Футболът сам по себе си е чиста емоция, но има периоди, когато онова което усещаме заради двадесет и двама мъже и топка не може да се "мери" или сравни с каквото и да е.
Споменатият период често умее да варира по интензитет и дължина - от няколко дни до няколко седмици - но все пак може да се утвърди, че епицентърът на "лудостта" трае някъде в интервала на 90 и 120 минути, не включвайки потенциалната "прединфарктна" серия дузпи.
Тогава всичко което е наистина важно става абсолютно незначително, а вашите мисли и всички видове енергия, които отдавате са насочени само към едно нещо. Вашият обичан отбор да запише победа над най-големия, голям съперник.
Тогава, онова което е морално, става неморално - тогава не се подбират начина и средствата как да се стигне до целта. Тогава единственото важно е вашият отбор след последния съдийски сигнал високо да вдигне ръце над главите, докато всички в транс се прегръщате и радвате с хората, които сте видели за пръв път в живота - на трибуните, в пъба, кръчмата, в местното кафене, букмейкърския пункт...
Преди няколко дни беше изиграно юбилейното 150-о най-голямо дерби на Белград - между Цървена звезда и Партизан, двата най-големи сръбски клуба, някогашни шампион и финалист в КЕШ. И, колкото и да се опитват някои да го омаловажат и деградират по различни начини - истински трябва да се гордеят с дуела между "червено-белите" и "черно-белите" - защото не могат много световни столици да се похвалят с такова съперничество и такива спортни традиции.
Мачовете, които имат силата да разделят градове на половина, вековни съперничества, които родни братя и големи приятели превръщат в люти противници, но им (ни), същевременно, предлагат единствено опит и щастие, както и скъпоценни, незабравими спомени.
Битката между "Господарите на света" и "Белите рицари" в родината на фараоните
Разходката по меридианите започваме от главния град на Египет - където "обитават" двата най-големи клуба в родината на фараоните и една от най-старите цивилизации в историята на човечеството - Ал Ахли и Замалек.
Със 130 официални трофея Ал Ахли е най-успешният футболен клуб на планетата, а държи и рекорда, когато става въпрос за международни турнири с 20 купи.
Както съобщи и самата Конфедерация на Африканския футбол неотдавна, големите съперници от Кайро са на първите две места в списъка за най-големи клубове на Черния континент за ХХ век. Ал Ахли с огромно количество гласове спечели първо място в анкетата, но трябва да се каже и напълно заслужено.
"Господарите на света" са основани през 1907 година от Омар Лофтия, който имал идея да събере колеги студенти, за да се съпротивят на колонизацията, въпреки че, иронично, първият президент на клуба е британецът Мичел Инс - от когото "получил" и това Ахли, което в свободен превод означава национален (народен). Шампионската лига на Африка са печелили осем пъти, а най-скъпоценния национален трофей в 35 сезона.
От другата страна, "Белите рицари" са основани от белгийския адвокат Джордж Месба през 1911 г, под името Касър Ел-Нил Клуб, а клубът от града Мет Окба в Гиза променя името си няколко пъти, до Египетската революция от 1952 г - когато получава името което носи днес.
Замалек няма свой стадион, защото неговият "Хелми Замора" не изпълнява нито един задължителен стандарт. През историята си, като номад, често се преселва по обекти, а от 1960 година своите мачове, когато е домакин играе на Националния стадион в Кайро.
По този начин Замалек става първият египетски футболен клуб чието начало не са инициарали британци. В своята витрина има над 50 трофея, включително и 12 титли и 23 национални купи, както и пет трофея от континенталния елитен турнир.
Първото голямо дерби, приятелски мач, египтяните са имали възможност да гледат през 1917 г, а двата клуба оттогава са се срещали още 153 пъти. Ал Ахли е почти двойно по-успешен с 63 триумфа срещу 35 победи за Замалек.
Заради все по-честите приказки и спекулаци за регулярността, възможност да свири египетското Класико имаше и сръбският топ рефер Милорад Мажич със своите помощници.
Привърженически идоли са намерили в Южна Америка, буквално във всеки смисъл, в обичайния сценарий спадат и хиляди и хиляди полицаи, нередности, насилие и смъртни случаи.
