Марадона се появи по стените на Белград

В галерията от рисунки по стените в горната част на Дорчол, квартал на Белград, своето място вчера получи и Диего Армандо Марадона, на стената на сграда на ул. Страхинича бана.

Артистичната почит към футболната икона е подписана от привърженическата група на Партизан "Гробари Дорчол" (ГД).

Затова Ел Пибе е нарисуван в черно-бял екип, под небе в цветовете на аржентинското знаме.

В края на краищата, цветовете не са и важни, защото - любовта и уважението не познават нито цветове, нито граници.

Бягство от дербито

Поразителен е фактът, че и тридесет хиляди души не могат да се съберат в период когато Цървена звезда играе в Шампионската лига, а Партизан в Лига Европа.

За най-големия празник в сръбския футбол ще се говори още дни. Победата на Партизан постигната във финала благодарение на резервите Сейдуба Сума и Зоран Тошич, тактиката на Цървена звезда с трима защитници и подсилена среда на терена, може би и най-спорният детайл от 69 минута когато на шампиона беше отменен гол, ще продължава да е в центъра на вниманието.

Силното впечатление от всяко вечно дерби по положителен или отрицателен начин винаги оставят привържениците. В Хумско три дни след 20 000 деца на мача от Лига Европа Партизан - АЗ Алкмаар се върнаха най-пламенните поддръжници на черно-белите със симпатизантите на техния вечен противник.

Нищо необичайно не се случи. Сблъсъци с полицията преди мача в северната трибуна, разни транспаранти, димки, факли, обичаен колорит на всеки сблъсък между нашите най-големи клубове. С това е свикнало мнозинството посетило сблъсъците на сръбските великани, което не означава, че поведението на публиката им допада.

Причината би могла да бъде хроничната несигурност на зрителите. Трудно в неделната надвечер някой от присъстващите на стадиона в Хумско се е питал колко деца отпреди само три дни по-рано са дошли на мач. Малчуганите се наслаждаваха на два европейски мача на черно-белите и изглежда, че единствено наказание на УЕФА може да повлияе на тях и техните родители да присъстват на спектакъл.

Дерби без атмосферата, която правят привържениците на двата клуба не би имало чар. Грозно е, за мнозина и над здравия разум постоянно да се присъства на немили сцени, прекъсвания на мача заради факли и дим. В някои държави на стадионите се отива, за да се седи и да се наслаждава, а не да се страхува дали някой от посетителите няма да загине от пиротехника, за чиято употреба дълго никой не намира или не търси лек.

Автор: Златибор Репич

Немец който обожава Партизан - каква история!

Необичайна любовна афера. Прочетете защо и как Маркус Щапке от Германия е заобичал белградския клуб и колко пъти годишно идва в Белград само заради черно-белите. Заради Партизан е изминал 12 000 км! Учи сръбски и кирилица.

Лотар Матеус е име което привържениците на Партизан изговарят с особен тон. Израз на уважение, възхищение, благодарност. Легендарният немски футболист като треньор на Партизан, почти "новобранец" в този занаят, отведе черно-белите за пръв път в груповата фаза на Шампионската лига. Това беше през 2003 година.

Матеус остана в сърцата на привържениците на Партизан, а той и до ден днешен казва, че следи какво се случва в белградския клуб.

Години по-късно, един немец е чест гост на Белград и можете да го видите на трибуните на стадиона на Топчидерското бърдо.

Маркус Щапке от Цвикау, град в който е "сглобен" известният автомобил Трабант, идва на мачове на Партизан. В Белград. Има татуировка с мотиви на ФК Партизан, заради черно-белите веднъж е преминал чак 12 000 километра!

Как? Защо?

В интервю за блога црно-беланосталгиjа, този немец разказва какво е било началната капсула да започне да "копае" информации за Партизан, кой е първият мач, който е гледал в Белград и защо тоалетната под южната трибуна на стадиона на Топчидерското бърдо е едно най-смелите изживявания в живота.

"Всичко започна през 2001. Няколко хлапета гледахме мач на женски отбори на помощното игрище на терена на стадион Бруно Плахе, който е дом на единствения исторически значим клуб от Лайпциг, Локомотив. Качеството на мача не ни впечатли па говорехме за предстоящите мачове в европейските турнири. Една среща изпъкваше от останалите: Рапид Виена - Партизан Белград! Едно от момчетата беше достатъчно наивно да обяви, че неговият автомобил е на разположение за отиване на този мач. Имаше още едно свободно място в това червено Рено Клио и въпреки че не очаквах тази чест да бъде указана на мен, защото не бях особено близък с тези момчета по това време, те ме поканиха да се придружа към тях. Пристигнахме доста преди мача, паркирахме колата и се разхождахме по Хютелдорф, краят в който се намира стадионът на Рапид. Нямах много информация за противниците, освен че привържениците на Рапид минават за доста уважавани и на трибуните и извън тях. Изненадващо се появи конвой разнебитени автобуси, някои от тях едва бяха в състояние да се движат, но Гробарите успяха да стигнат до Виена. Имайте предвид, че тогава аз бях идиот на едва 21 години, който идва от западна държава. Изведнъж пред очите ми се появи човешки "парен валяк", който окупира цялото това място, не размисляйки и за секунда, че тук наблизо са привърженици на домакинския отбор, с лоша репутация. Тези дълбоки гласове, този необичаен език, този напълно различен стил на обличане, всичко остави силно впечатление върху мен. Мачът, сам по себе си, много лесен за Рапид, победа с 5:1, тренираше ги Лотар Матеус. Но Гробарите не обръщаха много внимание, пееха през цялото време докато местната публика ги засипваше с псувни. Същата нощ се връщаме за Саксония и на мен ми беше ясно: трябва да разбера кои са тези варвари! Интернет тогава още беше в начален стадий, но Партизан още тогава имаше свой сайт с реклама "Verano Motors" и останалите забавни графики. Само можех да предполагам какво пишеше там, преводачът на Гугъл не съществуваше. Но, маниак какъвто съм, започнах да копая по статистиките, видях лицата на Зечевич и Бьекович за пръв път, а на някакъв друг сайт видях видеозапис на южната трибуна от мача против Рапид в Белград, две седмици по-рано: югът вдигна паролата "Буш - Бин Ладен 0:1", само няколко дни след като самолетите се забиха в Световния търговски център! Как някой можеше да направи такова нещо дни след тази трагедия? Това беше максимална провокация, шокираща, но в същото време и впечатляваща за мене като младеж пред екрана. Исках да изследвам по-дълбоко, за да разбера фона и причините за това, и знаех - трябва да посетя Югославия възможно най-скоро!"

Щапке за пръв път е гледал на живо мач в Белград през октомври 2002 година, когато е изиграно 119-ото "вечно дерби". Завършило 2:2.

