Провалите и успехите на Барселона в бизнеса с Венгер и Арсенал

В Барселона изградиха отъпкана пътека във вземането на футболисти от Арсенал - Томас Вермален е под номер 8 на "Камп Ноу", откакто Арсен Венгер води лондончани. Белгийският национал беше привлечен, за да запуши дупката в центъра на защитата, където каталунците имаха проблеми в последните сезони. Ще трябва да почакат да се възстанови от контузия, която получи на Световното първенство.

28-годишният бивш капитан на "топчиите" последва Марк Овермарс, Емануел Пти, Джовани Ван Бронкхорст, Тиери Анри, Александър Хлеб, Сеск Фабрегас и Алекс Сонг, които смениха Северен Лондон за каталунската столица през последните 14 години.

Марк Овермарс
Марк Овермарс стана най-скъпия играч в историята на холандския футбол, когато се премести от Арсенал в Барселона за 31,2 милиона евро през лятото на 2000 г. Четирите сезона на крилото на "Камп Ноу" бяха прекъснати от контузия и не успя да покаже формата, с която тероризираше защитите във Висшата лига.

Овермарс записа 141 мача за каталунците и отбеляза 19 гола, но физически проблеми го тормозеха и се отказа без да спечели купа с Барселона през 2004 г.
За кратко прекъсна пенсионирането си, за да играе за първия си клуб Го Ахед Ийгълс през 2008/09 г.

Оценка: Провал

Емануел Пти
Емануел Пти създаде добро партньорство в средата на терена със сънародника си Патрик Виейра в Арсенал, а се премести в Барселона по същото време с Овермарс след три успешни сезона в английския футбол срещу 8,7 милиона евро.

Световният шампион от 1998 г не успя да играе на любимия си пост, който беше окупиран от капитана Пеп Гуардиола. При ръководството на Лоренцо Сера Ферер беше използван в защита, като по-късно в автобиографията си разкри, че треньорът не е знаел коя е най-добрата му позиция.

Заради проблеми с травми и установяване като титуляр, Пти не успя да се реализира на "Камп Ноу" и се върна във Висшата лига с екипа на Челси през следващия сезон. Изигра общо 38 мача за Барселона и вкара един гол.

Оценка: Провал

Джовани Ван Бронкхорст

Докато Емануел Пти беше преквалифициран от ляв защитник до халф в Арсенал, Джовани Ван Бронкхорст (който беше привлечен от Арсен Венгер за заместник на французина през 2001 г) измина обратния път.

Привлечен първоначално под наем от сънародника си Франк Рийкард през 2004 г, Ван Бронкхорст в Барселона заигра като ляв бранител и се превърна в хит на поста. Показа постоянство и стана два пъти шампион на Испания и спечели Шампионската лига през 2006 г, побеждавайки Арсенал на финала.

Холандецът прекара четири сезона на "Камп Ноу", спечелвайки пет купи, а струваше на клуба само 2 милиона евро. Ван Бронкхорст вкара седем пъти в 153 срещи с екипа на каталунците преди да се завърне в родината си с екипа на Фейенорд.

Оценка: Успех

Тиери Анри
Тиери Анри можеше да отиде в Барселона през лятото на 2006 г, но избра да остане в Арсенал след загубата на финала на Шампионската лига от каталунците в Париж. Следващият сезон беше белязан от контузии за французина, който все пак се премести на "Камп Ноу" през лятото на 2007 г срещу 24 милиона евро.

Първоначално разочарова под ръководството на Франк Рийкард през 2007/08 г, когато клубът завърши без отличие, но се превърна в хит при Пеп Гуардиола през следващия сезон, вкарвайки 26 гола в 42 мача, а Барселона взе требъл.

През следващия сезон имаше проблеми заради налагането на Педро и привличането на Златан Ибрахимович от Интер, но Анри продължи да е ключов играч за спечелването на нови 4 купи. След 121 мача и 49 гола за каталунците французинът подписа с Ню Йорк Ред Булс през 2010 г.

