Във футболен клуб Гранада в неделя властваше хаос. Сякаш не беше достатъчно, че Атлетико (Мадрид) вкара шест гола в срещата от 3 кръг на испанската Примера, а след това клубен спонсор публикува срамен туит в социалнате мрежа.
"Областта на движение на Жоао Феликс", написа клубният спонсор и приложи спорна картинка.
Става дума за футболен терен на който има т.нар. топлинна карта, съответно движението на един играч, а то било в облика на мъжки полов член.
Той е бил насочен към наказателното поле на Гранада, на което има още една топлинна карта в облик на задник.
Гранада след това публикува в своите социални мрежи, че няма нищо общо с тази публикация и иска публично извинение заради "болезнения и унизителен туит към клуба и привържениците".
Спонсорът изтрил туита, но не публикува публично извинение чрез социалните мрежи.
В сянката на борбата за титлата между Реал и Барселона и хаоса, причинен заради пандемията корона вирус, някак тихо и незабележимо се промъкна информацията, че преди няколко дни в третия разред на испанския футбол изпадна Депортиво Ла Коруня.
Депортиво в последния кръг на Сегунда търсеше точки за спасение против Фуенлабрада, но чак 12 играчи на този отбор бяха положителни за Covid-19, испанските футболни власти отмениха мача и бутнаха култовия клуб от началото на хилядолетието в полуаматьорството.
Клубът, който преди точно 20 години шокира Испания като спечели шампионската титла беше един от последните бастиони на футболната романтика. В десетината години, колкото беше на върха, Депортиво промени закостенялата парадигма как само великаните могат да печелят трофеи само защото са великани. Бяха отбор с характер, състав с топки и сърце, дружина, която играеше по правилото "всички за един, един за всички". Никой не беше по-голям от отбора, а привържениците разпознаваха това.
Мощният отбор от Галисия днес докосна самото дъно, а на самия връх трябваше да се качи още през 1994 в може би най-вълнуващия край на Ла Лига в историята. Целият този сезон се сведе до една дузпа в последната минута на един мач.
На 14 май 1994 година в Ла Коруня беше прохладно, но стадион Риасор беше нажежен. На трибуните нямаше къде да падне игла, 34 600 зрители дойдоха да видят с очите си как на самия бряг на Атлантика се пише футболна история.
Депор преди последния кръг имаше точка повече от Барселона и за титлата играеше у дома против Валенсия, докато Барса на Йохан Кройф играеше на свой терен срещу Севиля. Разбира се, двата мача започнаха по едно и също време.
Това беше двубой между две съвсем различни футболни философии и имаше много малко прилики между двата състава, които бяха в мъртва схватка в борбата за шампион.
Борбата между противоположни футболни философии се сведе до една дузпа в последната минута на последния кръг
Барселона беше разоряваща нападателна сила, която разбиваше своите противници водена от тогава най-добрият нападателен тандем в света - Стоичков и Ромарио. С пъкленото дуо в атака и Михаел Лаудруп, главна съзидателна сила на отбора, Барселона постигна 91 гола в Ла Лига, най-много за последните 35 години. За сравнение, Депортиво вкара 54, чак 37 по-малко.
От друга страна, Депортиво през този сезон имаше невероятна отбрана, допусна само 18 гола за цялото първенство, 24 по-малко от втората най-добра защита, а в чак 26 мача опази мрежата недокосната. Преди последния мач съставът от Ла Коруня чак 600 минути не бе допуснал попадение.
На Камп Ноу всичко започна според желанията на привържениците на Депортиво. Севиля поведе с 1:0. Все пак, Барселона чрез Стоичков бързо изравни, а после веднага и поведе, но за нов шок за 90 хиляди зрители на Камп Ноу беше виновен Давор Шукер, който заби за 2:2.
Докато в Барселона головете падаха като на конвейер, на Риасор освен инициативата на Депортиво не се случваше нищо. Но 25 минути преди края Депортиво беше шампион.
Ситуацията се промени в 68-ата минута, когато Ромарио вкара трети гол за Барселона. Стана ясно, че Барселона ще спечели след асистенция на Стоичков за Лаудруп. Когато Барса чрез Бакеро вкара и пети гол, вече никой не следеше случващото се на Камп Ноу. Беше важно само онова което се случваше на Риасор.
Барселона е дала на всеки от играчите на Валенсия по 25 хиляди марки да гинат за нея на Риасор
Минутите изтичаха, а нервността на стадиона в Ла Коруня се нажежи. Депортиво нападаше, но Валенсия се бранеше фантастично, въпреки че откъм резултат нямаше никакво значение за "прилепите". Четири години по-късно е доказано, че ръководството на Барселона е платило премии на играчите на Валенсия, на всеки играч по 25 хиляди марки, за да не загубят в Ла Коруня. "Прилепите" наистина гинеха по терена.
На препълнения Риасор се спусна зловеща тишина. Четиридесет хиляди души в шок гледаха как най-хубавата приказка се превръща в най-ужасния кошмар. Депортиво в последните минути се настани в половината на противника, играеше се викторина пред вратата на Хосе Луис Гонзалес Васкес, но гол с цената на титлата не падаше.
Моментът, който беляза историята на един град, кариерата на един играч и съдбата на цялото първенство
А тогава, в добавеното време дойде моментът, който беляза историята на един клуб, кариерата на един играч и съдбата на цялото първенство.
Депортиво имаше последна атака, бившият футболист на Валенсия Нандо влезе в наказателното поле където го препъна Хосе Перес Серер. Съдията Антонио Хесус Лопес Нието без размисляне показа бялата точка. Това беше дузпа за Депортиво. Топка за мача за историческа шампионска титла, първа в 88-годишната история на клуба.
Утихналият Риасор изригна. Привърженици, играчи, треньори, децата, които подават топката, всички, цяла Галисия в този момент беше в екстаз. Мачът още не беше приключил, но цялата пейка на Депортиво влетя на терена и празнува. Все пак, трябваше да се потвърди победата и да се изпълни дузпата за титлата. Най-важната дузпа в историята на испанския футбол
Това беше най-значимият удар в историята на Депортиво, може би чак най-важният в цялата история на испанския футбол. Никога преди надпреварата за титлата не е стигала такъв драматичен връх. Цяла Испания, освен, разбира се, Каталуния, викаше за Депор. Всички искаха Давид да победи Голиат. Чакаше се само този един удар малкият клуб от Ла Коруня да стане едва деветият шампион в историята.
