесе болка на привържениците на Аякс е, че Бош изобщо не искаше да напуска. Той, твърдят всички водещи медии, бил впечатлен от таланта с който разполагал в състава, смятал е, че с добро водене е можел още да подобри играта и наистина да издигне Аякс над средното ниво в Европа.

Всичко това е било по силите на Бош, само в клубът да не е бил - Денис Бергкамп.

Легендарният нападател се издигнал толкова в клубната йерархия, че по мнението на мнозина започнал да пречи. Всъщност Бергкамп през цялото време е "минирал" Бош, а помощ му оказвали и трима по-незначителни помощници в треньорския щаб. Хени Спайкерман, Кал л`Ами и Бьорн Рекелхоф. Всички тях Бош е наследил от предишния екип на треньорския щаб, но те през цялото време се оплаквали, че не уважава тяхното мнение достатъчно.

Свидетели казват, че Бош - и неговият първи помощник Хендри Крузен - последните шест мача едва са и разговаряли с Бергкамп и въстаниците. Когато дошла поканата от Дортмунд, Бош казал не, но управителният съвет на Аякс начело с още една легенда Едвин Ван дер Сар вдигнал ръка за раздяла. По усмотрение на Бергкамп. Бош разбрал, че няма подкрепа в клуба.

По подобен начин Бергкамп още по-рано е изгонил и Вим Йонг, най-добрия приятел от дните на играч, който с Йохан Кройф през 2010 г е написал "План Кройф", който трябвало да бъде основа за "плюшена революция" в Амстердам. В неговата основа е било завръщане към корените, съответно школата. Йонг е бил отговорник за иновациите. Обичал да разделя отборите в младите селекции на повече състави, които да играят мачове на по-малки пространства. Талантливите хлапета получавали право да играят с повече контакт, за да развият усещане за топката. По същата причина временно се променяли настилките на които тренирали: понякога изкуствена трева, понякога бетон... Целта е била всички да станат майстори в контрола на топката. С всички деца се е работило индивидуално.

Бергкамп, твърдят критиците, обичал само да им даде топка и децата да си играят. Когато Йонг си отишъл, с него си тръгнали и 20 треньора от школата. Бергкамп взел функцията на координатор между академиите и първия отбор. В същина е взел властта в школата. Говори се, че с Йонг вече и не разговаря. Говори се, че по-рано се е скарал и с Де Бур. Сега и с Бош.

Привържениците се притесняват, че последната му победа означава и твърдо разделяне на Аякс с основите, които положи Йохан Кройф. А не е тайна, че той е бил труден човек за сътрудничество. Още през 2011 година целият управителен съвет на клуба - да се разбира: всички най-големи бизнесмени в Амстердам - подали оставка, защото не можели с Кройф. Той още тогава настоявал на Де Бур да се дадат повече правомощия, поискал от клуба да се доведат точно Йонг и Бергкамп. Последният изглежда е обърнал гръб на първородната идея.

Въпросът е само, сега накъде за Аякс? Десетилетия бяха на вълните на Кройфовските виждания за футбола. Друг начин и не познават. Виждало се е всеки път когато са обръщали гръб на философията, която ги е създала.

Има само един Денис Бергкамп, а в Арсенал той е бог!

Според мнозина най-добрият холандец играл във Висшата лига Денис Бергкамп остави наследство достойно за статуя в Арсенал. Много хора и до днес си мислят, че легендарният мениджър на Арсенал Арсен Венгер привлече Бергкамп от италианския гранд Интер, но неговият предшественик Брус Риоч плати 7,5 милиона паунда за услугите на холандеца.

В първия си сезон за клуба от Северен Лондон Бергкамп играеше в ролята на втори нападател зад Йън Райт, който все още се възприемаше за най-заплашителния голмайстор в отбора.

Бергкамп постигна големи успехи в първия си отбор Аякс, но престоят му в Интер беше разочароващ за него. За късмет на холандеца Арсенал го спаси. Първоначално той не можеше да се приспособи към английския стил, но в първия си сезон реализира 11 гола, които помогнаха на новия му клуб да се класира в Купата на УЕФА.

