Аржентинският цирк няма край: Меси и Масчерано определят състава за Нигерия

Какъв хаос владее, показва и тази ситуация, може би било по-добре да отпаднат.

Загубата от Хърватия беше кутията на Пандора за Аржентина, играчите поискаха от Съюза да смени Сампаоли, той няма проблем с това, защото би получил 20 милиона долара обезщетение.

Футболистите са поискали да ги предвожда генсека Буручага, просто отказват да слушат нарежданията на Сампаоли и заплашват със стачка.

Нещо подобно се случи с французите през 2010, но Съюзът е безпомощен, няма пари за компенсацията.

Буручага е разговарял с играчите и накрая им позволил сами да съставят отбора. Знаем, звучи лудо, вчера е намерен лист със състава, който Сампаоли подготвя срещу Нигерия, но той само ще седи на пейката, по-точно няма да има думата.

Това играчите да съставят отбора звучи странно, но друго решение няма.

Сампаоли може да седи на пейката, или не трябва, но тогава би рискувал федерацията да използва това като причина да не плати парите, а Рикардо Джусти член на отбора от 1986 казва, че Буручага му е потвърдил, че играчите ще решат и на практика Меси и Масчерано ще направят състава.

От друга страна, федерацията мълчи, но нищо чудно, в наистина незавидна ситуация е. Трябва да победят и да се надяват, че резервният отбор на Хърватия няма да загуби от Исландия...

Минута мълчание за националния на Аржентина

Аржентинците не прощават на своя национален отбор катастрофата срещу Хърватия (0:3). В телевизионно студио след мача между тези две селекции е запазена минута мълчание.

На критика най-много са били изложени селекционера Сампаоли и първата звезда на отбора Меси, който отново разочарова всички любители на футбола.

Медиите в Аржентина са огорчени от своите национали, а това видео показва водещи в една ТВ, които са запазили минута мълчание за своята селекция.

🤭Dünya Kupası'nda maçında Arjantin, Hırvatistan'a 3-0'lık skorla yenilince ülkenin önde gelen kanallarından "TyC Sports" ekranlarında bir dakikalık saygı duruşu gerçekleştirildi. #CRO #ARG #WorldCuphttps://t.co/jlB8uqfm3k pic.twitter.com/N1ff02AP9o

— SKOR (@SozcuSkor) 22 юни 2018 г.

От Меси останаха само бутонките...

Аржентина е на колене и в шок, още не е край, но атмосферата в медиите е като на погребение.

Първи под ударите, както обикновено Лео Меси.

Медиите пишат, че не се е появил на мача, а никой нямало и да го забележи, ако не е носил зелени бутонки.

Всичко е било погрешно, от отсъстващия и малодушен Меси до състава на Аржентина, грешките на Сампаоли, късното вкарване на нападатели.

"Оле" казва, че това е пробуждане, че с такъв Меси Аржентина няма какво да търси на първенството и че всички заблуди от квалификациите сега ясно са се показали.

Освен това, Меси не е лидер, защото веднага е побягнал от терена.

"Кларин" твърди, че грешката на Кабалеро не е решила мача и че Меси и останалите играчи не би трябвало да се крият зад издънката на опитния вратар.

"И преди това не направиха нищо", пише в една колона.

"Насион" нарича собствения си национален отбор срамен, а епитети като "Срамът на Мондиала" се лепят на Меси и компания.

Интересно е, че аржентинците не бяха твърде оптимистични когато става въпрос за Мондиала, но са се надявали на Меси, с него в такава форма не трябва нищо да се очаква.

"Може би някак ще минем групата, но реално, ние не приличаме на сериозен футболен отбор", допълва се в един коментар...

Лошите вести станаха още по-лоши след хърватските съобщения, съответно за решенията на селекционера Далич, така че аржентинците са наистина близо до изпадането, особено защото с такава игра трудно могат да победят и Нигерия в последния кръг...

Голям и храбър... Мексико* Люта, люта ли е чушката

Отборът на Чили отпадна на 1/8-финалите на Световното първенство. Късметът му обърна гръб в последната минута на продълженията, когато шут на резервата Пиния спря в напречната греда. А голът съвсем нямаше да бъде незаслужен. Чилийците показаха, че не е необходимо да си висок, за да си голям и не е нужно да си едър, за да си храбър.

Зачеркнат още в групата си, заради наличието на световния шампион и хегемон Испания и Холандия, симпатичният състав не се посвени да покаже, че не се страхува от никого. Неизчерпаема енергия и хъс движеха червено-сините, чийто устрем трябваше да приключи така нещастно. Чили показа какво е да си отбор. Истински такъв. Да тичаш рамо до рамо с някой и да знаеш, че когато противникът те преминава не получава коридор, защото твой човек е на две крачки разстояние.

В битката Чили загуби две от водещите си фигури - Артуро Видал и Гари Медел. Сълзите на последния, когато го слагаха на носилката, бяха сълзи на победител. Искаше, както всеки друг в отбора му, да се раздаде до последно, но вече не можеше. И изпита болка, не физическата в бедрото, а болка, че напуска бойното поле. Сълзи драстично различни от тези на Кристиано Роналдо и Неймар. Сълзи на мъжество, а не на слаба психика и лабави нерви. Но нито за миг Чили не изглеждаше обречен. В нито един от мачовете си, особено срещу домакина на първенството.

Червената агитка зад злощастната врата, която на два пъти с гредите си спаси жалкия отбор на Бразилия, приличаше на славните спартанци. Една шепа хора сред жълтото море. Имат всяка причина да изпитват гордост от своите момчета. Вълнувах се по време на целия мач и се надявах да не завършат пътя със съдийска тесла. Чили не заслужаваше такава съдба. А бразилците не заслужават и да ги коментирам. Сега всички ще са заети да хвалят гения на Неймар, без да споменават некоректния му маниер на изпълнение на дузпа да се спира на всеки две крачки към вратата.

На фона на една истинска футболна драма, както гласи едно добре изтъркано от употреба клише, зрителите на БНТ преживяхме и една слухова драма. Разбирам, че се допускат лапсуси, коментаторът е на стадиона и атмосферата го завладява, но нищо не може да оправдае факта, че вместо Чили игра Мексико. И така поне едно 50 пъти. Усети се, извини се няколко пъти и си продължи пак по старому. Щом дори майка ми, която гледа мачове толкова често, колкото се провеждат световни първенства ми се обади да се възмути, явно впечатлението е крайно неприятно. Един чудесен мач беше опозорен от бнт, отново. То кво ли ни е наред, та коментарът да ни е на световно ниво.

Та Чили беше глътка свеж въздух. Чили върна спомените за един друг футбол, дори за футбола от махалата и детството. Когато играеш с мисълта, че следващият гол печели мача. Изпитваш тръпката, напрежението и знаеш, че всяка грешка може да ти е последната. Но намираш сили да изтичаш разстоянието, да посегнеш към топката, да я избиеш, да я ритнеш към вратата и разчиташ и на другите, защото сте отбор. Не си мерите егото, банковата сметка, оная работа, прическата. Мирише на кръв, пот и сълзи. Само тия, които са падали на игрището от изтощение ще разберат.

Чили не загуби нищо, защото съм сигурен, че спечели сърцата на мнозина. Поздравления за Хорхе Сампаоли и неговите момчета срещу чийто среден ръст след вчера твърдо пише - ВЕЛИКАНИ. Бориха се люто. Бориха се храбро. Още има футбол.