Клубовете върху които падна Берлинската стена

В дните когато немците празнуват съединението правим малък очерк на класирането от последния шампионат Оберлига - съответно, къде са днес великаните от Изтока?

Точно три часа и 34 минути преди Улф Кирстен с топката, като бърз влак, да падне в наказателното поле на Магдебург, цялото Политбюро на партията на Социалистическото единство подаде оставка. Докато легендарният ас на Динамо с поглед търсил своя партньор в атаката Торстен Гичов, посланикът на ГДР Хелмут Зибарт е извикан при министъра на вътрешните работи на Чехословакия Павел Садовски. Кирстен е забелязал своя съотборник, упътил топката към него, а Гичов, въпреки че на гърба си имал Дирк Шустер, се справил чудесно, заградил се, обърнал и шутирал. Дирк Хайне се колебал, не е решил веднага дали да тръгне с крак или да се хвърли, а когато се решил за втората опция вече е било твърде късно. Топката през калта на малкото наказателно поле пробила път до мрежата - Динамо повел против лидера Магдебург в Класикера на Оберлигата. На трибуните делириум!

Двадесетина минути по-късно (средата на първото полувреме) Матиас Замер в своя единствен стил - мощно и елегантно в същото време - води топката през сърцето на терена и приближава вратата на гостуващия отбор. Някъде в същия момент, в Прага, Зибарт пристига в кабинета при Садовски. И преди да седне във фотьойла, започнал да се поти. Знае какво го чака...

Лют и нервиран, министърът не увърта много. На посланика веднага, не с точно приятен тон, дава да разбере, че неговата държава е много недоволна, че все по-голям брой жители на Източна Германия през чехословашката граница бягат в съседната Западна Германия. Садовски обяснява, че гражданите са ядосани и се питат защо и те не могат по този начин до Мюнхен, Франкфурт, Дюселдорф... Ситуацията е много неприятна, с оглед, че същото се случва вече месеци, но през Унгария.

В Дрезден, Замер е пуснал крачка, дал е газ, а когато се озовава на около тридесетина метра от вратата, стреля с всичка сила. Това негово "топовно гюле" завършва в мрежата на Хайне - Динамо води с 2:0. Няколко мига по-късно Магдебург остава с играч по-малко, след като Дирк Шустер получава червен картон и изглежда, че мачът между най-големите кандидати за титлата е решен.

През това време Зибарт в Прага се оправдава че "неговото правителство работи върху решаването на проблема и приемането на нов закон според който населението ще може свободно да пътува от Изток на Запад", но Садовски няма търпение: "Ние изискваме..." В света на дипломацията това е повече ултиматум отколкото обичайно искане.

Докато Хелмут Зибарт се потил в кожения фотьойл на министъра на Хусаков, Магдебург в Дрезден с играч по-малко успял да намали на 1:2 с гол на Маркус Вокел (точката е била достатъчна да задържи първо място), но в последните мигове на мача Гичов със своя втори премахва всички дилеми.

Всички в Изтока много добре помнят този ден. Когато подполковник Харалд Йегер под натиска на 20 000 демонстранти на улица Борнхолмер, около 23:30, най-накрая наредил пробив, а хиляди разярени младежи и девойки тръгнали към Бранденбургската порта - някои за пръв път да видят своите роднини, някои за нови дънки или нова плоча на Скорпионс. Ангела Меркел е била както и всеки четвъртък вечер в сауната с приятелка, Гюнтер Грас е "редял" мисли на хартия и подготвял своето известно експозе, което ще представи няколко седмици по-късно, а Матиас Замер, заедно със съотборниците в карантина, отморявал след предходната бурна нощ и празнуването на големия триумф... Марсел Шмелцер, днес един от двамата най-известни (активни) футболни продукта от онази мрачна страна на Стената, е бил едногодишно бебе, а другият - Тони Кроос - ще се роди едва два месеца по-късно. И футболът много добре ще помни този ден. "Желязната завеса" падна върху източния дял на Европа и задуши всички футболни великани от Изтока, които даваха на тази игра специален чар.