Първенството заради огромното количество насилие, на стадионите в цялата страна, в няколко случая е прекъсвано за неопределено време, последният път през февруари миналата година, когато над 20 привърженици губят живота си на приятелския мач на Замалек с Дукла (Прага).
Майката на всички битки - вечната борба между Атина и Пирея
Тук някъде в Атина, под будните очи на боговете, футболната топка започнала да се търкаля из Гърция в края на ХIХ век, докато класиката на гръцкия футбол се ражда през 1927 г - когато великаните Олимпиакос и Панатинайкос за пръв път се намират един срещу друг на тревния правоъгълник.
Потеклото на най-големия мач в гръцкия футбол също така води корените си от социални, културологични и идеологически разлики между един народ - но и две тотално различни философии на живот на хора от един и същ град.
Олимпиакос е основан от съединяването на клубове на пирейските привърженици и Пирайкос Подосфайрикос Омилос, а емблемата - с олимпиеца с лавровите венци на главата е измислена от Нотис Камперос, висок офицер от гръцката флота.
Единият, Паната е основан през 1908 г в центъра на Атина, от младия атлет Йоргос Калафатис, член на Атлетическото дружество Панелиниос, който със себе си повежда 40 колеги и основава Футболен клуб Атина. В следващите няколко десетилетия клубът, който е подкрепян от членове на висшето общество, няколко пъти променя името си - преди през 1924 г да получи името Панатинайкос, както и познатите символи - детелина, хармония и "природно" зеления цвят.
Другият, Олимпиакос е 17 години по-млад от своя най-голям противник, а неговото раждане става в едно от най-големите пристанища в света - Пирея. Пристанищните работници и остатъка от работническата класа така получават начин в голям брой да изразят своето мислене към членовете на "крема" на обществото от другата страна на града. С минаването на годините, все повече гърци в държавата започнали да подкрепят Оли, а отпорът срещу социалното и политическо неравенство става все по-голям и гласен.
Олимпиакос е най-успешният гръцки клуб със 77 големи трофея - 43 титли, 27 купи, пет Суперкупи и две Абсолютни купи. От друга страна Панатинайкос има 20 титли, 18 купи, три Суперкупи и една Абсолютна купа.
Първият дуел на двата великана е изигран през 1927 г в шампионата Панхеленик, а възможността да се хвалят с първа победа имат привържениците на Оли - техният отбор печели с 3:1. Досега са се срещали 192 пъти, а "червено-белите" водят в междуособния резултат със 78:48.
Последните десетилетия привържениците от Пирея имат повече причини за задоволство, защото техният отбор спечели 13 от последните 14 първенства, от които последния през февруари тази година. Редовно през този период е решавал и дербито в своя полза, за което свидетелства и броят спечелени мачове, а има и доста паметни изяви в Шампионската лига.
Съперничеството между Оли и ПАО не се отнася само за футбол, а и в баскетбол, волейбол, водна топка, скуош... Върхът на "лудостта" се случва през 2007 г, когато 22-годишният Михалис Филопулос е прободен смъртоносно преди мач на женските волейболни отбори на двата клуба.
Боеве, засади, използване на хладно оръжие, бомби и всичко останало става основна част от атинското дерби, което няколко пъти е прекъсвано и отлагано, а последният път това се случи миналата година - когато привържениците на Панатинайкос с факли и хвърляне на предмети на терена накарали главният арбитър да прати двата отбора в съблекалните. За смиряването на страстите не допринесоха и закони насочени срещу хулиганството, както и решението на Гръцкия футболен съюз да забрани присъствието на гостуващи привърженици.
С истанбулското, дербито между атиняните и пирейците е нещо което най-много прилича на огнените сблъсъци в Южна Америка. От атмосферата и събитията преди, по време и след самия мач, както в Белград - позицията в класирането, частта от сезона или каквото и да е друго не могат да повлияят на стадионите "Караискаки" или "Апостолос Николаидис" да са пълни до последното място.
Дерби дела Мадонина - Дева Мария, един клуб, един стадион - два гиганта
"Дерби дела Мадонина" между Милан и Интер по много неща е специално, но сам по себе си се изтъква факта, че вечното миланско съперничество нямаше да съществува, ако не се беше стигнало до "традиционните италиански разправии" на девети март през далечната 1908 г.
