Шампионът е отбор, а не индивидуалност

Световното първенство в Бразилия завърши. Германия вдигна четвъртата си световна титла с победа над Аржентина с 1:0 след продължения. За пръв път европейски отбор спечели титлата в Южна Америка, а домакините си отдъхнаха, че няма и другият им голям конкурент от техния континент да триумфира в сърцето им - "Маракана".

Загубилите

Аржентина не впечатли с нищо по време на целия турнир. Започна трудно и не спечели нито един мач с повече от един гол разлика. Автогол и гол с греда с Боснаи Херцеговина, гол в последните секунди с Иран, като преди това не беше дадена чиста дузпа за персите. 3:2 с Нигерия не и без малко късмет.

Мъчителен футбол срещу Швейцария и спасение от дузпите с гол две минути преди края на продълженията. Ранен гол в мача с Белгия, след като топката достигна до Игуаин след рикошет и пословично бетониране с елементи на паника. Полуфинал с Холандия, който ще се запомни в историята на световните първенства, като мач, в който и двата отбора се радваха да стигнат до дузпите. Аржентинците се радваха и след тях.

Голямата цел беше достигната. Лионел Меси най-после получи своя шанс да вдигне световната купа. Вкара четири от осемте гола за страната си и подаде на Ди Мария за попадението срещу Швейцария. Отбеляза с помощта на гредата във вратата на Босна и Херцеговина, в последните секунди срещу Иран с шут от дъгата на наказателното, от пряк свободен удар и добавка отблизо срещу Нигерия. Толкова.

№10 се изчерпа някъде на 1/8-финалите. В последните три мача не помогна с нищо повече от това да вкара своята дузпа срещу Холандия. На финала имаше два момента на просветление, но веднъж подаде неточно, а втория път не уцели вратата. Още преди мача на истината баща му побърза да каже, че бил изморен. На няколко пъти се виждаше, че му прилошава и плюе някаква слуз по терена. Никой не казва от какво му се случва. Меси не прояви качества на лидер. Аржентина разчиташе твърде много на него и дори когато се виждаше, че не е в състояние, треньорът не го смени. Гаучосите играеха отзад за 0:0, а отпред подавайте на Меси, а той каквото измисли. За четири елиминационни мача "синьо-белите" вкараха един гол в редовните 90 минути.

Победителите

Германия започна участието си на турнира с 4:0 срещу Португалия. Кристиано Роналдо ръкомахаше, тръшкаше се, поплака. Дузпата и червения картон дадоха достатъчно поводи да се говори за мача, но в останалите мачове се видя, че португалците и тяхната голяма звезда са прекалено егоистични, за да играят един за друг. След ударното начало немците направиха 2:2 с Гана, като потрепериха в някои моменти. Клозе изравни Роналдо с 15 гола на световни първенства. В последния мач от групата всички очакваха равенство със САЩ, което устройваше и двата отбора, но Германия все пак се наложи с 1:0. Американците не страдаха особено от загубата, защото така или иначе преминаха напред. Роналдо опакова куфарите, пропускайки шанс да вземе медал от Мондиал и да се нареди до Еузебио.

На 1/8-финалите немците се сблъскаха с коравия отбор на Алжир. Африканците бяха мотивирани и от историческа несправедливост, а на вратата Райс М`Боли доведе до отчаяние реализаторите на Бундестима. Двубоят завърши 0:0 и не се виждаше как може да бъде презвета крепостта на пустинните лисици. В началото на продълженията резервата Шурле имаше шанс да закачи топката с пета и макар и се получи красив гол, макар и с голяма доза случайност. Към края немците покачиха на 2:0 след контраатака, а алжирците напуснаха достойно, отбелязвайки почетен гол. Неудобните противници за Германия продължиха и на 1/4-финалите - Франция. Гол с глава на Матс Хумелс и няколко брилянтни спасявания на Нойер се оказаха напълно достатъчни - 1:0.

Момчетата на Йоги Льов със сигурност щяха да си заминат с медали. Въпросът беше дали могат да отнесат и купата. В Бело Оризонте задачата беше да се сломи страната домакин - Бразилия. Селесао посягаше към титлата, която загуби през 1950 г. Вместо да бъде заличен кошмарът с Уругвай, дойде нов. Без голямата си звезда Неймар и капитана си Тиаго Силва бразилците играха само през първите пет минути. Германия поведе с 1:0 с гол на Мюлер, който засече центриране от ъглов удар. Пред погледа на Роналдо и цял свят Клозе стана едноличен голмайстор на световни първенства с 16-ия си гол на мондиали и 2:0 за Германия. За шест минути топката влезе четири пъти във вратата на "златистите". 5:0 за Германия на почивката. Никой не беше в състояние да повярва какво се случва. Немците вкарваха като на тренировка. Пас след пас, бразилците падаха като покосени от автомат, а стадионът и страната потъваха във все по-голяма тишина. Мачът завърши 7:1 за Германия. На следващия ден централният защитник Матс Хумелс призна, че на почивката е имало договорка в съблекалнята да се спре унижението. Маншафтът заслужи своето място на финал, така както никой друг не го е правил.

