Магдебург през изминалия уикенд за пръв път се класира във Втора Бундеслига...
Не се помнят по-хубави пролети в хилядолетния град Магдебург... Преди няколко години столицата на Саксония Анхалт прослави 1200 години. Половината град излязъл на улиците. Точило се безплатно пиво и е гледана най-хубавата заря в небето. А през изминалия уикенд се празнувало още по-силно и по-добре - Der klub, както го наричат привържениците, най-накрая дочакал да влезе във Втора Бундеслига!
Футболният любимец на този град - ФК Магдебург, е един от най-младите немски клубове (основан чак 1965), но също така и истински великан на източнонемския футбол, трикратен шампион на ГДР, седемкратен носител на Купата на страната, която вече не съществува и единствен притежател на европейски трофей от всички клубове от изтока. Магдебург много е патил откакто Германия се е обединила. Пропадал е години, тънал от лига в лига, за да през 2015 да се върне между професионалните клубове и придобил възможност да се бори за пръв път да влезе във Втора Бундеслига. Това му се отдало с победа срещу Фортуна от Кьолн (2:0) в събота.
Па кой е и какво е Магдебург на немското футболно небе?
Когато през май 1974, в Ротердам, на Де Куип, Магдебург бил големия Милан във финала за Купата на носители на национални купи (2:0), отборът който от пейката е воден от Хайнц Кригел имал играчи със средна възраст по-малка от 23 години. И всички тези момчета са с произход от градското ядро, или от околните градчета. Целокупно, този кръг от който Кригел е черпил играчи не е наброявал повече от 1 000 000 жители. Такова нещо е успявал да направи само Джок Стейн със Селтик през 1967, когато спечелил Купата на европейските шампиони. Каква е разликата между Стейн и Кригел? Не много голяма, с разликата че за този Селтик от 67-ма всеки ден нещо се изговаря или написва, а Кригел и неговия Магдебург всички са забравили. Освен онези по-възрастните, верни запалянковци.
Възходът на Магдебург е започнал в началото на седемдесетте. Имена, които за днешните деца няма да говорят много: на вратата Улрих Шулце; в задната линия Манфред Запф, па Волфганг Абрахам, Детлег Енге, Хелмут Гаубе; в средата Юрген Померенке и Волфганг Щайнбах; по крилата Мартин Хофман и Детлег Раугуст; и в атака най-известният от всички "източни" немци - Юрген Шпарвасер.
(Шпарвасер, за онези които не знаят, е постигнал двата най-важни гола в историята на източнонемския футбол. Вкарал е на Спортинг (Лисабон) за класирането на Магдебург на финала на КНК, а след това съборил братята от запада на Мондиал 74. Това е била единствената загуба на ФРГ по пътя към втората титла за първенец на света...)
Магдебург печели първата шампионска титла през 1972, а после две поредни, 1974 и 1975. Този голям мач с Милан във финала на КНК е предхождан от още някои големи скалпове... Битката за трофея никога не е била по-тъжна. Едва 5000 човека на такъв голям стадион. За италианците името Магдебург не било твърде атрактивно, за да тръгнат в голяма бройка до Холандия, докато властите в ГДР не са позволили излизането на "обикновени хора" от държавата. Но пък затова посрещането в града е било величествено...
Магдебург е изиграл много големи европейски мачове. И по правило никога не е имал късмет на жребия. В първия шампионски сезон налетял на Ювентус във втория кръг на Купата на европейските шампиони (две загуби с 0:1). Във второто участие в първия кръг му се изпречил никога по-силният Байерн, онзи трикратен пореден носител на КЕШ, а в третото налетели на Малмьо на Боби Хафтон. Малмьо след някоя година ще играе финал в елитния турнир.
Магдебург през седемдесетте още два пъти играл 1/4-финали в Купата на УЕФА, както и веднъж в КНК. Последното участие в Европа този клуб записва през есента на 1990, срещу френския Бордо.
Der klub е тръгнал надолу още през 1976, когато най-успешният треньор в историята на клуба Хайнц Кригел е уволнен. Тогава се е говорило, че до смяната се стигнало по футболни причини, но ще се окаже, че Кригел е политически неудобен, или неприспособим. От друга страна, капитанът Манфред Запф се поклонил на властите и по-късно станал селекционер на ГДР. Магдебург през осемдесетте е бил във върха на Оберлигата, играл в евротурнирите, но една загуба от Барселона вкъщи (1:5, три гола на Диего Марадона) показала как клубът вече не може да държи крачка с европейския елит.
Когато Берлинската стена най-накрая паднала това бил последният пирон в ковчега на Магдебург. Отишъл си и последният голям играч - Уве Рьослер. Айнтрахт от Брауншвайг им "краде" треньора Йоаким Щрайх и така тръгва свободното падане на Der klub. До първия голям мач от обединението привържениците ще трябва да чакат повече от 10 години. Това е било през сезон 2000/01, когато в Магдебург дошъл Байерн (Мюнхен) и - паднал. Най-големият немски клуб е изхвърлен за купата от четвъртодивизионен отбор! През този сезон се стигнало до 1/4-финалите на престижния турнир. Зрънце надежда, че са останали още някои маниери на големия клуб и онази душа.
Ето почти 20 години Магдебург е живуркал и плувал между аматьорския и полупрофесионалния ранг. Така до изминалия уикенд, когато най-сетне си осигурил Втора Бундеслига. Същата вечер във всички информационни емисии - Магдебург. Но за съжаление не заради спортния успех, а заради безредиците, които направили запалянковците, празнувайки. И пак е започната историята за това как немските футболни властодръжци наистина не искат източняци в Бундеслигата точно за да избегнат такива и подобни сцени в най-големите градове, на стадионите, във Втора може, по-натам не.
Ще видим как ще продължи историята на Магдебург. И Дрезден и Ханза и Карл Цайс Йена са далеч от елита...
Магдебург е известен като клуб чийто привърженици не са твърде брутални. Те повече залагат на остроумие и наистина биха били освежаване за Бундеслигата. Може би си спомняте преди няколко години, когато на клубът не му вървеше - слаба ефикасност, някакви 16 гола за 25 мача - тогава на трибуните привържениците бяха със стрелки с които на своите любимци показваха къде се намира вратата. Или когато 1500 от тях преминаха почти 1500 км заради приятелски мач с Болтън?! Също така, в началото на новото хилядолетие привържениците на Магдебург успели да спасят своя клуб от финансов крах. За два дни са събрали 1 000 000 немски марки и попречили на банкрута.
Втора Бундеслига сега им идва като награда...
