Сърбия е четвърти износител на футболисти в света

Сърбия е четвърта страна по брой футболисти в чужбина, показаха изследванията на Футболната обсерватория на Международния център за спортни изследвания (ЦИЕС).

Сърбия е най-голям износител на футболисти с 465, веднага след Бразилия (1236), Франция (821) и Аржентина (760).

В сравнение с миналата година, Сърбия има трима играчи по-малко зад граница, а най-много са в Босна и Херцеговина.

Зад западната съседка са държави като Англия (413), Испания (316), Хърватия (346), Германия (346)...

Гледайки "чужденците" само в Европа, Сърбия е високо котирана и е на подиума с трето място и 424 футболиста, зад Франция (727) и Бразилия (824), докато е осма по играчи в Азия.

2 сръбски национали в Топ 50 на най-поскъпналните футболисти

Сръбският национал и звезда на Лацио Сергей Милинкович-Савич само в последните шест месеца е увеличил с 40,7 милиона евро своята стойност на пазара с отличните си игри и сега тя е 70,5 милиона, разкриха изследванията на Футболната обсерватория на Международния център за спортни изследвания (ЦИЕС).

Организацията от Нюшател, която се занимава научно с всички статистически данни в света на футбола, е наредила Сергей на девето място сред футболистите с най-голям ръст на стойността в петте най-добри първенства в света.

В списъка Топ 50, под №23 е още един сръбски национал, Неманя Матич от Манчестър Юнайтед, чиято цена е скочила с 29,5 милиона евро и сега е 60,3 милиона, като дели мястото с Вилфред Ндиди от Лестър.

Най-голям ръст е осъществил Мохамед Салах от Ливърпул с чак 74,7 милиона на 162,8 милиона, втори е вратарят на Манчестър Сити Едерсон Мораеш (74,4 милиона - 97,8 милиона), зад него е съотборникът му Лерой Сане (63 милиона - 151,2 милиона), а между още един "гражданин" Габриел Жезус (53,1 милиона - 105,9 милиона) е тийнейджърът от ПСЖ Килиан Мбапе (54,7 милиона - 188,5 милиона).

Иначе, във футбола важи старото правило, че играчът струва толкова колкото някой е готов да плати за него, а Лацио неотдавна обяви, че отказа предложения за Милинкович-Савич, които са се движили около 70 милиона евро.

ЦИЕС допълва, че стойността на играча се пресмята по "ексклузивен алгоритъм" развит във Футболната обсерватория на това сдружение.

Изследването обхваща редица статистически параметри и е независимо от това колко клубовете са готови да (над)платят за трансфери.

Ето и пълния списък:

Анализ на трансферния пазар: по следите на парите

Изследването на трансферния пазар във футбола съдържа една от ключовите области на изследване от Футболната обсерватория ЦИЕС. Този доклад анализира плащането на сумите по трансферите осъществени от 2010, които включват отбори от петте големи европейски първенства: английската Висша лига, испанската лига, немската Бундеслига, италианската Серия А и френската Лига 1.

Първата глава анализира от техническа перспектива сумите инвестирани за трансфери. Втората част представя финансовите сметки на клубно ниво от последния трансферен прозорец, както и принципа на нетните парични потоци между първенствата. Най-накрая, третата част изследва трансферните операции от гледната точка на разликата между платените суми и сумите оценени от алгоритъм, който създадохме.

Изразходвани суми

Въпреки че официалните стойности на похарчените суми за трансферни такси често са конфиденциални, широкото медийно отразяване на основните футболни пазари ни позволяват да проследим операциите. Така е възможно да имаме много ясна идея какво се случва. Информацията публикувана в този доклад включва фиксирани компенсации за прехвърляне, условни плащания (бонуси), както и таксите платени за случаите на играчи под наем.

От 2010, трансферните суми платени от клубовете в 5-те големи първенства силно нарастват. За пета поредна година, рекорд беше поставен през 2017: 5,9 милиарда евро (+41% в сравнение с предишната година). Ако вземем предвид само летните трансфери, нарастването сравнено през 2016 е 38%: от 3,7 на 5,1 милиарда евро.

През лятото на 2017, подобно на предходните години, клубовете от Висшата лига са похарчили най-много: около 1,55 милиарда евро за фиксирани трансферни суми и 220 милиона евро по условни плащания. Средно, клуб от английската топ дивизия е инвестирал 89 милиона евро, за да подпише нови играчи. В другите изследвани шампионати, тази сума варира между 55 милиона евро (италианската Серия А) и 34 милиона евро (испанската лига).