Оценка: Успех

Александър Хлеб
Александър Хлеб се присъедини към Барселона преди най-успешния сезон в историята на клуба, докарвайки в касата на Арсенал 17 милиона евро през лятото на 2008 г. Атакуващият халф играеше спорадично при Пеп Гуардиола, като никога не се устрои на "Камп Ноу" и се появяваше в кратки епизоди от резервната скамейка.

Хлеб игра на финала за Купата на Краля при успеха над Атлетик (Билбао), но остана резерва на финала на Шампионската лига, когато съотборниците му взеха скалпа на Манчестър Юнайтед.

След 36 мача за Барса, беларусинът отиде под наем в Щутгарт, а след това в Бирмингам, Волфсбург, Криля Советов и БАТЕ Борисов в родината му. В момента е футболист на турския Коняспор.

Оценка: Провал

Сеск Фабрегас

Когато Сеск Фабрегас напусна Барселона без пари през лятото на 2004 г, като обещаващ 16-годишен хлапак, той си мислел, че никога няма да е достатъчно добър да пробие в родния си клуб. За да се превърне в хит в Северен Лондон и да се завърне на "Камп Ноу" през 2011 г, като световен и европейски шампион с Испания. Каталунците платиха 29 милиона евро за юношата си.

Изглеждаше като тандем създаден в рая и първите знаци бяха обещаващи, след като се разбираше брилянтно с Лионел Меси, както го правеха в юношеските формации на "червено-сините". През трите си сезона на "Камп Ноу" Фабрегас не съумя да си присвои някоя позиция и понякога беше на прицел от привържениците за слабото си представяне и видимата липса на желание.

Фабрегас не оправда очакванията и с няколко сълзи премина в Челси в началото на това лято, след като вкара 42 гола и подаде за 48 в 151 мача за Барселона, спечелвайки шест купи между 2011 и 2014 г. Въпреки приличната статистика халфът не беше този играч на който всички се надяваха след завръщането на изгубения син.

Оценка: Провал

Алекс Сонг
Привлечен от бившия треньор Тито Виланова през 2012 г за 19 милиона евро, като играч, който трябва да покрива зоната между средата на терена и защитата, този трансфер винаги си остана странен. Камерунецът не успя да се адаптира към халфовата линия, а доказа, че не става и за централен защитник. Роля, която му бе възложена заради кризата на поста през сезон 2012/13 г.

През 2013/14 г беше върнат в халфовата линия в двубоя с Райо Валекано, което доведе до това, че Барселона загуби превъзходството в притежанието на топката за пръв път от 317 мача. Най-слабите мачове на каталунците бяха с негово участие, като тежката загуба от Реал Сосиедад през февруари, която разклати надеждите за титлата, след като водеха в класирането от доста време.

Сонг не е в плановете на новия треньор Луис Енрике, но още не си е намерил нов клуб, а последното му провинение е контузията на новия вратар Марк-Андре Тер Щеген на тренировка тази седмица. След 65 мача за Барса му е време да продължи другаде.

Оценка: Провал

Общо - два успеха и пет провала в бизнеса между Барселона и Венгер и Арсенал

Веднъж "артилерист" - завинаги "артилерист"

Едно от хубавите неща да си имаш блог е свободата да кажеш каквото искаш. Без да се съобразяваш с шеф, медийна политика, рекламодатели и т.н. Липсата на цензура и редица други ограничения. Както и възможността да споделиш мнението си с приятели, а те да го представят на техните приятели и да си спретнете един хубав разговор или спор.

Любимият ми отбор не успя да спечели една купа, която реално няма нито стойност, нито престиж. Не ме е яд за тенекето, а за начина, по който се случи всичко. Пет години без нищо във витрината, а последното завоевание дойде след изпълнение на дузпи. Във футбола рядко има логика, особено когато става дума за финали.

Арсенал беше безспорен фаворит. В двата мача от шампионата беше победил Бирмингам с 3:0 и 2:1, а като индивидуалности и стил няма съмнение кой е по-качествен състав. Купата на Лигата се приемаше като ордьовър преди финалната права – във Висшата лига в схватка с Манчестър Юнайтед, в Шампионската с Барселона след предимство с 2:1 от Лондон, и за Купата на Англия, където се очаква нов сблъсък с Юнайтед.

„Топчиите“ останаха с празни ръце. След гол на резервата на бирмингамци Обафеми Мартинс. И то какъв гол. Уникално нелепо недоразумение между централния защитник Лоран Кошчелни и доскоро третия избор при вратарите Войчех Шчезни. Първият се опита нескопосано да избие топката, която трябваше с лекота да бъде уловена от младия поляк. В резултат Кошчелни едва я закачи, тя се удари в Шчезни и се плъзна напред по тревата към Мартинс, който не можеше да пропусне – 2:1 за Бирмингам в 90-ата минута.

Бирмингамци първи откриха резултата чрез Никола Жигич, за когото преди години се говореше, че е в плановете на Венгер, за да дойде изравнително попадение на Ван Перси. Мениджърът на Арсенал така и не закупи най-високия таран, играл на Острова. Въобще трансферната политика на Венгер се превърна в пълна и гъста мъгла в тези пет „сухи“ сезона. Французинът с репутация на ловък маестро в шлифоването на таланти, взе да си прави абсолютна подигравка с хората, които обичат най-големия клуб в Лондон.

Далеч преди да настъпи световната финансова криза Венгер реши да налага рестриктивна политика относно харчовете за нови играчи. Последното голямо име на узрял играч, който да е над тийнейджърска възраст е Андрей Аршавин, закупен от Зенит през януари 2009 г. „Професора“ оправдаваше липсата на доказани фигури, които да слагат подписа си под договори с Арсенал, с построяването на новия стадион „Емиратс“. Безспорно е, че клубът е финансово стабилен във времена, когато мнозина имат сериозни задължения. Футболът все пак е игра и като във всяка игра основната цел е победата. Многото победи трябва да водят до спечелването на някакво отличие, което да възнагради усилията ти и да зарадва сърцата на привържениците.

Арсенал изгради определен стил на игра и често неговите мачове могат да бъдат сравнени с произведения на изкуството. Технична игра на скорост и пасове, които могат да изненадат всеки. Творчеството е на висота, но често пъти качеството не е. В търсене на нови централни защитници Венгер привлече Себастиан Скилачи и Лоран Кошчелни. Двамата нямаха никакъв опит в английския футбол. За никого от приятелите ми не е тайна, че за мен и двамата не отговарят на марката Арсенал. Само като се замисля, че на тяхно място са играли Тони Адамс, Мартин Киоун и Сол Кемпбъл. Единствената издънка, която може да се сравнява с настоящите е Паскал Сиган.

Скилачи и Кошчелни издъниха много мачове през сезона, в които Арсенал загуби точки, които могат да се окажат доста ценни за крайното класиране и цялостния сезон. Кошчелни издъни една възможна купа за „артилеристите“, която можеше да налее огромно самочувствие в младия отбор. По-лошото е, че грешките им не са единични случаи, а истински футболен рецидивизъм. Потърпевшите сме аз и милионите други фенове на отбора. Твърдоглавието на Венгер е на път за шеста година да предаде надеждите за нещо значимо. Вермаелен изпуска почти целия сезон, а Джуру едва отскоро получи смислен шанс да покаже на какво е способен. Въпреки очевидните проблеми Венгер за пореден път не закупи никой през зимната пауза.

