Гнилата ябълка на Байерн

Дали Роберт Левандовски в Кьолн сложи началото на трансфер в Реал (Мадрид)?

Полякът в съботния следобед направи скандал, като отказа да подаде ръка на треньора Юп Хайнкес след смяната си в 77-ата минута и отвори фронт срещу живи легенди на баварците, сред които човек при чието споменаване всички в Мюнхен стават.

Не е тайна, че Левандовски се засити с Бундеслигата, иска да се пробва в по-силно първенство (Примера), затова и неотдавна взе за мениджър Пини Захави, но въпросът е само дали с маниера на разглезено дете ще успее да накара Байерн да го продаде. Едно е сигурно. Левандовски вече не е онзи стария, а от седмици на тренировките прави номера, немощ показа и в мачовете от полуфиналите на Шампионската лига с Реал когато дори не застраши потенциалния си работодател, камо ли да му вкара гол.

Неговото поведение подразни много легенди на този клуб, а пръв го нападна Пол Брайтнер.

"Нападател който вярва, че е от ранга на Кристиано Роналдо трябва и понякога да показва това на терена. Левандовски не прави това. Липсва му самоуважение, показва и недостиг на уважение, както към отбора така и към треньора. Също така и остатъкът от отбора след инцидента в Кьолн ще се запита дали им трябва такъв човек в състава? Той не мисли за Байерн, той мисли само за себе си", твърди Брайтнер.

И известният вратар Сеп Майер също е лют на поляка, преди всичко заради мачовете с Реал.

"Срещу Реал изигра двата най-слаби мача. Той е отличен футболист, но когато се стигне до решителни мачове, трябва да вкара гол. Срещу Реал не се видя в двата двубоя и това е само негова вина", смята Майер.

Накрая и съотборникът Жером Боатенг застана на страната на треньора въпреки че разбира недоволството на поляка.

"Треньорът е началникът. Играчът може понякога да има емоционални моменти. Вероятно Роберт искаше да постигне още два или три гола, но, все пак, всяка конфликтна ситуация трябва да се избягва. Ясно е, че отговорността е само на треньора, той решава кой играе и всички, па и Левандовски, трябва да го уважават", заяви Боатенг.

Юп Хайнкес след Кьолн, когато каза, че не го интересува какво мисли полякът и че той е началник, не е говорил отново, а мнозина се питат дали ще постави Левандовски в първия отбор в събота в последния кръг срещу Щутгарт. Сблъсъкът с първата звезда развълнува иначе спокойното море на улица Забнер, защото Байерн го очаква и финал за купата в Берлин срещу Айнтрахт, а ако Левандовски е съсредоточен крайният изход не би се поставял под съмнение.

Така, стана гнила ябълка, тази която заплашва да развали остатъка от една сочна и хубава кошница, без оглед на факта, че този сезон постигна 29 шампионатни гола и вече си осигури известния "топ" предназначен за най-добрия стрелец в Бундеслигата.

Топ 10 на футболистите, които не биха искали трансфер

Лоялността към клуба все повече отмира в модерния футбол, но не винаги е така. Въпреки че през последните две десетилетия трансферните суми отбелязаха драстично покачване, достигайки умопомрачителни стойности, в най-великата игра продължава да има мъже за които достойнството и любовта към емблемата нямат финансови измерения.


10 Пеле (Сантош)

Да, знаем, че Пеле завърши кариерата си в американския Ню Йорк Космос и рекламира всичко от кредитни карти до Виагра оттогава, но като футболист беше лоялен на Сантош 18 години. "Реал (Мадрид) ме искаше, заедно с Манчестър Юнайтед и Ювентус", разкри Краля на футбола в интервю за "Еврокалчо" през 2009 г. "Всъщност президентът на Ювентус почти постигна сделка със Сантош, която включваше и спонсорство от Фиат. Много мислех за отиването си в Европа, но предпочетох да остана с отбора в сърцето ми - Сантош", допълва Пеле.


9 Сеп Майер (Байерн)

Още един вратар, който остана верен на един клуб - Байерн (Мюнхен). Майер беше на голлинията на "баварците" 17 години, в които спечели безчет купи, както и световната титла с Бундестима през 1974 г. Без съмнение Майер ще се гордее с датския страж Ларс Хог, който прекара забележителните 23 години в Одензе БК, записвайки над 800 мача преди да се откаже през 2000 г.


8 Матьо Льо Тисие (Саутхемптън)

Роден в Гернси Ле Тис, футболистът имаше право да играе за националния отбор на Франция и уменията му бяха по-подходящи за "петлите", вместо за "Трите лъва". В един период в средата на 90-те той заплаши да превърне голът на сезона в негова лична награда и имаше кралски предложения да напусне Саутхемптън. Неговият партньор в атаката на "светците" Алън Шиърър искаше да отидат в Блекбърн, докато Манчестър Юнайтед също имаше интерес. Льо Тисие остана в Саутхемптън през цялата си кариера и беше толкова добър, че испанският гений Шави Ернандес го идолизира и определя таланта му като "сензационен".