Милан е основан в самия край на ХХ век, 1899 г от Алфред Едуардс, по това време заместник на британския консул, под името Милан крикет и футболен клуб. Новосформираният клуб успява да прекъсне доминацията на Дженоа - основател британец, от тук и Дженоа. Както и Милан е Милан, а градът Милано.
Отборът от Сан Сиро печели три пъти подред предтечата на Серия А, за да се роди голямото съперничество след звучни препирни между водещите хора през 1908 г.
От създаването на Интер, "росонерите" трябва да чакат за следващо Скудето чак 43 години, което "нерадзурите" използват и през това време преминават във водачество с пет титли. Днес имат по 18 шампионски купи. Милан и Интер са единствените градски съперници, които са били първенци на Европа.
Една фракция от управата е била недоволна от забраната за довеждане на чужденци, а недълго след това град Милано получава още един отбор - символично наречен Интернационале.
В началото интеристите идват от буржоазните слоеве на предградието Сан Сиро, а за себе си обичат да казват, че до стадиона могат да отидат само с кратко каране на скутер, докато миланистите, предимно членове на работническите класи, са наречени "трамвайджиите" - защото на мачовете са идвали предимно с градски транспорт.
Въпреки че ги свързва вековно съперничество, сблъсъците на Милан и Интер почти никога не са носили всичко което е станало "нормално" за пакета на едно голямо дерби, особено когато става въпрос за клубове от един град. Често са се срещали в демонстративни мачове, което се превръща в традиция, почти 200 играчи са играли и за двата клуба, а освен няколко малки физически сблъсъци и инциденти, размириците се решават главно със заяждания, шествия и хореографии по време на самия мач.
Един от най-големите и най-гледани сблъсъци във футболния свят се играе на стадион "Сан Сиро" от 1926 година, на който Интер се преселва от "Арене Цивице" през 1947 г, а той от 1980 г официално носи името "Джузепе Меаца", на двукратния световен шампион и някогашен играч на двата клуба, но преди всичко легенда на Интер.
Така за миланистите той завинаги ще остане Сан Сиро, въпреки че името се "сменя" всяка седмица, а понякога и няколко пъти за седем дни.
Миланското дерби всякак заслужава високото място на което се намира в редица издания, а освен всичко изложено, онова което всъщност е най-важното - футболът в повечето случаи е извънреден, броят на великаните, които са играли в двата състава е огромен, докато атмосферата, която правят почти 85 000 привърженици е специална по свой начин.
Милан в своята витрина има седем титли от Шампионската лига, а Интер три, както и три трофея от Купата на УЕФА.
Дербито на Лисабон - борбата на "орли" и "лъвове" за надмощие
Въпреки че през последните години Спортинг не бележи резултати достойни за реномето на клуба, нищо не може да предизвика толкова внимание от гражданите на Лисабон като сблъсъкът на "лъвовете" и "орлите" - Спортинг и Бенфика.
Вярвате или не, отново шепа недоволни директно повлияли на създаването на най-голямото спортно съперничество в един град и държава. Било е през 1907 година, когато осем играчи на Бенфика решават да преминат в Спортинг, а всичко това става само няколко дни преди техния първи сблъсък.
Този първи дуел е изигран в Карсавелосу, в Квинта Нова, домът на Спортинг. Само година по-късно това място става дом на Бенфика, а играчите на Спортинг в замяна са получили достойно място за тренировки и играене на мачове.
Преди старта на всеки мач на "Луш", клубният орел кръжи над стадиона преди да се върне в своята "ложа", докато на стадион "Жозе Алвеладе", в заглушаващ шум, се чува ревът на краля на джунглата.
Споменатите осем играчи на Бенфика са достатъчни "зелено-белите" да запишат триумф с 2:1, а автор на решаващия гол е Косме Дамйао - първи президент и основател на Бенфика.
Португалските великани наближават своята юбилейна среща №300, а в досегашните 298 мача Бенфика има 129 победи, а Спортинг 108.
Смятайки и приятелските и останалите неофициални мачове, лисабонските великани са се срещали общо 418 пъти, което ги нарежда в самия връх на списъка на вечните съперничества.
Онова което също така е специфично за техните срещи е и информацията, че самото съществуване на едните и другите на футболната сцена кара части от града да се делят на онези в които живеят привърженици на Бенфика и на Спортинг.
