За този ход на българския гений и хулиган се говори и след 25 години

Христо Стоичков беше футболен гений. Артист с топката в крака, фантастичен стрелец и човек, който беше способен да разбие противниковите отбрани независимо от това какви майстори биха били на противниковата страна. От друга страна, Христо беше голям разбойник, пъргав тип, който не подбираше начините как да победи противника. Плюене, дърпане, вербално и всякакво друго провокиране, бяха неизбежен дял от неговия футболен репертоар.

Играч, но и разбойник

На днешния ден преди 25 години на Камп Ноу приятелски мач играха Барселона и Борусия (Дортмунд), а един неспортсменски ход на славния българин не само беляза тази по всичко незначителна среща, а стана част от митологията на клуба от Камп Ноу и детайл за който се говори и днес.

Христо от дясната страна проби в наказателното поле на Борусия, с топката в крака стигна до аутлинията, а тогава опита с финт да премине бранителя на немския отбор, който тръгна на шпагат. Играчът на Борусия отиде в празно пространство, а Христо, след като с дрибъла изхвърли съперника, вместо да продължи атаката, падна сякаш го уцели танк. За изненада на всички присъстващи на стадиона, вероятно и на самия Христо, съдията показа бялата точка. Театралното падане на българския разбойник беше толкова комично, че дори и каталунските коментатори се смееха. На играчите на Борусия не им беше до смях, протестираха и с право твърдяха, че Стоичков се хвърли сам и не е имало никакъв контакт. Нищо не помогна и топката на бялата точка намести легендарният Роналд Куман.

On this very day in 1994, Hristo Stoichkov wins a penalty against Dortmund with a dive that genuinely does look better every time you see it. pic.twitter.com/pbBAyziLyV

— Adam Hurrey (@FootballCliches) 8 февруари 2019 г.

Куман от срам не искаше да вкара от дузпата

Славният холандец, иначе най-добър стрелец в историята на Шампионската лига когато говорим за бранители, вероятно се е чувствал толкова неудобно заради факта, че Барса получила наказателен удар на сметката на безобразието на Христо, че изпълни най-лошата дузпа в своята кариера. Трудно е да се твърди, че холандецът е изпуснал нарочно, но лекото подаване в средата на вратата не беше неговият стил. Вратарят на Борусия само взе топката, играта можеше да продължи, но на Христо не му беше все едно. Барса поведе с хубав гол на Естебаранс, а тогава на сцената отново стъпи пъргавата барселонова осмица. Колкото ходът, който е повод за този текст е срамен, толкова вторият гол за Барселона беше доказателство за футболната гениалност на Христо. Фантастично поемане и отлично прехвърляне над немощния вратар на Дортмунд. Барса до края на мача получи още една дузпа, този път заслужено, а нея в гол за крайното 3:0 претвори точно Христо.

Барселона през този сезон имаше най-добрият отбор в света. Ромарио, Куман, Лаудруп, Стоичков, цялото ядро от най-добрите испански играчи на тази епоха, а на пейката може би и най-големият визионер в историята на футбола - Йохан Кройф. Мачът против Дортмунд беше подготовка за нападение на титлата в Шампионската лига. Каталунците се прошетаха в групата, в полуфинала унизиха Порто, а във финала бяха абсолютни фаворити срещу отслабения заради контузии Милан. В триумфа на отбора на Капело вярваха само играчите на Милан. Кройф и неговите играчи преди мача пращяха от арогантност, която в някои моменти преминаваше границите на добрия вкус и се превръщаше в безвкусно подценяване на италианците. Крайният епилог на финалния мач в Атина беше 4:0 за Милан. Деян Савичевич изигра един от най-добрите мачове в историята на Шампионската лига, Масаро и Десаи го следваха по петите, а Бобан и остатъкът разбиха Стоичков и компания.

Що се отнася до Христо, той през лятото отведе България до най-големия резултат в нейната история - до полуфинала на СП в САЩ 1994.