"Идването във вашата страна тогава не беше лесно като днес, дойдохме с моята кола, зелено Пежо 106 с голяма емблема на FSV Цвикау на задното стъкло, ние четирима вътре. Дойдохме от Хърватия, трябваше ни специална застраховка, защото зелената карта тогава не важеше в Югославия. Трябваше да изкараме и виза, която струваше 7-8 евро, па трябваше да обменим всички пари още на границата, защото банките бяха затворени през уикенда. Още помня миризмата на некачествен бензин от тези дни, когато се приближа към Белград. Замърсяването на въздуха беше голямо, а красотата на кулите Генекс и небостъргача в Нови Белград в началото впечатляваше млада особа като мен. През годините, впечатленията, които придобивах, заедно с другарите, които всички са повече или по-малко привързани към Партизан и сръбския начин на живот, само се умножаваха. Първо това бяха само дерби мачове, после искаш да видиш и останалите стадиони, а тогава защо не би дошъл и на някой европейски мач. Бяхме туристи, никого не познавахме в Белград, и дълго бяхме отделени от останалите хора", разказва немецът от Цвикау.

Години по-късно е направил приятели от Русия и Белград, които са били от "привърженическия свят" и които по-късно са му помогнали да преброди тежки моменти в живота и го измъкнали от пропастта, както казва.

Защо Партизан, а не Цървена звезда, е един от въпросите.

"Защо не се реших за Звезда, като има предимството да носи същите цветове като моя FSV Цвикау? Няколко са причините за това: от двата белградски клуба, Партизан беше този, който пръв влезе в моя живот, факт. Също така, не обичам да бъда от нещо което е очевиден избор, не обичам да стоя зад нещо което е основно течение. Когато започнах да идвам на мачове на Партизан, главно губеше в дербито въпреки че през тези години печелеше шампионската титла. Ремито беше максимум, дълго чаках първата победа. Но, с времето разбрах, че болката, страданието и трудностите са нещо от което Гробарите почти се наслаждават, па аз само продължих това. След това, много повече тогава ми харесваше честото отсъствие на организация в юга, за разлика от тренираността и реда на северната трибуна, само няколкостотин метра по улицата. С Гробарите никога не е скучно, хаосът е константа. Не бих казал, че са шокирани, за тях това е повече някаква мистерия, защото по дяволите, защо някой който идва от държава с много по-силно първенство би избрал точно Партизан и да го подкрепя? Разбира се, от време навреме, хората ме питат дали имам някакви семейни корени тук, но случаят не е такъв. И двете ми баби по произход са от Саксония, единият дядо е роден в днешна Полша, поред Балтика, а другият е бил с истинска пруска кръв, умря миналата есен, доживявайки библейската старост от 97 години, а като младеж е преживял Сталинград. Някои момчета ме смятат за шпионин, но това всъщност е една шега, която често повтарят, защото не могат да разберат, че Партизан е силна причина да посещавам Белград толкова често, хахаха."

На своето тяло, Щапке има татуировки посветени на Белград и Партизан.

"Да, това също изненадва хората, чак и някои мои приятели от отдавна. Почти половината живот размислях да се татуирам. Но, тъй като като дете в Източна Германия често бях по болниците, получих безброй много инжекции, които в един кратък период чак ме поставиха в количка, в средата на осемдесетте. Получих страх от инжекции, па и днес не обичам да я виждам. Но, някои други околности ме доведоха до точката да помисля, че е време да се изправя пред някои свои глупави страхове. За пръв път отидох в тату студио при близък приятел на моята сестра, който ми направи първото тату - култовата обложка на албума на Хенри Ролинс, "The End of Silence". Много хора с татуировки ще ти кажат силна история. Има истина в това като казват, че веднъж като започнеш с това, повече не можеш да се спреш. Нещата тръгнаха по своя път, па на моето дясно бедро се озоваха неща, които показват моята любов към Партизан, Белград, пътуванията, природата, музиката и изкуството въобще. Например, тук е една картина на Мати Кларвейн, която е на албума на Майлс Дейвис "Bitches Brew" от 1970, докато други татуировки представляват архитектурни гиганти на Белград, каквито са кулата Генекс и хотел "Москва". Аз направих композицията на всички татуировки, а тату майсторът хубаво ги изобрази със своята вещина."

Интересно е и обяснението му за екипите, които събира.

"Що се отнася до екипите, трябва понякога да се посмея на себе си, защото моят гардероб е пълен с такива неща. Продължих да събирам екипи и привърженически тениски през всички тези години. Това е като навик на някакво хлапе, но мисля, че това е типично за всеки запалянко. Последните години се увеличи избора на качествени неща, докато в началото на хилядолетието най-много се продаваше боклук откъм качество и дизайн, никак творческо. Трябва да призная, че още имам своята първа тениска от 2002, официално производство на бутика в севера на ЮНА, с посланието "Много сме силни". Тази тениска спечели всяка битка против пералнята и другите агресори, извънредно сръбско качество! Комшиите и техните привърженици години бяха километри напред когато става въпрос за продукти за привърженици, но Гробарите намалиха тази пропаст през последните години, особено откакто Гробарски Треш Романтизъм започна да излиза на пазара със свои тениски. Творчески дизайн, отлично качество, аз особено търся тази връзка с музиката и субкултурата в техния дизайн".

СТРАНЕН ОПИТ: ТОАЛЕТНАТА НА СТАДИОН ЮНА

"Ако говорим за странни места, нищо не може да засенчи славата на тоалетната под южната трибуна на ЮНА. Сигурен съм, че някои учени там биха открили бактерии за които в остатъка от света се вярва, че са унищожени векове назад, ахахаха. Сериозно, това е пъклено гадно място. Моят приятел Бенджамин, искрен Гробар в сърцето, който с мен е най-активен посетител на мачове на Партизан от Цвикау, винаги се шегува по града с по-възрастните Гробари за това как е опасно за живота да се влиза там, че там са оцелели динозаври, а аз съм сигурен, че никой от тези пръдльовци и фотьойладжии от УЕФА никога не е посещавал това място по време на редовните проверки."

Маркус Щапке допълва, че екипите на Партизан му помагат в пътуванията по далечни държави.

"Екипите са прилично удобни за търбух като мен, особено на слънце, но същевременно, екипът с лекота руши невидимите граници между хората, защото повечето от тях са любопитни защо някой не носи екип на Роналдо или Меси. Тогава това се завършва с хубав разговор между хора, които вероятно не биха се приближили един до друг, ако не е този екип, който им е привлякъл вниманието. С това, екипът на Партизан е един вид мултикултурен ледоразбивач."

През миналото лято с приятели е участвал в невероятна авантюра - купили са старо ауди и решили да тръгнат към Казахстан, но резултатът от квалификацията Иртиш - Тракаи ги принудил "малко" да променят плановете.

Първоначално изборът на автомобил сам по себе си е история за книга (искали са возило от завода Застава, но нямаше да преминат ЕС заради лошата изпускателна система, след това Голф двойка, но изборът не е бил добър), както и набавянето на международна книжка.

Старото ауди, на име Хорст, преминало за 26 дни 22 гранични пункта, отвело ги е на 17 мача, и добавило на себе си още 11 900 километра към дотогавашния километраж.