Бенфика има убедително най-много симпатизанти в Португалия, Спортинг следва веднага, докато популярността на Порто, особено през последните десет години, значително нараства. Прецизно - 47% от португалците подкрепят "орлите", 30% "лъвовете", а "драконите" малко под 20%.
Що се отнася до самата атмосфера - тя не е толкова пламенна по улиците или в самия град, колкото на трибуните. Двата клуба имат няколко агитки, които смятат себе си за "ултраси", значителни физически сблъсъци в историята почти не е имало, но има масови факли, чудесни хореографии и неизбежните заяждания с вражеския лагер.
Цялото име на Спортинг е Спорт Клуб де Белас - основан от братята Орта и Жозе Мария Гавасо през 1902 година. След само един мач и непълна година съществуване клубът е разформирован, но тогава в цялата история се включва Жозе Алвеладе. Взел назаем пари от своя дядо за потребностите на клуба, но вероятно не е и мечтал, че сто години по-късно стадионът на "лъвовете" ще носи неговото име.
Маракана: Фла - Флу - дербито създадено 40 минути преди нищото
Без какъвто и да е проблем можем да създадем целия списък само от най-големите дербита на Южна Америка, но в избора всякак трябва да се намери място за сблъсък, който е гледан от рекордните 194 000 зрители - най-важната среща на Рио де Жанейро - битката на славните гиганти Фламенго и Флуминензе.
Фламенго, клубът с официално най-много привърженици в Бразилия, е основан през 1895 г, но като дружество за гребане - защото тогава това се смятало за елитен спорт. На другата страна на града, седем години по-късно, основател на "воините" е Оскар Кокс, бразилец с английско потекло, в аристократичния квартал Ларанейрас. Най-голямо влияние на неговото решение имали синовете на елитни семейства, които са учили в Европа и се запознали с футбола.
Отново, като по рецепта, въпросът е дали и това скъпоценно съперничество изобщо щеше да го има, ако не се беше появила група от девет недоволни играчи на Флуминензе и през 1911 г с бунт напускат Флу и основават футболната секция на Фламенго.
Агостиньо Перейра да Куня, Марио Спиндола, Нестор де Барос, Аугусто Лопес, Хосе Феликс да Куня Менесес и Фелисберто Лапорт, основатели на Фламенго, се надявали, че гребането ще ги направи неустоими за дамите от висшето общество.
Въпреки че двата клуба по това време тренират на плажа, още на следващата година през юли е изиграно първото дерби в "Града на Бога" - Флу побеждава Фла с 3:2 на своя стадион, пред 800 човека.
Фламенго и Флуминензе са се срещали досега в 395 случая, а по-успешен е Фла със 141 победи, докато Флу 126 пъти излиза победител. Една тяхна среща се отличава значително - тя е изиграна през 1941 година на стадион "Гавеа", разположен до голямо езеро в южния дял на града.
На Флуминензе е достатъчна точка да стигне до титлата, докато Фламенго играе само за победа. Тогава младият Зизиньо донася предимство на "червено-черните", "червено-зелените" експресно стигат до обрат, а недълго след това става 2:2.
"Кога е започнал Фла-Флу? Готов съм да твърдя, че не е имало начало. Така че Фла-Флу няма и край - създаден е 40 минути преди нищото, а тогава народът се пробуди", описва най-големия бразилски мач драматургът Нелсон Родригес.
Първото дерби на най-големия стадион в света - легендарния Маракана - е изиграно през 1963 година пред рекордните 194 600 зрители и завършва без гол. Онзи който привържениците на Флу помнят специално е игран на стогодишнината на големия враг, когато Ренато Гаучо в добавеното време с корем донесе триумф на своя отбор и така отне титлата на лютия противник.
Заедно със Суперкласикото в Аржентина, мачът Фла - Флу е нещо което не смеете да пропуснете, ако ви се отдаде възможност. Казват, че тогава, в тези 90 минути, не може да се предположи, че се намирате в град с 20 милиона жители - всичко е настръхващо мирно и пусто - поне докато не се разтресе нечия мрежа.
Фламенго, един от петте клуба, които никога не са изпадали от първа лига, 33 пъти е шампион на Рио, а Флуминензе два пъти по-малко. Фла има шест титли първенец на Бразилия, Флу четири, но Фламенго има и една Копа Либертадорес и титла от Световно клубно първенство.
Това е първият текст от серия посветени на най-големите футболни мачове на планетата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар