Човекът, който някога озаряваше и палеше Висшата лига, донесе й най-хубавият футбол, който някога е виждала, промени я от корена и накара англичаните отново да учат футбола отначало - тази вечер определено беше победен. Резултатно от Манчестър Сити (0:3), но още по-важно и по-болно - победен е като човек когото го е прегазило времето.
Арсен Венгер все още си мисли, че се състезава с пътнически влакове, а непрекъснато го удрят експресни. Тази вечер го удари най-бързият. Този на Гуардиола. И го изпрати в пенсия...
Всичко освен напускането на скамейката на Арсенал в края на сезона би било себично от страна на Арсен Венгер. Дал е на Арсенал всичко, заради него отказа на Реал (Мадрид) и кой знае още на кого. Живя за Арсенал 20 и кусур години, промени неговото ДНК, изписа най-славните страници в историята на клуба, но някъде тръгна погрешно... И остана да живее в тази история, отказвайки да приеме настоящето. Не гледайки в бъдещето. "Професора" вече не може да преподава, неговите учебници са застарели и прашасали. Дойдоха някои по-млади и по-модерни колеги, които това знание отдавна са сдъвкали и са го подобрили. Пеп Гуардиола е пръв между тях.
И не е случайно, че цялата немощ на Венгер и Арсенал така кристално се огледа тази вечер пред полупразните трибуни на Емирейтс срещу отбора, който е някаква версия на онези Непобедимите на Арсен. Онова което някога играеха Анри, Бергкамп, Виейра, Пирес и компания, днес по подобен начин, но много по-бързо играят перлите на Гуардиола Сане, Силва едно, Силва две, Агуеро, Де Бройне...
Начинът по който леката конница на Пеп Гуардиола за 18 минути закла немощния Арсенал е може би най-доброто съобщение за Венгер, че трябва да започне с освобождаването на канцеларията и за някакво достойно прощаване през май. Лерой Сане както някога Анри правеше слаломи през отбраната на Арсенал, която не можеше дори с ласо да го хване. Де Бройне с пасове разсичаше отбраната както някога Виейра, Бернардо и Давид Силва лепяха топката за краката си както някога Бергкамп, Агуеро се пробва като Люнгберг... Това бяха шедьоври на футболната простота, които някога Венгер представяше на Острова като първи апостол на това евангелие за хубавия футбол.
За пръв път в историята на Висшата лига, Арсенал на свой терен получи три гола за полувреме! Венгер немощно гледаше от пейката, вече и не ставаше и в един момент само тъжно наведе глава и се замисли. Полупразните трибуни негодуваха и вълна освирквания казаха какво мислят. На всички всичко е ясно. И на Венгер е от тази вечер. Арсенал в срок от няколко дни получи два болезнени урока от Манчестър Сити и видя колко далеч наистина е от трофея на Острова. Чак и изпуснатата дузпа на Обамеянг във второто полувреме - която би донесла троха надежда - илюстрира, че надеждата вече не живее на Емирейтс. Можеше да бъде и по-брутално. Но сякаш и Пеп Гуардиола накрая се съжали над човека, който като него не е само треньор, а и революционер, който е променял футбола. Манчестър Сити във второто полувреме сякаш свали крака от газта не искайки допълнително да унижава човека, който не принадлежи на този днешен футбол.
Сезонът на практика е свършен за Арсенал що се отнася до Висшата лига. С осем точки по-малко от петия Челси и 10 по-малко от Тотнъм, който е на мястото за Шампионската лига, Арсенал е приключил. Остава му още тази Лига Европа да пробва през малката врата в Шампионската лига, но и това не изглежда вероятно. Не заради конкуренцията, не заради пробудения Милан, който го чака в четвъртък, а заради самия Арсенал и вътрешния демон на Арсен Венгер с който не се е преборил.
На Арсенал е нужна пълна реконструкция. Започвайки от Арсен Венгер. Това вече не е неговата чаша чай... Не върви да го помнят по това. Заслужил е по-добро. А заслужил е и Арсенал повече да не бъде негов заложник.
Автор: Александър Глигорич
Няма коментари:
Публикуване на коментар