Дори напротив. Вместо да привлече опитни бойци, които да циментират пробойните, той щедро раздаде под наем куп таланти. След като прати Алмуния да търка пейката, а Фабиански се контузи до края на сезона, можеше да върне Вито Маноне, който демонстрира голям потенциал. Отново се връща споменът за времето, когато Леман беше единствен на ниво и това коства финала в Шампионската лига, когато на негово място се появи Алмуния и в крайна сметка допусна два гола, като за единия носи доста сериозна вина. Едуардо беше продаден, за да се стигне до там, че съдбата да си отмъсти и именно той да вкара два пъти във вратата на Арсенал за успеха на новия му Шахтьор (Донецк) с 2:1. Тази грешка в комбинация с други доведе до там лондончани да се изправят срещу Барселона на 1/8-финалите в Шампионската лига, вместо да попаднат на намиращия се в криза Рома и да си олеснят живота. През януари под наем замина Карлос Вела. Поврътливият мексиканец с добра техника ще се мъчи да спасява УБА от изпадане, а Никлас Бендтнер, който упорито ми прилича на дървената кукла Пинокио, ще трябва да тормози с очевадната си липса на елементарна техника, като например спиране на топката. Датчанинът няма и скорост, да не говорим за някаква фантазия. Единствената полза от него може да бъде при някое центриране. Отдавна трябваше да бъде продаден където и да е.

Арсенал има нужда от качествени играчи на скамейката си. Това си личи. Срещу Бирмингам без Фабрегас и Уолкът отборът нямаше достатъчно острота. Насри се мъчеше да изобрети нещо, докато Росицки и Сонг се скъсаха да подават накъдето им падне и често неточно. Понякога може и да нямаш ден, но когато нямаш ден около 10 пъти в 60 мача често се случва така, че в края на сезона нямаш нищо, което да прегръщаш и да вдигаш над главата си. Красивият футбол е гордост, но на мен и сигурен съм на много като мен, които истински обичат Арсенал ни омръзна да го караме като в стария лаф – „очи пълни – ръце празни“. Дано не съм лош пророк и в крайна сметка „топчиите“ да спечелят поне един трофей. Ако това стане факт, ще бъде колкото заслуга на Венгер, толкова и на пук на него!

Както гласи повелята – Веднъж „артилерист“ – завинаги „артилерист“!

Пък дано доживеем „Професора“ да купи поне трима, които сме чували и виждали и по възможност да струват осемцифрени суми. Арсенал не е беден, за да купува евтини откъм футболни достойнства играчи.

Моуриньо отговори на Венгер, пита къде са титлите на Арсенал

Треньорът на Реал (Мадрид) Жозе Моуриньо отговори на критиките на мениджъра на Арсенал Арсен Венгер относно съмнителните изгонвания на двама играчи на "Белия балет" при успеха над Аякс в Шампионската лига. Испанският гранд превзе заглавията, след като Серхио Рамос и Шави Алонсо получиха червени картони в заключителните минути при победата с 4:0 в Амстердам.

Двамата ще пропуснат последния последния мач от груповата фаза и ще са на линия за 1/8-финалите, където Реал си осигури участие. От УЕФА обвиниха двамата футболисти и Моуриньо в непристойно поведение, а Венгер описа изгонванията като "ужасяващи", въпреки че призна, че подобен метод на действие му е хрумвал.

"Венгер трябва да даде специално обяснение на привържениците на Арсенал как не може да спечели поне един малък трофей от 2005 г. Вместо да говори за Реал (Мадрид), господин Венгер трябва да говори за Арсенал и да обясни как загуби за първи път с 0:2 в Шампиноската лига. История за младите хлапета взе да остарява. Саня, Клиши, Уолкът, Фабрегас, Сонг, Насри, Ван Перси, Аршавин не са хлапета. Всички те са топ футболисти", заяви бившият мениджър на Челси пред "Сън".

Сблъсъците между Моуриньо и Венгер имат история от 2005 г. Като мениджър на Челси португалецът нарече френския си колега "воайор". Реакцията беше породена от коментари на Венгер след равенство с Евертън и загуба от Чарлтън в Купата на Лигата.