Арсенал вече 5 години няма победа в гостуване на най-добрите английски отбори

С вчерашното поражение в гостуване на Тотнъм Арсенал продължи невероятната черна серия. Това му беше 27-ми пореден мач без победа срещу най-големите съперници в гостувания - Манчестър Юнайтед, Сити, Ливърпул, Челси и Тотнъм.

17 поражения и 10 равенства

"Топчиите" нямат гостуваща победа срещу петте най-добри състава още от 18 януари 2015, когато победиха Манчестър Сити на Етихад. Треньор тогава беше легендарният Арсен Венгер.

От тази среща са нанизали чак 17 загуби и десет ремита, по-късно под ръководството на Унай Емери, Фреди Люнгберг и сегашния треньор Микел Артета.

Още един ужасен сезон за Арсенал

Вчера загубиха северното лондонско дерби с 1:2 от най-лютия съперник Тотнъм, въпреки че поведоха с 1:0. С това сложиха точка на още един неуспешен сезон. Не само не бяха в конкуренцията за титлата, а през следващия сезон няма да играят и в европейските турнири.

Отборът на Артета има ново дерби в сряда против шампиона Ливърпул, но на своя Емирейтс. Там Арсенал играе доста по-добре.

Има нещо в това че не им се получава

Арсенал изгуби четвърти пореден финал в европейските турнири

Нищо от класирането в Шампионската лига и през тази година. Остана Арсенал да плаче над тъжната съдба, а неговите привърженици вероятно питат какво са сбъркали пред бог и години не могат да направят нищо което си заслужава да се спомене в Европа.

Топчиите през 1994 година спечелиха последния си европейски трофей. Тогава в Копенхаген с гол на Алън Смит победиха италианския Парма (1:0), а после всеки следващ път, когато стигаха до финала останаха с празни ръце. Така беше през 1995 във финала на КНК и загубата от Сарагоса (1:2), после през 2000, във финала за Купата на УЕФА, отново в Копенхаген, след дузпи по-добре се справи Галатасарай (1:4), а през 2006 в края на Шампионската лига в Париж по-добра беше Барселона след обрат (1:2), за да в сряда вечерта тази черна серия да продължи в Баку, където Челси им проведе лекция (1:4).

Това което е тревожещо за привържениците на Арсенал е, че и треньорът Унай Емери не успя да пренесе магията на спечелване на трофей на Емирейтс. Испанецът дойде в Лондон с три купи от утешителния европейски турнир, в два от трите случая успяваше да обърне изоставане от 0:1 до последвал триумф, а против Еден Азар този път просто не можа.

Това е Арсенал на Унай

Арсенал постоянно напредва, а с него и Унай Емери. Испанецът не се справи с големите очаквания и безкрайния бюджет в Париж, но в Севиля постави някои принципи и демонстрира за какъв треньор става въпрос. Ако направи още умни ходове на пазара, Емери ще има всички предпоставки да върне Арсенал на върха на английския футбол.

Арсенал отново е хит във Висшата лига!

След дългогодишни турбуленции и монотонност в които клубът изпадна под ръководството на последния треньорски вълк Арсен Венгер, Арсенал най-сетне получи шок терапията, която размърда всички в продължаващата да бъде сложна система. Електродите държи Унай Емери.

Убедителната победа над Тотнъм, с допадаща игра и ясно изразена емоция върна на Арсенал стария, почти забравен чар и припомни на някои отдавна отминали времена когато отборът от Северен Лондон доминираше по островните и европейските тревни арени. Арсенал дишаше с положителна енергия, а в тъканта на отбора отново има желание за победа и борба до последния съдийски сигнал.

Много се промени откакто Унай Емери пое Арсенал през лятото. Привържениците с нетърпение дочакаха смяната на Венгер и идването на Емери, за да най-накрая да имат нова тема за разговор. Възможност да се дискутира за свеж тактически подход, селекция на играчи, стил, детайли, които би трябвало да поставят основата на напълно нов отбор. Един Арсенал отиде в историята в която може би трябваше да се намери още преди пет години. Ще се помнят Непобедимите, финала в Шампионската лига, Хайбъри, Тиери Анри, Денис Бергкамп, Робин Ван Перси и всички онези, които помогнаха на Арсен Венгер да доведат клуба до европейския елит. Арсенал с Унай Емери има напълно нов подход към футбола и обществеността е предоволна от онова което вижда.