Участието на Мондиала в САЩ беше лебедовата песен на едно голямо поколение, което обещаваше много, но освен чудесните резултати през 1994 почти нищо не направи. От тогава та до днес, България се класира само още на СП във Франция през 1998 и на ЕП 2004 в Португалия, но в двата турнира не премина групата.

Суетата на Христо Стоичков и мафията унищожиха българския футбол

Причините за разпадането на българския футбол в последните 20 години са множество. В първи ред са суетата и голямото его на великия играч, но и още по-големият хулиган, Христо Стоичков. Стоичков смяташе, че му принадлежи титлата абсолютен владетел на българския футбол. Смяташе, че той е играч, треньор, селекционер и президент на съюза и всяко решение, което се отнася до националния отбор трябва да бъде представено първо на него, той да го благослови.

Bulgaria - Germany, 1994 World Cup pic.twitter.com/ytEwazebGW

— FootballTime&Nations (@FCTimeNations) 20 април 2018 г.

Емил Костадинов и другите играчи не гледаха благосклонно на такава приватизация от национален тип. Стоичков настояваше на това в националния отбор да бъдат викани играчи, които са му близки и играчи, които са с договори с мениджъри с които той беше приятел, а неговата дума се слушаше. Селекцията която в САЩ дишаше като едно много бързо се превърна в отбор, който се управлява от кланови разделения, а това беше класически път за крайния крах.

От друга страна, точно в това време в България във футбола през парадния вход влезе мафията. Само за десет години, в периода от 2003 до 2013, в мафиотски сблъсъци са убити чак 15 собственици на клубове. Българският футбол стана заложник на организираната престъпност, а УикиЛийкс през 2010 публикува, че с разпадането на комунизма футболната сцена в България е станала символ за, както казват, "корупция, залагания, уреждане на мачове, пране на пари и укриване на данъци".

Майстор, но и дявол, който откачаше на сръбския турбо фолк

Христо на Камп Ноу беше един от най-добрите играчи на своето време, а след Барселона игра в Парма па се върна на Камп Ноу, а тогава отиде в софийския ЦСКА. Още е играл за саудитския Ал Насър и японския Кашива, а кариерата завърши, играейки в американския клуб Чикаго Файър.

И в Америка Христо нямаше мира и непрекъснато предизвикваше спорове и получаваше наказания. Веднъж удари момче, което дошло на тренировка в екипа на омразния му враг Реал, а след масово сбиване в един мач на американски университети счупи крака на играч, заради което получи наказание и парична глоба от 2000 долара.

Христо беше и голям любител на турбо фолка, а най-много обичаше Мирослав Илич и Лепа Брена. Легендарен е коментарът на Стоичков за Горан Вучевич, с който за кратко дели съблекалнята на Камп Ноу:

"Горан винаги ми е бил симпатичен. Набавяше ми касети на Лепа Брена."

Текстът е на хърватския портал Индекс за 53-ия рожден ден на Христо Стоичков - единственият български футболист носител на Златната топка, голмайстор на Световното първенство през 1994 с 6 гола, носител на трофея от Шампионската лига.

"Императора" след футболната кариера се обръща към филмова

Един от най-талантливите футболисти в света за своето време Адриано ще заснеме документален филм за своя живот, съобщи "Газета дело Спорт".

Бившият голмайстор на Интер, Парма, Фиорентина и Рома реши със сигурност да сложи точка на кариерата като играч, изпълнена с редица контузии и проблеми, и да се обърне към филмовата индустрия.

Документалният филм за Адриано, който по-рано е виждан в компанията на мафията, би трябвало да бъде излъчен през 2020 година.

Това е само началото на нова глава, защото според договора бразилецът ще получи и една от главните роли в комедия.

Адриано заради проблеми с алкохола и депресия не използва огромния си потенциал, а най-светлите моменти преживя в Интер в който вкара 73 гола и спечели четири пъти Скудетото и две купи на Италия.

За националния отбор на Бразилия отбеляза 27 попадения в 47 двубоя, с трофеите шампион на Южна Америка и Купа на конфедерациите.