Пропорцията на разходите на клубовете от Висшата лига в сравнение с трансферните суми платени от всички отбори от големите пет първенства е над 30% през анализирания период. Намалението наблюдавано през 2017 е основно свързано с големите инвестиции направени от Пари Сен Жермен (418 милиона евро) и Милан (250 милиона евро).

Пространствен анализ на сумите инвестирани от отборите в петте големи първенства по време на лятото на 2017 показва, че най-много пари остават в тези първенства: 3,7 милиарда евро (71% от всичко). Само 52% от извършените трансфери от отборите в петте големи първенства включват играчи с договор с клубове от тези надпревари. Тази липса на равновесие е заради факта, че най-скъпите трансфери се случват между отбори от петте големи първенства. Случаите на Неймар, Мбапе и Дембеле са перфектните примери на тази ситуация.

Вместо да се постави под въпрос полезността на трансферната система, оспорена от ФИФпро особено, нашият анализ дава основание за засилване на механизмите на преразпределение. Увеличение на обезщетенията плащани на клубовете създатели, както уголемяване и генерализиране на вноските за солидарност като тези планирани от ФИФА за международните трансфери, биха представлявали конкретни мерки за подобряване на системата.

Финансови оценки

Освен изхарчените средства, интересно е да се проучи нетният баланс за трансферните операции. Общо, 41 клуба от 5-те големи първенства от 98 са направили печалба от трансфери на играчи направени през летния прозорец на 2017. Най-голямата нетна печалба е регистрирана от Монако: +289 милиона евро (394 милиона евро получени и 105 милиона похарчени). На противоположния край на спектъра е Пари Сен Жермен: -343 милиона евро.

Анализът по първенство носи светлина върху спецификата на Висшата лига, което има ясен дефицит (-835 милиона евро). Само пет английски отбора от топ дивизията са регистрирали положителен трансферен баланс. Противоположно на Англия, испанската лига има кредитен баланс (+9 милиона евро). Този резултат е основно свързан с трансферната политика на Реал Мадрид (+47 милиона евро).

Пространственият анализ на балансите за международните трансфери включващи отборите от 5-те големи първенства потвърждават ключовата роля играна от топ дивизията на Англия в пазарната структура. Пет от седемте международни връзки с най-големите нетни парични потоци включват Висшата лига: -259 милиона евро с Франция, -112 милиона евро с Испания, -108 милиона евро с Италия, -105 милиона евро с Португалия и -99 милиона евро с Холандия.

Като се вземат предвид отборите с кредитен баланс за трансферите, които включват клубовете от големите 5 първенства по време на лятото на 2017, се оказва, че основните бенефициенти се намират в тези шампионати. 41-те отбори от големите 5 първенства с положителен баланс от 989 милиона евро печалба. Най-големият рекорд е на френската Лига 1: +436 милиона евро (2/3 от които на Монако).

Клубовете извън голямата петорка с кредитен баланс за трансфери включващ отбори от петте основни европейски шампионата са основно разположени в страни от УЕФА (особено Португалия, Холандия и Белгия), в английската втора дивизия (основно благодарение на трансфери на играчи към отборите от Висшата лига), както и в Бразилия.

Трансферни операции

Футболната обсерватория ЦИЕС е особено известна за способността си да оценява научно трансферните стойности на професионалните футболисти. Тази секция сравнява сумите инвестирани за трансфер на играчите в големите 5 първенства в края на сезон 2016/17 със "справедливите" стойности калкулирани благодарение на нашия алгоритъм. Силната връзка между платените суми и изчислените суми потвърждава солидността на нашия подход, както и силната му предсказваща мощ.

Както обикновено, негативна разлика беше измерена между платените суми и изчислените стойности. Средно, първите са 30% по-ниски от вторите. Това е най-голямата разлика наблюдавана от имплементацията на алгоритъма за трансферна стойност. Това откритие показва ускорението на инфлацията появяваща се в трансферния пазар.

Според развития алгоритъм, най-надплатения трансфер в абсолютно изражение беше този на Килиан Мбапе от Монако в Пари Сен Жермен: +87,4 милиона между обявената сума (с включени бонуси) и изчислената сума. Обратно, най-добрата сделка от финансова гледна точка е постигната от Ливърпул с привличането на Мохамед Салах (-19,4 милиона евро).