Като всяко ново начало и това беше тежко. Не само за Емери, а и за всички в Арсенал. Да се сетим само за Манчестър Юнайтед и лутането във всички клубни структури откакто сър Алекс Фергюсън си отиде. Арсенал функционираше по един и същ начин двадесет и две години. Макар че още е рано за някакви големи заключения, Арсенал с Емери получи онова което, например, Юнайтед не е с Дейвид Мойс - спокойно преминаване и заплуване в нови води.

Арсенал отново има душа. Първи отива към топката, първи влиза в дуели. Полузащитната линия получи необходимата сърцатост с Лукас Торейра, момъкът, който засега добре отплаща вложените 30 000 000 евро. Динамичният уругваец диша с искрена южноамериканска емоция и същата пренася на терена. Довеждаше играчите на Тотнъм до лудост, с предано форсиране на висока преса ги караше бързо да губят владението и така даваше на съотборниците си бързо да скроят куп опасни атаки и продължително да тестват подготвеността на Уго Лорис. Това е игра, която привържениците чакаха от години. Маурисио Покетино е победен в само едно дерби на Северен Лондон в последните осем шампионатни мача. Точно неговата философия представляваше всичко което липсваше на Арсенал в годините на пасивността на Венгер.

Сега Емери в Торейра има тази задвижваща сила, струна, която може да дърпа когато е нужно да се затегне полузащитната линия и да се отнеме на противника възможността за лесно препредаване на топката.

Ясно е, поддръжниците на Арсенал и футболните поклонници дочакаха възходът на Арсенал в празнична атмосфера, а върхът донесоха факлите запалени на трибуните на Емирейтс, което Лондон дълго не е виждал...

"Искрено, не съм вярвал, че Арсенал е способен да играе така и с толкова енергия", призна Гари Невил и допълни:
"В Тотнъм помислиха, че могат да излязат на терена и играят своята игра. Дочака ги истински шок."

Емери показа, че този отбор има сърце, че иска повече и че не размисля за миналото. Наистина, дълъг е пътят до крайния лимит, защото и играта против Тотнъм не беше без слабости. Тотнъм успешно се измъкна от торнадото на Арсенал в началото и откри всички слабости на противника за неочаквана преднина на полувремето. Това беше 14-и мач в също толкова кръгове в който Арсенал пропусна да вземе преднина до почивката. Но, точно както в десет от предходните тринадесет мача отборът на Емери успя да поправи играта във второто полувреме и да направи много повече. Това стана запазена марка на Арсенал през този сезон.

С решението да жертва Алекс Иуоби и Хенрик Мхитарян с пускането на Аарън Рамзи и Александър Лаказет, Емери получи нападателна острота и повече възможности в създаването. Рамзи асистира на разиграния Пиер-Емерик Обамеянг за неговия втори гол в мача, докато Лаказет на практика измисли онзи гол, който заяви обрата.

"Това се наричат промени. Рамзи беше много близо до нападението и отваряше пространство на съотборниците, което създаваше голям проблем на Тотнъм", хвали Невил.

Когато отборът има треньор, който знае да се носи с напрежението и знае да измисли решение, всичко е много по-лесно. Ако Венгер в своите най-добри дни беше символ на чистия футбол, Емери е един от тактическите фанатици.

Арсенал непрекъснато напредва, а с него и Унай Емери. Испанецът не се справи с големите очаквания и безкрайния бюджет в Париж, но в Севиля постави някои принципи и демонстрира за какъв треньор става въпрос. Ако направи още умни ходове на пазара, Емери ще има всички предпоставки да върне Арсенал на върха на английския футбол.

В момента това изглежда много добре...

Автор: Никола Стойкович

Емери с хлапаци търси историческа победа

Арсенал никога не е печелил в Украйна. Дали ще успее тази вечер, без почти целия отбор?

Военно положение е обявено в някои области на Украйна, между тях и в Полтава, така че домакинството на мача между Ворскла и Арсенал (19:55) е преместено в Киев. В сряда следобед от Ворскла дойде алармиращото изявление на президента Олег Лисак че "не може да гарантира, че клубът ще успее да организира мача, заради редица нерешени въпроси, сред които и онзи за продажбата на билети". Според последните информации, мачът ще бъде изигран!