Парма започва новия сезон с -5 точки, но все пак в Серия А

Възвращенецът в италианската Серия А Парма ще започне новия сезон с минус пет точки, докато футболистът Емануеле Калайо е наказан с двугодишно наказание и парична глоба 20 000 евро, реши Футболният съюз на Италия.

Парма "добре мина", защото е доказано че Калайо преди мача от последния кръг срещу Специя е пращал СМСи на някогашни съотборници да "не се напъват".

Парма победи в този мач с 2:0 и се завърна в Серия А, а домакинът не реализира дузпа.

Великите "дукове": Как Парма погреба непобедимия Милан

На 25 май 1991 година, в последния кръг на Серия А, Милан на Сан Сиро завърши без голове с Парма. 57 мача и една титла на Италия по-късно, Милан на Сан Сиро посрещна Парма. Низът от 58 мача без загуба беше прекъснат в 58-ата минута, когато Фаустино Асприля заби от пряк свободен удар.

На по-младите поколения е трудно да се обясни какъв статус в Европа е имала италианската Серия А през осемдесетте и деветдесетте години. Що се отнася до държавните първенства, почти никоя друга лига не е съществувала: Серия А е била най-качественото, най-платеното, най-гледаното, най-посетеното, най-бляскавото състезание.

А най-бляскавият клуб в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години е бил Милан - институция от "столицата на модата", която сама по себе си е бляскава - предвождан от тогава спорният бизнесмен Силвио Берлускони. Толкова е бил успешен Милан, и по времето на епохата на Ариго Саки както и по времето на неговия наследник Фабио Капело, че веднъж успял да наниже 58 мача без поражение.

Низът е започнал на 25 май 1991 година, в последния кръг когато миланистите на своя терен завършили 0:0 с Парма. Това е бил последният мач на Саки на пейката: Берлускони го е - след четири успешни сезона през които е спечелил веднъж Серия А, една Купа на Италия, две поредни купи на европейските шампиони (КЕШ), две Супер купи на Европа и две междуконтинентални купи - сменил защото изгубил титлата в борба със Сампдория, па довел Капело.

В 1 кръг на новия сезон, 1 септември, в Милано е гостувал Асколи и паднал с 1:0 с автогол на Паоло Бенети. 33 мача по-късно сезонът е завършен, а Милан имал баланс от 22 победи и 12 равенства, без нито едно поражение, 56 точки, шест повече от Ювентус, който е имал четири загуби и същия брой ремита.

Сезон 1992/93 миланистите започнали извънредно и след "есенния" дял (който приключил на 24 януари) и седемнадесет изиграни кръга имали 31 точки от потенциални 34, "благодарение" на ремита с Торино, Интер и Удинезе (за победа все още са се давали две точки, Серия А е приела трите точки чак в сезон 1994/95).

Истина е, че повечето мачове са печелили с минималния резултат 1:0 (така се е играло в Италия по онова време), но е имало и канонади като във втория кръг в гостуване на Пескара спечелили с 5:4, в среща от 5 кръг в гостуване на Фиорентина се наложили със 7:3, в дербито на 6 кръг на Сан Сиро срещу Лацио с 5:3, а в гостуване на Наполи в 9 кръг с 5:1.

Ремито с Фоджа в 18-ия кръг не е притеснило никого, като още в следващия е бита Пескара с 4:0. Ремито с Аталанта също, защото още в следващия 4:0 със Сампдория. После на 7 март дочакали Фиорентина и победили с 2:0 (Савичевич е бил автор и на двата гола).

В средата на този месец заради концентриране в Шампионската лига (чакал ги много важен мач с Порто, който на 17 март спечелили с 1:0 на Сан Сиро), се стига до драматичен спад в играта на Милан: това се видяло най-добре на 14 март в мача срещу Лацио на Олимпико където са изпуснали преднина от два гола: Папен вкарал в 9-ата минута, а Винтер с автогол в 37-ата покачил на 2:0, на Гаскойн само минута по-късно намалил на 1:2, за да четири минути преди края на срещата Кристияно Бергоди да изравни.