"Това беше последната голяма авантюра на този автомобил, набързо след завръщането в Саксония го продадохме на някакъв поляк за 200 евро. Откара го в Полша и моментално го усмъртил. Както някога пееше Джордж Харисън, всичко има своя край. Във всеки случай, това беше най-дългото, най-сложното и най-забавното пътуване на което някога съм бил. Запознах се с много фини и добри хора по време на пътуването, видях толкова нови места или видях нови аспекти в местата в които съм бил по-рано. Чудесно прекарване, чудесно пътуване!", каза Маркус Щапке в интервюто за црно-беланосталгиjа.

Маркус е прилично отворен тип, а се опитва да научи сръбски и кирилицата.

"Когато дойдох за пръв път в тогавашна Югославия, не можех да чета кирилица. Трябваше ми време да тренирам, а растящата важност на интернет и достъпността на съдържание всякак бяха от голяма помощ. Не обръщам внимание на неща като националността или вярата, опитвам се по същия начин да третирам всички хора чийто живот се пресича с моя. С времето, обръщам се зад себе си и разбирам, че съм имал 99% положителни изживявания с такава стратегия, за някого може би проста и наивна, но такава стратегия ми върши работа. Живеем във време в което факторите на разделение отново са много по-силно изразени отколкото факторите на единство, себе си смятам за привилегирован, че имам възможността да срещам хора от цял свят и да слушам тяхното лично мнение отколкото да слушам преработените и манипулативни медийни глупости. И да, огромното множество хора са добри хора."

Честитката на Гробарите: С желание да бъде още по-голям, празнуваме 73 г Партизан

"Повечето от нас, млади генерали, които са играли и обичат футбола, се събрахме и разбрахме да основем футболен клуб. Около името нямаше спорове: бяхме партизани, беше и най-естествено нашият клуб да се казва Партизан".

Петър Дапчевич Пеко, прославен командир от Втората Световна война, преди малко повече от две десетилетия в само две изречения съживи спомените за момента, който ще промени историята на спорта по тези простори, за деня в който е основан - Партизан.

На този 4 октомври 1945, в Централния дом на тогавашната Югославска народна армия, е започнал животът на черно-белите. Живот, който много години по-късно легендарният Душко Радович ще опише със сентенция за всички времена:

"Невинаги е лесно, но винаги е хубаво..."

Днес клубът от Хумско 1 празнува 73-ти рожден ден.

Първият замисъл е бил Партизан да функционира като физкултурен клуб, за да войниците в ЮНА в униформи да поддържат тялото и духа във форма. Но, с оглед че през лятото на 1945 година в Белград е проведено Армейско първенство на държавите, на което, между останалото, се появили и няколкостотин футболисти, най-добрите от тази епоха в СФРЮ, се преминало към по-голяма идея: да се направи списък с най-добрите, които са носили униформи и те месец по-късно са получили покани да се преселят в Белград.

Основателното събрание на Партизан, както би се казало с днешния речник, неформално е председателствано от още един генерал Светозар Вукманович Темпо. Присъствали са още: Отмар Креачич Култура, Вуйица Гайинович, Ратко Чоче Вуйович (пет години по-късно официално избран за първи президент), Константин Коча Попович и Миялко Тодорович Плави.

Така е създаден футболният клуб. Два дни по-късно е изиграл първия мач. Под ръководството на треньора Франьо Глазер е победен Земун (4:2). Първият гол за Партизан е вкарал Флориян Матекало, в същия мач е двукратен стрелец, а мрежата са опънали още Шереш и Рупник.

Останало е записано, че премиерният мач на игрището "20 октомври" пред 200 зрители Партизан е изиграл в състав: Чулик, Чолич, Белеслин, Чайковски, Джурджевич, Швальек, Шереш (Боба Михайлович), Атанацкович, Рупник, Божович, Матекало.

По този начин е създадена история. Бляскава, защото: Партизан е първият участник в Купата на европейските шампиони (1955), първият финалист в КЕШ от тези простори (1966), първият участник в Шампионската лига от Сърбия (2003, 2010), 27 пъти държавен шампион, 15 пъти носител на Купата (и актуален собственик на трофея), победител в Средноевропейската (Митропа) купа (1978), но и клуб който е създал стотици асове в световен формат, чиито имена и до ден днешен се изговарят с уважение по цялата планета: от Стьепан Бобек, през Милутин Шошкич, Велибор Васович, Милан Галич, Момчило Вукотич, Ненад Бйекович, Предраг Миятович, Саша Илич...

Футболният клуб е гордостта на Спортното дружество основано в същия ден, 4 октомври 1945, което се смята, заедно с Бока Хуниорс, за едно от най-трофейните в света. В същия ден с футболния клуб са започнали да живеят и баскетболната, волейболната, атлетическата и секцията за шах. Днес Спортно дружество Партизан наброява 27 клуба, а начело на тази организация е Милорад Вучелич, същевременно и първи човек във футболния клуб, докато вицепрезиденти са Ненад Голиянин и Андреа Арсович.

Освен футболния, огромен принос за популяризацията и успешността на спорта по тези простори е дал и баскетболният клуб. Черно-белите са шампион на Европа (1992), три пъти носител на Купа Радивой Корач (1978, 1979, 1989), имат 21 титли държавен шампион, 15 купи, шест трофея от регионалната Адриатическа лига, а са създали играчи, треньорски и функционерски величини като Радомир Шапер, Борислав Станкович, Драгутин Чермак, Ранко Жеравица, Дражен Далипагич, Драган Кичанович, Драган Тодорич, Владе Дивац, Жарко Паспал, Желко Обрадович, Александър Джоррджевич, Предраг Данилович, Желко Ребрач, Деян Томашевич, Ненад Кръстич...

Между великаните на СД Партизан, а и целия сръбски спорт, спадат и ватерполистите на черно-белите, които седем пъти са шампиони на Европа (1964, 1966, 1967, 1971, 1975, 1976 и 2011), 29 пъти носители на титлата, купата са прегръщали 26 пъти и са оформили многобройни асове. А школата по водна топка на черно-белите е била и останала база за по-късните успехи на националния отбор, защото почти няма ас, който е донесъл медал на Сърбия от голям турнир, а да не е носил шапката на Партизан.

Подобно е положението и с хандбалния, волейболния, хокейния, ръгби, карате, тенис, атлетическия клуб....

В тяхна чест Спортното дружество от 17 часа (местно време) ще организира официална церемония за връчване на годишните признания в Спортен център "Земунело", а всичко бе подгрято от Гробарите, които вчера на стадиона в Хумско направиха факлено шоу и разпънаха транспарант: "С желанието да бъде още по-голям, празнуваме 73 г Партизан."

Честит рожден ден!

Дербито за второто място е в Ниш, Раднички очаква Партизан

Футболистите на Раднички и Партизан играят от 20 часа в Ниш дерби мач от 10-ия кръг на Супер лигата на Сърбия, който може да донесе на победителя еднолично второ място в класирането.

Двата отбора в досегашния ход на първенството имат по шест победи, две ремита и една загуба и са спечелили по 20 точки.