Обаче, имаше проблем. Бебето беше задължен за изпълнението на дузпите, на славният бразилец пропусна последните три и не пожела да поеме отговорност. Резервният изпълнител Донато беше излязъл от игра и Депор изведнъж изпадна в неволя. Началната еуфория се замени от страх и нервност. Никой не искаше да поеме отговорност, докато топката в ръце не взе Мирослав Джукич, 28-годишният бранител, който пристигна на Риасор четири години по-рано от белградския Рад. Джукич за четири сезона игра за Депортиво беше вкарал само пет гола, но въпреки това реши да бъде този, който ще изпълни най-важната дузпа в историята на испанския футбол.
Осем месеца футбол и 38 изиграни кръга се сведоха до един-единствен удар от 11 метра.
Джукич дълбоко въздъхна, залетя се и стреля. Направи го много лошо и слабо. Гонзалес хвана топката и празнува сякаш с това спасяване донесе на своя отбор шампионската титла. Около него играчите на Депортиво изпопадаха на тревата. Шок, неверие, сълзи и отчаяние изпълниха Риасор.
На няколкостотин километра на юг, на Камп Ноу, владееше съвсем друго разположение.
Въпреки че на Камп Ноу още се играеше, всички следяха само онова което се случва на Риасор. Когато Нието отсъди дузпа за Депортиво, половината пейка на Барселона и всички помощници на Кройф отидоха в съблекалнята да видят шокиращия край на мача в Ла Коруня по ТВ.
Барселона празнува с дни и с махмурлук и пияна четири дни по-късно, във финала на Шампионската лига, я унищожи Деян Савичевич
Когато пристигна информацията, че Джукич е изпуснал дузпата, хладният холандец показа доволна усмивка, ложата на Камп Ноу в пиянски делириум празнуваше, привържениците нахлуха на терена, а обзет от емоции Христо Стоичков падна на тревата. Само четири дни по-късно в Атина Барселона и Милан играха финал в Шампионската лига. Каталунският Дрийм тим беше абсолютен фаворит, на отслабения Милан никой не даваше и грам шанс. Завърши 4:0 за италианците. Савичевич разби Блауграна, а Барселона, машина за голове през този сезон, за 90 минути не ритна към вратата на Милан. Мнозина и днес твърдят, че играчите на Барса в Атина са дошли махмурлии от тридневното празнуване и че фотофинишът в Ла Лига е унищожил шансовете на каталунците след 1992 да стигнат до втори трофей в Шампионската лига.
Тъга, отчаяние, но и гордост на Риасор. Депор престана да бъде малък и провинциален клуб
В същото време в Ла Коруня привържениците също пробиха до тревата, но за разлика от тези на Барса, не бяха сигурни по какъв начин трябва да канализират емоциите. Тъга, отчаяние, разочарование, гордост, всички тези чувства бяха смесени, но нямаше бяс. Плакаха, но им беше ясно, че техният клуб, който само три години по-рано тътреше в Сегунда, държеше може би най-добрия състав на всички времена на колене до последната секунда. Целият град застана зад Джукич. Никой не отправи към виновника нито един осъдителен поглед, а камо ли грозна дума. Гордостта победи, а всички близо 40 хиляди разплакани запалянковци сякаш бяха наясно, че тази нощ в пепелта на шокиращата загуба се роди нова сила, не само в испанския, а и в европейския футбол през следващите двадесет години.
"Те са малки, но са велики, искам да кажа, вече не са малки, но са достатъчно големи да не бъдат малки", е славната фраза на Илия Ивезич от легендарния сериал Смоговци. Трудно можем да намерим по-точно описание за онова което по това време представляваше храбрата чета от Ла Коруня. На основите на трагедията от 14 май 1994 е създадена нова сила в испанския футбол
Депортиво на основите на трагедията от 14 май 1994 стана култов клуб, любима футболна дружина по цял свят, която безобразно дръзна да разруши испанския футболен порядък в чийто неписани правила стоеше, че само Барса и Реал могат да бъдат на върха. Депор след тази мъчителна нощ не потъна, не се разпадна. От сезон на сезон беше все по-добър и по-силен и стана константа. Още през следващия сезон спечели Купата на Краля. По игра на съдбата, в този финал би точно Валенсия с 2:1. Шест години след пропуска на Джукич Депортиво стана шампион.
Мирослав Джукич през 1997 година от Депортиво премина именно във Валенсия, а когато през 2000 титлата пристигна на Риасор, сърбинът вероятно е бил най-щастливият човек в света. Клетвата беше премахната и най-накрая можеше да започне да живее без духовете на миналото.
"Има бог. Ако някой е заслужил да е шампион, то това е Депортиво. Сега най-сетне душата ми е спокойна", каза Джукич.
Култовият клуб за който са играли футболни икони от идващия сезон ще играе по испанските села
За съжаление, обичаният клуб, за когото са играли икони като Диего Тристан, Рой Макай, Бебето, Валерон, Мауро Силва, Валтер Пандиани, Алберто Луке, Мануел Пабло, Нуредин Найбет, Педро Паулета, Донато, Лионел Скалони, Джалминя и Ривалдо, стана част от трета лига.
Клубът, който преди 16 години игра полуфинал в Шампионската лига, от идващия сезон ще играе по испанските села и това е трагична вест за всички, които са израствали футболно в преминаването към новото хилядолетие. Депортиво тогава беше клуб на когото симпатизираха футболни привърженици по цял свят.
Това беше клуб с душа. В Депортиво по това време играеха велики играчи, но силата на състава от Риасор не беше в индивидуалните качества, а играта и отборът изтъкваха индивидуалности. Освен Ривалдо никой от гореспоменатите играчи не беше мега звезда, капацитет за Златна топка. Затова бразилецът в Ла Коруня остана само един сезон. При това играеше фантастично, изтъкваше се от остатъка от състава и неговият трансфер в Барселона не беше трагедия за Депор. Ривалдо беше твърде голяма звезда, неговата класа търсеше по-бляскави рефлектори от онези, които предлагаше Риасор, а за по това време астрономическите 26 милиона долара управата на Депор мъдро събра състав, който през 2000 ще донесе на Ла Коруня онова което съдбата й взе на 14 май 1994.
Да не беше Депортиво, може би нямаше да има нито тики-така, нито Галактикос
Сезонът в който Депортиво спечели шампионската титла значително повлия върху испанския футбол какъвто го познаваме днес. Така наречените по-малки клубове след това започнаха да вярват, че могат, окуражиха се, защото Депор им показа път и начин. Валенсия спечели две шампионски титли в идните три години, Барселона започна да тъне, луташе се без глава и едва през 2005 отново беше шампион, а най-лошият сезон на Реал в Ла Лига от 1985 (пето място) спаси спечелването на Шампионската лига. Все пак, дори това не беше достатъчно президентът Лоренцо Санс да остане начело на клуба. Флорентино Перес тръгна в жестока кампания и обещавайки идването на Луиш Фиго от Барселона, пое клуба. Всичко останало е история.
