Съгласни сме, брате, окей, червен за Буфон... Само че ако е така, тогава е редно да покажем още няколко
Нека бъде да няма никакъв резон, че между стотината арбитри делегирани за идващото Световно първенство, а там пристигат и временни туристи от Фиджи и Тонга, няма нито един англичанин.
Нека бъде Майкъл Оливър, за когото някой вече ще каже, че има кофа за боклук вместо сърце, с право да е отсъдил дузпа в 93-ата минута, която Кристиано Роналдо ще превърне в загуба на Реал, загуба с вкус на голям триумф.
Па нека бъде и оправдан червеният картон за Джанлуиджи Буфон, в неговия последен мач в Шампионската лига.
Тогава не е и важно, че Оливър ни открадна безочливо този финален съспенс, епичната сцена когато очи в очи биха се погледнали Кристиано Роналдо и Джиджи.
Не е и важно, че някои от нас мислят, че португалецът не би бил толкова самоуверен както срещу неразгрелия и ни най-малко импозантния Шчесни, и може би Буфон би могъл да спаси дузпата или би се случило някакво чудо Кристиано да пропусне.
Изобщо няма да подчертаваме, че такъв мач трябваше - наистина трябваше! - да се реши спортно, а преди всичко човешки: още 30 минути, па да видим къде сме.
Не искаме и да размисляме колко готино би било Джиджи пред Зидан малко да имитира Зидан, па да промуши грешния Оливър с глава в гърдите.
Нито дума че това би било заслужено, не само защото човекът се казва Майкъл Оливър и не е между най-добрите английски съдии - ако там изобщо може да се прави положителна градация - а защото е илюстрация на тези арогантни безсрамници които са дали на себе си правото да решават за живота и смъртта на малките и големите, подигравайки се с душата на нас най-малките.
Нека бъде, следователно, този червен картон.
И нека бъде да е заслужен.
Нека се появи някой рационален, няма значение за кой е - а не са ли рационалните хора в повечето случаи такива бледолики нещастници? - и нека преглежда нещо за правилата на играта и за атакуването на арбитъра и за последователното прилагане на критериите и всички тези някакви големи думи, които нищо не означават, които нищо не чувстват.
Съгласни сме, брате, окей, червен за Буфон.
Само че ако е така, тогава е редно да покажем още няколко.
Червен картон за всяко хлапе което е било накарано да застане между гредите направени от якета или твърде тежките школски раници, защото е пълничко или не умее с топката.
Червен картон и за неговата пълна противоположност, всеки малък маниак, който обича да брани и да се хвърля и който в часа по физическо крещи "Аз съм на вратата!", чисто на някой друг да не му дойде наум да получи топката в носа и да се засмее като потече кръв.
Червен картон за всяко момче (и момиче!) което не иска екип на Роналдо, нито на Ривалдо, нито на Роналдиньо, нито на Меси, но иска вратарска тениска с къси ръкави, и хубаво да пише Буфон на гърба.
Червен картон за всеки на който един мач може да сломи сърцето и червен картон за всички онези, които заради един мач с усмивка си лягат в кревата и цялата им пролет е по-хубава, а за лятото да не говорим.
Червен картон за всяка противникова публика, която знае и разбира, па поздравява големия противник, и това е може би първият път той да не чува аплаузи и не хае за тях. Ще му простят, ще им прости.
Червен картон за всеки приятел на футбола, а не са това, да не забравяме, само онези, които танцуват по терена, а и гиганти, които танцуват по тънкото въже между герои и загубеняци, и често само нокът, милиметър, решава какво ще е и с какво ще ги помнят.
Те, сякаш не ни е ясно, имат още по-голяма жар в очите когато видят топката, толкова повече че за тях тя е заклет неприятел и невярна любовница и най-уязвимата девойка на света. Каква е тази връзка, можем ли да проумеем ние смъртниците?
Червен картон за Едуардо Галеано, който е казал, че вратарите всъщност са черни гарвани, и за Петер Естерхази, който не ги е бранил, и Льоса, който ги е защитавал, и Камю, който е бил вратар, защото само вратар би могъл да напише и "Чужденецът" и "Чумата".
(А Галеано има още и онова, че футболният съдия е помпозен екзекутор, гнусен тиранин, който провежда своята диктатура. Само че на нас "кофа за боклук вместо сърце" ни звучи по-добре.)
Червен картон за лоялността, отдавна забравена, напълно непотребна, очукана особеност в 21 век; червен картон за всеки който помисли, че има нещо повече от парите и от трофеите, па какво знам аз, реши, въпреки че е световен шампион, да остане в своя клуб и когато този е изхвърлен в по-ниския ранг първенство, знаейки че ще минат няколко години преди отново да стане конкурентен.
Червен картон за всеки световен шампион, като вече сме тук, какво има те да се ширят и да търсят уважение, сякаш такъв не може да бъде всеки.
Червен картон за всеки, който не забравя откъде е дошъл, било дали градът се казва Карара или Белград или по друг начин; било клубът да се казва Парма, или Партизан или Цървена звезда или по друг начин.
Червен картон за всеки човек с голямо Ч. Не правят вече такива, а?
Червен картон за всеки капитан с голямо К. Онзи който вдъхновява, онзи който говори, онзи който е ортак когато трябва да бъде и шеф когато се налага да бъде.
И без това капитаните вече не са ни важни, и без това тяхното вече не се уважава, и без това уважаваните граждани станаха такива някакви малки майкълоливъровци.
Червен картон за Роналдиньо и Ибрахимович, че са говорили, че Буфон им е най-тежкият съперник на терена, и Неймар че избирал Юве на ПЕС само за да има Джиджи.
Червен картон за всеки, който е толкова голям да надминава клуба (когото някой може да мрази) или нацията (която някого може да нервира), така че най-много го ценят най-големите съперници. И не че го ценят, а малко биха искали да са той.
Червен картон за всеки, който напълни четиридесет, а има усмивка на момче, ентусиазъм на дете на първа тренировка, воля на суров професионалист, рефлекси на хитра улична котка. Докато някои от нас едва преживяват понеделника...
Червен картон за всеки който не е спечелил Шампионската лига, а е трябвало.
Автор: Марко Прелевич
Няма коментари:
Публикуване на коментар