След 58 мача без загуба, дошъл този 21 март 1993 година и 24-ият кръг на Серия А: Милан чакал Парма, отборът срещу когото поредицата започнала, а който в този момент бил в горната част на средата на класирането, на 8 място, с девет победи, шест ремита и осем загуби, 24 спечелени точки. Милан до този момент е изгубил шест точки, а Парма 22, включително и онези две, които й отнел самият Милан на стадион "Енио Тардини" в 7-ия кръг на 25 октомври  предишната година.

Все пак, Парма през това време, деветдесетте, не е била клуб за шегуване. Далеч от това. В предходния сезон са спечелили Купата на Италия (в два мача са били по-добри от Ювентус), а този трофей са спечелили отново през 1999 (когато ще вземат и Супер купата на Италия) и 2002 година. Що се отнася до Серия А, за сезона за който говорим ще завърши на трето място, зад Милан и Интернационале, което ще се повтори в сезон 1994/95; най-големият успех ще бъде второ място през 1997 година когато ще имат само две точки по-малко от шампиона Ювентус.

В Европа, Парма е, свободно може да се каже, вършала: в сезона за който става дума е взела Купата на носители на национални купи (във финала на Уембли е била Антверпен с 3:1), както и Супер купата на Европа (играла два мача точно с Милан като първенец на Европа, които спечелила с общ резултат 2:1), 1994 година отново е била на финал в КНК (изгубен на стадион "Паркен" в Копенхаген от Арсенал с 0:1), докато през 1995 и 1999 година печели Купата на УЕФА (първо в два мача срещу Ювентус с общ резултат 2:1, после в един мач против Олимпик от Марсилия с 3:0).

Иначе, любопитно е, че Берлускони е довел Ариго Саки точно заради успеха с Парма: Саки за два сезона в средата на осемдесетте водил този клуб, върнал го в Серия Б, изхвърлил Милан в Купата на Италия и за малко изгубил влизането в Серия А.

Най-голямото оръжие и най-голямата звезда на Парма от 1992 и в следващите четири години, преди да дойде Ернан Креспо, е бил колумбийският национал Фаустино Асприля; него са го купили през лятото от ФК Атлетико Насионал за 10,9 милиона долара, което се оказало абсолютно попадение. Джанфранко Дзола е бил в неговия ранг, но е дошъл чак през лятото на 1993; по-късно тук ще бъдат и Дино Баджо, Джанлуиджи Буфон, Христо Стоичков, Лилиан Тюрам, Фабио Канаваро, Енрико Киеза, Хуан Себастиян Верон, Саво Милошевич и други.

На този 21 март в 24-ия кръг на Серия А, Милан на Сан Сиро пред 75 572 зрители се надявал на 59-ти пореден мач без поражение. Пръст на съдбата или игра на факторите, които надвишават разума, играла се е 58-ата минута когато след отсъден пряк свободен удар за гостите топката наместил и ритнал Асприля. Останалото е история. Така миланистският низ от 58 мача без загуба е започнат с Парма и с Парма се завършил в 58-ата минута. До края на сезона миланистите ще бъдат победени още веднъж, отново на Сан Сиро, от Ювентус с 1:3, но все пак ще съхранят титлата.

Муту забранил чалгата

Санкциите на румънеца дали плод. Волунтари търси успех над последния от Букурещ.

С триумф в треньорския дебют Адриан Муту отвори нова глава в живот изпълнен със спорни моменти. Пробуждането на Волунтари е било очевидно, а с оглед на факта, че отборът на Муту очаква последния в класирането Ювентус (не, не е този Ювентус...), румънските медии тази вечер биха могли да излязат с хвалебствия на сметката на някогашния нападател на Парма, Ювентус, Фиорентина...

Муту е наясно, че съперникът от Букурещ гони последния влак и още една загуба допълнително ще утежни и без това тежката ситуация.

"Моите първи три мача на пейката са три финала. Първата пречка беше премината успешно. Трябва да бъдем внимателни, защото футболистите на Ювентус никога не се предават", изтъкна Муту в навечерието на мача.

