Дойде денят в който се играе вечното дерби. Партизан и Цървена звезда за 158-ми път ще се срещнат в борба за точки, а може да се каже, а и предположи от изявленията на играчите в редовете на черно-белите, че гледат на този като на мача на сезона. Ясно е, че от изхода от тазвечершния дуел в голяма степен зависи и това какви ще бъдат шансовете на черно-белите в борбата за трофея. С оглед на моментните околности и фактът, че изостават от големия противник с две точки, а и имат мач повече, победата идва като някакъв вид императив за Партизан. Същевременно, евентуално спечелване на три точки напълно би повдигнало самочувствието на отбора на Зоран Миркович в продължението на сезона, докато загуба поставя черно-белите пред почти невъзможна мисия в постоянното преследване на лидера.
Ситуацията в Партизан е такава, че Миркович, след смяната на Мирослав Джукич, успя донякъде да стабилизира отбора и да му донесе поне частично спокойствие. Все пак, на основата на показаната игра в предходния период, повече от ясно е, че пред черно-белите има огромна работа във всички сегменти. Добро нещо за Партизан е, че сблъсъкът с вечния съперник посреща в серия от пет победи в Супер лигата и само един допуснат гол. А лошото е, че след напускането на Джукич отборът остана в прилично лошо състояние, а сега някой друг трябва да вади кестените от огъня. Особено когато става въпрос за атаката на Партизан, която има средна успеваемост от само един гол на мач.
е, сега, нищо от това не трябва да бъде решаващо в мача с Цървена звезда. Защото добре знаем, че в дербитата често са побеждавали отбори, които преди първия съдийски сигнал не са смятани за фаворити. В този момент всякак изглежда, че червено-белите са в по-добра форма от Партизан, имат по-качествен състав и по-дълга скамейка. Говорейки с баскетболен речник, имат по-голяма ротация. Също така, въпреки че като играч има много повече опит във вечните дербита от Владан Милойевич, за Зоран Миркович това ще е треньорски дебют в мача на всички мачове.
Онова което всякак ще бъде важно е как играчите, които за пръв път участват в такъв мач ще успеят да се преборят с напрежението. А според обявленията за стартовия състав на черно-белите такива ще са четирима - Горан Закарич, Рикардо Гомеш, Марк Валиенте и Александър Шчекич.
"Имах възможността да играя в дербито Севиля - Бетис, но то не може да се мери с това. Привържениците там не са като тукашните. Очаквам добър мач и едва го чакам", заяви Валиенте преди бойното кръщение.
Горан Закарич е един от футболистите от които привържениците на Партизан очакват доста с оглед, че веднага след идването в клуба от Хумско показа качество, но и огромно желание за победа във всеки мач.
"Щастлив съм, че ще бъда част от най-големия мач в Сърбия. Едва чакам както аз, така и съотборниците да изтърча на терена и да помогна на отбора, да покажем желание, воля и се надяваме с подкрепата на привържениците да стигнем до целта", обясни Закарич.
С оглед на моментното съотношение на силите, поне както изглежда сега, ясно е, че Миркович трябва да пробва с някакъв тактически вариант да изненада Звезда, а вятър в платната на неговия отбор трябва да бъде фактът, че мачът се играе на стадиона на Партизан, където черно-белите ще имат по-голяма подкрепа. С Партизан е и традицията, защото в последните десет сблъсъка във вечното дерби на свой терен е загубил само два пъти. Борбеността всякак не смее да изостане, защото това е първото предусловие Партизан изобщо да има шанс за победа.
В края на краищата, точно когато става въпрос за борбеността, играчите на черно-белите могат да слушат и научат нещо от Миркович, който във всеки сблъсък на най-големите в който е бил участник е играл с отношение сякаш му е последен в живота, така че е можел спокойно да застане пред огледалото и да каже - "Направих всичко което зависеше от мен, преорах терена, накиснах екипа в пот и показах, че съм достоен да го нося."
От това започва всичко и с това се завършва в мачовете какъвто е вечното дерби...