Заради това може да се очаква добър мач на Чаир, който ще бъде добре попълнен в неделя вечерта.

"Раднички има извънреден отбор, отлично е воден от страна на Ненад Лалатович, който пренася своето знание, енергия и опит и на този състав, ясно се вижда неговият подпис. Във върха на класирането са и със сигурност ни очаква тежка задача. Доста неща зависят от Никола Дринчич, който е изключителен играч. Футболист, който е мотор на този отбор, има изключително подаване, изпълнява статични положения и притежава добър удар, от него очаквам най-голямата заплаха", заяви Миркович и допълни:

"Очаквам доста публика, защото играят два отбора от върха на табелата, два добри състава. Сигурен съм, че този мач ще представлява празник на футбола в Ниш, очаквам и доста наши привърженици."

"Това всякак е дербито на кръга в Супер лигата на Сърбия, защото се срещат отбори, които имат еднакъв точков актив след първите девет и имат възможно най-големи амбиции в продължението на сезона. Очаква ни тежък и изискващ мач срещу силен съперник, но ние сме наясно с нашите качества и фактът, че играем вкъщи, така че сме готови да изиграем най-доброто което можем и да оправдаем моментното място в класирането. За Партизан не бих хабил много думи, тъй като всички знаем, че това е един от двата най-големи клуба в Сърбия. Зад тях е един върховен мач с Цървена звезда, добре можехме да видим техните силни страни и знаем колко тежко предизвикателство е пред нас. Все пак, вярвам в Раднички, играем все по-добре и по-добре с напредването на сезона и очаквам в неделя да продължим с положителните резултати", заяви Петър Грбич, който по-рано през кариерата успешно носи и екипа на черно-белите от Белград.

СМС заплахи за съдията, който призна гола: Пази се! Ще те вадим от Дунав

Футболът на втори план. За съжаление. И не за пръв път. Вместо след 158-ото вечно дерби да се говори за играта - а Партизан, например, показа изключителна - в центъра на вниманието е голът фантом на Ричмънд Боачи, за който няма здрави доказателства, че е постигнат, както и няма такива, че не е.

Както и да е, решението на допълнителният съдия Ненад Джокич жестоко разтърси спортната общественост в Сърбия, която с дни коментира какво се случи в 73-ата минута на срещата от деветия кръг на Супер лигата. Толкова се разпалиха страстите, че арбитърът от Ужице от неделя вечерта, когато завърши дуелът в Хумско, получи голям брой СМС-и, от които както уверява Спортски журнал някои са били със заплашително съдържание.

"Ще те вадим от Дунава, тук при Крчедин", "Ебат те Гробари" и "Пази се, Джокич".

Същият източник съобщава, че Ненад Джокич, известен като Чкаля, заради такива съобщения е бил принуден да си смени телефонния номер.

"И сам не мога да преброя колко обидни и заплашителни съобщения получих. Не се плаша от никого и само по тази причина не съм се обръщал към полицията. Ако навредят на мен и моето семейство, нека държавата си върши работата, а за мен ще има кой да отмъсти", в три изречения описа своето становище Ненад Джокич пред Спортски журнал.

Сагата продължава. За съжаление.

Всички жертви на "привърженически" сблъсъци в Сърбия

30-годишният Александър Пантич от Бийелина, привърженик на Партизан, е последната жертва на сблъсъците между двете най-големи агитки в Сърбия - Гробари и Делиjе. Преди него по подобен начин живота си загубиха близо 20 души.

Демир Юкич е още една от жертвите на сбиванията между "запалянковци" в Сърбия. Още едно доказателство, че сами на себе си сме най-големите неприятели и че на трибуните се е вмъкнала най-голямата измет на обществото, пише един от най-популярните привърженически сайтове и продължава: Човекът който хладнокръвно изстреля два куршума в деветнадесетгодишния младеж, чийто живот тепърва започваше, продължава да е на свобода и без никакъв срам или чувство за вина стои с вас на трибуните, докато родителите на Демир завинаги са изгубили сина на когото са посветили всички тези години от живота. Всеки от нас е бил в годините когато адреналинът ни е проработвал малко повече и когато ни идва желание да се правим на биткаджии, но някога това се решаваше с юмруци, понякога биеш, понякога те бият. Обаче сега дойде време когато хлапетата започнаха да носят пистолети и ножове, когато идолите им са Кристиян Голубович, Сарич, Ал Капоне и Пабло Ескобар, когато дрогата е станала всекидневие и когато храброст се показва със стреляне в другите. Тарторите са наркодилъри чиято единствена цел е да се продава дрога, да се вкара някое хлапе в дългове или хероин, хлапетата показват топки и градят кариера, вършейки мръсни работи за "тартора", а по-късно се каят и плачат по затворите когато разберат, че животът им за следващите 15-20 години е ограничен в килия и затворнически кръг. Днес е важно да си "луд", а под това се подразбира да носиш пистолет или поне нож и никога не смееш да бъдеш набит, па дори и ако трябва да убиеш някого. Не е важно дали някой заради това ще загуби живота си, сина си, брат си, приятел или само се сети за израза, че и над попа има поп па някога можеш и ти да си този, който ще изгуби живота си, приятел, брат...

Също така често се появяват въпроси за репресии над привърженическото движение от страна на държавата и полицията, но след такива случки може да се разбере и защо това се случва и защо съществуват предразсъдъци към привържениците и защо трибуните ни са празни.

Интересно е, че във всички сблъсъци с трагичен край е участвал поне по един запалянко на някой белградски клуб, а в повечето случай от двете страни са били привърженици на Партизан, Цървена звезда и Рад.

1 Милан Тричкович

В Лесковац през 1993 година се стигнало до масов бой между Делиjе и Гробари от южна Сърбия във влака. Привържениците на Звезда по време на инцидента хванали Тричкович и го изхвърлили от влака в движение. Починал е на място.

2 Александър Аца Радович

19-годишният момък е починал по време на 113-то Вечно дерби, след като е уцелен със сигнална ракета, която е изстреляна от южната трибуна. Цялата история е минала почти ненаказано, защото привържениците, които са осъдени за това престъпление са получили наказания от осем до 23 месеца затвор. Голяма трагедия, която е белязала една епоха в сръбския футбол.

3 Живорад Шишкович

След мач от плейофа между Цървена звезда и Партизан свирено е убит 66-годишния боксьор и треньор на панчевския Динамо Живорад Шишкович. До трагедията се стигнало, след като панчевецът се притекъл на помощ на един китаец, когото малтретирали трима привърженици на Партизан на железопътната гара "Панчевачки мост". Разярените хулигани брутално пребили Шишкович и го удряли с камъни до смърт през май 2002 година.

4 Александър Панич

В боя, който е уговорен по телефона между привърженици на Цървена звезда, "Ултрабойс" и Гробари от Железник през юли 2006 година трагично загина 24-годишен момък. Никой от участниците в боя не забелязал, че Панич е контузен, а когато започнал да вика, че е наръган, участниците в инцидента се разбягали. За убийството на десет години затвор е осъден привърженикът на червено-белите Марко Благойевич.