Назначението на Арсен Венгер за мениджър на Арсенал преди началото на сезон 1996/1997 г щеше да се окаже голям повратен момент в кариерата на Бергкамп и клуба като цяло. Освобождавайки потенциала и природния талант на своя нападател Венгер избра да изгради отбора на Арсенал около Бергкамп. Поради това холандецът имаше много по-голямо влияние и направи 13 асистенции, които помогнаха на „артилеристите“ да завършат трети в първенството, най-високото класиране от създаването на Висшата лига.

В следващия сезон Бергкамп стана крайъгълен камък в атаката на Арсенал, отбелязвайки 22 гола за първата титла на клуба във Висшата лига, завършвайки на точка пред Манчестър Юнайтед. Лондонският клуб отпразнува и спечелване на Купата на Англия през този сезон с победа 2:0 над Нюкасъл. Сезон 1997/1998 г беше специален за Бергкамп и на лично равнище, като му донесе наградата за Играч на сезона според колегите му.

В сезон изпълнен с успех Бергкамп беше избран и в Идеалния отбор на Световното първенство през 1998 г, където родината му Холандия достигна 1/2-финалите. След ефективна изява на световните финали Бергкамп се завърна в Арсенал със сходен блясък и наниза 16 попадения през новия сезон (1998/1999 г). Отборът не успя да защити дубъла си и остана без отличия.

Следващите два сезона бяха еднакво разочароващи и за Денис и за клуба. Арсенал достигна финала на Купата на УЕФА през 2000 г, за да загуби от турския Галатасарай след изпълнение на дузпи. През следващия сезон „артилеристите“ достигнаха финала за Купата на Англия срещу Ливърпул, но отстъпиха с 1:2.

Успехът най-сетне дойде за Бергкамп и Арсенал. През май 2002 г Арсенал победи конкурента си Манчестър Юнайтед на „Олд Трафорд“ в най-решителния мач за сезона и спечели титлата във Висшата лига за втори път. „Артилеристите“ отново вдигнаха и Купата на Англия, побеждавайки Челси с 2:0 на финала. По-рано през сезона Бергкамп вкара запомнящ се гол на Нюкасъл.

През януари 2003 г Бергкамп отпразнува юбилей, вкарвайки стотния си гол за Арсенал – срещу Оксфорд Юнайтед в мач за Купата на Англия. През тази година спечели и третия си медал от турнира, след като отборът надви Саутхемптън с 1:0 на финала с попадение на Робер Пирес. През лятото Денис удължи договора си с любимия си лондонски клуб за още един сезон и това изплати дивидентите си, когато Арсенал стана първият отбор от Висшата лига, който направи сезон без загуба, за да си върне шампионската корона през 2004 г.

Холандецът подписа нов едногодишен договор преди началото на сезон 2004/2005 г. Въпреки ролята си на втори нападател зад Тиери Анри, Бергкамп отбеляза осем гола и подаде за 13, а Арсенал спечели Купата на Англия, побеждавайки големия съперник Манчестър Юнайтед след изпълнение на дузпи.

Следващият сезон се оказа последен в кариерата на Бергкамп. Мениджърът на Арсенал Арсен Венгер искаше да спечели първата купа от Шампионската лига в историята на клуба, но Денис остана неизползвана резерва във финала срещу Барселона, загубен с 1:2.

Бенефисът на Бергкамп се проведе през юли 2006 г. Двубоят се изигра между Арсенал и Аякс на новия стадион на „топчиите“ „Емирейтс“. В мача играха някои от най-великите футболисти от миналото и настоящето на двата клуба. Имена като Йохан Кройф, Марко Ван Бастен, Марк Овермарс, Райт и Анри взеха участие в последния спектакъл на Денис. През 2013 г беше обявено, че холандецът ще има своя статуя пред стадион „Емирейтс“, която да напомня за успехите на клуба с негово участие.

Денис Бергкамп отбеляза 120 гола в 423 срещи за Арсенал, правейки и над 100 асистенции. Също така в кариерата си записа и 79 мача за родината си Холандия, отбелязвайки 37 пъти. Легендарният холандец е запомнен с техниката и визията си на терена.