Световното първенство в Бразилия завърши. Германия вдигна четвъртата си световна титла с победа над Аржентина с 1:0 след продължения. За пръв път европейски отбор спечели титлата в Южна Америка, а домакините си отдъхнаха, че няма и другият им голям конкурент от техния континент да триумфира в сърцето им - "Маракана".
Загубилите
Аржентина не впечатли с нищо по време на целия турнир. Започна трудно и не спечели нито един мач с повече от един гол разлика. Автогол и гол с греда с Боснаи Херцеговина, гол в последните секунди с Иран, като преди това не беше дадена чиста дузпа за персите. 3:2 с Нигерия не и без малко късмет.
Мъчителен футбол срещу Швейцария и спасение от дузпите с гол две минути преди края на продълженията. Ранен гол в мача с Белгия, след като топката достигна до Игуаин след рикошет и пословично бетониране с елементи на паника. Полуфинал с Холандия, който ще се запомни в историята на световните първенства, като мач, в който и двата отбора се радваха да стигнат до дузпите. Аржентинците се радваха и след тях.
Голямата цел беше достигната. Лионел Меси най-после получи своя шанс да вдигне световната купа. Вкара четири от осемте гола за страната си и подаде на Ди Мария за попадението срещу Швейцария. Отбеляза с помощта на гредата във вратата на Босна и Херцеговина, в последните секунди срещу Иран с шут от дъгата на наказателното, от пряк свободен удар и добавка отблизо срещу Нигерия. Толкова.
№10 се изчерпа някъде на 1/8-финалите. В последните три мача не помогна с нищо повече от това да вкара своята дузпа срещу Холандия. На финала имаше два момента на просветление, но веднъж подаде неточно, а втория път не уцели вратата. Още преди мача на истината баща му побърза да каже, че бил изморен. На няколко пъти се виждаше, че му прилошава и плюе някаква слуз по терена. Никой не казва от какво му се случва. Меси не прояви качества на лидер. Аржентина разчиташе твърде много на него и дори когато се виждаше, че не е в състояние, треньорът не го смени. Гаучосите играеха отзад за 0:0, а отпред подавайте на Меси, а той каквото измисли. За четири елиминационни мача "синьо-белите" вкараха един гол в редовните 90 минути.
Победителите
Германия започна участието си на турнира с 4:0 срещу Португалия. Кристиано Роналдо ръкомахаше, тръшкаше се, поплака. Дузпата и червения картон дадоха достатъчно поводи да се говори за мача, но в останалите мачове се видя, че португалците и тяхната голяма звезда са прекалено егоистични, за да играят един за друг. След ударното начало немците направиха 2:2 с Гана, като потрепериха в някои моменти. Клозе изравни Роналдо с 15 гола на световни първенства. В последния мач от групата всички очакваха равенство със САЩ, което устройваше и двата отбора, но Германия все пак се наложи с 1:0. Американците не страдаха особено от загубата, защото така или иначе преминаха напред. Роналдо опакова куфарите, пропускайки шанс да вземе медал от Мондиал и да се нареди до Еузебио.
На 1/8-финалите немците се сблъскаха с коравия отбор на Алжир. Африканците бяха мотивирани и от историческа несправедливост, а на вратата Райс М`Боли доведе до отчаяние реализаторите на Бундестима. Двубоят завърши 0:0 и не се виждаше как може да бъде презвета крепостта на пустинните лисици. В началото на продълженията резервата Шурле имаше шанс да закачи топката с пета и макар и се получи красив гол, макар и с голяма доза случайност. Към края немците покачиха на 2:0 след контраатака, а алжирците напуснаха достойно, отбелязвайки почетен гол. Неудобните противници за Германия продължиха и на 1/4-финалите - Франция. Гол с глава на Матс Хумелс и няколко брилянтни спасявания на Нойер се оказаха напълно достатъчни - 1:0.
