Арсенал постоянно напредва, а с него и Унай Емери. Испанецът не се справи с големите очаквания и безкрайния бюджет в Париж, но в Севиля постави някои принципи и демонстрира за какъв треньор става въпрос. Ако направи още умни ходове на пазара, Емери ще има всички предпоставки да върне Арсенал на върха на английския футбол.
Арсенал отново е хит във Висшата лига!
След дългогодишни турбуленции и монотонност в които клубът изпадна под ръководството на последния треньорски вълк Арсен Венгер, Арсенал най-сетне получи шок терапията, която размърда всички в продължаващата да бъде сложна система. Електродите държи Унай Емери.
Убедителната победа над Тотнъм, с допадаща игра и ясно изразена емоция върна на Арсенал стария, почти забравен чар и припомни на някои отдавна отминали времена когато отборът от Северен Лондон доминираше по островните и европейските тревни арени. Арсенал дишаше с положителна енергия, а в тъканта на отбора отново има желание за победа и борба до последния съдийски сигнал.
Много се промени откакто Унай Емери пое Арсенал през лятото. Привържениците с нетърпение дочакаха смяната на Венгер и идването на Емери, за да най-накрая да имат нова тема за разговор. Възможност да се дискутира за свеж тактически подход, селекция на играчи, стил, детайли, които би трябвало да поставят основата на напълно нов отбор. Един Арсенал отиде в историята в която може би трябваше да се намери още преди пет години. Ще се помнят Непобедимите, финала в Шампионската лига, Хайбъри, Тиери Анри, Денис Бергкамп, Робин Ван Перси и всички онези, които помогнаха на Арсен Венгер да доведат клуба до европейския елит. Арсенал с Унай Емери има напълно нов подход към футбола и обществеността е предоволна от онова което вижда.
Като всяко ново начало и това беше тежко. Не само за Емери, а и за всички в Арсенал. Да се сетим само за Манчестър Юнайтед и лутането във всички клубни структури откакто сър Алекс Фергюсън си отиде. Арсенал функционираше по един и същ начин двадесет и две години. Макар че още е рано за някакви големи заключения, Арсенал с Емери получи онова което, например, Юнайтед не е с Дейвид Мойс - спокойно преминаване и заплуване в нови води.
Арсенал отново има душа. Първи отива към топката, първи влиза в дуели. Полузащитната линия получи необходимата сърцатост с Лукас Торейра, момъкът, който засега добре отплаща вложените 30 000 000 евро. Динамичният уругваец диша с искрена южноамериканска емоция и същата пренася на терена. Довеждаше играчите на Тотнъм до лудост, с предано форсиране на висока преса ги караше бързо да губят владението и така даваше на съотборниците си бързо да скроят куп опасни атаки и продължително да тестват подготвеността на Уго Лорис. Това е игра, която привържениците чакаха от години. Маурисио Покетино е победен в само едно дерби на Северен Лондон в последните осем шампионатни мача. Точно неговата философия представляваше всичко което липсваше на Арсенал в годините на пасивността на Венгер.
Сега Емери в Торейра има тази задвижваща сила, струна, която може да дърпа когато е нужно да се затегне полузащитната линия и да се отнеме на противника възможността за лесно препредаване на топката.
Ясно е, поддръжниците на Арсенал и футболните поклонници дочакаха възходът на Арсенал в празнична атмосфера, а върхът донесоха факлите запалени на трибуните на Емирейтс, което Лондон дълго не е виждал...
"Искрено, не съм вярвал, че Арсенал е способен да играе така и с толкова енергия", призна Гари Невил и допълни:
"В Тотнъм помислиха, че могат да излязат на терена и играят своята игра. Дочака ги истински шок."
Емери показа, че този отбор има сърце, че иска повече и че не размисля за миналото. Наистина, дълъг е пътят до крайния лимит, защото и играта против Тотнъм не беше без слабости. Тотнъм успешно се измъкна от торнадото на Арсенал в началото и откри всички слабости на противника за неочаквана преднина на полувремето. Това беше 14-и мач в също толкова кръгове в който Арсенал пропусна да вземе преднина до почивката. Но, точно както в десет от предходните тринадесет мача отборът на Емери успя да поправи играта във второто полувреме и да направи много повече. Това стана запазена марка на Арсенал през този сезон.
С решението да жертва Алекс Иуоби и Хенрик Мхитарян с пускането на Аарън Рамзи и Александър Лаказет, Емери получи нападателна острота и повече възможности в създаването. Рамзи асистира на разиграния Пиер-Емерик Обамеянг за неговия втори гол в мача, докато Лаказет на практика измисли онзи гол, който заяви обрата.
"Това се наричат промени. Рамзи беше много близо до нападението и отваряше пространство на съотборниците, което създаваше голям проблем на Тотнъм", хвали Невил.
Когато отборът има треньор, който знае да се носи с напрежението и знае да измисли решение, всичко е много по-лесно. Ако Венгер в своите най-добри дни беше символ на чистия футбол, Емери е един от тактическите фанатици.
Арсенал непрекъснато напредва, а с него и Унай Емери. Испанецът не се справи с големите очаквания и безкрайния бюджет в Париж, но в Севиля постави някои принципи и демонстрира за какъв треньор става въпрос. Ако направи още умни ходове на пазара, Емери ще има всички предпоставки да върне Арсенал на върха на английския футбол.
В момента това изглежда много добре...
Автор: Никола Стойкович
Наставникът на Арсенал отбелязва 20 години начело днес и завещанието което ще остави е почти непосилно да бъде повторено.