А нищо от всичко това, от Галактикос до тики-така, може би никога нямаше да се случи, ако не беше Депортиво. Защото наистина е малък, но големият клуб от Ла Коруня накара гигантите да се пробудят и да намерят изгубената идентичност.
"Бяха големи. За известно време бяха сред най-големите. Как бързо забравяме някои неща. Бяха СуперДепор, днес са само обикновеният стар Депор", през 2011, когато Депор изпадна в Сегунда, написа английският журналист Сид Лоу, иначе специалист за испанския футбол.
Когато играчът на Валенсия (а кой друг?) Солдадо през тази нощ през 2011 вкара гола с който изхвърли Депор във втора лига за пръв път от 1991, Хуан Карлос Валерон и ветеранът Мануел Пабло в отчаяние наблюдаваха краха на славния клуб, сякаш знаеха, че Депор вече никога няма да се върне и приказката свърши. СуперДепор, който преди 16 години против страшния Милан показа какво означава футболно съвършенство, днес отново е старият, обикновен Депор
Седем години по-рано Депортиво в първи мач от 1/4-финалите на Шампионската лига на Сан Сиро изгуби от Милан с 1:4. Реваншът трябваше да е само формалност, но футболният свят видя един от най-лудите мачове в историята. Мощният, страшен Милан с Дида, Кафу, Малдини, Зеедорф, Неста, Кака и Шевченко беше прегазен. Милан през тази вечер преживя може би и най-тежкото поражение в своята история. Пандиани, Валерон, Луке и Фран забиха четири гола и изписаха футболна история. След този мач армията привърженици на Депор получи нови попълнения.
В полуфинала ги чакаше Порто, скучният Порто на Моуриньо. След 0:0 на Риасор в реванша гол от дузпа на Дерлей отведе Порто във финала, по-късно и до титлата шампион на Европа. А Депортиво полека започна да се разрушава. Престана да бъде СуперДепор и полека, но сигурно потъна в посредственост, до 2011 докато не изпадна от лигата.
"Най-голямата грешка, която направих беше, че не продадох най-добрите играчи когато можех, когато трябваше. Обаче, трябва да ме разберете. След спечелването на титлата през 2000 живеех в илюзията, че можем да направим това отново. Не можех да забравя, че Депортиво беше шампион, защото това беше най-хубавото нещо което ми се е случвало в живота", през 2009 година каза Аугусто Сезар Лендойро, директор на Депортиво, който дошъл в клуба през 1988 и от безпътицата в Сегунда за само няколко години го отведе до върха.
Барселона и Реал се вдигаха, отново започнаха да доминират, а междувременно се появи Атлетико на Диего Симеоне, а Депортиво изостана, борейки се с финансови проблеми и апатията, която обхвана клуба. Както и сам призна, Лендойро не искал да продава най-големите звезди когато са имали най-висока цена на пазара. Парите били все по-малко, отборът бил все по-стар, играчите станали заситени един от друг и липсвал мотив. Единствено Лендойро не бил наясно с това навреме. Когато разбрал, било твърде късно.
"Разбира се, че през тези години на работа в клуба съм направил грешки. Никога не съм го отричал. Извинявам се за това, но ви уверявам, че всичко съм вършил с целта Депортиво да бъде възможно най-добър", каза след оставката през 2014.
Депортиво изчезна, защото човекът, който го изведе във висините не разбра навреме, че идеалите и футболната романтика вече не съществуват
"Не е спорно, че Депортиво беше чудесен, че летя много високо. Обаче, проблемът беше такъв, че като Икар, залута малко твърде високо и слънцето му изгори крилата", написа Сид Лоу.
Депортиво плати цената на неразбирането на положението в модерния футбол и неприемането на правилата, които важат днес. Футболната романтика е уморена, няма я вече и все по-малко са клубовете, които не са в тесния кръг на най-големите, съответно най-богатите, а не са принудени да продават всичко най-добро което имат, за да оцелеят. Човекът, който от малък, незначителен провинциален клуб създаде европейска сила беше унищожен от собственото си дете, защото наивно искаше още веднъж, на всяка цена, да усети онова което почувства през май 2000. Това беше фатална грешка.
След като изпадна през 2011, Депортиво стана типичен йо-йо клуб. Веднага се върна в Примера, за да през идния сезон отново да изпадне, па експресно да се върне обратно. Четири години преживяваше в елитния ранг, като се гърчеше всеки сезон, борейки се за оцеляване. Преди две години отново изпадна и това беше краят.
СуперДепор днес е обикновеният, стар Депор. Жалко, защото бяха отбор, който трябваше да се обича. Какъв Реал, каква Барса. Който не вярва, нека погледне онзи мач против Милан. Автор: Саша Чобанов
В началото на този век бяха един от най-успешните испански клубове и в един период най-атрактивния отбор за гледане. Валерон, Джалминя, Йоканович, Джукич, Диего Тристан, Рой Макай и други майстори носиха синьо-белия екип и в него писаха история...
За съжаление, от този клуб главно остана само славното минало.
Депортиво Ла Коруня в понеделник официално стана член на трета лига, въпреки че не изигра своя мач в Сегунда заради появата на корона вирус между футболистите на противника Фуенлабрада.
Без оглед на това, някогашният хит в Шампионската лига и отбор, който на култовия "Риасор" разби Милан с 4:0, се сели в по-ниския ранг, защото и в случай на победа не може да избегне изпадането.
В миналия полусезон в отбора на Депортиво беше и сръбският вратар Александър Йованович, под наем от Уеска...
Депортиво за последен път игра в Примера през сезон 2017/18, а за едва втори път в клубната история ще играе в третия ранг. Предишният път е боравил там през сезон 1980/81.
Според писанията в испанските медии, нито един шампион в Примера не е изпадал до трета лига още от 1947 година, когато това преживял Бетис.
Как щяха да се държат съдиите във ВАР стаята, ако ситуацията беше обърната? В края на мача, футболистите на Леганес в неверие паднаха на тревата.
Реал (Мадрид) в последния кръг прекъсна поредицата от десет победи, която му помогна до спечели 34-а шампионска титла, но за малкия Леганес тази точка не помогна да се спаси от изпадане.
На Леганес му трябваше победа над новия шампион, но успя "само" да измъкне реми, а на пътя до възможната победа и оцеляване го спря ВАР.