5 Боян Майич

4 май 2006 година във влак, който пътувал по линията Белград - Бар е убит с удари с тъп предмет във врата и рамото тридесетгодишния привърженик на Вождовац, който тръгнал на гостуване на своя любим клуб на Зета в Голубовци. За това престъпление е осъден привърженикът на Рад Боян Хрватин на 30 години, но по-късно Апелативният съд в Белград му преполовил наказанието.

6 Петър Седлак

23 април 2006 година 23-годишният младеж от Земун и запалянко на Партизан е убит на Войводжанската улица на Бежания след три наръгвания с нож в гърба. От получените рани починал недълго след инцидента в КБЦ Земун. За това свирепо престъпление е осъден 16-годишен привърженик на Рад.

7 Деян Димитрийевич Лонац

По време на сблъсък между привърженици на Партизан и Войводина загина привърженикът "Лала" поред железопътната гара във Футог. Боят е бил уреден, а нещасният Димитрийевич е бил смъртно ранен във врата с огнестрелно оръжие. 22-годишният новосадец Стеван Станкович е осъден на 15 години затвор заради тази трагедия, но по-късно наказанието му е намалено на 10 години и осем месеца зад решетките.

8 Голуб Балевич

След мача между тогава втородивизионният Чукарички и Бежания през октомври 2005 година в автобус по линия 71 след седем наръгвания във врата и стомаха почина 18-годишният привърженик на новобелградския клуб. Полицията е арестувала малолетен заподозрян с инициали А.К., който бил на едва седемнадесет години.

9 Душан Пенич

Зловеща ситуация се е разиграла през април 2007 година в казино "Роял" в Нови Белград когато един привърженик на Партизан поискал от 20-годишния Пенич да му даде червено-белия екип на Душан Баста, за да го запали. Вербалният сблъсък прераснал в сбиване, а поддръжникът на черно-белите извадил пистолет и с приклада удрял младежа в главата след което той паднал на тротоара и си ударил главата в бордюра, при това е получил мозъчна травма и фрактура на черепа. Починал е в Спешния център.

10 Иван Перович

Сблъсък между две привърженически групи на Партизан "Забранjени" и "Алкатраз" през октомври 2011 година отне един млад живот когато на улицата с изстрели от пистолет е убит 20-годишния Иван Перович. Бил е ранен в бедрото и е загубил много кръв и до приемането в болницата е починал. Неговият приятел Джордже Станойевич е бил ранен, но преживял. Това престъпление никога не е разяснено до края, въпреки че един привърженик е осъден за това убийство.

11 Душан Грияк

След брутален сблъсък между две групи младежи през юни 2012 година пред Сава Център е убит привърженик на Рад с изстрели от пистолет. Куршумът го улучил в дясната страна на гърдите, приет е в болница, но лекарите не са успели да се преборят за неговия живот и починал десет дни по-късно. Запис на зловещия сблъсък няколко дни по-късно се появил в Ютуб.

12 Владимир Живкович Влайко

Членът на фракцията на привърженици на Партизан "Забранjени" е нападнат на Карабурма и наръган с нож през есента на 2013 година. Момъкът роден през 1977 година след тежките травми починал на място. Полицията е арестувала трима заподозрени, а процесът продължава.

13 Марко Ивкович Ягода

Преди срещата в рамките на Евролигата между Цървена звезда и Галатасарай в Истанбул през ноември 2014 година се стигна до голяма трагедия когато с нож в сърцето е наръган 25-годишния симпатизант на червено-белите Марко Ивкович. Около 400 сръбски привърженици са нападнати от страна на хулигани на домакинския отбор и се стигнало до физически сблъсък в който е загинал нещастния младеж.

14 Брис Татон

Преди мача от Лига Европа между Партизан и Тулуза в Белград на 17 септември 2009 година се случи трагедия, която отекна в цяла Европа като бомба. На Татон са нанесени тежки травми на главата, аортата и гръдния кош заради удари с прът, а после е и хвърлен от няколко метра в Космайския пасаж. Починал е на 29 септември след дълга борба на лекарите за неговия живот. На група привърженици на френския отбор налетели около 30 симпатизанти на Партизан и този случай също така не е разяснен до край, появявали са се различни версии на случилото се, докато заподозрените експресно са осъдени на максимални наказания затвор.

15 Александър Ячимович

В жесток бой между привърженици на чачакския Борац и Цървена звезда, в нощта между петък и събота, около 3:30 след полунощ брутално е убит чачанинът Александър Ячимович (21). Него на платото пред Дома на културата, в самия център н града, от засада непознат младеж го е наръгал с нож право в сърцето, след като момчето паднало на земята, а след това с линейка е закаран в чачакската болница, където лекарите безуспешно се опитали да го реанимират.

Привърженици на Партизан искат от Звезда да уважи свой благороден запалянко

В предходните дни бяхме свидетели на борба за млад живот, която обедини Сърбия. Футболен клуб Партизан пръв се включи в акцията по събирането на помощ за четиригодишния Душан Тодорович, който замина на терапия в чужбина.

За няколко дни бяха събрани 200 000 евро с цел лечението на момченцето от Свилайнац, което има тумор - невробластом, а мнозина са онези, които поне със СМС дадоха принос да се стигне до необходимите средства.

В социалните мрежи осъмнаха голям брой "обяви" на отделни хора, които по различни начини опитаха да съберат средства за лечението на Душан.

Един привърженик на Цървена звезда реши да постави на търг пакетът билети за мачовете в Шампионската лига и цялата сума от 29 000 динара след това дари за лечението на Душан Тодорович.

Бащата на Душан е голям привърженик на Партизан, а тази любов е пренесъл и на сина си, а този жест придоби още по-голяма тежест заради това че дойде от противниковия лагер. Множество "гробари" изразиха благодарност към Велько Рондович заради онова което е направил, а след всичко решили чрез социалните мрежи да апелират на този привърженик на Цървена звезда да се даде възможност да гледа любимия клуб в Шампионската лига.

Така днес в Туитър могат да се видят съобщения в които привържениците на Партизан молят ФК Цървена звезда да намери начин хуманният Велько Рондович утре да бъде на "Маракана".

Molim ljude u @fkcrvenazvezda da Veljku Rondovicu omoguce da gleda svoj klub .Ja Grobar Vas molim da ljudinu uvedete na taj Vas stadion . Covek je prodao svoje karte da spasi jednog malisana .Naklon ljudino od mene ! pic.twitter.com/7IOhAm4md4

— kezman (@kezmanica) 17 септември 2018 г.

Pridružujem se apelu. Ja sam vatreni navijač Partizana i molim ljude u @crvenazvezdafk da omoguće Veljku Rondoviću da gleda utakmice Lige šampiona. Veljko je prodao svoje karte da bi pomogao našem bratu, malom Dukiju. https://t.co/RU6Rz3eRFQ

— Duško Mijatović 🏴‍☠️ Ja sam u onih 20% (@DukoMijatovi) 17 септември 2018 г.

