В модерния футбол наличието на играчи собствено производство започва да става все по-голяма рядкост. С отпадането на ограниченията да играят чужденци и въвеждането на зимни трансфери тенденцията на превес на наемници спрямо "собствена кръв" става все по-силна.
Водени от философия, принципи или може би липса на финансови средства, все пак все още има клубове, които не просто се стремят към баланс, а дават предимство на своите момчета. Футболната обсерватория ЦИЕС проведе изследване от 1.07.2016 до 21.11.2016 г в 31 първенства от Стария континент, като отчете % минути в тях на играчи, които са били в клуба си за поне три сезона между 15 и 21-ата си година.
В тази класация Топ 100 най-предно класираният български отбор е Славия. "Белите" заемат 19-о място с 48,6%, което е много солидно представяне, особено като се има предвид нивото на родния футбол и политиката на клубовете по отношение на кадровия подбор. Славистката школа се радва на добри традиции и продължава да произвежда качествени играчи. Зад най-стария софийски клуб са школи като Олимпик (Лион), Динамо (Киев) и Спортинг (Лисабон).
На 33-а позиция е другият български представител Пирин (Благоевград). "Орлетата" са с резултат от 40,0%. Клубът дал на света Димитър Бербатов демонстрира, че въпреки проблемите продължава да произвежда и налага свои кадри. Кой знае, може би в днешните му футболисти се крие следващата голяма звезда на световно равнище с българска кръв. Регионът е доказал футболните си достойнства. Пирин изпреварва школа като Динамо (Загреб), добре известна в цяла Европа.
Само за сравнение - школите на Аякс и Барселона, които са известни с производството си и са възприемани за еталон за качество са получили доверие в мъжките отбори в размер на 33,6% и 31,3%, което им отрежда 48-о и 62-о място. Трудно е да се пробие в най-високото ниво, а дори и клубове от такъв калибър и с голям избор търсят качество навън.
Вярвате или не, първото място в класацията не е за Атлетик (Билбао). Баският клуб, който е известен с непреклонната си политика да разчита на местни момчета, ако не от града, то задължително от региона, е на почетната стълбичка, но на трето място с 62,5%. Шампион в доверието към своето производство е ФК Татран от Словакия с невероятните 74,6%. Втората позиция е за Горица от Словения с 64,8%. Това е най-добре представеният балкански клуб.
Десетката допълват Волин Лутск (Украйна) - 62,3%, Храдец Кралове (Чехия) - 59,7%, Олборг (Дания) - 57,5%, Реал Сосиедад (Испания) - 56,3%, Виторул Констанца (Румъния) - 55,8%, Осиек (Хърватия) - 55,2% и Од (Норвегия) - 54,7%.
От сръбските отбори най-доброто класиране е за ФК Рад с 43-о място и 34,8%. Явор е на 53-а позиция с 32,7%, а Войводина дели 93-а с 27,3%.
Развитието на футболната търговия ясно показва, че школите отстъпват като приоритет в клубните политики на големите на деня, които са притискани да постигат резултати, за да запазват и развиват финансовата си сила. По-лесно и по-бързо е да си купят готов продукт и ако сбъркат или играчите по някаква причина не се впишат в отбора, да бъдат заменени от нови покупки само след няколко месеца. Отделно са и трансферите с чисто икономически цели без спортна логика, каквито например бяха тези на азиатски футболисти около началото на хилядолетието заради привличането на голям зрителски интерес и продажба на фен артикули на тези пазари. Така се очертава да гледаме футбол, в който "малките" клубове ще произвеждат качеството, а "големите" ще го употребяват и ще обират лаврите. На снимката на отбора вдигащ купа, все по-рядко ще има някой, който е минал целия път.