Динамо от Дрезден ще завърши споменатия сезон 1989/1990 като шампион, след като Магдебург в последния кръг неочаквано изгубил от Карл Маркс, днешният Кемницер. През май идната година, с бляскав празник в Рощок е сложена точка на Оберлигата. Ханза като шампион и Динамо Дрезден като втори отбор са интегрирани в Бундеслигата, докато клубовете от трето до осмо място - Ерфурт, Кемницер, Халешер, Карл Цайс Йена, Локомотив Лайпциг и Стал Бранденбург - получили място във Втора Бундеслига. Германия официално е обединена през октомври 1990, след Световното първенство в Италия (ФРГ става шампион), а напускащият селекционер Франц Бекенбауер заявил:
"Сега ще бъдем наистина непобедими!"

Кайзер Франц вероятно не е и предполагал колко ще бъде прав, но малцина тогава са размисляли за цената, която за това ще платят немските клубове от Изтока. Гледано от тази друга страна, някогашният национал на ГДР Томас Дол също е бил добър пророк:
"Съединението на Германия е най-лошото нещо което можеше да се случи на източногерманския футбол."

Така е и било...

30 години минаха откакто падна Берлинската стена. От споменатите клубове вече нито един не се намира във върха на немския футбол. В дните когато немците празнуват съединението правим малък очерк на класирането от последния шампионат Оберлига.

Съответно, къде са днес великаните от Изтока?

ВИКТОРИЯ/ФОРВЕРЦ БЕРЛИН

Една от главните характеристики на източнонемския футбол след Втората Световна война, под съветска окупация и социалистически режим, е била готовността на властите по различни начини да манипулират клубове по политически или други причини. Така днешната Виктория от Франкфурт на Одер често е преселвана от град на град и сменяла имената, според нуждите на полицията, армията, висшите държавни функционери. Най-много успехи преживява като Форверц от Берлин. Този Форверц, който няма никакви връзки с традиционния Берлинер Форверц, един от основателите на ДФБ (Футболният съюз на Германия), шест пъти бил шампион на Източна Германия и двукратен носител на Купата. Повече от десет сезона играл и в европейските турнири. Най-големите успехи на Форверц са 1/4-финали в КЕШ (след елиминирането на Цървена звезда 1969 година), и 1/4-финали в КНК. Виктория в момента е маргинал в немския футбол, играе в шеста лига...

ЕНЕРГИ КОТБУС

Един от редките клубове от изтока, който стигна до Бундеслигата след съединението. Шест сезона Котбус игра в елита (2000-2003, 2006-2009), а най-голям успех постигна през 1997, когато игра финал за Купата и загуби от Щутгарт. Енерги влезе в историята на немския футбол на 6 април 2001 година, тъй като стана първият клуб в държавата, който изведе 11 чужденци на терена. Сред най-известните имена - Васил Мириуца, Томислав Пиплица, Бруно Акрапович, Анджей Кобилански... Енерги Котбус в момента живурка в Регионалната лига на Германия (четвърти ранг в системата).

ЛОКОМОТИВ ЛАЙПЦИГ

По-възрастните любители на футбола от Лайпциг продължават да подкрепят Локомотив и новосъздаденият РБ Лайпциг не ги интересува много. Става дума за клуб, който като Магдебург игра финал в Купата на носители на национални купи, само че нямаше късмет да я спечели. Аякс с Рийкард, Ван Бастен и Бергкамп беше по-добър през тази 1987 година. Локомотив няколко години по-късно стигна и до завършека на Купата на УЕФА, елиминиран от Тотнъм. Купата на Източна Германия е печелена пет пъти и три пъти е бил вицешампион. Преди Втората Световна война три пъти е бил най-добър клуб на Германия. Локомотив от Лайпциг през този сезон се бори за влизане в трета лига...

ХАНЗА РОЩОК

Последният източногермански шампион не е имал големи резултати в Оберлигата като двата Динамо, Магдебург, Форверц, но Ханза ще се наложи като най-добър клуб от изтока след обединението. След като в първия сезон в Бундеслигата изпада, се завръща през 1995 и играе пълни 10 години. От 2012 е постоянен член на трета лига. Като всички клубове от пространствата на бившата ГДР главен проблем на клуба са финансите. Ханза като Динамо от Дрезден има много верни привърженици...

