Футболната обсерватория ЦИЕС направи анализ на еволюцията на демографията на европейския футболен трудов пазар за играчи. Изследването покрива темите за трениране (клубно тренирани играчи), интернационализацията (чуждестранните футболисти) и стабилността (играчите привлечени през годината). ЦИЕС в момента е единствената организация в позиция да представи такъв анализ.
Статистическите индикатори , които са разгледани ни позволяват да сравним политиките преследвани от клубовете в съставянето на техните отбори както на временно така и на пространствено ниво. Пробата е направена от 466 отбора участващи в 31 топ шампионата на членовете на УЕФА. Изследването покрива период от девет години между 2009 и 2017.
За да бъде взет под внимание, футболист трябва да присъства в първия отбор на анализираните клубове към 1 октомври. Освен това, той трябва вече да е играл в мачове от местното първенство по време на текущия сезон, или, ако това не е случаят, да има участие в двубои от мъжкото първенство по време на всеки от предишните два сезона. Вторите и третите вратари са включени във всички случаи.
Трениране
Анализът на тематиката на тренирането се базира на дефиницията за клубно трениран играч както е измислена от УЕФА и използвана от редица национални първенства, за да окуражи назначаването на местни футболисти. Клубно тренирани играчи са тези, които са прекарали поне три години във възрастта от 15 до 21 г в техния клуб работодател.
Между 2009 и 2017, пропорцията на клубно тренирани играчи в съставите на анализираните отбори е спаднала от 23,2% до ново негативно рекордно ниво от 18,5%. Това е осмата поредна година на последователен спад. Това откритие подчертава интензификацията на мобилността на футболистите, както и неефективността на мерките приложени да окуражат назначаването на местни играчи.
В само едно първенство, топ дивизията на Словакия, клубно тренираните играчи все още са повече от една трета от членовете на състава. През 2017, негативни рекорди са регистрирани в девет шампионата, включително турската Супер лига. На другия край на скалата, няма забелязани положителни рекорди. Пропорцията на клубно тренирани играчи е по-малко от една десета в четири държави: Турция, Португалия, Италия и Белгия.
Чужденци
Понятието за чужденци определя играчи пораснали извън националната асоциация на техния клуб работодател и които са се преместили в чужбина по причини свързани с футбола. Тази дефиниция ни позволява да изолираме миграции директно свързани с практикуването на футбол. Всъщност, играчи с чуждестранен произход пораснали в асоциацията на техния отбор работодател не се считат за чужденци.
По време на обхванатия период, пропорцията на чужденци в съставите нараства постоянно: от 34,7% през 2009 до нова висока рекордна стойност от 39,7% през 2017. Нарастването всъщност се е ускорило през последните две години: +1,1% на година от 2015 срещу около 0,5% на година за предишните шест години.
През 2017, Турция надмина Кипър като страната с първенство направено от най-висок процент чуждестранни футболисти: 65,5%. Тази пропорция е поне 50% в седем първенства, включително английската Висша лига и италианската Серия А. Чужденците представляват по-малко от една четвърт от съставите само в две държави: Сърбия и Украйна.
Стабилност
За да се измери стабилността на отборите, ние калкулираме процента играчи назначени от техния клуб работодател по време на референтната година. Футболистите, които са се присъединили към състава на първия отбор директно от младежката академия не се считат за нови попълнения.
Между 2009 и 2017, процентът на нови попълнения в съставите на анализираните клубове е нараснал остро от 36,7% на 44,8%. През 2017, нов рекорд е регистриран в 11 от 35 проучени първенства: Белгия, Франция, Унгария, Израел, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Русия, Швеция и Украйна. Този резултат също показва ускорението на мобилността в трудовия пазар на футболистите.
На 1 октомври 2017, играчите подписали по време на годината представляват повече от половината на съставите в осем шампионата, включително португалската Примейра Лига (57,6%). В другия край на тази скала, клубовете с най-стабилни състави могат да се намерят в немската Бундеслига (30,9%) и английската Висша лига (33,3%).
С минаване на времето, стабилността стана лукс, който няколко първенства и клубове могат да си позволят. Разликите между шампионатите също са обяснени от различните подходи в начина по който се възприема футбола като бизнес. Въпреки регионалните различия, нашите анализи показват, че спекулациите около трансферите на играчите са все по-често срещана дейност за повече клубове и първенства из Европа.
Заключение
Нашето изследване потвърждава нарастването на мобилността на играчите в трудовия пазар на футболистите. Съставите на отборите са все по-нестабилни. Още повече, мобилността се появява дори по-рано по време на кариерата на играчите. Постоянният и значителен спад в бройката на клубно тренирани играчи в съставите е видимо последствие на този процес.
Мобилността на играчите не обръща особено внимание на националните граници. Продължителното нарастване на процента на чужденци показва нарастващата интернационализация на европейския трудов пазар за футболисти. Това положение на нещата е основно в предимство на най-богатите клубове и първенства, които са способни да съберат най-добрите футболисти без значение на техния произход.
Редовността на наблюдаваните тенденции ни позволява да потвърдим, че истинска промяна тече в европейския футбол на топ ниво. Основният въпрос е да се знае колко далече този процес може да отиде без да застрашат интереса на турнирите, доверието в професионалния футбол и неговото устойчиво развитие в повечето държави.
