Дани Арансубия – лъвското сърце

Един от най-добрите вратари на Испания се казва Даниел Арансубия. В сянката на Икер Касийяс (Реал Мадрид) и Виктор Валдес (Барселона) той не е чест обект на медийно внимание и с повиквателни за националния отбор на иберийската държава. Така или иначе уменията му не подлежат на съмнение и всеки, който следи футбола в Примера отблизо е наясно с тях.

Арансубия е роден на 18 септември 1979 г в Логроно. Висок е 1,84 м и започва професионалния си път на футболист в прочутата школа на Атлетик (Билбао). Дебютира за мъжкия отбор на баските на 10 април 2001 г при поражението с 1:3 от Реал (Сосиедад) в дербито на региона. След два сезона като резерва на Иняки Лафуенте той се превръща в неоспорим титуляр и помага на баските да се класират в Купата на УЕФА през сезон 2003/2004 г, подписвайки нов контракт за четири години.

След нова борба с Лафуенте за място в стартовия състав през 2005/2006 г Арансубия се оказва излишен в плановете на треньора Горка Ирайсос, като не играе дори при контузията на конкурента си през сезон 2007/2008 г. В клуба взимат под наем ветерана Армандо от Кадис и го налагат в състава. През юни 2008 г Арансубия преминава в Депортиво (Ла Коруня), помагайки на галисийците в Интертото, като изиграва цял сезон с изключение на един мач, заради наказание.

На 2 октомври 2008 г Арансубия спасява три дузпи срещу норвежкия Бран при домакинската победа на Депортиво с 2:0 в първи квалификационен кръг от Купата на УЕФА и така отборът се класира в групите. Стражът пропусна първите шест мача от сезон 2010/2011 г заради травма, но отново си върна титулярното място.

Арансубия има един мач за националния отбор на Испания – на 5 юни 2004 г в приятелски двубой с Андора в Хетафе. Той смени Сантиаго Канисарес в 60-ата минута. Вратарят беше трети избор за „Ла Фурия“ за Евро 2004. Класата му помогна на младежкия национален отбор на Испания да триумфира на Световното първенство за младежи през 1999 г, а с олимпийския отбор взе сребърни медали от Олимпийските игри през 2000 г, като и в двата финала започна титуляр.

Миналата седмица името на Даниел Арансубия окончателно влезе в историята на испанския футбол. Това се случи в 95-ата минута на гостуването на Депортиво на Алмерия, но когато радиокоментаторът спря да крещи „Гооооооооол“ може би вече беше 99-а минута и за първи път не можехте да го вините. Това не беше от онези моменти, в които чакаш и чакаш езикът му да изтръпне, да се чуе дежурният звук и да започнат рекламите. Когато поглеждаш часовника, зяпаш през прозореца и преглеждаш нервно резултатите, мислейки си „Да, гол, разбрах, браво... сега, за кого?“, само, за да разбереш, че е безсмислен гол в безсмислен мач някъде във втора дивизия. Третото попадение на Кордоба срещу Херес. Не. Този път беше различно. Този път си е заслужавало чакането.

Расинг Сантандер току що победи Хетафе благодарение на гол от дузпа в 88-ата минута в мач, който треньорът на победителите описа честно като „0:0 от началото до края“, а дори собственикът на клуба изрази вяло радостта си с вдигнати юмруци във въздуха. Осасуна разби Еспаньол с 4:0 с новия си наставник Хосе Луис Мендилибар. Предната вечер Спортинг (Хихон) завърши 0:0 с Валенсия, след като предната седмица направи 1:1 с Барселона, за да направи серия от едва две поражения в последните си 10 срещи. Дори Малага, който нямаше успех в шест двубоя, взе точка благодарение на късен гол на Себас Фернандес срещу Виляреал. Реал (Сарагоса), Херкулес и Леванте загубиха, но Депортиво (Ла Коруня) се нуждаеше от сносен резултат, за да продължи 20-годишния си престой в елита. И то бързо.

Чудесен гол на Пабло Пиати даде аванс на прекия конкурент за оцеляването Алмерия. Загубата щеше да е пета от седем мача за Депор. Тя можеше да се окаже и причина за уволнението на треньора Мигел Анхел Лотина. Поражението щеше да остави отбора на 15-о място на точка над чертата на изпадащите, а под тях щеше да има четири състава на две точки разлика. А в идващия кръг предстоеше битка с Реал (Мадрид). Съдията отсъди четири минути допълнително време. Часовникът показваше 94:02 минута, когато Депортиво спечели ъглов удар. Той беше изпълнен от Пабло Алварес, който центрира към малкото наказателно поле. Трима скачат заедно, един от тях по-силно и се извисява, както каза коментаторът „като класически №9“. Удря топката с глава и я насочва във вратата. Часовникът показва 94:12 минута, когато кълбото преминава голлинията.

„Гооооооо оооооооо оооооооо оооооо ооооооол! Гол! Гол! Гол! Гол! Гол! Гооооооооооооооооол... за Депор! Гоооооооооол на Дани Арансубия“, крещи говорителят в екстаз. Дани Арансубия? Почакайте, дали чухме правилно? Дани Арансубия? Момчето от Логрона? Този, който обича толкова много музея на Гугенхайм в Билбао, че си прави пътешествие до Ню Йорк, за да види другия музей, само, за да каже със сигурност, че този в Билбао е със светлинни години по-хубав? Бившият испански национал, който има само един приятелски мач срещу Андора през 2004? Световният шампион от младежкото първенство? Геният, който си върна мястото, като случайно контузи конкурента си? Човекът, който Атлетик (Билбао) пусна за без пари. Този на когото Хоакин Капарос вярваше толкова малко, че взе 38-годишен вратар, който не играеше дори в Сегунда, застаряващ рокер с болни колене, вместо да рискува с него? Човекът, който никога преди това през живота си не беше вкарвал гол? Този Дани Арансубия?