ДИНАМО ДРЕЗДЕН

Осем пъти шампион на ГДР, седем пъти носител на Купата, полуфиналист в Купата на УЕФА през 1989... Динамо Дрезден без всякакво съмнение спада сред най-успешните клубове на Източна Германия, с рядко верни привърженици, които преди няколко седмици одушевиха Европа. Около 35 000 от тях отпътуваха на гостуването на Херта за Купата. Динамо от 1991 до 1995 игра в Бундеслигата, но не можа да се пребори, преди всичко с финансовата страна, със съперниците. Последва изпадане, губене на лиценз за Втора Бундеслига, пропадане до четвърта лига. Привържениците, обаче, никога не обърнаха гръб на клуба. Заради тяхното нерядко насилствено поведение в Дрезден вярват, че Бундеслигата не ги иска в своята елитна компания. В което много вероятно съществува и частица истина. Динамо в момента се бори за оцеляване във Втора Бундеслига...

РОТ ВАЙС ЕРФУРТ

Две шампионски титли от Оберлигата през петдесетте години са най-големите успехи на червено-белия клуб. Клубът през 1991 и 2004 игра във Втора Бундеслига, но и двата пъти изпадна като последен в класирането. Ерфурт през 2018 след много години изпадна от трета лига. Този сезон е заплашен от ново преселване в по-нисък ранг...

ХАЛЕШЕР

Двукратният шампион и двукратен носител на Купата на Източна Германия записа голямо падение през деветдесетте години. След участието в Купата на УЕФА през 1992 година клубът се хлъзна чак в пета лига. От 2008 и влизането в четвъртия ранг нещата тръгнаха към по-добро. Халешер през този сезон е един от кандидатите за влизане във Втора Бундеслига...

КЕМНИЦЕР

Най-известен като първия клуб на Михаел Балак, Кемницер след обединението само през деветдесетте успяваше да се задържи във Втора Бундеслига. През сезон 1992/93 стигна до полуфинал за Купата. Шампион на Източна Германия през 1967 и вицешампион през 1990 в момента се състезава в трета лига, след като през миналия сезон влезе в нея.

КАРЛ ЦАЙС ЙЕНА

Любителите на футбола помнят Карл Цайс главно с дуелите срещу Цървена звезда в КЕШ и червеният картон на Драган Джаич... Не с добро. Клубът от Йена, обаче, имал сериозна репутация в Източна Германия. Трикратен шампион и деветкратен вицешампион. Йена е още един източногермански отбор, който е играл финал в европейски турнир. През сезон 1980/81 просва по гръб Рома, Валенсия и Бенфика, за да в борбата за трофея от КНК да клекне пред Динамо от Тбилиси. През деветдесетте този клуб в два случая влезе във Втора Бундеслига. В момента се бори за оцеляване в трета лига.

СТАЛ БРАНДЕНБУРГ

Клуб без специално значение за източногерманския футбол. Главно го споменават като роден отбор на някогашните национали Щефан Фройнд и Рой Прегер. Живна за малко през 2017 година, когато се пребори за влизане в шеста лига...

СТАЛ АЙЗЕНХИТЕНЩАТ

Още един клуб на самата граница с Полша... Става дума за работнически отбор, който е бил собственост на железницата. Главно се е състезавал във втората лига на Източна Германия, но е интересно, че като финалист за Купата през 1991 (победен от шампиона Ханза) играл в КНК. Елиминиран е в първи кръг от Галатасарай, Айзенхитенщат е ликвидиран през 2016 година.

МАГДЕБУРГ

Спада към най-големите източногермански клубове и е единственият отбор от изчезналата държава с европейски трофей. Във времето на своята най-голяма слава, седемдесетте години, Магдебург във финала на КНК би големия Милан - 2:0. Това е през пролетта на 1974. Магдебург е три пъти шампион на ГДР и седем пъти носител на Купата. В общата втора лига е успял да влезе чак през 2018. Не се задържал дълго. В момента е в средата на класирането на трета лига. Истински заспал великан и един от редките клубове от изтока, който не е банкрутирал в някакъв момент.