В самия завършек, след като домакините с головете на Гил и Асале два пъти заличаваха преднината на Реал благодарение на Рамос и Асенсио, Лука Йович при скок в своето наказателно поле докосна топката с ръка.
Записът беше прегледан от съдията Санчес Мартинес във ВАР стаята, но реши, че контактът не трябва да се санкционира с удар от 11 метра.
Леганес така остана без възможност за трети гол и победа, която щеше да му донесе спасение, а неговите играчи след последния съдийски сигнал в отчаяние паднаха по терена. Въпреки чудесния мач и точката не успяха да избегнат изпадането във втора лига.
Главният съдия Гилермо Куадра получил от ВАР стаята сигнал да види ситуацията, но въпреки това реши, че няма дузпа.
Това решение директно повлия кой изпада - при победа на Леганес над Реал в Сегунда щеше да отиде Селта (Виго). Неразбираемо, това е лудост.
- Дузпата е чиста. Ясно е, че Йович протяга ръка, тя не му е до тялото. Като видим какво е отсъждано в предходните мачове, неразбираемо е, че това не е дузпа. Лудост, заяви бившият съдия Оливер за Радио Марка.
От Леганес сега ще тръгне стрелба, защото това не е първото решение от което се чувства ощетен. Барселона извън трансферния прозорец тази година им отмъкна най-добрия играч Мартин Брайтуайт, шефовете на съюза в тази ситуация не позволиха да компенсират тази загуба с някой нов играч.
Съботното равенство между Бетис и Ейбар (1:1) беше белязано от хуманитарна нотка.
В коледен дух привържениците на Бетис по време на почивката между двете полувремена от трибуните на тревата на стадиона символично хвърлиха стотици плюшени мечета.
С този акт подкрепиха клубния апел за доброволно дарение за застрашени семейства в местната общност.
Подобна инициатива е виждана и в други европейски страни като Белгия и Холандия. Привържениците на Фейенорд засипаха култовия си Де Куип с играчки, които бяха дарени на детското отделение в близката болница.
Манчестър Юнайтед е на първо място сред футболните клубове на основата на заработване от спонсорските договори на годишно ниво.
Клубът от Олд Трафорд годишно заработва 269 милиона евро от чак 68 търговски договора, а веднага зад него е Барселона, която заработва 261 милиона и те са единствени над 200 милиона, показа анализа на компанията CSM Sport & Entertainment.
Следват мюнхенският Байерн, Реал (Мадрид), четири английски клуба - Челси, Манчестър Сити, Арсенал и Ливърпул, а Топ 10 завършват ПСЖ и Ювентус.
Гледайки първенствата, не е изненадващо, че начело в списъка е английската Висша лига чиито клубове само на основата на спонсори заприходяват 1,2 милиарда евро, втора е немската Бундеслига с доста по-малко - 734,7 милиона, а следват Ла Лига (678,5 милиона) и италианската Серия А (439,3 милиона).
Някъде с появата на Пеп Гуардиола, макар че не той е първият, нито единственият, в Европа се разпространи тази идея: не можеш да получиш гол, ако топката е в твоите крака. И ето вече почти десетилетие и кусур за най-добрите отбори смятаме онези, които настояват на владението, не е важно дали е Барселона в Испания, Байерн в Германия или в последно време Манчестър Сити в Англия. Обаче, може би това скоро ще се промени, с оглед на статистиката от първите осем кръга в Примера - а там започна всичко - предсказва, че притежанието на топката още сега е преодоляна категория?
Добре, би било прекалено да се каже това, защото извадката от мачовете е твърде малка, но впечатляващо изглеждат отделни факти. Да речем, от 10 мача в испанското първенство през този уикенд седем са спечелени от отборите, които статистически погледнато са били в подчинено положение.
Атлетик (Билбао) да речем в сблъсъка с Реал Сосиедад в 69% от времето е държал топката в краката, но изгуби с 1:3. Реал (Мадрид) е стигнал до 70%, но Алавес с минимален успех обра точките. Барселона отиде до чак 76% притежание, но успя да вземе само точка в гостуването на Валенсия (1:1).
И това не е само в един кръг. От досегашните 79 мача в Примера само в 24 случая са победили отборите с по-голямото владение. Така че, 30%. Гледали сме и 25 ремита и 30 мача в които отборът с по-малко притежание празнува. Съответно, чак 38% от срещите.
Тики-така отдавна вече не е нерешима енигма. Просто, защитниците се научиха как да се бранят от нея. И сега всичко зависи от това колко добре играеш. Или преди всичко това: колко си конкретен с топката в краката. В Испания добре знаят какво означава това. Срещу Русия на Мондиала имаха над 1000 подавания, а едва създадоха истински шанс за гол, като отпаднаха от Световното първенство.
Тогава дойде клубният сезон, но Реал, Барселона и Бетис - което е характерно за всички отбори на Кике Сетиен - не се отказаха от идеята те да бъдат тези, които ще диктуват ритъма на играта. Тези три отбора във всички досегашни мачове, по осем, са държали топката в краката повече от противника. Реал и Барса са осъществили по четири победи, Бетис само три.
Може би Хорхе Сампаоли беше прав когато каза, че е дошло време когато титлите се печелят с агресивна игра в средата на терена и контри? А може би Реал и Барса ще започнат да използват своите шансове, така че след няколко месеца всички ще се смеем и ще си спомняме как статистиката ни е измамила?
Футболът има много герои, и живи и такива, които вече не са, но един който ще остане завинаги жив за привържениците на Севиля е Антонио Пуерта.
Почина на този ден, 28 август през 2007 година, насред мача с Хетафе.
Тогава 22-годишният футболист падна докато тичаше към своята врата в 35-ата минута на мача, на старта на първенството. Съотборниците му изтърчаха до него, както и медицинските лица, за да попречат да се задуши като си глътне езика. Тогава той се свести и напусна терена на крака, с овациите на целия на стадион бе изпратен в съблекалнята, а там отново паднал. Мислили че става дума за нов припадък и е закаран в болница, но, това всъщност е било - втори сърдечен удар. Онзи първият, на игрището, е преживял. Този вторият, само няколко минути по-късно - бил смъртоносен.
Три дни лекарите се борили за неговия живот, но... След недостатъчно приток на кислород към мозъка и заради травми на органите след дългото преставане на работата на сърцето, напусна този свят. А в този свят остана неговата неговата млада девойка. Бременна.
Мар Ролдан, два месеца по-късно, родила в болница "Саградо Корасон" и донесла на света момче тежко 3,7 килограма. В разбирателство със семейството на Антонио Пуерта, решила да кръсти малчугана Айтор (на баски "баща"), а щом чули тези вести, в болницата дошли и представители на Севиля.
28 de Agosto, se cumplen 11 años del fallecimiento de Antonio Puerta. El mundo del fútbol y, en especial, el sevillismo no lo olvidan.
'La zurda de diamantes' siempre ETERNO. #Eterno16#AntonioPuertapic.twitter.com/u9NqTzG0Ro
Тогавашният президент на клуба от Андалусия Хосе Мария Дел Нидо бил между първите посетители на малкия Айтор Антонио Пуерта Ролдан.
- Решихме в бъдеще никой в клуба да не носи номер 16. Така ще бъде докато Айтор не стане пълнолетен, ако един ден реши да тръгне по стъпките на баща си и да стане футболист. Дали сме му членска карта на клуба (номер 45 284), той ще има безплатен достъп на всички мачове на Севиля. Сигурен съм, че и Антонио горе на небето вижда това което правим и се надявам да е щастлив заради това - заявил тогава Дел Нидо.
И сега, 11 години по-късно, малкият Айтор продължава единствен да има право, ако някога пожелае това, да носи шестнайсти номер в Севиля.
Испанската Примера днес направи революционна крачка и реши някои мачове може би още този сезон да организира на територията на САЩ. Мотивът е ясен - по-голяма печалба от тамошната публика, така че великани като Барселона, Реал, Валенсия или Атлетико ще пътуват отвъд океана, за да играят свои шампионатни мачове.
Това е резултат от споразумение, което подписаха президентът на Ла Лига Хавиер Тебас и милиардерът Стивън Рос, собственик на клуба от НФЛ Маями Долфинс и главен промоутър на Примера на американския пазар. Така общите приходи от испанското първенство значително ще се увеличат, а Примера ще тръгне по стъпките на Висшата лига, която също така увеличи популярността си в САЩ, организирайки само приятелски мачове.
Още не е ясно кои отбори ще играят срещи в САЩ, нито кои градове ще им бъдат домакини и колко мачове ще са в програмата. Планът е поне един мач от Примера да бъде организиран във възможно най-кратък срок, през този или в началото на следващия сезон.
Интересно е, че Примера и нейните промоутъри са подписали 15-годишен договор според който печалбата делят 50/50. Испанското първенство през сезон 2016/17 е заработило над 2 650 000 000 евро, а се оценява че след американската авантюра тази сума ще се удвои.
Също така, Примера ще изпревари Висшата лига, която своевременно се спря само до приятелски срещи в САЩ. Въпреки че още през 2008 съществуваше идеята мачове от елитния английски ранг да бъдат организирани в Америка, натискът на привържениците, обществеността и клубовете събори това решение, така че сега на испанската лига се падна честта да започне нова футболна ера, защото досега в други страни са играни само мачове за Супер купите, никога за първенства.
Новият сезон в Примера започва утре вечерта със сблъсък между Жирона и Валядолид от 21:15 ч.
Барселона спечели шампионска титла №25 в историята си с победа 4:2 в гостуване на Депортиво (Ла Коруня).
Докато каталунският отбор след края на мача празнуваше седмата титла в последните десет години, галисийският напускаше с наведена глава своя "Риасор". Със загубата шампионът на Испания за 2000 година загуби и теоретични шансове да избегне трето изпадане във второто ниво за изминалите осем сезона (2010/11, 2012/13 и 2017/18).
Играчите на Депортиво изглеждаха потиснати и унили, а за да ги утешат колегите им от Барселона ги поздравиха достойно. По примера на своя треньор Ернесто Валверде, който беше инициатор на жеста на спортсменство, получил поздравления от цяла Испания.
Защото в крайна сметка това е футболът - радост и тъга.
Трето изпадане за Депор в рамките на шест сезона в елита. Въпреки късната реакция, ужасната кампания на галисийците им струва ново изпадане.
Депортиво преживя ново изпадане в Сегунда Дивисион. Това е третото изпадане в последните шест участия на галисийците в елита. Това е заслужена развръзка на безпорядъка в клуба, който завърши сезона без спортен директор и след три смени на треньорската позиция.
Отборът опита да реагира в последния момент, но беше твърде късно след резултатите на директните съперници. В предишните две изпадания драмата дойде в последния кръг, но сега е потвърдено три мача преди края.
Изпадането идва в средата на обществена криза в клуба; мнозина привърженици, включително федерацията на скалите, искат избори. Президентът Тино Фернандес обеща пресконференция във вторник или сряда.
Испанският футболен гигант Барселона се плаши заради течението на астрономически трансфери, че някой клуб може да плати 700 милиона евро колкото е клаузата за откупуване на първата звезда на отбора Лионел Меси, съобщава Скай Спорт.
Финансовият директор на каталунците Панчо Шродер заяви, че с новия договор до 2021 година на практика е осигурено оставането на Меси до края на кариерата му, но има и страх да не се повтори ситуацията с Неймар и ПСЖ от лятото, когато френският клуб плати рекордните 222 милиона евро.
"Поставихме висока клауза, която би трябвало да е достатъчна Меси да остане до края на кариерата в Барселона. Обаче мислехме същото и за Неймар, но се оказа друго. Трудно е да се каже какво ще се случи в бъдеще, нямам кристална топка, а светът полудя", заяви Шродер, цитиран от Скай Спорт.
Меси проведе цялата си кариера в Барселона, още от 2001 година когато като хлапе пристига в Ла Масия и по-късно спечели множество трофеи, включително осем шампионски титли в Примера, четири купи в Шампионската лига, а и пет Златни топки за най-добър футболист в света.
Кларънс Зеедорф е новият треньор на Депортиво (Ла Коруня) с който клубът ще опита да се пребори за оставане в Примера. Холандецът пристигна в Галисия в понеделник, а с Депортиво подписа договор до края на сезона с опция през лятото да бъде продължен.
Легендата на Милан заменя на Риасор Кристобал Парало, който беше уволнен в неделя.
Някогашният холандски национал в досегашната си треньорска кариера няма голям опит. Води Милан във втората половина на сезон 2013/14, както и китайския Шенжен от юли до декември 2016 година.
Пред него е сериозна задача - как Депортиво да избегне слизане в Сегунда. Бившият шампион на Испания в момента е на 18-о място в класирането с три точки по-малко от Леванте, който е над зоната на изпадащите.
Депортиво за Зеедорф представлява завръщане в Испания където три и половина години игра за мадридския Реал с който спечели Шампионската лига, Примера и Междуконтиненталната купа.
Барселона уверено върви към титлата в Испания и приходите на клуба никога не са били по-големи, но ситуацията на Камп Ноу не е идеална.
