20 години Арсен(ал) Венгер

Наставникът на Арсенал отбелязва 20 години начело днес и завещанието което ще остави е почти непосилно да бъде повторено.

Иноватор, революционер и интелектуалец. Лесно може да се подведете, че хората говорят за велик изобретател или философ когато тези думи са споменати - и ще бъдете в правото си.

Когато Арсен Венгер се присъедини към Арсенал през 1996 година той никога не би си представил, че името му ще бъде в историята редом до великия сър Хърбърт Чапман, иноватор на своето време, който представи нови тактики, тренировъчни режими и дори осветлението в английската игра.

Историята на Венгер, след 20 години като мениджър на "топчиите", винаги ще привлича такъв голям интерес заради рядкостта си. Той е последният от своя вид във Висшата лига и неговият последен юбилей получи такова широко покритие по света, подчертавайки как Венгер сложи Арсенал на картата и циментира статуса на клуба като един от най-големите в Европа.

"Всички велики успехи, всички велики животи включват съвпадението на дарба, талант, но също и късметът да срещнете хора, които вярват във вас. На някой етап във вашия живот трябва да срещнете някого, който ще ви потупа по рамото и ще каже "Вярвам в теб". Не е различно и за Венгер.

Игра на шарада в хола на Дейвид Дийн през 1996 година подсигури, че е само въпрос на време преди той да бъде назначен за мениджър на Арсенал, идвайки от японския отбор Нагоя Грампус Ейт, след като е убеден от вицепрезидентът.

Неговото пристигане в клуба беше посрещнато със смесица от объркване и неудовлетворение. Защо Арсенал заложи на недоказан чуждестранен мениджър когато можеха да вземат някой опитен - или поне добре познат във футболните кръгове?

Това беше решение взето от мислещия в бъдеще време Дийн, което щеше да промени лицето на футболен клуб Арсенал и английския футбол към по-добро.

Венгер представи безброй нови идеи в английската игра. Той даде нов живот на Тони Адамс и Рей Парлър с неговите тренировъчни режими и особен фокус върху изометричните данни, кратковременни упражнения, които изграждат мускулите без да създават пренапрежения на ставите на играчите.

Популярно е как каза на английските ветерани да спрат захарта и да започнат да се хранят много по-здравословно, от паста (италианската паста - б.р.) до риба със зехтин и тип храна, която може да подобри представянето на индивидуалността.

Преместването и построяването на тренировъчните съоръжения в Колни бяха подтикнати от самият Венгер, който бързо разбра, че може да сложи Арсенал в челото на английския футбол с неговите идеи и философия.

Французинът е смятан от мнозина, че е затворена книга когато става въпрос да говори за себе си и може би това е причината защо е успял да извлече толкова много от своите играчи през годините.

Във "Венгер легендата" Джаспър Рийс пише: "Венгер има класическия учителски психологически профил. Той процъфтява благодарение на близки лични разбирателства с учениците - в неговия случай играчите - което е напълно еднопосочно. Това му позволява да опознае тези под неговото ръководство лично - да пита за техния домашен живот, да прави всичко освен да ги слага да спят - без да трябва да разкрива себе си."

Харизмата, която Венгер излъчва му помага да се сближи с играчите си и така получава подобрени представяния от тях, или най-малкото чувството, че са необходими, което подобрява отборния морал. Невероятно рядко е да се чуе бивш играч да го критикува, заради тесните връзки, който той създава и е още по-рядко да се чуе Венгер да критикува някой от своите играчи за слаб мач.

Много хора избират да гледат на управлението на Венгер в две части. Първото десетилетие беше изпълнено с отличия, три титли от Висшата лига и четири купи на ФА, с най-голямото от тези постижения 49 поредни мача без загуба, което изведе Арсенал до титлата без да загуби нито веднъж.

Тиери Анри, Денис Бергкамп, Роберт Пирес, Фреди Люнгберг - футболът беше спектакъл. Бърз, атакуващ футбол с който Арсенал можеше да унищожи всеки отбор в държавата. Това безспорно е постижение което никога няма да бъде повторено в модерната ера.

Тогава идва втората половина на управлението му, съвпадащо с преместването на Арсенал на стадион "Емирейтс". "Топчиите" купуваха евтино, продадоха най-добрите си играчи и девет години не спечелиха трофей, преди да вземат две поредни купи на ФА в последните три сезона.

Всъщност, единствената разлика между първите 10 и последните 10 години са трофеите. От 566 мача в първото десетилетие Арсенал спечели 327, отбелязвайки 1022 гола в сравнение с вторите 10 години в които Венгер ръководи 563 мача, 320 победи и видя неговият отбор да вкара 1064 гола.

Венгер имаше много моменти близо до успех по време на управлението си, най-вече през сезон 2005/06 година и финала в Шампионската лига срещу Барселона в Париж. Всичко беше подготвено за победа на Арсенал. Венгер, Анри и Пирес се завърнаха в родината си за мач срещу Барселона с треньор Франк Рийкард на върха на Европа.

Изгонването на вратаря Йенс Леман изглеждаше като край на шансовете на Арсенал да вдигне трофея докато Сол Кембъл не засече с глава центриране на Емануел Ебуе от фаул малко преди края на първото полувреме. Така беше до късните голове на Самуел Ето`о и удара на Жулиано Белети през краката на Мануел Алмуния, който разби сърцата на "артилеристите" за загуба с 1:2.

Венгер винаги е идентифицирал европейския трофей като този, който мечтае да спечели и остава най-голямото му съжаление като мениджър. Сигурно болката е била още по-голяма да види Челси с мениджър Роберто Ди Матео да вдигне трофея през 2012 г - ставайки първият лондонски клуб с това постижение - въпреки че имаше редица по-силни отбори на хартия.

През сезон 2007/08 г когато Едуардо Да Силва беше тежко контузен след счупване на крака в Бирмингам беше още един близък пропуск. Арсенал трябваше да спечели титлата през този сезон, но се разпадна през февруари, когато Уилям Галас направи гневно избухване и седна на средата на терена. Ако това е последният сезон на Венгер като мениджър на Арсенал, той ще се надява да завърши управлението си с голям трофей.

Успех, провал, чудесни играчи, средни играчи, стар стадион, нов стадион. Много неща се промениха в Арсенал през годините, но едно остана константа.

Завещанието на Арсенал е повече от един непобеден сезон, повече от отличия. Това е човекът зад мениджъра, който стои зад своите принципи, вярва в играчите и екипа около себе си и се поставя под въпрос всеки ден.

Сега на 66 години, постижението на Венгер почти със сигурност няма да бъде направено във времето на нашите животи освен ако краткосрочните политики на клубовете не променят курса в следващите няколко години. Две десетилетия да посветиш себе си на която и да е професия е впечатляващо, още повече във футбола, където стана нарастващо трудно да се задържиш в тази роля.

"Арсен Кой?" питаха. След 20 години като мениджър на футболен клуб Арсенал можете да сте сигурни, че знаят точно кой е Арсен Венгер.