ДИНАМО БЕРЛИН

Динамо е бил клуб на режима, по-точно, той е ръководен от Ерих Милке, шеф на Щази, печално известната източногерманска тайна полиция. И много други клубове са били любимци на комунистическата власт, с тази разлика, че Милке е бил родом от Берлин, па е било логично най-много да се наклони към своите. Тази история около берлинския Динамо е една от онези, които по най-добър начин описват как властта е разрушавала футбола и пречела на напредъка. Целостта на Оберлигата е значително разклатена в последните дни на май през 1978, по време на празнуването на титлата на дрезденския Динамо. Шефът на Щази влязъл в съблекалнята на шампиона и наредил, че сега е дошло времето първенството да поеме съименникът от Берлин. През следващите десет години титлата се празнувала само в столицата! Динамо никога не е имал успех в европейските турнири. Банкрутът го сполетял през 2004. Името променил в БФК Динамо, но се смята за правен наследник на стария щазиевски клуб. В момента води битка в четвърта, регионална лига.

САКСОНИЯ ЛАЙПЦИГ

Саксония не е имала забележими резултати в Оберлигата. Преживяла е два банкрута през 2001 и 2009 година, за да през 2011 официално да е изтрита от регистъра във футболния съюз. Привържениците по-късно основали няколко наследника. Успех, донякъде, има само БСГ Кеми Лайпциг, който през миналия сезон влязъл в четвърта лига.

* Сред 36-те клуба в първи и втори ранг на немския футбол, през този сезон, само три отбора географски принадлежат на бившата ГДР: Унион Берлин (Бундеслига), Ауе и Динамо Дрезден (Втора Бундеслига)

Автор: Предраг Дучич

Завръщането на забравения великан

Магдебург през изминалия уикенд за пръв път се класира във Втора Бундеслига...

Не се помнят по-хубави пролети в хилядолетния град Магдебург... Преди няколко години столицата на Саксония Анхалт прослави 1200 години. Половината град излязъл на улиците. Точило се безплатно пиво и е гледана най-хубавата заря в небето. А през изминалия уикенд се празнувало още по-силно и по-добре - Der klub, както го наричат привържениците, най-накрая дочакал да влезе във Втора Бундеслига!

Футболният любимец на този град - ФК Магдебург, е един от най-младите немски клубове (основан чак 1965), но също така и истински великан на източнонемския футбол, трикратен шампион на ГДР, седемкратен носител на Купата на страната, която вече не съществува и единствен притежател на европейски трофей от всички клубове от изтока. Магдебург много е патил откакто Германия се е обединила. Пропадал е години, тънал от лига в лига, за да през 2015 да се върне между професионалните клубове и придобил възможност да се бори за пръв път да влезе във Втора Бундеслига. Това му се отдало с победа срещу Фортуна от Кьолн (2:0) в събота.

Па кой е и какво е Магдебург на немското футболно небе?

Когато през май 1974, в Ротердам, на Де Куип, Магдебург бил големия Милан във финала за Купата на носители на национални купи (2:0), отборът който от пейката е воден от Хайнц Кригел имал играчи със средна възраст по-малка от 23 години. И всички тези момчета са с произход от градското ядро, или от околните градчета. Целокупно, този кръг от който Кригел е черпил играчи не е наброявал повече от 1 000 000 жители. Такова нещо е успявал да направи само Джок Стейн със Селтик през 1967, когато спечелил Купата на европейските шампиони. Каква е разликата между Стейн и Кригел? Не много голяма, с разликата че за този Селтик от 67-ма всеки ден нещо се изговаря или написва, а Кригел и неговия Магдебург всички са забравили. Освен онези по-възрастните, верни запалянковци.

Възходът на Магдебург е започнал в началото на седемдесетте. Имена, които за днешните деца няма да говорят много: на вратата Улрих Шулце; в задната линия Манфред Запф, па Волфганг Абрахам, Детлег Енге, Хелмут Гаубе; в средата Юрген Померенке и Волфганг Щайнбах; по крилата Мартин Хофман и Детлег Раугуст; и в атака най-известният от всички "източни" немци - Юрген Шпарвасер.

