През тази седмица преди осем години Арсенал победи Челси два пъти за шест дни и беше на върха със 7 точки преднина. Три месеца по-късно отборът стана шампион и "Непобедимите" записаха имената си в историята на английския футбол. Мениджърът Арсен Венгер бе възхваляван.
По-малко от десетилетие по-късно клубът за пореден сезон е без шанс да спечели отличие, а французинът, който създаваше история, сега я скверни. Загубата с 0:2 от Съндърланд на "Стадиона на светлината" хвърли сол в раната, отворена във вторник на "Сан Сиро", когато Милан би лондончани с 4:0, оставяйки на опонента си Купата на Англия последна реална възможност за трофей. Хората на Венгер просто не можаха да се противопоставят на "Черните котки", вдъхновени от Мартин О`Нийл, вървящи по възходяща траектория. Резултатът дори не беше голяма изненада за тези, които подкрепят Арсенал. Къде се обърка всичко? От Борда на директорите до съблекалнята, факторите, които отдалечиха клуба от съперниците му се струпаха, кулминирайки в критична точка. Ето и петте причини, които отдалечиха "топчиите" от славните дни на "Непобедимите".
1 Липсата на инвестицииПрез последните пет години Арсенал похарчи близо 50 милиона паунда по-малко от съботния си съперник на "Стадиона на светлината". Успехът столичани да се задържат около върха на Висшата лига през това време заслужава похвала, но идването на Роман Абрамович и шейх Мансур промени финансовото лице на футбола, а Венгер, един от великите иноватори в английския футбол, се оказа изостанал във времето.
Остава въпросът защо Арсенал позволи това да се случи. Със собственик милиардер и годишна печалба, достигнала връх през 2010 г с 56 милиона паунда, "топчиите" имат финансовата мощ да спорят с всеки клуб на трансферния пазар.
Венгер настоява, че средства има, ако са нужни, като не пропуска да отбележи, че клубът е способен да реализира "печалба между 15 и 20 милиона паунда" за финансова година. Подобни ограничения изглежда французинът си налага сам, като таванът на заплатите - 100 000 паунда на седмица е една от емблемите на негово управление.
Казано така, основният акционер Стан Крьонке подкрепи политиката на мениджъра, заявявайки през септември: "Има риск от спад, ако реагираш твърде бурно и започнеш да хвърляш пари в опит да решиш проблемите си".
Тези похвати вече се отразяват на Арсенал на терена. Харченето на доста пари може да се окаже единствената възможност клубът да спре пропадането.
2 Проблемите с контузииМениджърите често обичат да използват контузиите като извинения, но в случая на Венгер загубата на безчет ключови играчи от състава се оказа особено болезнено.
Може да бъде оспорвано дали пасивността на трансферния пазар в подсилване на отбора доведе до това контузиите да бъдат доста по-определящ фактор, отколкото е нормално да бъдат. През този сезон отсъствието на Джак Уилшър, например, един от двамата играчи на Арсенал, който може да намери място в състава на Барселона, остави огромна пробойна.
Венгер беше принуден да е екстремен със защитата, която изглежда крехка. Докато може би се намери най-сетне вратар от класа в лицето на Войчех Шчесни, то Йохан Джуру, Карл Дженкинсън, Франсис Коклен, Себастиан Скилачи и Пер Мертезакер или не са готови, не са подходящи за футбола във Висшата лига или просто не са достатъчно добри.
Списъкът може да бъде продължен с още няколко имена в интерес на истината. Контузиите на Бакари Саня и Томас Вермаелен, както и на Киърън Гибс и Андре Сантос, които са далече от най-добрите си дни, бяха горчиво усетени от Венгер и верните на Арсенал. Именно защото останалите не успяха да запълнят липсата им.
3 Ключови играчи напуснахаНапоследък това се превърна в клише, но напускането на ключови играчи със сигурност накърни Венгер и шансовете му да води Арсенал нагоре.
Най-разрушителни бяха напусканията на Сеск Фабрегас и Самир Насри през миналото лято. Свободата на отбора в атака беше организирана, ако не изцяло, то в голяма степен от тези двамата. Те се оказаха незаменими в средата на терена за лондонския клуб.
Дори преди това бившият талисман на Арсенал Тиери Анри, понякога свръхчовек, способен да печели точки сам, трудно бе заменен. Да не споменаваме за защитата, която трепери като новородено, откакто я напуснаха Лаурен, Ашли Коул и Сол Кемпбъл.
В Анри, Фреди Люнгберг, Робер Пирес и Денис Бергкамп, Арсенал имаше нападение, което будеше завистта на враговете през сезона на "Непобедимите". Тео Уолкът и Жервиньо показват проблясъци, но често измамни.
4 Загубата на Дейвид ДийнАко собствените проблеми на Арсенал не бяха достатъчно болезнени за верните поддръжници, то израстването на Тотнъм, като най-силен отбор в столицата е още един нож забит в червената половина на Северен Лондон.
Водени от Хари Реднап на терена и Даниел Леви от президентското място, "шпорите" следват модела по който най-големият му враг просперира над половин десетилетие при Венгер и Дейвид Дийн, бивш вицепрезидент.
Уволнен от другите членове на директорския борд през април 2007 г, заради "непреодилими различия" - поддръжката му Стан Крьонке да купи клуба - Дийн напусна след 24 години служба, през които реализира едни от най-великите трансфери в английския футбол.
Именно Дийн осигури подписите на Йън Райт, Денис Бергкамп, Патрик Виейра и Анри, шефът на Венгер беше най-добрият в трансферните дела в Англия за над две десетилетия.
"Дейвид Дийн вече не е тук и не може да се отрича, че това дестабилизира отбора и мениджъра", заяви Анри, след като замина за Барселона, месеци след уволнението на бизнесмена. Загубата на член на директорския борд се оказа решаващо клубът да загуби и най-големия си голмайстор, само доказва влиянието на Дийн.
Нетайното оръжие на "топчиите" на масата за преговори никога не беше заменено. Фактът, че трансферната политика продължава да страда не е случайно съвпадение.
5 Тактически проблеми"Скучен, скучен Арсенал" беше често скандиране при мениджъра Джордж Греъм, но Венгер имаше добрия късмет да наследи от него добрата защита и имаше мъдростта да я спои с идейно нападение. Така дойдоха и резултатите за французина през ранните му много успешни години в клуба. Колкото и да презират и да са несъгласни с това старо "скучно" клише, какво ли не биха дали днес феновете на Арсенал за невълнуваща победа с 1:0.
Фигури като Тони Адамс, Мартин Киоун и другите от старата гвардия - защитен екип, обучен толкова добре в изкуството да брани крехка преднина, отдавна вече ги няма. Вместо това Венгер продължи с несъстоятелната си философия за "перфектен" футбол и Арсенал продължи да страда.
С незадоволителните привличания на Мертезакер, Скилачи, Микаел Силвестре и Паскал Сиган, не можа да се организира солидна отбрана. Често контузените стабилни защитници, като Саня и Вермаелен, не успяха да са част от отбранителна линия, способна да печели купи.
Това нямаше да бъде такъв проблем, ако отборът имаше атакуващи възможности, които да покрият пукнатините в защита. С изключение на Робин Ван Перси "артилеристите" нямат огнева мощ да покрият проблемите си, а Венгер е твърде упорит да приеме реалността и да действа адекватно.