Първото заради което привържениците на каталунския клуб трябва да са загрижени е известната школа Ла Масия.
Последният играч, който успя да пробие в мъжкия отбор беше Серхио Бускетс, а след него за своето място под слънцето не успяха да се преборят Денис Суарес и Деулофеу. Ясно е, че школата на Барселона не е на правилния път, нещо скърца там.
От друга страна, Ла Масия пълни с кадри останалите испански клубове - чак 13 клуба в своите редици имат поне един играч поникнал в нея.
Също така вторият отбор на Барселона, който трябва да служи като полигон за тестване на играчи стойностни за първия, започна да довежда футболисти.
В Барселона Б в последно време са дошли чак 15 подсилвания за които са отделени около 7 милиона евро, което не е комплимент за развойната система на клуба.
Проблем е и гледаемостта
Това е първият проблем, а вторият е гледаемостта. Клубът през този сезон бележи значителен спад и средната посещаемост е спаднала от миналогодишните 76 627 зрители на мач до 63 945 на среща. Почти 13 000 души по-малко!
Също така, Камп Ноу не е бил разпродаден нито веднъж този сезон, докато през миналия митичният стадион е бил напълнен догоре четири пъти.
Барселона с победа 2:1 над Алавес продължи похода към испанската титла. След 21 кръга има 11 точки преднина пред втория Атлетико и чак 19 повече от най-големия противник Реал.
Но, до последната победа Барселона дойде далеч по-тежко от очакваното. Борещият се за оцеляване Алавес водеше на Камп Ноу до 72-ата минута, а пет минути преди края имаше точка. Каталунците след обрат чрез голове на Суарес и Меси празнуваха триумф.
Премия за победата заслужи и съдията Игнасио Иглесиас. Съдиите не престанаха да помагат на Барселона дори когато се откъсна сериозно на върха пред конкуренцията, а последният мач е само скандална добавка в редицата.
35 точки разделяха Барселона и Алавес преди тяхната вчерашна среща. Все пак, скромните гости не се предадоха при идването при лидера, а играха храбро и водеха до последните двадесетина минути. Тогава на сцената стъпи триото на Барселона - Меси - Суарес - Иглесиас.
В 72-ата минута уругваецът вкара изравнителния гол, но след като Пике безнаказано направи това:
Пике играе волейбол
Пет минути преди края Меси майсторски изпрати топката от пряк свободен удар в мрежата за обрат, след като Мубарак от Алавес фаулира Алкасер.
Но това нарушение непосредствено е предхождано от тази "дебела" засада на Алкасер, която съдиите не видяха.
Засада "невидимка" за съдиите
Най-накрая, в 89-ата минута, Алавес има възможност да изравни и да отнесе голяма точка. Но, ударът на Ибай Гомес пред вратата на Барселона е блокиран от защитника Самуел Юмтити. Проблемът е, че направи това с ръка и при това чак хвана топката и я отнесе. Още по-големият проблем е, че съдията не наказа това с дузпа:
Футболистите на Реал (Мадрид) днес играха мач от 21-ия кръг на местното първенство срещу Валенсия, а един детайл под режисурата на Кристиано Роналдо привлече вниманието повече отколкото победата на Кралския клуб.
След загубата от Леганес и изпадането от Купата на Краля, футболистите на Реал имаха огромно напрежение и победата на "Местая" беше императив.
От старта започнаха да "мелят" съперника, а два гола в първото полувреме решиха победителя. И двата вкара Роналдо от дузпи.
Накрая Кралския клуб победи с убедителното 4:1.
Когато Марсело сложи точка на мача,на всички в Реал им падна камък от сърцето, а най-добрият футболист в света се отпусна твърде много.
След гола на Марсело, докато съотборниците прегръщаха бразилеца, Роналдо му бръкна със средния пръст в задника! На българските привърженици подобно действие не е непознато и навя спомени от горещото американско лято на 1994 година, когато в еуфорията след дузпите срещу Мексико Илиян Киряков по сходен начин "поздрави" Краси Балъков в купчината радващи се национали.
Депортиво посърва в последните седмици, а испанските медии съобщават, че треньорът Кристобал е пред смяна! Ако се решат на тази стъпка - а това може да се случи още в понеделник, в случай, че Ла Коруня днес не победи Леванте - испанците имат наум легендарния Кларънс Зеедорф, твърди Ди Марсио.
Холандецът не е единствената възможност, но е най-звучната, въпреки че още не се е доказал като треньор. Припомняме, Зеедорф досега е водил Милан и китайския Шенжен и в двата клуба се задържа доста кратко. От декември 2016 е без работа...
Депортиво в последния кръг преживя катастрофа на "Сантяго Бернабеу", въпреки че поведе, загуби с 1:7 от Реал, а в последните пет мача спечели едва една точка, така че не е изненадващо, че се намира в зоната на изпадащите...
"Знаех, моето време тепърва идва, за Сърбия съм винаги готов", казва Марко Дмитрович и обяснява как е процъфтял в Ейбар.
Това е рядкост. Да има вратар от Сърбия в първенство от т.нар. Топ 5 и той да пази.
В последното десетилетие с такъв статус може да се похвали само Желко Бркич, с години присъствие в Серия А (в Италия сега е, примерът работи, Ваня Милинкович Савич, но е резерва в Торино), но тази 2017 даде да се разбере, че Сърбия има още едно предимство между гредите.
Малко позабравен в родината си, Марко Дмитрович ще помни отиващата си година с най-малко два значителни детайла: лятното преминаване от втородивизионния Алкоркон в Ейбар (договор до 2021) и ноемврийският дебют за А националния отбор на Сърбия. Чудесен пример, че не трябва всичко "веднага и сега", а кариерата може да се оформи и във второразредни клубове.
"Може и по заобиколен път до голямата сцена", потвърждава Дмитрович. "Работата върху себе си и вярата в собствените възможности. Тези идеи са ме водили в кариерата. Знаех и докато пазех в изтощаващата Сегунда, че ще дойде предложение от Примера и че моето време тепърва идва, а сега когато съм в най-качественото първенство на света ми вярвайте, че се наслаждавам".
Бройките потвърждават думите на 25-годишния суботчанин. Откакто през лятото стигна на "Ипуруа", с трансфер на стойност 600 000 евро, е пазил във всички 16 мача в елитния ранг на испанския футбол. В пет мача не е преодоляван, което е достойно постижение за вратар на клуб чиито амбиции са свързани със средата на класирането.