А тогава допълни и нещо в негов стил: "На играчите на Волунтари е забранено да слушат кръчмарска музика", такива са заглавията в румънските медии.

"Това е моят любим жанр, но не го слушам преди два, три сутринта. Спомням си, Раниери никога не позволяваше музика в съблекалнята, докато Моуриньо искаше музиката да е колкото се може по-силна, за да напълним батериите. Във Фиорентина трябваше да слагаме слушалки, защото Хидетоши Наката се концентрираше с четене на книга преди мач", разкрива Муту.

Волунтари с идването на Муту осъществи първи триумф след три поредни загуби, докато Ювентус в този мач влиза след три загуби. Двата досегашни мачове между тях завършиха без гол.

Тази нощ в която светът почервеня

Съгласни сме, брате, окей, червен за Буфон... Само че ако е така, тогава е редно да покажем още няколко

Нека бъде да няма никакъв резон, че между стотината арбитри делегирани за идващото Световно първенство, а там пристигат и временни туристи от Фиджи и Тонга, няма нито един англичанин.

Нека бъде Майкъл Оливър, за когото някой вече ще каже, че има кофа за боклук вместо сърце, с право да е отсъдил дузпа в 93-ата минута, която Кристиано Роналдо ще превърне в загуба на Реал, загуба с вкус на голям триумф.

Па нека бъде и оправдан червеният картон за Джанлуиджи Буфон, в неговия последен мач в Шампионската лига.

Тогава не е и важно, че Оливър ни открадна безочливо този финален съспенс, епичната сцена когато очи в очи биха се погледнали Кристиано Роналдо и Джиджи.

Не е и важно, че някои от нас мислят, че португалецът не би бил толкова самоуверен както срещу неразгрелия и ни най-малко импозантния Шчесни, и може би Буфон би могъл да спаси дузпата или би се случило някакво чудо Кристиано да пропусне.

Изобщо няма да подчертаваме, че такъв мач трябваше - наистина трябваше! - да се реши спортно, а преди всичко човешки: още 30 минути, па да видим къде сме.

Не искаме и да размисляме колко готино би било Джиджи пред Зидан малко да имитира Зидан, па да промуши грешния Оливър с глава в гърдите.

Нито дума че това би било заслужено, не само защото човекът се казва Майкъл Оливър и не е между най-добрите английски съдии - ако там изобщо може да се прави положителна градация - а защото е илюстрация на тези арогантни безсрамници които са дали на себе си правото да решават за живота и смъртта на малките и големите, подигравайки се с душата на нас най-малките.

Нека бъде, следователно, този червен картон.

И нека бъде да е заслужен.

Нека се появи някой рационален, няма значение за кой е - а не са ли рационалните хора в повечето случаи такива бледолики нещастници? - и нека преглежда нещо за правилата на играта и за атакуването на арбитъра и за последователното прилагане на критериите и всички тези някакви големи думи, които нищо не означават, които нищо не чувстват.

Съгласни сме, брате, окей, червен за Буфон.

Само че ако е така, тогава е редно да покажем още няколко.

Червен картон за всяко хлапе което е било накарано да застане между гредите направени от якета или твърде тежките школски раници, защото е пълничко или не умее с топката.

Червен картон и за неговата пълна противоположност, всеки малък маниак, който обича да брани и да се хвърля и  който в часа по физическо крещи "Аз съм на вратата!", чисто на някой друг да не му дойде наум да получи топката в носа и да се засмее като потече кръв.

Червен картон за всяко момче (и момиче!) което не иска екип на Роналдо, нито на Ривалдо, нито на Роналдиньо, нито на Меси, но иска вратарска тениска с къси ръкави, и хубаво да пише Буфон на гърба.

Червен картон за всеки на който един мач може да сломи сърцето и червен картон за всички онези, които заради един мач с усмивка си лягат в кревата и цялата им пролет е по-хубава, а за лятото да не говорим.

Червен картон за всяка противникова публика, която знае и разбира, па поздравява големия противник, и това е може би първият път той да не чува аплаузи и не хае за тях. Ще му простят, ще им прости.