Заключение

Този доклад подчертава инфлацията на трансферните суми за привличането на играчи от петте водещи европейски шампионата. Средното подценяване на цените по отношение на стойностите калкулирано на базата на нашия алгоритъм и генералното повишение на сумите инвестирани от големите 5 първенства са ясни индикатори илюстриращи инфлационния процес.

Глобализацията на интереса към футбола като цяло и към най-конкурентните първенства по-специфично, ще доведе до вярване в продължаващата тенденция на инфлацията на разходите  на трансферния пазар. В кратък и среден срок, отборите от най-добрите първенства би трябвало да са в положение да увеличат своите обороти. Тази ситуация е дори по-вероятно  да бъде валидна за най-силните клубове.

В дългосрочен план, в контекст в който промените в начините на консумиране ще доведат до спад в телевизионната аудитория, основното предизвикателство за клубовете и първенствата ще бъде способността да разнообразят още повече източниците на финансиране на спортния спектакъл. Във всеки случай, през следващите пет години, е сигурно да се заложи, че новите рекорди за разходи на трансферния пазар ще бъдат поставяни прогресивно.

Топ 30 на най-скъпите отбори в Европа

Футболната обсерватория ЦИЕС разкри кои са най-скъпите отбори в Европа през този сезон след лятната трансферна активност, два клуба от Висшата лига на Англия са в Топ 3. Англичаните имат преимущество и в Топ 30 с 12 отбора, следвани от Италия с 6, Германия и Испания с по 5 и Франция с 2. Разликата между първия и последния в класацията е фрапиращите 610 милиона евро.

Топ 30

30 Лацио - 108 милиона евро
29 Севиля - 119 милиона евро
28 Стоук - 120 милиона евро
27 Шалке - 124 милиона евро
26 Лестър - 130 милиона евро
25 Байер (Леверкузен) - 147 милиона евро
24 Волфсбург - 149 милиона евро
23 Кристъл Палас - 151 милиона евро
22 Милан - 156 милиона евро
21 Валенсия - 165 милиона евро
20 Саутхемптън - 182 милиона евро
19 Уест Хем - 196 милиона евро
18 Атлетико (Мадрид) - 199 милиона евро
17 Наполи - 200 милиона евро
16 Рома - 201 милиона евро
15 Монако - 202 милиона евро
14 Евертън - 212 милиона евро
13 Борусия (Дортмунд) - 237 милиона евро
12 Тотнъм - 274 милиона евро
11 Интер - 295 милиона евро
10 Ливърпул - 356 милиона евро
9 Байерн - 357 милиона евро
8 Арсенал - 381 милиона евро
7 Ювентус - 395 милиона евро
6 ПСЖ - 455 милиона евро
5 Челси - 481 милиона евро
4 Барселона - 485 милиона евро
3 Манчестър Сити - 611 милиона евро
2 Реал (Мадрид) - 634 милиона евро
1 Манчестър Юнайтед - 718 милиона евро

Супер лигата на Сърбия е най-високото първенство в Европа, българската Първа лига най-ниското

Средна височина от 183,6 сантиметра! За гордост. Като нямат силни европейски успехи в западната съседка се утешават с факта, че имат най-високото първенство в Европа! Според изследване на ЦИЕС сръбският шампионат разполага с най-високите (средна стойност) играчи.

Играчите по сръбските терени се извисяват с два милиметра повече от Хърватия и Дания, четири от немската Бундеслига, пет от унгарците... На дъното е България със среден ръст от 180,5 сантиметра.

С най-голяма заслуга за първото място на Сърбия е Вождовац и неговите великани със среден ръст 186 см. Такъв резултат има и Уест Бромич Албиън, а по-високи са само в датския Силкеборг и то само с един милиметър, както и рекордьорът Копенхаген със своите 186,4.

По други и вероятно най-важните параметри сърбите не са във върха. Да речем, когато става въпрос за продължителност на престой в клуб средно по 1,86 сезона играч се задържа при работодателя си. По този показател Сърбия е трета отзад напред, а по-зле са само в Кипър и... България, отново сме на дъното. Абсолютен шампион в сръбския шампионат е Нови Пазар, в който играч се задържа средно 1,36 години. Малко по-добре е Борац (1,44) и Радник (1,45).