"Казах ви, че се наслаждавам и наистина е така. Състезавам се срещу най-добрите футболисти на планетата, имал съм близки срещи с Роналдо и Меси, но това е само короната. Защото аз съм от онези, които вярват в работата. Перфекционист съм, поставям нещата така, че тренировката едва ли не ми е по-важна от мач. Тогава се става вратар. Не съм от типа, който ще каже: "добре, зарежи сега, това ще го направим утре". Научих, че в спорта няма утре. А тук в Испания се усъвършенствах, минах на по-високо вратарско ниво".
Два сезона е бранил за Алкоркон, малък клуб от предградията на Мадрид. Втора лига. Далече от очите. Имало и от онези готови да го отпишат. Продукт на школата на Звезда (клас 1992) не се предал, въпреки че предходно е имал горчив опит в английския Чарлтън и унгарския Уйпещ.
"Може би в Цървена звезда бях млад и зелен, може би не бях готов за голямата сцена. Може би в Уйпещ и Чарлтън треньорите не вярваха в мен, но всичко в живота се връща... Шансът който съм, вярвам, заслужавал и по-рано съм получил в Алкоркон. Без лъжлива скромност - напреднах. Испания ми "легна". Всичко тук е футболно, няма разсейващи фактори. Дойдеш на тренировка и от теб се иска само да браниш. За всичко останало се грижат други. Когато е така тогава казваш: "дай всичко от себе си".
Този начин на мислене го довел в Баския. Първоначално се мислело, че Ейбар го е купил да закърпи дупка заради контузията на първия вратар Йоел. но един детайл показва, че Марко Дмитрович не е временно решение, а проект, а и че баските работят далеч по-сериозно отколкото можем да помислим.
"Докато бранех за Алкоркон знаех за интерес отстрана на Ейбар, а чак когато ме купиха ми казаха, че са ме гледали 36 пъти на живо. И това само през миналия сезон. Е, толкова са сериозни. Контузията на Йоел само забърза трансфера, защото ако не бях дошъл лятото, щях да съм тук през зимата. А само да кажа, не от куртоазия, Йоел е чудесен момък и отличен вратар, едва чакам да се оправи от контузията на предни кръстни връзки, за да се борим за мястото между гредите".
Дмитрович в екипа на Чарлтън
И още нещо за Ейбар:
"Докато бях хлапе ме интересуваха само Реал, Барса, Атлетико, Валенсия... Затова напълно разбирам хората, които следят само най-големите и най-добрите. Чак и аз не съм бил наясно колко е Ейбар, въпреки че е малък, всъщност организиран и популярен клуб. Не знам дали знаете, но когато тези "малки" преди няколко сезона се разбунтували заради неравноправните разпределения на приходите от ТВ права, Ла Лига им излязла на помощ, така всеки клуб, само на тази основа, годишно получава 40 000 000 евро. В такива околности Ейбар няма потребност да продава играчи, за да преживее, а от друга страна има достатъчно пари да влага в качествени попълнения. И няма натиск от типа "какво ще стане ако не победим". Затова, казах ви, ми остава само да се наслаждавам".
За да бъде постижението пълно се постара Младен Кръстаич, с повиквателната за турнето в Азия. А на 14 ноември, в Бусан, Марко Дмитрович дебютира за мъжкия национален отбор на Сърбия срещу Южна Корея (1:1).
"Получавал съм повиквателни и докато селекционер беше Радован Чурчич, но това е истинско нещо, защото най-накрая дочаках дебюта. Баналност е, но за това се мечтае от малък. Доволен съм от подхода, атмосферата, накрая и от постигнатото. Надявам се да съм оправдал доверието на селекционера".
Особено впечатляващи бяха спасяванията след удари на Сон, най-добрият играч на Корея?
"Само си вършех работата. От мен се иска да браня, да коригирам евентуални грешки в последната линия. Това трябва да правят вратарите. А хвала богу, има ни нас сърбите доста качествени. Нашето задължение е да бъдем винаги готови когато селекционерът ни повика", завърши Марко Дмитрович, вратар на Ейбар.
АКО МИНЕМ ГРУПАТА НА МОНДИАЛА
Бъде ли, както досега, на вратата редовно в Примера, ще има право Дмитрович да се надява на повиквателна за Мондиала.
"Получихме група в която виждаме шанс да се борим за осминафиналите. С оглед на това, че в Русия ще са 32-ата най-добри отбора в света е ясно, че няма лесни съперници и класирането в следващия кръг би представлявало подвиг равен на самото класиране на Мондиала", оценява някогашният младежки национал на Сърбия. ЕЙБАР - 13 ТОЧКИ ОТ ПЕТ МАЧА
Ейбар е непобеден в последните пет мача в Примера, от възможни 15 е взел 13 точки, а през уикенда, с Дмитрович на вратата, победи Валенсия (2:1).
"Споменатата серия е най-добрата откакто клубът е в елитния ранг. В началото имахме тежка програма, дуели с Барселона и Реал, но сега събираме точки. В спокойна зона сме. Целта на Ейбар е да бъде стабилен в елита, а не да трепери за оцеляване", разкри сръбският страж.
Треньорът на Севиля Едуардо Берисо днес ще се подложи на операция за премахване на тумора, седем дни след като е диагностициран с рак на простата, съобщи испанският клуб. Засега не е известно кога Берисо ще се върне на пейката на андалусийците, защото зависи от операцията и рехабилитацията, а в негово отсъствие отборът ще бъде воден от асистента Ернесто Маркучи.
Откакто стана ясно, че Берисо е болен, Севиля направи два големи резултата, първо нулира три гола преднина на Ливърпул (3:3) в Шампионската лига, а после преодоля два гола изоставане срещу Виляреал в Примера (3:2).
В отсъствието на аржентинския специалист, който не планира да напусне въпреки борбата за живот, отборът ще бъде воден от асистента Ернесто Маркучи.
"Вярваме, че завръщането на терена ще е във възможно най-краткия срок", пише в съобщението на страницата на клуба.
Футболистите на Севиля след 13-ия кръг са на пето място в класирането на испанското първенство с 25 точки, докато в Шампионската лига е нужна победа в Марибор, за да се класират на 1/8-финалите.
Изследването на трансферния пазар във футбола съдържа една от ключовите области на изследване от Футболната обсерватория ЦИЕС. Този доклад анализира плащането на сумите по трансферите осъществени от 2010, които включват отбори от петте големи европейски първенства: английската Висша лига, испанската лига, немската Бундеслига, италианската Серия А и френската Лига 1.
Първата глава анализира от техническа перспектива сумите инвестирани за трансфери. Втората част представя финансовите сметки на клубно ниво от последния трансферен прозорец, както и принципа на нетните парични потоци между първенствата. Най-накрая, третата част изследва трансферните операции от гледната точка на разликата между платените суми и сумите оценени от алгоритъм, който създадохме.