На финала аржентинците бяха взели мерки да не повторят грандиозния провал на своя голям съперник. В по-голямата част от мача Германия владееше положението, като най-осезаемо се защитаваше в първите десет минути на второто полувреме. Хьоведес нацели лявата греда на аржентинската врата след центриране от ъглов удар. Ромеро спаси няколко удара. Гъстата защита в сини екипи успяваше да изтласка опитите. Игуаин не уцели вратата след подарък от немската защита, а в продълженията и Паласио опропасти възможност, останал сам срещу Нойер. Физическите сили на немците им дадоха преимущество. Гьотце замени легендарния Клозе, а докосването на голмайстора при тъча донесе късмет на нисичкия техничар. Атака по левия фланг завърши с центриране към малкото наказателно поле, където Марио овладя топката на гърди и с диагонален шут я заби в мрежата - 1:0 за Германия. Изведнъж Аржентина се забърза. Както спокойно чакаше дузпите или някаква грешка в защитата, сега вече преследваше топката навсякъде и бързаше да я вкарва в игра и напред. В последните секунди получи и своя шанс - пряк свободен удар на изгодна позиция. Зад топката без никакво съмнение - Лионел Меси. Топката профуча високо и встрани от вратата. Германия вдигна титлата. Шампион стана отбор, а не индивидуалност.

Наградите

Голмайстор на турнира стана Хамес Родригес от Колумбия с шест гола. Златната ръкавица отиде за вратаря на победителите - Мануел Нойер. Златната топка за играч на турнира ФИФА присъди на Лионел Меси. Награда, която разбуни духовете, тъй като аржентинецът не убеди никого, че я заслужава. Още веднъж стана очевидно, че критериите на ФИФА са доста съмнителни и откровено фаворизират определени футболисти.

Изненадата

За изненада на първенството без съмнение трябва да отчетем Коста Рика. Островната държава се оказа смъртта в Групата на Смъртта срещу трима световни шампиони - две победи и равенство. Отборът отпадна без да допусне загуба и спечели симпатиите на милиони по света, а вратарят Кейлор Навас определено заслужава да е в идеалните 11 на турнира. Горди от своето представяне могат да са в Чили и Колумбия.

Скандалът

Скандалът на Мондиал 2014 е ухапването на Луис Суарес срещу Джорджо Киелини. След като преди 4 години изби топката с ръце от голлинията срещу Гана на 1/4-финалите, сега голмайсторът напомни и за хобито си да забива зъби в съперниците. Киелини е жив и здрав, Суарес смени Ливърпул с Барселона и ще трябва да изтърпи няколко месеца без активен футбол. Уругвай отпадна на 1/8-финалите.

Голът

Най-красивият гол на турнира е въпрос на лични предпочитания. За мен категорично печели изпълнението на Тим Кейхил срещу Холандия. Австралиецът с едно докосване от воле остави безпомощен Силесен. Споменаване заслужават и плонжът на Ван Перси срещу Испания за 1:1, както и първото попадение на Хамес Родригес срещу Уругвай на 1/8-финалите.

и няколко думи от автора

Гари Линекер сигурно се гордее с думите си, че всички играят, а накрая Германия печели. Немците пък се гордеят, че имат отбор. В крайна сметка футболът е колективен спорт. Португалия, Бразилия и Аржентина разчитаха основно на една фигура. Последните бяха близо, но дори и обожествявания в последните години №10 не е достатъчен. 11 добри войници са повече от един генерал. Светът има своя нов шампион. Заслужен шампион.

180 секунди тишина. Жалката Бразилия капитулира. Барбоса, простено ти е! Германия наследи Уругвай

"В Бразилия най-голямата присъда е 20 години, а моята продължава вече 44"

Думите са изречени през 1994 г преди началото на Мондиала в САЩ, а техен автор е Моасир Барбоса (27.03.1921-07.04.2000), вратар на Бразилия на Световното през 1950 г. Обвинен е за загубата от Уругвай в последния мач на турнира, в който на бразилците им стига и равенство, но падат с 1:2 и губят титлата.

Този мач, игран пред 200 000 зрители, е познат в света на футбола като "Мараканазо".

От 8 юли 2014 г Барбоса може да почива в мир, защото 14 години след смъртта му най-големите грешници във футболната история на Бразилия са 14-те, заедно с треньора Луиш Фелипе Сколари, които загубиха полуфинала на Мондиала от Германия с 1:7. Може някой да каже "Барбоса, простено ти е".

Не би ме учудило в бразилските новини да се появи нов термин - "белооризантазо", като синоним на футболна мъка, която Бразилия изживя в Бело Оризонте. Когато става въпрос за футбол този град вече може да бъде споменаван като Феио Оризонте (на португалски феио означава лош).