7 Лев Яшин (Динамо Москва)

Избран за най-добрият вратар на ХХ век, Яшин носи прякора "Черния паяк" заради невероятните си рефлекси. Ветеран от три световни първенства, като играч Яшин остава единственият вратар спечелил "Златната топка" - през 1963 г. Цялата му 22-годишна кариера преминава в Динамо (Москва), където остава на административен пост за още две десетилетия до смъртта си през 1990 г. Друг велик руски страж Ринат Дасаев прекарва по-голямата част от кариерата си в московския враг Спартак преди да прекрати футболния си път в испанския Севиля в края на 80-те години.


6 Алесандро Дел Пиеро (Ювентус)

За да прекратиш кариерата на Роберто Баджо в Ювентус трябва да си нещо специално и Дел Пиеро демонстрира това безброй пъти от идването си от Падуа през 1993 г. Често свързван с трансфери в Испания и Англия през дългия си престой в Торино, легендата на "бианконерите" обмисляше възможностите, когато начело беше Фабио Капело. Когато Дон Фабио напусна в посока Испания през 2006 г Дел Пиеро остана в Ювентус през сезона в Серия Б и въпреки слуховете за сензационен трансфер в Милан, по всичко личи, че дните му като футболист ще свършат в Юве. Наскоро той каза пред "Скай Италия": "Ювентус е моята история и не мисля, че мога да играя за друг италиански клуб, така че се надявам да постигна разбирателство и да остана".


5 Ян Кулеманс (Брюж)

За футболните фенове от по-старите поколения гледката Кулеманс да организира играта на Белгия с неговата брада превърнала се в запазена марка и свалени чорапи е образ на 80-те години на ХХ век. Той беше капитан на "Червените дяволи" при завоюваното четвърто място на Мондиала в Мексико през 1986 г и участва в рекордните 96 мача за родината си. Оценяван като един от най-добрите халфове в света Кулеманс изигра цялата си кариера в Белгия. Трансфериран е от Лиерс в Брюж през 1978 г, като платената тогава сума е клубен рекорд и остава в отбора 14 години, игнорирайки възможности да играе в италианската Серия А.


4 Карлес Пуйол (Барселона)

За Барселона Карлес Пуйол е като Паоло Малдини за Милан. Просто е невъзможно да си представим буйната къдрава коса на испанския бранител да се вее над нещо различно от екипа на каталунците. Ветеран в първия състав повече от десетилетие Пуйол искаше да напусне Барса през 2003 г, когато Манчестър Юнайтед изяви интерес. "Юнайтед е един от най-добрите клубове в света и всеки играч ще е щастлив да играе да там. Ако е за доброто на отбора ще помогна, но съм щастлив тук и това е моят дом", заяви по онова време Пуйол. Отговорът на пресаташето на Барселона беше: "Юнайтед се интересува от играча, но ние не го продаваме. Никой в клуба не иска той да си тръгва, но всеки е на пазара, ако предложението е достатъчно добро".


3 Хуан Карлос Плата (Мунисипал)

Плата може да не е сред най-популярните имена, но в средите на футбола в Централна Америка е икона след две десетилетия непрестанно поразяване на вратите на съперниците. Нападателят счупи безброй рекорди с екипа на Мунисипал, с който спечели 15 шампионски титли на Гватемала и почитта на целия народ за изравнителния си гол в края на двубоя с Бразилия през 1998 г - 1:1. Истинска легенда приживе Плата заслужи документален филм за живота си, заснет през 2006 г, когато той все още играеше. Европейският Плата може да бъде открит в Норвегия, където героят на Розенборг Роар Странд спечели 16 шампионски титли за 21 години в клуба.


2 Райън Гигс (Манчестър Юнайтед)

Може и да започна кариерата си като юноша на Манчестър Сити, но легендата на "Червените дяволи" никога не е показвал каквото и да е желание да напусне "Олд Трафорд" през двете си десетилетия там. Милан беше готов да се охарчи за Гигс в средата на 90-те, докато президентът на Интер Масимо Морати винаги открито заявява, че му е фен. През 2003 г крилото беше посочен като разменна монета по трансфер на Адриано от Интер. "Не мисля, че някога е имало сериозна възможност да напусна този клуб. Преминах през труден период през 2002/2003 г и имаше истории, които ме свързваха с Интер, но никога не се стигна до нещо. Със сигурност не и от моя страна", коментира Гигс. С 11 спечелени титли от Висшата лига и възможността да прибави още уелсецът пордължава да е класен футболист на 37-годишна възраст.


1 Паоло Малдини (Милан)

Порежете Паоло Малдини и той ще кърви в черно и червено, толкова дълго той беше част от Милан. Дебютира на 16-годишна възраст, когато носи малки за неговия размер бутонки. Печели седем пъти Скудетото и пет пъти Шампионската лига, като се превръща в постоянен участник в успехите на клуба за период от над 20 години. Заедно с партньора си в отбрана Франко Барези и друг италиански национал - Джузепе Бергоми, остава верен на един клуб в цялата си кариера. Малдини има множество възможности да напусне, като най-близо е до това решение през 1997 г, когато Рууд Гулит го кани в Челси, а Милан е в криза. Феновете очакват с интерес развитието на двамата му сина, които са в школата на "росонерите".