На сръбските националисти може би ще им допадне фактът, че 14% от сръбското първенство са чужденци по което комшиите нямат равни. В Кипър чак 78,7% от футболистите са чужденци. В Сърбия ситуацията е абсолютно обратната, като в Бачка и Рад няма нито един чужденец.

От друга страна, в Бачка само 0,6% минути играят футболисти, които са продукт на школата на клуба. В Радник (Сурдулица) този процент е - нула.

За край, най-много футболисти през есенния полусезон, чак 28 е използвал Борац. Цървена звезда, Войводина и Нови Пазар по 27.

Славия и Пирин с добри класирания в Топ 100 на работещите школи

В модерния футбол наличието на играчи собствено производство започва да става все по-голяма рядкост. С отпадането на ограниченията да играят чужденци и въвеждането на зимни трансфери тенденцията на превес на наемници спрямо "собствена кръв" става все по-силна.

Водени от философия, принципи или може би липса на финансови средства, все пак все още има клубове, които не просто се стремят към баланс, а дават предимство на своите момчета. Футболната обсерватория ЦИЕС проведе изследване от 1.07.2016 до 21.11.2016 г в 31 първенства от Стария континент, като отчете % минути в тях на играчи, които са били в клуба си за поне три сезона между 15 и 21-ата си година.

В тази класация Топ 100 най-предно класираният български отбор е Славия. "Белите" заемат 19-о място с 48,6%, което е много солидно представяне, особено като се има предвид нивото на родния футбол и политиката на клубовете по отношение на кадровия подбор. Славистката школа се радва на добри традиции и продължава да произвежда качествени играчи. Зад най-стария софийски клуб са школи като Олимпик (Лион), Динамо (Киев) и Спортинг (Лисабон).

На 33-а позиция е другият български представител Пирин (Благоевград). "Орлетата" са с резултат от 40,0%. Клубът дал на света Димитър Бербатов демонстрира, че въпреки проблемите продължава да произвежда и налага свои кадри. Кой знае, може би в днешните му футболисти се крие следващата голяма звезда на световно равнище с българска кръв. Регионът е доказал футболните си достойнства. Пирин изпреварва школа като Динамо (Загреб), добре известна в цяла Европа.

Само за сравнение - школите на Аякс и Барселона, които са известни с производството си и са възприемани за еталон за качество са получили доверие в мъжките отбори в размер на 33,6% и 31,3%, което им отрежда 48-о и 62-о място. Трудно е да се пробие в най-високото ниво, а дори и клубове от такъв калибър и с голям избор търсят качество навън.

Вярвате или не, първото място в класацията не е за Атлетик (Билбао). Баският клуб, който е известен с непреклонната си политика да разчита на местни момчета, ако не от града, то задължително от региона, е на почетната стълбичка, но на трето място с 62,5%. Шампион в доверието към своето производство е ФК Татран от Словакия с невероятните 74,6%. Втората позиция е за Горица от Словения с 64,8%. Това е най-добре представеният балкански клуб.

Десетката допълват Волин Лутск (Украйна) - 62,3%, Храдец Кралове (Чехия) - 59,7%, Олборг (Дания) - 57,5%, Реал Сосиедад (Испания) - 56,3%, Виторул Констанца (Румъния) - 55,8%, Осиек (Хърватия) - 55,2% и Од (Норвегия) - 54,7%.


От сръбските отбори най-доброто класиране е за ФК Рад с 43-о място и 34,8%. Явор е на 53-а позиция с 32,7%, а Войводина дели 93-а с 27,3%.

Развитието на футболната търговия ясно показва, че школите отстъпват като приоритет в клубните политики на големите на деня, които са притискани да постигат резултати, за да запазват и развиват финансовата си сила. По-лесно и по-бързо е да си купят готов продукт и ако сбъркат или играчите по някаква причина не се впишат в отбора, да бъдат заменени от нови покупки само след няколко месеца. Отделно са и трансферите с чисто икономически цели без спортна логика, каквито например бяха тези на азиатски футболисти около началото на хилядолетието заради привличането на голям зрителски интерес и продажба на фен артикули на тези пазари. Така се очертава да гледаме футбол, в който "малките" клубове ще произвеждат качеството, а "големите" ще го употребяват и ще обират лаврите. На снимката на отбора вдигащ купа, все по-рядко ще има някой, който е минал целия път.