Най-слабата Бразилия

Как и защо се случи най-голямата (в резултатно отношение) изненада на полуфиналите на световни първенства, че и в по-голям обхват? "Най-слабата Бразилия в историята на световните първенства" - думите са на Сесар Луис Меноти, треньор на Аржентина на Мондиала през 1978 г.

Защо това е най-слабия отбор? Защо не прилича на себе си, тези играчи не играят футбол, на терена не забавляват нито себе си, нито зрителите, защото няма майстори, а какво остава за гении, като тези в миналото... Какво ли ще кажат Пеле, Зико, Ромарио, Бебето, Роналдо, Ривалдо, Кака, Роналдиньо..?

Не бих искал да съм на мястото на тези момчета. Бразилците могат да простят това-онова, но такъв отбор тежко или изобщо. Водещият вестник "О Глобо" излезе със заглавие на интернет страницата си - Клане. В социалните мрежи всичко се обърна на шеги. А може някой да се е сетил и за думите на Вуядин Бошков:

"По-добре веднъж да загубиш с 9:0, вместо 9 пъти с 1:0"...

От началото на първенството се видя, че Бразилия се мъчи, но събра сили на 1/4-финала да изиграе най-добрия си мач, който подлъга, че формата се възвръща. Истина е, че съставът отслабна без Неймар и Тиаго Силва, но отсъствието им не може да бъде оправдание за хаоса в защитата, безидейността в средата и немощта в нападение.

Боя се, че загубата на Бразилия ще измести на втори план победата на немците, което няма да е справедливо. Чудо е, че бразилците загубиха за последно у дома през 1975 г от Перу в турнира Копа Америка, но славата трябва да отиде при победителя.

Немците бяха брутално ефикасни, по немски рационални, без много съжаление към нокаутирания противник, но през второто полувреме не искаха да натискат газта до край. Играха като машина, от фантастичния Мануел Нойер на вратата до ветерана Мирослав Клозе в атаката, чийто 16-ти гол на четвъртия му мондиал го направи най-добрият реализатор на световни първенства за всички времена.

Да си припомним думите на Гари Линекер:

"Футболът е чудесна игра, в която участват 22 играчи и накрая винаги побеждават немците".

Югославия - Бразилия 8:4 (1934 г)

Бразилия, разбираемо, е в шок. Вместо финал получи най-тежката си загуба у дома в историята си. Най-голямото футболно унижение, катастрофа, фиаско, мъка, ден за забравяне, но тежко ще е за 200 милиона бразилци да забравят 8 юли 2014 г.

Тези седем гола не са най-големия брой попадения, който са инкасирали бразилците в един мач. Нарежда се на второ място, а на първо е загубата от Югославия в Белград на 3 юни 1934 г, когато двубоят завършва 8:4 за балканците.

На игрището на БСК, пред 12 000 зрители, блести тандемът от Монтевидео - Моша и Тирке, Марианович бележи хеттрик, Тирнанич един. Останалите голмайстори за "плавите" са Глишович с 2, Стевович и Петрак.

Бразилците са водени от известния Леонидас, познат с прякора "Черния бомбардировач", който бележи 2 гола, но отборът му е напълно надигран.

Срамът на Бразилия, или брилянтната победа на Германия, влиза в историята на световните първенства като мач с най-много голове на полуфинали и с най-голяма разлика. В Монтевидео през 1930 г с по 6:1 Уругвай бие Югославия, а Аржентина САЩ. През 1950 г Бразилия бие Испания с 6:1 (не е класически полуфинал), през 1954 г Германия мачка Австрия с 6:1. Бразилия надиграва Франция с 5:2 през 1958 г, а в Мексико през 1970 г, след продължения Италия побеждава Германия с 4:3, но никога не е имало резултат 7:1.

Освен това никога нито един отбор на световни първенства не е допускал 4 гола за 6 минути. Резултатът заема шесто място в листата на най-големи голеади в историята на световните първенства.

На първо място е Унгария - Салвадор 10:1 (1982 г), следван от Унгария - Корея 9:0 (1954 г), Югославия - Заир 9:0 (1974 г), Швеция - Куба 8:0 (1938 г) и Германия - Саудитска Арабия 8:0 (2002 г).

С шест гола разлика не се бе случвало, а също така във фаза на директни елиминации никой не е губил с пет попадения на полувремето. Смятайки и груповата фаза, вчера това се случи за трети път. През 1974 г Югославия води на Заир с 5:0 след 45 минути, както и Полша срещу Хаити през същата година.

И още две фрази:

"Във футбола всичко се усложнява заради присъствието на съперник"
Жан-Пол Сартър

"От загубата по-лошо е само едно нещо: Отзвукът от нея на следващия ден"
Мануел Пелегрини