"Топчиите" си осигуриха класиране в елиминационната фаза, а против Ворскла трябва да си гарантират и лидерската позиция в Група Е. Макар че на Олимпийския стадион в столицата на Украйна ще играят и срещу традицията. Арсенал не е спечелил нито един мач в Украйна. От общо пет, чак четири пъти е изгубил! С ръка на сърцето, от по-силни противници като Шахтьор и Динамо (Киев).

Известно е, че Унай Емери ще размеси картите, ще даде шанс на млади играчи, най-често с епизодични роли, а на терена би могъл да попадне и възстановеният Стефан Лихтщайнер, който излекува травма на задни връзки. Александър Лаказет ще пропусне и двубоя с Ворскла (не игра и в триумфа над Борнемут през уикенда), докато Лоран Кошчелни игра 45 минути за отбора До 23 против Дерби Каунти в понеделник (0:5). Начо Монреал и Динос Мавропанос се връщат на терена следващия месец, а Дани Уелбек остава единствен дългосрочен проблем за Емери.

От титулярите в отбора няма да бъдат огромен брой играчи. От първия вратар Лено, през Мустафи, Сократис, Холдинг, Белерин, Колашинац, Джака, Торейра до Обамеянг. Още по-точно: от играчите, които започнаха в стартовия състав против Борнемут през уикенда в списъка с пътниците е само Хенрих Мхитарян.

Без да се смятат квалификациите, Арсенал ще опита да запише четвърти мач без допуснат гол на континенталната сцена, което за последен път му се удаде в Шампионската лига през сезон 2005/2006, когато стигна до финала на елитния турнир. Също така, Арсенал през този сезон в четири мача три пъти удържа мрежата недокосната, а само Славия (Прага) и Челси са допуснали по-малко голове от възпитаниците на Емери.

Що се отнася до Ворскла, също с изключение на квалификациите, тя никога не е спечелила мач като домакин на международната сцена. В пет срещи пред своите привърженици, само веднъж измъкна реми (с Копенхаген през 2011 година). Загуби от Хановер и Стандард и сега от Спортинг и Карабах. Допълваме и че отборът на Васил Сачко е в лоша форма, като смятайки и домашното първенство и Лига Европа е в серия от три поражения без постигнат гол.

Annus horribilis на Месут Йозил

Догодина, може би, annus mirabilis, с оглед как играе "десетката" на Арсенал

Там където сега живее, това би се казало annus horribilis (на латински ужасна година - б.р.). Този израз е употребила, това го знае всеки англичанин, британската кралица да опише своята ужасна 1992 година, изпълнена със скандали - не ги е правила само Даяна, принцесата от Уелс - които свалиха доверието в короната на най-ниското ниво в модерната история.

Близко до мястото където е роден - от Гелзенкирхен до Холандия няма и седемдесетина километра - съществува дума, която е още по-страшна. Rampjaar, година на пропадане или, още по-добре, година на безчестие, означава 1672, когато младата холандска република е прегазена от чуждестранни ботуши. Брутално е прекъсната златната епоха на държавата отнета от водата, а икономиката през целия следващ век се е оправяла от удара.

До преди метър дни, Месут Йозил преживяваше своята annus horribilis и мислеше, че никога няма да се оправи от своята rampjaar.

Вече няколко сезона, а онзи последния на Венгер особено, един от най-надарените играчи на този век, не само немски, изглеждаше сякаш футболът му е омръзнал.

И някога когато блестеше го обвиняваха, че е анемичен, а на Емирейтс и останалите английски стадиони не беше и блед, толкова прозрачен ставаше, докато не се стопи на тревата и с песимизъм, който като нетретирана туберкулоза изсмукваше живота от всеки в Арсенал.

А това скитане по терена беше като детска игра за всичко което ще дойде после.

Защото, човекът който е определен за малокръвен стана тема на деня точно заради своята кръв.

Някогашната икона на немското единство, син на мигранти от Турция израснал в работнически град, момче от плаката, който беше най-голямото доказателство, че имигранти могат да се интегрират, че културата на обществото е над културата на всяка дневна стая, а че над нея, над всичко, е само Deutschland, любимият футболист и най-драгия лик на Ангела Меркел - канцлерката го, и това е нейният най-добър политически ход, подкрепи и когато всички бяха против него - стана боксова круша, защото под натиска на обществеността и под натиска на слепоочията обяви отказването от Маншафта.