Velikom čoveku i mom prijatelju Veljku Rondovicu omogućite da gleda svoj voljeni klub @crvenazvezdafk
Veljku za gest veliko hvala! https://t.co/3Yx66PqcKB

— Sasa Gardic - Garda (@SasaGardic) 17 септември 2018 г.

Привърженици на Звезда и Партизан се обединиха за спасението на малко момче

Привържениците на двата най-големи сръбски клуба се обединиха да помогнат на малчугана на когото са необходими 200 000 евро за лечение на тумор в Испания.

Цяла Сърбия се включи в борбата за живота на малкия Душан Тодорович, на когото спешно е необходима помощ за лечение в чужбина. Родителите на момченцето, а и самият Душан губят състезанието с времето, защото малчуганът е във все по-тежко здравословно състояние, което е изключително критично.

Всеки ден е истинска драматична борба за живота на Душан Тодорович, а цялата страна се включи да помогне да се съберат необходимите 200 000 евро за лечение в Испания на храбрия малчуган.

На четиригодишното момченце отново се появил тумор - невробластом и му остават по-малко от четири дни, за да започне терапия.

И спортна Сърбия се обедини да помогне на големия борец да победи в най-важния мач. След Партизан, който организира низ хуманитарни акции за събиране на помощ, и който ще дари парите от продажбата на билети за мача против Рад за лечението на Душан, и привържениците на Звезда се включиха в борбата за живот на малчугана.

Делијe оповестиха, че на мача против Радник, който е по програма в събота от 21:30, ще събират помощ за Душан Тодорович. На полувремето на мача по трибуните ще минат момчета с торби в които всички ще могат да пуснат пари, които ще се насочат за лечение на момченцето.

Един звездаш продава билетите си за Шампионската лига на търг с начална цена 12 000 динара, като ще даде всички пари от продажбата за детето.

Редки са ситуациите привърженици на Звезда и Партизан да се обединят, а това е една такава и предизвиква гордост във всички в Сърбия.

Когато привържениците на най-големите са обединят, имат голяма сила, а тя сега трябва да се покаже чрез помощ за живота на малкия Душан.

Затова без оглед на клубните цветове, призивът е всички да изпратят поне един СМС на цена 100 динара (около 1,70 лв) на номер 5757 (за Сърбия).

Валери Божинов: Бог би ме наказал, ако сега прекратя кариерата!

Винаги интересния български нападател за актуалния момент на "черно-белите", Звезда, напускането на Риека и решението да продължи кариерата.

Тежко време за привържениците на Партизан. Няма Лига Европа, няма игра, която гарантира подобрение, няма и много вяра, че този отбор може да стигне Цървена звезда...

Със загрижено лице "черно-белите" гледа и човек, който влезе в сърцата на Гробарите, с отношение, борбеност и любов към клуба. Това се забеляза и в неделя вечерта, когато публиката в източната трибуна на Хумско топло поздрави Валери Божинов, чувствайки го като свой.

Това беше един от силните аплодисменти преди мача с ОФК Бачка, на който актуалното поколение продължи да се мъчи.

"Никой не може да ми отнеме любовта към Партизан. Обичам клуба, Белград и Сърбия, това не крия, винаги съм говорил открито и затова ми е тежко. Не е приятно. Като привърженик, жал ми е да гледам такава ситуация", въздъхва българският нападател, който тези дни е в Белград.

Погледът от ложата би бил по-приятен, ако отборът на Зоран Миркович миналия четвъртък беше направил подвиг в Истанбул.

"Парния валяк имаше нещастие на жребия, изтегли Бешикташ, ако беше различно, щеше да се класира. Например, за турския клуб играе Рикардо Куарешма, португалецът струва колкото целия наш отбор. Можеше да е различно."

ЧЕРНО-БЕЛИ, ЩЕ БЪДЕ ПО-ДОБРЕ! ЗВЕЗДО, ЧЕСТИТЯ!

Съжалението в Хумско е по-голямо след като се разбра, че Цървена звезда за втори пореден път се пребори за есен под шапката на УЕФА. Чак направи и стъпка напред.

"Би било хубаво за сръбския футбол, за Белград, за всички, ако и Партизан се беше класирал. Ето, нашият голям противник влезе в Шампионската лига. Трябва да бъдем спортисти, да честитим на Цървена звезда, направи голям успех. Надявах се и вярвах, че и Партизан ще влезе в Лига Европа, това би било чудесно и за едните и за другите, всяка седмица да се гледат мачове вторник, сряда, четвъртък... Това е истинско изживяване. Не е хубаво, че отпаднахме, обаче, трябва да вярваме, че ще дойдат по-добри дни."

Кога? Как? С кого? Много са въпросите... Отговорите не се виждат. Или все пак ги има?

"Всеки ден подкрепям и обичам Партизан. Например, ако Саша Илич прекрати да играе футбол би трябвало да стане спортен директор. Да му дадат сериозна функция. Заслужил е. Да бъде главния човек за спорта."

Легендарният капитан беше с Божинов в ложата, но на полувремето напусна, па не чу как някогашният нападател на Партизан (юни 2015 - февруари 2017) го качи на пиедестал.

"Чудно ми е като видя Саша да не играе в Партизан! Например, такива мачове каквито са против Бачка. Сале може да жми и да ги изиграе, само да стои, да раздава топката и да намества голове. Не знам какъв договор има с управата и треньорския щаб, но... Извинете, хора, който обича футбола, разбира го и Партизан му е драг, трябва да поиска Илич на терена. Би било грях такъв майстор, специалист за асистенции, да завърши кариерата."

КАТО ВИЖДАМ КАКВИ ИГРАЯТ БИ БИЛО ГРЯХ ДА ЗАВЪРША КАРИЕРАТА

Илич през декември ще отпразнува 41-ви рожден ден, Валери през февруари 33, така че и на него още му се "гони топката".

"В момента съм в Белград, чакам да видя дали ще се случи нещо тези дни, надявам се да бъде както съм го наумил. Реших да играя още, не ми идва наум да завърша кариерата. Особено като виждам какви играчи, на какво ниво и как играят. Наистина би било грехота футболисти като Саша Илич и мене да престанат. Не би било хубаво от моя страна. Бог би ме наказал, ако сега прекратя кариерата. Трябва да продължа."

Където и да отиде, някогашният нападател на Лече, Парма, Фиорентина, Ювентус, Манчестър Сити, Спортинг ще го направи като свободен играч, защото на 20 август прекрати договора си с Риека.

"В Хърватия нямах проблеми, но не получих минути, въпреки че бях професионалист. Треньорът Матяж Кек ми каза да се подготвя, което и направих, обаче не получих шанс. Отидох при началника, договорихме раздялата по най-добрия начин. На 32 години би било щета да не играя повече, искам да покажа качества."

Може би в родината, защото една от първите покани след мисията в Адриатика дойде от Ботев, с интересен фон.

