Догодина, може би, annus mirabilis, с оглед как играе "десетката" на Арсенал
Там където сега живее, това би се казало annus horribilis (на латински ужасна година - б.р.). Този израз е употребила, това го знае всеки англичанин, британската кралица да опише своята ужасна 1992 година, изпълнена със скандали - не ги е правила само Даяна, принцесата от Уелс - които свалиха доверието в короната на най-ниското ниво в модерната история.
Близко до мястото където е роден - от Гелзенкирхен до Холандия няма и седемдесетина километра - съществува дума, която е още по-страшна. Rampjaar, година на пропадане или, още по-добре, година на безчестие, означава 1672, когато младата холандска република е прегазена от чуждестранни ботуши. Брутално е прекъсната златната епоха на държавата отнета от водата, а икономиката през целия следващ век се е оправяла от удара.
До преди метър дни, Месут Йозил преживяваше своята annus horribilis и мислеше, че никога няма да се оправи от своята rampjaar.
Вече няколко сезона, а онзи последния на Венгер особено, един от най-надарените играчи на този век, не само немски, изглеждаше сякаш футболът му е омръзнал.
И някога когато блестеше го обвиняваха, че е анемичен, а на Емирейтс и останалите английски стадиони не беше и блед, толкова прозрачен ставаше, докато не се стопи на тревата и с песимизъм, който като нетретирана туберкулоза изсмукваше живота от всеки в Арсенал.
А това скитане по терена беше като детска игра за всичко което ще дойде после.
Защото, човекът който е определен за малокръвен стана тема на деня точно заради своята кръв.
Някогашната икона на немското единство, син на мигранти от Турция израснал в работнически град, момче от плаката, който беше най-голямото доказателство, че имигранти могат да се интегрират, че културата на обществото е над културата на всяка дневна стая, а че над нея, над всичко, е само Deutschland, любимият футболист и най-драгия лик на Ангела Меркел - канцлерката го, и това е нейният най-добър политически ход, подкрепи и когато всички бяха против него - стана боксова круша, защото под натиска на обществеността и под натиска на слепоочията обяви отказването от Маншафта.
Започна когато Илкай Гюндоган и той, преди Мондиала и непосредствено преди изборите в Турция, се фотографираха с Реджеп Ердоган (осем години по-рано, точно негова фотография с Ангела Меркел, в съблекалнята след победата над "неговата" Турция, от Месут Йозил ще направи герой), което беше сигнал за стрелба не само на арогантни, гласовити, но и нещастни бедни десничарски групи, а и на широкия фронт, който се обедини само с една цел: да унижи Месут Йозил, да го означат като предател.
Говореха това кръвожадните таблоиди, па Оливер Бирхоф, па Ули Хьонес, разбира се, достатъчно да разберете, че ако това братство е против него, тогава може би и не е толкова виновен.
Говориха му да си "ходи вкъщи", ако Турция му харесва толкова, а крахът в Русия само със зловеща черна линия подчерта техните думи.
Наративът се обърна с главата надолу, и по него Месут Йозил не игра толкова лошо против Мексико, защото не е във форма и защото има проблеми и усеща гневът на обществеността, а защото не е "достатъчно немец", а Германия не е загубила, защото селекционерът Льов оплете конците, а защото на терена я е водил човек с разполовени приоритети.
Това е отговорът и на наивното питане защо страда толкова той, а толкова малко неговият ортак от фотографията и националния отбор.
Бързо, лесно и много грозно във футбола, и не само във футбола, се забравят успехите, като онзи когато Месут Йозил вероятно беше "най-големият немец", едва четири години по-рано.
Той, в края на краищата, най-добре обобщи и сам: "Като победим, аз съм немец, когато изгубим, мислите, че съм обикновен мигрант".
И краят на измамното лято не намекваше, че Месут Йозил някога ще се завърне: едва дойде Унай Емери и преди Унай Емери да научи Арсенал отново да играе и отново да се смее, таблоидите, този път английските, бяха напълнени с истории за предполагаем конфликт, много звучен, между баска и немеца.
Емери бързо отрече слуховете - докато Месут, предполагам, беше прекалено уморен и да говори за това - но ако нещо подобно се е и случило, може би е имало положителен ефект, както когато разтърсите сомнамбул или ударите шамар на човек в състояние на шок.
При новия мениджър на Арсенал просто никой, па дори човекът който през февруари подписа нов договор и който още преди това беше проектиран да бъде лидер на новия отбор, нямаше никакъв кредит. Беше трудно, беше чудно, но сега тези вложения се изплащат.
Емери го подкрепяше в медиите, но на тренировките не го глези. Тактически през цялото време търсеше правилната формула за своя ас, па Йозил игра и вляво и вдясно по време на пристойния септември, а тогава и в чудесния октомври, преди в миналия кръг, против Лестър, в средата да покаже, че не е забравил да играе футбол и че не е забравил, че футболът може да ти бъде най-добрият приятел и спасение от всичко лошо в живота.
Ето я, тази характерна усмивка, и най-сетне тази руменина на лицето, след онзи трети гол, който първо забърка, а тогава с външната част на левия крак майсторски и намести; хубаво е когато Арсенал играе хубаво, а още по-хубава гледка е когато заслугата за това е на Месут Йозил.
"Десетката" отново е негова, познатите личности могат на спокойствие да харчат своите дни, защото Арън Рамзи е на сигурно място на пейката, ще бъде така сигурно и в тежкото гостуване на Кристъл Палас. Тежко и заради публиката и защото отборът на Лука Миливойевич никак, за начало, да постигне гол на своя Селхърст, така че това малко градско дерби ще бъде идеална възможност за голям скалп.
За това ще се пита и Месут Йозил, в този нов Арсенал, който понякога наистина прилича на онзи стария Арсенал. Палас е добър тест, но още повече идват в следващите няколко кръга, през които неговият отбор ще се сблъска и с Ливърпул, и с Манчестър Юнайтед, и с омразния Тотнъм в голямото градско дерби.
Като човек, който е хвърлил тежести от краката, Месут Йозил знае, че идният период ще бъде още по-тежък за него и отново ще е под лупата на обществеността, за щастие предимно на онази футболната: ако покаже, че игра като тази против Лестър не е случайност, а наистина е обърнал нова страница и може да бъде постоянен, ще остави зад себе си цялото това вълнение и цялата онази хайка, която заплашваше да бележи неговата 2018, а 2018 да бележи целия негов живот, въпреки титлата световен шампион и подкрепата на канцлерката Ангела Меркел.
Съществува, знае това синът на мигранти от Турция израснал в Гелзенкирхен, онзи друг израз, annus mirabilis (на латински - чудесна година - б.р.)
За 2018 е късно, но Месут Йозил тази есен подсеща, че онази следващата може да бъде прекрасна.
А тогава, предполагам, ще може да прости на всички онези, които искаха от него да направят народен враг.
Автор: Марко Прелевич