Червен картон за всеки приятел на футбола, а не са това, да не забравяме, само онези, които танцуват по терена, а и гиганти, които танцуват по тънкото въже между герои и загубеняци, и често само нокът, милиметър, решава какво ще е и с какво ще ги помнят.

Те, сякаш не ни е ясно, имат още по-голяма жар в очите когато видят топката, толкова повече че за тях тя е заклет неприятел и невярна любовница и най-уязвимата девойка на света. Каква е тази връзка, можем ли да проумеем ние смъртниците?

Червен картон за Яшин, Бенкс, Дзоф, Кан, Чилаверт, Дида, Игита, Планичка, Кампос, Палиука, Касийяс, Шмайхел, Майер.

Червен картон за Едуардо Галеано, който е казал, че вратарите всъщност са черни гарвани, и за Петер Естерхази, който не ги е бранил, и Льоса, който ги е защитавал, и Камю, който е бил вратар, защото само вратар би могъл да напише и "Чужденецът" и "Чумата".

(А Галеано има още и онова, че футболният съдия е помпозен екзекутор, гнусен тиранин, който провежда своята диктатура. Само че на нас "кофа за боклук вместо сърце" ни звучи по-добре.)

Червен картон за лоялността, отдавна забравена, напълно непотребна, очукана особеност в 21 век; червен картон за всеки който помисли, че има нещо повече от парите и от трофеите, па какво знам аз, реши, въпреки че е световен шампион, да остане в своя клуб и когато този е изхвърлен в по-ниския ранг първенство, знаейки че ще минат няколко години преди отново да стане конкурентен.

Червен картон за всеки световен шампион, като вече сме тук, какво има те да се ширят и да търсят уважение, сякаш такъв не може да бъде всеки.

Червен картон за всеки, който не забравя откъде е дошъл, било дали градът се казва Карара или Белград или по друг начин; било клубът да се казва Парма, или Партизан или Цървена звезда или по друг начин.

Червен картон за всеки човек с голямо Ч. Не правят вече такива, а?

Червен картон за всеки капитан с голямо К. Онзи който вдъхновява, онзи който говори, онзи който е ортак когато трябва да бъде и шеф когато се налага да бъде.

Червен картон, в деветдесетата минута, на мач в който блестеше, ще забравим някой, но хайде: Тоти, Джерард, Пуйол, Бекенбауер, Рой Кийн, Паоло Малдини и Франко Барези, Раул, Кройф, Емлин Хюз, Хавиер Санети.

И без това капитаните вече не са ни важни, и без това тяхното вече не се уважава, и без това уважаваните граждани станаха такива някакви малки майкълоливъровци.

Червен картон за Роналдиньо и Ибрахимович, че са говорили, че Буфон им е най-тежкият съперник на терена, и Неймар че избирал Юве на ПЕС само за да има Джиджи.

Червен картон за всеки, който е толкова голям да надминава клуба (когото някой може да мрази) или нацията (която някого може да нервира), така че най-много го ценят най-големите съперници. И не че го ценят, а малко биха искали да са той.

Червен картон за всеки, който напълни четиридесет, а има усмивка на момче, ентусиазъм на дете на първа тренировка, воля на суров професионалист, рефлекси на хитра улична котка. Докато някои от нас едва преживяват понеделника...

Червен картон за всеки който не е спечелил Шампионската лига, а е трябвало.

Автор: Марко Прелевич

Муту завърши кариерата си

Един от най-добрите футболисти на Румъния през този век, Адриан Муту, реши да приключи с активната кариера.

"Играта приключи за мен", заяви Муту.

"Днес започнах да посещавам курсове за треньор, ще тренирам деца от 6 до 8 години. В средата на ноември ще завърша за лиценз Б, а за да взема А трябва да съм асистент на някой треньор в най-силното ниво в Румъния", допълни нападателят.

Муту игра силно за Верона и Парма, след което получи покана от Челси, а и Ювентус, за да покаже най-много във Фиорентина, където игра пет години, от 2006 до 2011.

Последният професионален мач изигра с екипа на Търгу Муреш в родината си Румъния.

Хакан Шукур пред арест заради военния пуч

 
Най-добрият стрелец в историята на националния отбор на Турция Хакан Шукур е разследван от тамошната прокуратура дали е един от организаторите на неуспешния опит за военен преврат.

Шукур, който след кариерата на играч, реши да премине към политиката, е обвинен, че е член на "въоръжена терористична организация" и къщата му в Турция е претърсена.

По-рано той открито демонстрира, че е на страната на Фетулах Гюлен, основният обвиняем за военното въстание, а преди няколко месеца се премести в САЩ.

Срещу Шукур се води и съдебно разследване за обида към президента Реджеп Тайип Ердоган в социалните мрежи и Турция иска САЩ да го депортира.

Шукур има зад себе си богата кариера, играл е за Бурса, Галатасарай, Интер, Парма и английския Блекбърн, преди да преустанови с активния футбол през 2008 г.

За националния отбор на Турция има 112 мача и е отбелязал 51 гола.

Божинов в Топ 3 на италианска класация

Калчомеркато нареди Валери Божинов в класацията Топ 3 на бивши чуждестранни футболисти играли в Серия А за изминалия уикенд. На първо място е Златан Ибрахимович, втори е Марио Гомес, а със същата оценка третото място е за българския нападател.

Златан Ибрахимович (ПСЖ): 8 - Все още Ибрахимович, винаги Ибрахимович. Бившият нападател на Ювентус, Интер и Милан се завръща в горната част на тази класация. При победата с 5:1 на ПСЖ над Олимпик (Лион) шведът беше буквално неудържим. Изведе Янга-Мбива, за да направи резултата 1:0, а той спечели дузпа и сам я реализира. Лоша новина за Италия и Антонио Конте, които ще се изправят срещу него на Европейското първенство.

Марио Гомес (Бешикташ): 7,5 - Марио Гомес сякаш върна времената когато игра за Байерн (Мюнхен) и дори преди това в Щутгарт. Германският нападател качи неговия Бешикташ на върха с 2:1 над Галатасарай. Той се разписа за 1:1, но както обикновено не просто вкара, а го направи марково. Създаде най-малко 4-5 чисти положения, които за съжаление не бяха реализирани. Носи отбора на плещите си и му дава увереност. За такъв лидер сигурно расте съжалението във Флоренция за раздялата с него.

Валери Божинов (Партизан Белград): 7,5 - в Италия го знаем добре за мачовете му в Лече, Фиорентина, Ювентус, Парма, Верона, Виченца и Тернана. Сега играе за Партизан Белград, далеч от надпреварата за титлата. Българинът влезе в 58-ата минута в мача срещу Рад, а отборът му изостана с 0:2 секунди по-късно. Запретна ръкави и ръководеше спасението, като вкара два пъти за 2:2 и дори докосваше хеттрик. Годините минават, но все още може да видите проблясък на класа в бившото дете-чудо от България.

Фаустино Асприля мотивирал съотборниците с пищов

Ако не беше такъв бунтар, а схващаше футбола по-сериозно, можеше да бъде един от най-великите, но и въпреки това, за любителите на най-важните неща на света, със своите изяви на терена, остана в добрите спомени - Фаустино Асприля.

Колумбиецът е известен и със своята голяма страст към оръжията, която можеше да го вкара и в затвора. Една от най-известните му "ексцесии" се случва година преди да сложи край на кариерата си, докато носи екипа на Универсидад де Чили.

На тренировка се появява с пистолет и заплашва съотборниците "че ще ги избие, ако не тичат".

- Да, дойдох на тренировка с пистолет. И казах, че ще стрелям в тоя, който не тича. Това го видяха журналистите, а написаха как ще избия всички. Но съотборниците и треньора разбраха, че е шега - открива Асприля.

Фаустино Асприля е на върха на славата с екипа на Парма. С "млекарите" печели Купата на носители на национални купи и Купата на УЕФА.