Момчетата на Йоги Льов със сигурност щяха да си заминат с медали. Въпросът беше дали могат да отнесат и купата. В Бело Оризонте задачата беше да се сломи страната домакин - Бразилия. Селесао посягаше към титлата, която загуби през 1950 г. Вместо да бъде заличен кошмарът с Уругвай, дойде нов. Без голямата си звезда Неймар и капитана си Тиаго Силва бразилците играха само през първите пет минути. Германия поведе с 1:0 с гол на Мюлер, който засече центриране от ъглов удар. Пред погледа на Роналдо и цял свят Клозе стана едноличен голмайстор на световни първенства с 16-ия си гол на мондиали и 2:0 за Германия. За шест минути топката влезе четири пъти във вратата на "златистите". 5:0 за Германия на почивката. Никой не беше в състояние да повярва какво се случва. Немците вкарваха като на тренировка. Пас след пас, бразилците падаха като покосени от автомат, а стадионът и страната потъваха във все по-голяма тишина. Мачът завърши 7:1 за Германия. На следващия ден централният защитник Матс Хумелс призна, че на почивката е имало договорка в съблекалнята да се спре унижението. Маншафтът заслужи своето място на финал, така както никой друг не го е правил.
На финала аржентинците бяха взели мерки да не повторят грандиозния провал на своя голям съперник. В по-голямата част от мача Германия владееше положението, като най-осезаемо се защитаваше в първите десет минути на второто полувреме. Хьоведес нацели лявата греда на аржентинската врата след центриране от ъглов удар. Ромеро спаси няколко удара. Гъстата защита в сини екипи успяваше да изтласка опитите. Игуаин не уцели вратата след подарък от немската защита, а в продълженията и Паласио опропасти възможност, останал сам срещу Нойер. Физическите сили на немците им дадоха преимущество. Гьотце замени легендарния Клозе, а докосването на голмайстора при тъча донесе късмет на нисичкия техничар. Атака по левия фланг завърши с центриране към малкото наказателно поле, където Марио овладя топката на гърди и с диагонален шут я заби в мрежата - 1:0 за Германия. Изведнъж Аржентина се забърза. Както спокойно чакаше дузпите или някаква грешка в защитата, сега вече преследваше топката навсякъде и бързаше да я вкарва в игра и напред. В последните секунди получи и своя шанс - пряк свободен удар на изгодна позиция. Зад топката без никакво съмнение - Лионел Меси. Топката профуча високо и встрани от вратата. Германия вдигна титлата. Шампион стана отбор, а не индивидуалност.
Наградите
Голмайстор на турнира стана Хамес Родригес от Колумбия с шест гола. Златната ръкавица отиде за вратаря на победителите - Мануел Нойер. Златната топка за играч на турнира ФИФА присъди на Лионел Меси. Награда, която разбуни духовете, тъй като аржентинецът не убеди никого, че я заслужава. Още веднъж стана очевидно, че критериите на ФИФА са доста съмнителни и откровено фаворизират определени футболисти.
Изненадата
За изненада на първенството без съмнение трябва да отчетем Коста Рика. Островната държава се оказа смъртта в Групата на Смъртта срещу трима световни шампиони - две победи и равенство. Отборът отпадна без да допусне загуба и спечели симпатиите на милиони по света, а вратарят Кейлор Навас определено заслужава да е в идеалните 11 на турнира. Горди от своето представяне могат да са в Чили и Колумбия.
Скандалът
Скандалът на Мондиал 2014 е ухапването на Луис Суарес срещу Джорджо Киелини. След като преди 4 години изби топката с ръце от голлинията срещу Гана на 1/4-финалите, сега голмайсторът напомни и за хобито си да забива зъби в съперниците. Киелини е жив и здрав, Суарес смени Ливърпул с Барселона и ще трябва да изтърпи няколко месеца без активен футбол. Уругвай отпадна на 1/8-финалите.
Голът
Най-красивият гол на турнира е въпрос на лични предпочитания. За мен категорично печели изпълнението на Тим Кейхил срещу Холандия. Австралиецът с едно докосване от воле остави безпомощен Силесен. Споменаване заслужават и плонжът на Ван Перси срещу Испания за 1:1, както и първото попадение на Хамес Родригес срещу Уругвай на 1/8-финалите.
и няколко думи от автора
Гари Линекер сигурно се гордее с думите си, че всички играят, а накрая Германия печели. Немците пък се гордеят, че имат отбор. В крайна сметка футболът е колективен спорт. Португалия, Бразилия и Аржентина разчитаха основно на една фигура. Последните бяха близо, но дори и обожествявания в последните години №10 не е достатъчен. 11 добри войници са повече от един генерал. Светът има своя нов шампион. Заслужен шампион.