Започна когато Илкай Гюндоган и той, преди Мондиала и непосредствено преди изборите в Турция, се фотографираха с Реджеп Ердоган (осем години по-рано, точно негова фотография с Ангела Меркел, в съблекалнята след победата над "неговата" Турция, от Месут Йозил ще направи герой), което беше сигнал за стрелба не само на арогантни, гласовити, но и нещастни бедни десничарски групи, а и на широкия фронт, който се обедини само с една цел: да унижи Месут Йозил, да го означат като предател.

Говореха това кръвожадните таблоиди, па Оливер Бирхоф, па Ули Хьонес, разбира се, достатъчно да разберете, че ако това братство е против него, тогава може би и не е толкова виновен.

Говориха му да си "ходи вкъщи", ако Турция му харесва толкова, а крахът в Русия само със зловеща черна линия подчерта техните думи.

Наративът се обърна с главата надолу, и по него Месут Йозил не игра толкова лошо против Мексико, защото не е във форма и защото има проблеми и усеща гневът на обществеността, а защото не е "достатъчно немец", а Германия не е загубила, защото селекционерът Льов оплете конците, а защото на терена я е водил човек с разполовени приоритети.

Това е отговорът и на наивното питане защо страда толкова той, а толкова малко неговият ортак от фотографията и националния отбор.

Бързо, лесно и много грозно във футбола, и не само във футбола, се забравят успехите, като онзи когато Месут Йозил вероятно беше "най-големият немец", едва четири години по-рано.

Той, в края на краищата, най-добре обобщи и сам: "Като победим, аз съм немец, когато изгубим, мислите, че съм обикновен мигрант".

И краят на измамното лято не намекваше, че Месут Йозил някога ще се завърне: едва дойде Унай Емери и преди Унай Емери да научи Арсенал отново да играе и отново да се смее, таблоидите, този път английските, бяха напълнени с истории за предполагаем конфликт, много звучен, между баска и немеца.

Емери бързо отрече слуховете - докато Месут, предполагам, беше прекалено уморен и да говори за това - но ако нещо подобно се е и случило, може би е имало положителен ефект, както когато разтърсите сомнамбул или ударите шамар на човек в състояние на шок.

При новия мениджър на Арсенал просто никой, па дори човекът който през февруари подписа нов договор и който още преди това беше проектиран да бъде лидер на новия отбор, нямаше никакъв кредит. Беше трудно, беше чудно, но сега тези вложения се изплащат.

Емери го подкрепяше в медиите, но на тренировките не го глези. Тактически през цялото време търсеше правилната формула за своя ас, па Йозил игра и вляво и вдясно по време на пристойния септември, а тогава и в чудесния октомври, преди в миналия кръг, против Лестър, в средата да покаже, че не е забравил да играе футбол и че не е забравил, че футболът може да ти бъде най-добрият приятел и спасение от всичко лошо в живота.

Ето я, тази характерна усмивка, и най-сетне тази руменина на лицето, след онзи трети гол, който първо забърка, а тогава с външната част на левия крак майсторски и намести; хубаво е когато Арсенал играе хубаво, а още по-хубава гледка е когато заслугата за това е на Месут Йозил.

"Десетката" отново е негова, познатите личности могат на спокойствие да харчат своите дни, защото Арън Рамзи е на сигурно място на пейката, ще бъде така сигурно и в тежкото гостуване на Кристъл Палас. Тежко и заради публиката и защото отборът на Лука Миливойевич никак, за начало, да постигне гол на своя Селхърст, така че това малко градско дерби ще бъде идеална възможност за голям скалп.

За това ще се пита и Месут Йозил, в този нов Арсенал, който понякога наистина прилича на онзи стария Арсенал. Палас е добър тест, но още повече идват в следващите няколко кръга, през които неговият отбор ще се сблъска и с Ливърпул, и с Манчестър Юнайтед, и с омразния Тотнъм в голямото градско дерби.

Като човек, който е хвърлил тежести от краката, Месут Йозил знае, че идният период ще бъде още по-тежък за него и отново ще е под лупата на обществеността, за щастие предимно на онази футболната: ако покаже, че игра като тази против Лестър не е случайност, а наистина е обърнал нова страница и може да бъде постоянен, ще остави зад себе си цялото това вълнение и цялата онази хайка, която заплашваше да бележи неговата 2018, а 2018 да бележи целия негов живот, въпреки титлата световен шампион и подкрепата на канцлерката Ангела Меркел.