Вратар от 1961 г до днес. Невероятната история на Боранга

Вратарите, особено италианските, са известни с това, че могат да пазят майсторски и в петото си десетилетие. Но вижте как пази Ламберто Боранга на 72!

Господине, поздравления!

Неотдавна Ламберто Боранга е извикан да пази в юбилейния мач по случай стогодишнината от основаването на Парма. Не е размишлявал и миг, въпреки че е прехвърлил 71 години...

Една атака по десния фланг завършва с центриране към легендарния Фаустино Асприля, който насочва топката към вратата с удар с глава, но между колумбиеца и гола се изправя един дядо по години, но младеж по стави и начин на мислене!

Знаете ли, че Боранга и сега е активен вратар? Той пази за аматьорския Папияно. А кариерата си започва през 1961 г в Перуджа, пазил е и за Фиорентина, Реджина, Бреша, Чезена, Варезе, Фолино, Бастардо, Амето и сегашния си отбор. Договорът му е до 2015 г, когато ще е на 73!

И не само това.

Боранга се занимава с атлетика и е актуалният световен рекордьор в скока на дължина и тройния скок в категория 60+, съответно 70+. Този майстор на 3 ноември 2012 г в Серавал скочи 10,75 м на троен скок, нещо, което не е постигано от никой в осмото десетилетие на живота си.

В Любляна на 27 юли 2008 г Боранга скочи на разстояние 5,47 м. Постижението е актуален световен рекорд в скока на дължина при възрастовата група 60+. Тогава той е на 66! През миналия сезон скочи 5,05 м!

Боранга е живото доказателство, че годините и задълженията са само оправдания за липсата на отлична физическа форма.

Боранга отказва Асприля 

Валери Божинов няма да смени Парма с Ювентус

Българският национал Валери Божинов няма да напусне Парма, за да се завърне в Ювентус, твърди агентът му Дженаро Паломба. Торинци търсят заместник на контузения Фабио Куалиарела, който изпуска остатъка от сезона. Божинов има опит в "Старата госпожа", където игра под наем между 2006 и 2007 г.

"Валери иска да остане в Парма и това е ясно, когато подписа петгодишен договор тук. Пазарът винаги предоставя шансове, които може и да използваме. В момента той иска да играе за Парма. Никога не би поискал да си тръгне, защото характерът му е да не се предава. Божинов знае на какво е способен и иска да спечели титулярно място в отбора", заяви Паломба.

Марино след загубата от Интер: Това беше най-добрият ни мач до момента

Треньорът на Парма Паскуале Марино похвали играчите си въпреки загубата с 2:5 в гостуване на Интер. "Дуковете" затрудниха неимоверно шампиона, като поведоха, а в дълги периоди владееха и инициативата, но в крайна сметка си тръгнаха победени.

"Допуснахме два еднакви гола, което беше жестока грешка. Моите момчета изиграха страхотен мач този следобед. В две ситуации уцелихме гредите, а с повече късмет през второто полувреме можехме да изравним резултата. В последните няколко седмици играта ни ми донесе много усмивки, но за нещастие резултатите не винаги са положителни. Все още растем и въпреки загубата мога твърдо да кажа, че това беше най-добрия ни мач до момента през сезона", сподели Марино.

Бенитес благодари за подкрепата след лудата победа над Парма

Шампионът на Италия Интер премина през седемголов трилър, за да спечели три точки в домакинството си на Парма с 5:2. Треньорът Рафаел Бенитес поздрави отбора си за борбения характер, който прекъсна серия от загуби.

"Беше доста луд мач. Искам да благодаря на клуба, който застана зад отбора в тези трудни времена. Този следобед съставът показа страхотен характер и момчетата не склониха глави, въпреки че изоставаха с един гол. Играчи като Станкович и Тиаго Мота показаха от какво са направени и на такова поведение искам да изградя отбора си. Осигурихме си важна победа, а похвалите трябва да са за всички, които останаха сплотени. Промених тактиката след като Парма поведе и ни затрудняваше в средата на терена. Изтеглих Санети напред в халфовата линия и нещата бързо се промениха, но беше необходима реакция от всички играчи", заяви Бенитес.