"Моят пастрок води Ботев, като треньор изрази желание да му помогна. Каза ми: "Валери, ако не намериш нищо, бих се радвал да дойдеш при мене, да играеш до декември, да останеш в ритъм." Обещах му, че ще го направя, ако не намеря друг ангажимент, ще дойда в България. Ще видим, има още нещо на хоризонта... Бих им помогнал с опит, качество, въпреки че не зависи всичко от един играч", завърши Божинов, с уверението, че и на неговия сънародник Иван Бандаловски (Берое) му е тежко за моментното състояние в Хумско.

JЕБИ БАТИЦЕ: Гробарите прекъснаха интервю на треньора си като го разсмяха

Треньорът на Партизан през уикенда имаше своя дебют в Супер лигата на Сърбия и по реакцията на привържениците изглежда, че вече им е прираснал на сърцето.

След мача със Земун Бата Миркович опита да даде интервю за една местна телевизия, но тогава от трибуните се чу скандиране на Гробарите, което разсмя треньора на Партизан, който след това не можа да продължи интервюто.

Първо тръгна спорадично, а тогава загърмя:

"Jеби, Батице, jеби Батицеееееее", което по израза на лицето частично одушеви треньора на Партизан, който изглежда за кратко време получи благоразположението на най-верните поддръжници на "черно-белите".

Иначе, в този мач Партизан спечели с 1:0, а единствения гол вкара капитанът Данило Пантич.

 

Гробарите си спретнаха жесток бой помежду си, раниха полицаи

Две групи привърженици на Партизан се сбиха помежду си на пътя към Сурдулица където "черно-белите" футболисти играят във финала за Купата на Сърбия срещу Младост от Лучани (20 часа).

До сблъсъка се стигнало на караулката за пътна такса Наис при Ниш, полицията трябвало да се намеси и да блокира пътя, за да ги връща назад след сбиването.

Три автобуса дошли от Белград и се наредили на касите около 14 часа местно време. Тук чакали около 20 минути докато дойде конвой автомобили от Белград, който пристигнал с полицейски кортеж. Точно в тези моменти се стигнало до хаоса...

Виждайки съперниците, "гробарите" от автобусите изтърчали и се стигнало до жесток сблъсък с враждуващата фракция привърженици на "черно-белите" от автомобилите.

В боя са участвали около 100 хулигани, използвани са и тояги и факли, а няколко десетки са пострадали.

Полицията реагирала, а всички се разбягали и никой от пострадалите не е потърсил помощ в Спешния център в Ниш, освен шест-седем по-леко контузени полицаи.

Полицаите са останали на мястото, за да попречат на нови безредици при влизането в Ниш и създали възможност за проток на движението в споменатия участък.

Привържениците на Партизан от известно време са разделени на три фракции, а управата на клуба по тази причина искаше финалът за Купата да не се играе в Сурдулица заради малкия капацитет на стадиона и възможността за "близък контакт" между запалянковците.

На Партизан му отсвириха Погребалния марш

Странна сцена на трибуните на стадиона на Партизан на мача срещу Напредак - група привърженици доведе оркестър...

Оркестър в Хумско!

Една група привърженици на Партизан в източната трибуна довела на вчерашния мач оркестър, който в четвъртата минута на двубоя срещу Напредак започна символично да свири "Погребалния марш"!

"Черно-белите" бързо получиха два гола докато музикантите свиреха тази мелодия върху която иначе привържениците на Партизан имат песен, а междувременно репертоарът беше променен на "Ciao Bella". Крайният резултат е 2:2.

Вижте как изглеждаше това...

Делиjе посветиха транспаранти на разделените привърженици на Партизан, с добре известна народна песен

Не им беше скучно на привържениците на домакина Цървена звезда и по време на почивката между полувремената на дербито.

Щом играчите напуснаха терена, последва "надиграване" по трибуните.

То започна с транспаранти на Делиjе на които пишеше "Сега една за компанията в ъгъла" и "А сега Югът е на ред", препращайки към музика, която след това можеше да се чуе по озвучителната система на стадиона.

Става дума за песента на Предраг Цуне Гойкович "Jаничар" (Еничар - б.р.).

Окървавени глави след бой в западната трибуна заради балон в облика на полов орган, пострада и полицай

Изглеждаше след първите 45 минути на мача между Цървена звезда и Партизан, че може да бъде сред редките дербита без подобни сцени.

Но не, очевидно все още не се е стигнало до такова ниво, констатират в западната съседка.

Още едно дерби между Цървена звезда и Партизан ще остане запомнено с разбити глави. До сблъсък се стигна в западната трибуна на стадион "Райко Митич" където стана физическа разправа между запалянковци на Цървена звезда и Партизан.

До размирицата се стигна когато обиден балон във формата на мъжки полов орган, в червено-бели цветове, стигнал до дяла от западната трибуна в който се намирали привърженици на Партизан. На тази провокация "черно-белите" отреагирали с чупене на седалки и замеряне на звездашите, а след това домакинските запалянковци от северната трибуна скочили в помощ на тези, които се намирали в западната. Наложи се полицията да опразни солидна част от тази трибуна, за да раздели враждуващите агитки.

Няколко контузени запалянковци бяха отведени от най-големия сръбски стадион, както и един полицай.

Бой между привърженици на Звезда и Партизан завърши с един в реанимация

Привържениците на Цървена звезда и Партизан се сбиха в близост до Аутокомандата преди мачовете на техните клубове срещу Земун и Борац, от 30-ия кръг на Супер лигата на Сърбия.

Около 16 часа местно време, час преди началото на двете срещи, се стигнало до сбиване след което един от привържениците е завършил в болница с тежки травми.

Както съобщават местните медии, запалянкото е получил порязвания по ръцете и стомаха от голям нож, а има и отворена рана на главата.

Спешна помощ го е закарала в реанимацията.

До физическия сблъсък се е стигнало въпреки засилените полицейски сили, разположени в близост до двата стадиона, поради причината, че днес всички двубои започват по едно и също време. Цървена звезда води на Земун с 3:0, а Партизан на Борац с 2:0 на полувремето.

Масов бой между Гробари и Делиjе в Белград

Голям бой между привърженици на Звезда и Партизан се случи преди 21 часа местно време в Караджорджевия парк в близост до Ветеринарния университет. Около 30 запалянковци са се сбили в самия парк, където летели факли и в двете посоки; привържениците маскирани с фантомки са имали и каиши, а полицията бързо пристигнала на мястото в голям брой, съобщава сръбският "Телеграф".

Непосредствено преди това Звезда игра мач на Маракана срещу Напредак от Крушевац, а Партизан няколко часа по-рано игра на Баново бърдо. "Очевидно привържениците на Партизан са чакали своите големи противници и са ги нападнали точно когато Делиjе са се връщали от мача", съобщават медиите.

Съдейки по реквизитите, ясно е, че става дума за организирана привърженическа акция, а щом пристигнало подкреплението на полицията, последвало преследване по парка и околните улици около храм Свети Сава, където се разбягали привържениците след намесата на жандармерията. Някои от тях влизали и в близките кафенета в опит да се скрият от полицията.