Съществува, знае това синът на мигранти от Турция израснал в Гелзенкирхен, онзи друг израз, annus mirabilis (на латински - чудесна година - б.р.)

За 2018 е късно, но Месут Йозил тази есен подсеща, че онази следващата може да бъде прекрасна.

А тогава, предполагам, ще може да прости на всички онези, които искаха от него да направят народен враг.

Автор: Марко Прелевич

Секси ритъмът на Арсенал

Арсенал вече не е само симпатичен отбор. Арсенал сега е кандидат за титлата. Емери очевидно успя да убеди Йозил да е лидер на този отбор, а и останалите да са важни "чаркове" в целокупната игра на състава.

Арсенал блести! Дълго привържениците на "топчиите" искаха да гледат как техният клуб отново по такъв начин гази противниците, а възможностите на отбора на Унай Емери на своята кожа усети и Лестър на който не му стигна и че до самия край на първото полувреме имаше преднина в резултата.

Този отбор на Арсенал вчера поред технически способности показа и характер, който не красеше предходните състави на този клуб, върна се на крилете на фантастичния Месут Йозил и стигна до фантастичен обрат във второто полувреме.

Особено впечатляваща беше атаката при третия гол на домакините, а втори в мача за "резервата" Пиер-Емерик Обамеянг, с който беше поставен печата на надеждите на немощните "лисици".

"Мисля че играхме някакъв секси футбол вчера. Горд капитан съм на този клуб", възхитено поръча Месут Йозил в своя Туитър.

Унай Емери беше под големия натиск на нервната лондонска общественост в началото на сезона. "Топчиите" тогава приличаха на отбор, който няма концепция за играта. Нападенията бяха безидейни, а отбраната оставена на разстрел. Всичко това лукаво използваха противниците. Все пак, испанския стратег полека събираше пъзела, отборът започна да получава физиономия на играта при влизането в състава на играч какъвто е Лукас Торейра, а тогава започна серия, която продължава 10 мача.

Арсенал вече не е само симпатичен отбор. Арсенал сега е кандидат за титлата. Емери очевидно успя да убеди Йозил да е лидер на този отбор, а и останалите да са важни "чаркове" в целокупната игра на състава, което все по-ясно се вижда на терена и което предизвиква все по-големи симпатии в цяла Европа.

"Месут изигра отличен мач, а сега желаем да получим още повече от него и целокупния отбор. В състава има играчи с такъв капацитет, всеки може да даде принос със своите качества. Имаме много ясни капитани и всеки от тях е много важен, мисля че Йозил може да изиграе всеки мач с такава посветеност и качество. От всеки играч ще искаме такава посветеност и отношение, а после с нашето качество можем да си помагаме един на друг на терена", заяви Емери.

Испанецът много ясно показа своята главна разлика, която досега може би не беше позната на широката общественост, а това е че притежава фантастично усещане за хвърляне на определени играчи в огъня. Най-добрият пример представлява двойната смяна в 61-ата минута, когато на терена вместо Мхитарян и Лихтщайнер влязоха Гендузи и Обамеянг. Домакинът промени концепцията на играта, а фантастичният голмайстор от Габон в следващите пет минути на два пъти разтресе мрежата на противника и реши мача.

В играта на Арсенал не се виждат големи проблеми с отбрана на която липсват Папастатопулос, Кошчелни, Монреал, Колашинац... Просто, във всеки момент, всеки играч на терена знае своята роля и опитва да я превърне в отборно качество. Това е онова което в последните години на пейката на Арсенал не се получаваше на Арсен Венгер, когото очевидно времето прегази.

Пред Арсенал тепърва идват големите предизвикателства, защото отборите ще се подготвят все по-сериозно за отбор, който гази всичко пред себе си. Лига Европа почти ясно ще бъде поставена на втори план, а във Висшата лига следва гостуване на ранения Кристъл Палас, па дерби с Ливърпул на Емирейтс, което ясно ще покаже дали този отбор разполага с шампионски потенциал.

Г-н Арсенал критикува жестоко Емери: Не знам какво си правил изобщо последните 6 седмици?!

Арсенал започна ерата без Арсен Венгер със загуба у дома от Манчестър Сити с 0:2. "Топчиите" на Унай Емери въобще не въодушевиха. Напротив. Изглеждаше доста объркано, може би и заради силата на съперника. Или необиграността.