Дани Арансубия – вратарят? Да, той. „Никой не ми е казвал да участвам при корнера, просто прецених, че идеята е добра“, каза Арансубия след мача. Така си беше. Той вече беше герой заради безбройните си спасявания, а в неделната вечер Арансубия стана първият вратар, който вкарва в Испания от девет години – от март 2002 г, когато Начо Гонсалес се разписа от дузпа. Арансубия е едва шестият вратар, който бележи в испанското първенство. Както и първият, който го прави с глава, въпреки че Андрес Палоп се разписа с глава за Севиля в Купата на УЕФА, а Жак Сонго`о успя да вкара с глава за Депор през февруари 2000 г, но голът беше отменен. Всъщност Арансубия е първият страж в историята на испанския футбол, който бележи от игрова ситуация. Сантамария, Феной, Чилаверт и Гонсалес се разписаха от дузпи, а Пратс има два от пряк свободни удари.

Не е чудно, че съотборниците му полудяха и по лицата им имаше усмивки, които разкриваха всичките им зъби. Арансубия изчезна под куп от тела. „Мислех, че ще се задуша. Не можех да дишам, трябваше да ги сваля от мен. Истински важното беше, че този гол ни беше много необходим“, сподели стражът. Голът му изкачи „СуперДепор“ до 13-о място, давайки му глътка въздух и три точки преднина от зоната на изпадащите. Спортното издание „АС“ му даде златната си награда за седмицата, като корицата гласеше просто „Гол на Арансубия!“. „Марка“ също отрази събитието, но с дребни букви под снимка на Дани Алвеш, който може би беше в засада при първия гол на Барселона срещу Атлетик (Билбао). Каталунският комикс „Спорт“ изобщо не спомена. Но всички останали го направиха. Нападателят на Депортиво Рики сравни съотборника си с най-добрия играч на Испания при ударите с глава – „Дани беше Карлос Сантилана“. Самият вратар с усмивка сподели: „Направих това, което съм виждал съотборниците ми да правят“.

Извинявай? Дани Арансубия вкара, защото заслужаваше да го направи. Това винаги е истина за вратар, който отива да скача при корнера на отчаянието, но това беше за повече отколкото за резултата. Това беше за Депортиво, това беше за състава, който отдавна не прилича на онзи „СуперДепор“, който пострада от икономическа криза. Грубата реалност на техния футбол, реалност, която е трудна за приемане заради спомена какво представляваше този отбор доскоро. Арансубия не направи това, което е виждал съотборниците му да правят, а това, което те рядко правят.

През този сезон имаше един или два брилянтни мача – невероятното 3:3 със Севиля. Имаше и една-две брилянтни индивидуални изяви, а като цяло впечатли Адриан. Продължителното съществуване на Депор в Примера е благодарение на усилия, търпение и стабилност. А към феновете може да покажете само уважение. Те отговориха на отчайващата форма на отбора си, като нахлуха на тренировъчното игрище, за да закачат огромни плакати, които изразяваха тяхната подкрепа, аплодирайки играчите, докато правят обиколки на терена. Депортиво все още се бори за оцеляването си. Понякога така неумело, че ти идва да изгасиш телевизора и да излезеш навън да правиш нещо, което да те отегчи по-малко.

Депор се спаси от изпадане през сезон 2007/2008 г, когато се движеше около 15-о място, а през тази година е в сходно положение, вървейки по същия път. През последните четири години галисийци завършиха на 10-о, 7-о, 9-о и 13-то място, но рядко впечатляваха с игра.

Един вестник твърдеше, че Арансубия е бил Рики тази вечер. Само Арансубия се разписа. Рики е нападателят на „синьо-белите“ през последните пет години, през които сметката му изглежда така – 3, 5, 6, 8 и 2. Но не е само Рики и вината не е само негова. През миналия сезон само Еспаньол вкара по-малко от Депор. Всичките три състава, които изпаднаха бяха отбелязали повече. За последните четири години топ реализаторът на клуба не е достигал двуцифрена стойност. Настоящият голмайстор е Адриан с четири попадения. В неделната вечер Арансубия стана седмият реализатор от състав от 29 футболиста. Попаденията на състава не са произведения на изкуството. Депор, който дели последното място по вкарани голове, е на седмо място по отбелязани след статични положения. Клубът е в Топ 10 на отборите, отбелязващи извън наказателното поле – такива голове не изискват изобретателност, а моментна експлозия.

Когато става въпрос за мачове на Депортиво много рядко се чува онзи специфичен звук на сайтовете за следене на резултати на живо или коментаторът да крещи „Гол“, карайки те да чакаш да чуеш за кого е, но твърде често напразно. В неделя беше различно, уникално. Неделя си заслужаваше чакането. Девет години по-късно вратар вкара гол. 83 години от създаването на Примера, за да се разпише страж от игрово положение – за пръв път! Гоооооооооооооооооол на Дани Арансубия! Вратарят с лъвското сърце и лъвските рефлекси!