Демографско изследване на футбола в Европа

От 2009 г Футболната обсерватория ЦИЕС прави демографско изследване на футбола в Европа, взимайки профила на активните играчи в 31 първенства на Стария континент, които са членове на УЕФА.

Информацията е изградена от футболисти към 1 октомври тази година, които са играли в мачове през текущия сезон или са взимали участие в мъжките шампионати във всеки от предишните два сезона. Вторите и третите вратари са в сметките, въпреки че не покриват тези критерии.

Изследването показва, че присъствието на играчи "собствено производство" продължава да намалява: от 23,0% през 2009 г до 19,2% през 2016 г. Това е най-ниската стойност измервана някога. В паралел, нивото на емигранти достигна нов рекорд през 2016: 38,7% (+3,9% от 2009).

По-голямата международна подвижност на играчите носи със себе си нарастваща нестабилност в съставите. Средната бройка на играчите подбрани по време на годината сред тези достъпни към 1 октомври нараства от 9,1 през 2009 (36,7% от отборите) до 10,7 през 2016 (43,9%). Това също е нов рекорд.


Трениране

Според дефиницията на УЕФА футболист трениран от клуба е този, който е играл в поне три сезона между 15 и 21-годишна възраст в отбора работодател. Според отделния случай, играч може да няма тренировъчен клуб, да има един или дори два.

От 2009, присъствието на клубно производство футболисти намалява постоянно. Тази категория играчи сега представят по-малко от една пета от съставите. Докато спекулацията на трансферния пазар за млади таланти нараства, изглежда много вероятно процентът "собствено производство" футболисти ще продължи да спада през следващите няколко години.

Важни диспропорции съществуват според първенството. Към 1 октомври 2016, клубно тренираните играчи представляват 31,5% от футболистите в елитното първенство на Словакия. В друга крайност, те са само 6,9% в Турция. В други две държави, Кипър и Португалия, стойността е под 10%.

Миграция

Понятието емигрант определя футболисти играещи извън държавата, в която са започнали да играят и която са напуснали след като са били избрани от клуб зад граница. Тази дефиниция позволява да анализираме миграциите директно свързани с футбола.

Историческите анализи показват, че процентът на емигранти в клубовете нараства постоянно. През 2016, за пръв път от началото на нашето проучване, процентът на емигранти е над два пъти по-голям от клубно произведените играчи: 38,7% срещу 19,2%.

В едната крайност, емигранти представляват 65,4% от футболистите в топ първенството на Кипър. Тази категория футболисти представя мнозинството от членовете на съставите в шест други шампионата: Турция, Англия, Белгия, Италия, Португалия и Шотландия. В другата крайност, емигрантите са само 16,1% от играчите в Сърбия.


Подвижност

За да анализираме подвижността на играч, ние вземаме предвид броят футболисти в съставите, които са били привлечени през годината на преброяването. Играчите влезли в първия отбор от школата не се смятат като част от нови попълнения.

На 1 октомври 2009, 9,1 играчи подписали след началото на годината са средно представени в съставите на отборите от 31 анализирани първенства. През 2016, тази стойност нараства на 10,7. Средната дължина на престой на играчите при техните работодатели никога не е била по-ниска от тази за 2016: 2,2 години.

Добавяйки и футболистите интегрирани в състава на първия отбор от школите, средният процент на нови играчи в съставите нараства от 41,2% през 2009 до 48,1% през 2016. Почти половината от членовете на отбора се сменят от едната година до следващата.

Южните и Източноевропейските първенства са силно представени сред отборите подписали с най-много футболисти. Към 1 октомври 2016, португалските клубове, средно, са привлекли по 14,2 футболисти за година в техните състави. Тази стойност е два пъти по-висока от отчетената при австрийските клубове в елитното първенство.

Заключение

Изследването дава кратък поглед над основните течения, които характеризират европейския футбол от 2009 г. Редица други анализи са възможни благодарение на информацията събрана от изследователския екип на Футболната обсерватория ЦИЕС.

Докато икономическото сърце на футбола остава в Европа, все повече и повече конкурентни професионални първенства се развиват бързо по света.

В такъв динамичен контекст, мисията на Футболната обсерватория ЦИЕС да анализира в неутрален и обективен подход ключовите тенденции, които се случват в най-популярната игра на планетата остава уместна колкото винаги е била.