Точно за това последното говори и бившият капитан на "топчиите" Тони Адамс. Каза че треньорът прекалено е въртял състава в подготвителния период и сега няма готов отбор.

"Не знам какво е правил той последните пет-шест седмици?! Всъщност, знам какво е правил. Въртя всички негови играчи и даде на всички по мач. И имаха някои добри резултати, но това е предсезонна подготовка", каза Адамс.

И обяснява как трябва да изглежда по негово мнение.

"От първата минута бих избрал вратар по мярка, последна четворка и ще поставя двама пред тях. Не вярвам, че сме спечелили мач в гостуване през миналия сезон. Това несъмнено е заради липсата на съпротива. Имаш шест седмици в предсезонната подготовка - обиграй отбор! Всички ние, привържениците на Арсенал искаме да атакуваме титлата, но в този момент, реално, не сме и близо до това."

Тази последна линия към която насочва Адамс не беше много стабилна против Сити, а ще видим как ще изглежда срещу Челси в събота от 19:30 на "Стамфорд Бридж".

Тони Адамс е легенда на клуба, а за неговия статут сред привържениците всичко казва неговия прякор - Г-н Арсенал. Централният защитник има 504 мача за "топчиите" в периода от 1983 до 2002 г, като е отбелязал 32 гола и е спечелил четири шампионски титли на Англия, три купи на ФА, две купи на Лигата, две супер купи и КНК. Най-известната му реплика е "Играй за името отпред и всички ще помнят името отзад."

Унай Емери е новият мениджър на Арсенал

Унай Емери е новият мениджър на Арсенал. Той се присъединява към клуба след две години в ПСЖ, където наскоро постигна требъл със спечелването на Лига 1, Купата на Франция и Купата на Лигата.

46-годишният Емери преди това прекара три сезона начело на Севиля, предвождайки клуба до безпрецедентни три поредни купи в Лига Европа, като го установи сред основните сили в испанското първенство.

Обявявайки назначението, изпълнителният директор на Арсенал Иван Газидис каза: "Унай има впечатляващи успехи в кариерата си, развил е едни от най-добрите млади таланти в Европа и практикува вълнуващ, прогресивен стил във футбола, който пасва перфектно на Арсенал. Неговият трудолюбив и страстен подход и неговият усет за ценности на и извън терена го правят идеалният човек, който да ни отведе напред. Направихме конфиденциално, широкообхватно и стриктно търсене включващо референции, информация и видео анализи, както и лични срещи с всички кандидати, които останаха в съкратения списък. Всички имаха интерес към позицията и бяхме единодушни в нашия избор за Унай да напише следващата глава на нашата история."

Мажоритарният акционер Стан Крьонке заяви: "Радваме се да приветстваме Унай в Арсенал. Той е доказан победител. Уверени сме, че той е правилният човек за работата и ще работи да донесе триумфи на нашите привърженици, екип и всеки който го е грижа за това което иска Арсенал. Няколко неща изпъкнаха по време на неговото интервю и целия процес; неговото футболно знание, енергия, решителност и любов към играта. Неговата запознатост с нашия клуб и нашите играчи, Висшата лига и играта в Европа бяха много впечатляващи. Той споделя нашата визия да се върви напред, да се надгради върху платформата създадена от Арсен Венгер и да помогне на този клуб да се наслади на по-голям успех."

Самият Унай каза: "Радвам се да се присъединя към един от великите клубове в играта. Арсенал е известен и обичан в целия свят заради стила си на игра, посветеността към младите футболисти, фантастичния стадион, начинът по който се управлява клуба. Много съм развълнуван, че ми е дадена отговорността да започна тази нова важна глава в историята на Арсенал. Срещнах се със Стан и Джош Крьонке и е ясно, че те имат големи амбиции за клуба и са посветени да донесат бъдещ успех. Развълнуван съм какво можем да направим заедно и очаквам с нетърпение да дам на всеки който обича Арсенал специални моменти и спомени."

Унай започна треньорската си кариера в Лорка Депортива през 2005 година, след като е играл предимно във втората дивизия на Испания. Бил е треньор на Алмерия, Валенсия и Спартак (Москва), преди да поеме Севиля и ПСЖ.

Назначаването е предмет на завършването на регулаторните процеси, съобщава Арсенал.