Изразходвани суми
Въпреки че официалните стойности на похарчените суми за трансферни такси често са конфиденциални, широкото медийно отразяване на основните футболни пазари ни позволяват да проследим операциите. Така е възможно да имаме много ясна идея какво се случва. Информацията публикувана в този доклад включва фиксирани компенсации за прехвърляне, условни плащания (бонуси), както и таксите платени за случаите на играчи под наем.
От 2010, трансферните суми платени от клубовете в 5-те големи първенства силно нарастват. За пета поредна година, рекорд беше поставен през 2017: 5,9 милиарда евро (+41% в сравнение с предишната година). Ако вземем предвид само летните трансфери, нарастването сравнено през 2016 е 38%: от 3,7 на 5,1 милиарда евро.
През лятото на 2017, подобно на предходните години, клубовете от Висшата лига са похарчили най-много: около 1,55 милиарда евро за фиксирани трансферни суми и 220 милиона евро по условни плащания. Средно, клуб от английската топ дивизия е инвестирал 89 милиона евро, за да подпише нови играчи. В другите изследвани шампионати, тази сума варира между 55 милиона евро (италианската Серия А) и 34 милиона евро (испанската лига).
Пропорцията на разходите на клубовете от Висшата лига в сравнение с трансферните суми платени от всички отбори от големите пет първенства е над 30% през анализирания период. Намалението наблюдавано през 2017 е основно свързано с големите инвестиции направени от Пари Сен Жермен (418 милиона евро) и Милан (250 милиона евро).
Пространствен анализ на сумите инвестирани от отборите в петте големи първенства по време на лятото на 2017 показва, че най-много пари остават в тези първенства: 3,7 милиарда евро (71% от всичко). Само 52% от извършените трансфери от отборите в петте големи първенства включват играчи с договор с клубове от тези надпревари. Тази липса на равновесие е заради факта, че най-скъпите трансфери се случват между отбори от петте големи първенства. Случаите на Неймар, Мбапе и Дембеле са перфектните примери на тази ситуация.
Вместо да се постави под въпрос полезността на трансферната система, оспорена от ФИФпро особено, нашият анализ дава основание за засилване на механизмите на преразпределение. Увеличение на обезщетенията плащани на клубовете създатели, както уголемяване и генерализиране на вноските за солидарност като тези планирани от ФИФА за международните трансфери, биха представлявали конкретни мерки за подобряване на системата. Финансови оценки
Освен изхарчените средства, интересно е да се проучи нетният баланс за трансферните операции. Общо, 41 клуба от 5-те големи първенства от 98 са направили печалба от трансфери на играчи направени през летния прозорец на 2017. Най-голямата нетна печалба е регистрирана от Монако: +289 милиона евро (394 милиона евро получени и 105 милиона похарчени). На противоположния край на спектъра е Пари Сен Жермен: -343 милиона евро.
Анализът по първенство носи светлина върху спецификата на Висшата лига, което има ясен дефицит (-835 милиона евро). Само пет английски отбора от топ дивизията са регистрирали положителен трансферен баланс. Противоположно на Англия, испанската лига има кредитен баланс (+9 милиона евро). Този резултат е основно свързан с трансферната политика на Реал Мадрид (+47 милиона евро).
Пространственият анализ на балансите за международните трансфери включващи отборите от 5-те големи първенства потвърждават ключовата роля играна от топ дивизията на Англия в пазарната структура. Пет от седемте международни връзки с най-големите нетни парични потоци включват Висшата лига: -259 милиона евро с Франция, -112 милиона евро с Испания, -108 милиона евро с Италия, -105 милиона евро с Португалия и -99 милиона евро с Холандия.
Като се вземат предвид отборите с кредитен баланс за трансферите, които включват клубовете от големите 5 първенства по време на лятото на 2017, се оказва, че основните бенефициенти се намират в тези шампионати. 41-те отбори от големите 5 първенства с положителен баланс от 989 милиона евро печалба. Най-големият рекорд е на френската Лига 1: +436 милиона евро (2/3 от които на Монако).
Клубовете извън голямата петорка с кредитен баланс за трансфери включващ отбори от петте основни европейски шампионата са основно разположени в страни от УЕФА (особено Португалия, Холандия и Белгия), в английската втора дивизия (основно благодарение на трансфери на играчи към отборите от Висшата лига), както и в Бразилия. Трансферни операции
Футболната обсерватория ЦИЕС е особено известна за способността си да оценява научно трансферните стойности на професионалните футболисти. Тази секция сравнява сумите инвестирани за трансфер на играчите в големите 5 първенства в края на сезон 2016/17 със "справедливите" стойности калкулирани благодарение на нашия алгоритъм. Силната връзка между платените суми и изчислените суми потвърждава солидността на нашия подход, както и силната му предсказваща мощ.
Както обикновено, негативна разлика беше измерена между платените суми и изчислените стойности. Средно, първите са 30% по-ниски от вторите. Това е най-голямата разлика наблюдавана от имплементацията на алгоритъма за трансферна стойност. Това откритие показва ускорението на инфлацията появяваща се в трансферния пазар.
Според развития алгоритъм, най-надплатения трансфер в абсолютно изражение беше този на Килиан Мбапе от Монако в Пари Сен Жермен: +87,4 милиона между обявената сума (с включени бонуси) и изчислената сума. Обратно, най-добрата сделка от финансова гледна точка е постигната от Ливърпул с привличането на Мохамед Салах (-19,4 милиона евро).
Заключение
Този доклад подчертава инфлацията на трансферните суми за привличането на играчи от петте водещи европейски шампионата. Средното подценяване на цените по отношение на стойностите калкулирано на базата на нашия алгоритъм и генералното повишение на сумите инвестирани от големите 5 първенства са ясни индикатори илюстриращи инфлационния процес.
Глобализацията на интереса към футбола като цяло и към най-конкурентните първенства по-специфично, ще доведе до вярване в продължаващата тенденция на инфлацията на разходите на трансферния пазар. В кратък и среден срок, отборите от най-добрите първенства би трябвало да са в положение да увеличат своите обороти. Тази ситуация е дори по-вероятно да бъде валидна за най-силните клубове.
В дългосрочен план, в контекст в който промените в начините на консумиране ще доведат до спад в телевизионната аудитория, основното предизвикателство за клубовете и първенствата ще бъде способността да разнообразят още повече източниците на финансиране на спортния спектакъл. Във всеки случай, през следващите пет години, е сигурно да се заложи, че новите рекорди за разходи на трансферния пазар ще бъдат поставяни прогресивно.