(Шпарвасер, за онези които не знаят, е постигнал двата най-важни гола в историята на източнонемския футбол. Вкарал е на Спортинг (Лисабон) за класирането на Магдебург на финала на КНК, а след това съборил братята от запада на Мондиал 74. Това е била единствената загуба на ФРГ по пътя към втората титла за първенец на света...)

Магдебург печели първата шампионска титла през 1972, а после две поредни, 1974 и 1975. Този голям мач с Милан във финала на КНК е предхождан от още някои големи скалпове... Битката за трофея никога не е била по-тъжна. Едва 5000 човека на такъв голям стадион. За италианците името Магдебург не било твърде атрактивно, за да тръгнат в голяма бройка до Холандия, докато властите в ГДР не са позволили излизането на "обикновени хора" от държавата. Но пък затова посрещането в града е било величествено...

Магдебург е изиграл много големи европейски мачове. И по правило никога не е имал късмет на жребия. В първия шампионски сезон налетял на Ювентус във втория кръг на Купата на европейските шампиони (две загуби с 0:1). Във второто участие в първия кръг му се изпречил никога по-силният Байерн, онзи трикратен пореден носител на КЕШ, а в третото налетели на Малмьо на Боби Хафтон. Малмьо след някоя година ще играе финал в елитния турнир.

Магдебург през седемдесетте още два пъти играл 1/4-финали в Купата на УЕФА, както и веднъж в КНК. Последното участие в Европа този клуб записва през есента на 1990, срещу френския Бордо.

Der klub е тръгнал надолу още през 1976, когато най-успешният треньор в историята на клуба Хайнц Кригел е уволнен. Тогава се е говорило, че до смяната се стигнало по футболни причини, но ще се окаже, че Кригел е политически неудобен, или неприспособим. От друга страна, капитанът Манфред Запф се поклонил на властите и по-късно станал селекционер на ГДР. Магдебург през осемдесетте е бил във върха на Оберлигата, играл в евротурнирите, но една загуба от Барселона вкъщи (1:5, три гола на Диего Марадона) показала как клубът вече не може да държи крачка с европейския елит.

Когато Берлинската стена най-накрая паднала това бил последният пирон в ковчега на Магдебург. Отишъл си и последният голям играч - Уве Рьослер. Айнтрахт от Брауншвайг им "краде" треньора Йоаким Щрайх и така тръгва свободното падане на Der klub. До първия голям мач от обединението привържениците ще трябва да чакат повече от 10 години. Това е било през сезон 2000/01, когато в Магдебург дошъл Байерн (Мюнхен) и - паднал. Най-големият немски клуб е изхвърлен за купата от четвъртодивизионен отбор! През този сезон се стигнало до 1/4-финалите на престижния турнир. Зрънце надежда, че са останали още някои маниери на големия клуб и онази душа.

Ето почти 20 години Магдебург е живуркал и плувал между аматьорския и полупрофесионалния ранг. Така до изминалия уикенд, когато най-сетне си осигурил Втора Бундеслига. Същата вечер във всички информационни емисии - Магдебург. Но за съжаление не заради спортния успех, а заради безредиците, които направили запалянковците, празнувайки. И пак е започната историята за това как немските футболни властодръжци наистина не искат източняци в Бундеслигата точно за да избегнат такива и подобни сцени в най-големите градове, на стадионите, във Втора може, по-натам не.

Ще видим как ще продължи историята на Магдебург. И Дрезден и Ханза и Карл Цайс Йена са далеч от елита...

Магдебург е известен като клуб чийто привърженици не са твърде брутални. Те повече залагат на остроумие и наистина биха били освежаване за Бундеслигата. Може би си спомняте преди няколко години, когато на клубът не му вървеше - слаба ефикасност, някакви 16 гола за 25 мача - тогава на трибуните привържениците бяха със стрелки с които на своите любимци показваха къде се намира вратата. Или когато 1500 от тях преминаха почти 1500 км заради приятелски мач с Болтън?! Също така, в началото на новото хилядолетие привържениците на Магдебург успели да спасят своя клуб от финансов крах. За два дни са събрали 1 000 000 немски марки и попречили на банкрута.

Втора Бундеслига сега им идва като награда...