23-годишен запалянко на Цървена звезда е прободен с нож, а нападателят му е арестуван. Същата съдба е застигнала и петима от лагера на "червено-белите". Преди по-малко от година на същото място отново се биха представители на двете агитки. Тогава в атака бяха звездашите, които въоръжени с бухалки, опитаха да попречат на Гробарите в подготовката на шампионската заря пред храма. Очевидно сега привържениците на Партизан са опитали да си отмъстят.

В Сърбия се питат кой и защо крие българите участвали в хаоса на дербито

В 156-ото дерби се случиха сцени, които обиколиха света, отвратителни сцени от Южната трибуна, когато група от около 150 хулигани се залетя срещу някои от гробарските лидери.

Медиите тези дни говорят повече за хърватските наемници (въпреки че се твърди, че са наети от недоволна фракция, от тази фракция категорично отричат да имат каквото и да е със "западните съседи"), които полуголи са изхвърлени от трибуната и арестувани в хотел Зира, въпреки че е публично известно, че не са били единствените чужденци по трибуните.

Освен тях е имало гърци, руснаци, а и чак 60 българи.

Е, сега, поставя се въпросът кои са тези българи и защо те са били там? Според информации на медиите те нямат абсолютно никаква връзка с фракцията хулигани, които започнаха атаката срещу "колегите" в Юга, а според "Курир", в сблъсъка те са помагали на нападнатия дял от трибуната.

Българските привърженици, 60, с останалите запалянковци на Партизан са успели да отблъснат атаката на "пучистите", които искали да превземат трибуната и да предизвикат безредици.

Но тях не ги е последвала същата съдба като хърватите, тъй като всичките 60 мирно стигнали вкъщи в София, по-точно, никой от тях не е арестуван, а камо ли задържан в ареста.

Отговор на въпроса защо това е така, за съжаление, нямаме, но имаме няколко нови въпроса. Как и защо е възможно шест хърватски привърженици веднага да бъдат арестувани, а 60 българи да се изплъзнат (хей, 60 човека в бягство, а нито един лишен от свобода)? Заради какво за тях изобщо не се пише, когато и те, също като сърби, хървати, гърци и руснаци са нарушили законите на Република Сърбия като са се били на спортно мероприятие, за което наказанието в законовите актове е много ясно прецизирано? Дали сега и други хулигани трябва да си извадят заключение от тази история, че е ненаказуемо да се биеш за онези, които владеят трибуната, а наказуемо да си бунтовен (наказуемо е и едното и другото, това трябва да бъде ясно на всички)?, пише "Курир".

Има ли изобщо Република Сърбия закони или те важат само за неколцина привилегировани? Кой ги изпълнява и защо не ги изпълнява? Ако полицията не може да реши един такъв случай, как обикновеният гражданин да се усеща сигурно в удобството на своя дом? Как журналистите да пишат обективно, ако се плашат кой утре ще ги причака пред прага на дома им? Какво ще стане с арестуваните хървати? Ще бъдат ли депортирани в родината си, или ще останат при нас в затворите? Дали ще се организира обща акция между Сърбия и България в която избягалите ще бъдат намерени и изправени пред закона, с оглед на това, че съществуват записи на охранителните камери на стадиона в Хумско?

За съжаление, на тези въпроси ще ни отговори само времето, ако и то не се е капсулирало в ужаса на сръбската спортно-политическа реалност...

Селянин с коментар победител: Какво правят тия Гробари с тоягата като я спечелят в Юга, карам трактор и не ми е ясно

Сцените от стадиона в Хумско са могли само да ви отвратят от футбола и ходенето по стадиони. Все пак се появи поне един коментар, който може да разсмее.

Един читател на сръбския "Телеграф", който се е подписал като "Селянин от Даросава" е оставил интересен коментар, който най-добре описва безсмислеността на кървавия бой и борбата за надмощие в южната трибуна на стадиона на Партизан. И то под текста, който обяснява какво всъщност се е случило в Хумско.

Хората, които се занимават със земеделие всекидневно усилено се борят за всеки динар от сутрин до мрак, така че сигурно трудно разбират откъде такъв порив отиването на мач да се превърне в кървав пир за който сега говори цяла Европа.

- Поздрав земляци, аз по цял ден храня стоката и карам трактор, та не ми е ясно какво е това надмощие в Юга? Какво е това власт? Какво се случва когато тия Янгери и Вандери (Вандали - б.р.) превземат властта? Власт над какво? Тогава имат някакъв печат, имат някаква канцелария, бюджет, служебна кола? Ние селяните не знаем нищо за това.

Тогава продължава по духовит начин с думи за фамозната пръчка, съответно символ на "властта" на трибуната.

- Какво означава някой да усвои пръчката? Какво прави с тая пръчка? Ако ви е проблем пръчката, елате при мен в Даросава да ви отрежа 100 пръчки. И още нещо, наистина ли при вас привържениците в Белград (и Звезда и Партизан) има някакъв тип, който се дере на останалите и им нарежда какво ще пеят и всички останали пеят това 90 минути? Това наистина ли съществува? При нас на село това се нарича овен предводител. Върви овен със звънец около врата, а овцете след него. Това същата ситуация ли е или аз нещо съм объркал?

Коментарът предизвика чудесни реакции и духовити отговори.

Българин, грък и шестима хървати арестувани в мелето на Партизан - Звезда

Най-малко сто души са участвали в подготовката на кървавия бой на стадиона на Партизан. Сръбските служби за сигурност оперативно разработват шестима хървати, българин и грък, пише "Вечерни новости".

Според източници на изданието в режисирането на немилите сцени на стадиона на Партизан са включени и чуждестранни служби, въпреки че основен акцент се поставя върху война между враждуващи фракции между привържениците на "черно-белите".

Източниците разказват, че привърженическите групи "Вандал Бойс" и  "Забраньени", които от години са в сблъсък с водещата групировка "Гробари 1970" наистина са искали вчера да поемат лидерството в юга, но на практика са послужили като бухалка в чужди ръце.

- Всички индикации говорят, че не става дума само за сблъсък на привърженически фракции и определени групи хулигани са употребени като оръжие на чужди агенти, които от началото на годината значително са засилили присъствието си в нашата страна. Някой очевидно е имал намерение размириците на стадиона да прелеят на улиците на Белград и по този начин да се наруши сигурността и стабилността не само в столицата. Освен това, грозните картини от стадион "Партизан" вече обиколиха света, така че е окаляно лицето не само на сръбския футбол, а и на държавата ни - твърдят източниците.

По време на масовия бой в южната трибуна са ранени най-малко 19 привърженици, а един в тежко състояние е откаран във Военно-медицинска болница. Този инцидент е следван и от един нонсенс - превземането на сектора е планирано точно на дербито, което досега не се е случвало. Всичко това налива съмнение, че не става дума само за банално и скандално воюване за надмощие между Гробарите, а че истинските създатели на сбиването са извън лагерите на "Вандал бойс" и "Забраньени".