Немският апокалипсис - 10 причини

Йозил? Мюлер? Бавните защитници? Липсата на истински голмайстор? Кланове? Политика? Или от всичко по малко...

След спечелването на титлата през 2014 трябва да намерим нови предизвикателства. Испания триумфира през 2010, а четири години по-късно отпадна в групата, с почти същия отбор. Имаха отличен състав, но бяха нужни промени. Въртеше тази история Йоахим Льов като развален грамофон в месеците назад и предупреждаваше нацията. Сякаш подушваше фиаско, след като със своя Маншафт докосна облаците в Бразилия.

И Йоги направи определени промени в състава. Подмлади състава, даде шанс на няколко почти юноши - макар че мнозина доста го критикуваха, че не поведе в Русия най-добрият млад футболист на Германия - Лерой Сане, а машината отново заскърца. Ако го караме по имена немците имаха може би и по-силен състав отколкото в Бразилия - въпреки че ги нямаше асове като Лам, Клозе или Швайнщайгер, появиха се Гюндоган, Ройс, Горецка - но още веднъж се доказа колко важна във футбола е химията, а не само същинското качество на играчите.

И в Германия и по света днес се правят анализи къде е тръгнало на зле за "танковете"? Къде заскърца? Кой е виновен? Съобщават се десетина причини, между които и лошите междуособни отношения. Или т.нар. кланове в съблекалнята.

Но да започнем от футболните неща...

1) Видя се най-добре в мача против Мексико - последната линия с Боатенг и Хумелс на защитните позиции, с екстремно офанзивните бекове не може да защити добре Нойер. Резултатът беше видим и на терена и в статистиката: само Египет (16) и Южна Корея (15) са позволили повече удари към своята врата от немците (14). Жером Боатенг получи червен картон в дуела с шведите в немощ... Просто, бързината на двамата бранители не позволяваше такава офанзивна игра - вероятно невиждана в 21 век - и заради това всеки противник успяваше да направи на Германия десетина сериозни контри, които в повечето случаи само заради късмет не завършваха с голове.

2) Липсата на Сане... Необясними причини за такъв ход за мнозина известни световни журналисти и специалисти. Официално най-добрият млад играч във Висшата лига притежава дяволска бързина, добър дрибъл и спада към типа играчи, които от нищо могат да направят нещо. Тимо Вернер при влизането на Марио Гомес винаги се местеше на крилото и безброй пъти опитваше да пробие бека. Няма и 10% успешни пробиви, които да завършат с употребяеми центрирания. Със Сане на крилото, ще се съгласи мнозинството, Германия би имала далеч повече възможности да "пробие" съперника там където е най-тънък.

3) Недостигът на истински голмайстор, тежък нападател... Браво на Тимо Вернер за всичко, за тези 13 гола през изминалия сезон, но той не е "target man". Това момче в Лайпциг край себе си има високия и снажен датчанин Поулсен и двамата се допълват чудесно. С Гомес това не се получи. А и никога не започнаха заедно. Льов е критикуван, че в отбора не е намерил място за поне един тежък таран - Нилс Петерсен или Сандро Вагнер. Петерсен беше най-добрият немски стрелец в Бундеслигата, докато Вагнер започна да бележи във втората половина на сезона когато получаваше шанс пред Левандовски. Резултатът от всичко - Германия загина със само два "изстреляни снаряда". Онези на Ройс и Кроос срещу Швеция.

4) Джошуа Кимих... Колкото предимство от него в атаката, толкова дупка в защитата. Льов имаше идея бекът на Байерн и легитимен наследник на Филип Лам да бъде пети нападател във всеки момент, но Кимих се отнесе и тотално забрави за своите първостепенни задачи...

5) Тони Кроос беше една от малкото светли точки в немския състав. Но който и да игра до него, а това най-често беше Кедира, сякаш нямаше никаква функция. Така халфът на Реал (Мадрид) често беше оставян сам да се "бие" с трима или четирима противникови играчи. В тази борба често се губеше... Също така, Кроос беше единствената връзка между горната атакуваща тройка и единственият начин по който Германия изнася топката, не смятайки моментите на тотална атака когато това правеха защитниците. Съперниците разчетоха всичко това много добре...

6) Нойер направи няколко грешки, но далеч от това той да е между най-отговорните за ранното отпадане на Германия. Повече се потенцира твърдоглавието на Льов на всяка цена да пуска в титулярните 11 вратар, който не е изиграл нито един мач през полусезона. През това време на пейката седеше Тер Щеген, което не допадна на отделни играчи. Още една атака върху обстановката в съблекалнята...

7) Едно нещо което никой не може да оспори - лошата форма. Германия от завършека на квалификациите изигра шест мача и спечели само един, против слабата Саудитска Арабия и то с 2:1. Никой, почти никой от титулярните 11, освен евентуално Тони Кроос, не беше в оптимална форма за едно такова голямо състезание.

8) Внимание, внимание: изчезнаха Томас Мюлер и Месут Йозил! Двамата играчи, които с Кроос трябваше да са най-важните болтове в машината на Льов заскърцаха. И единият и другият пренесоха своите ужасни издания от клубовете в националния. От Мюлер чак се очакваше да замести "нямането" на Клозе в голмайсторски смисъл. Дори не стигна до шанс. Мачовете на Йозил най-добре описа Марио Баслер - той е като мъртва жаба. Нито единия нито другия преместването на пейката в един момент не успя да ги изкара от летаргията.

9) Йоахим Льов и недовършеното подмладяване... Опитният стратег често говори за това как са необходими промени, за да се задържиш на върха, но нямаше храбростта същински да освежи отбора. Критикува се, че Кедира и Йозил играят на всяка цена, съответно фактът че в един момент е изхвърлил от стартовите 11 Мюлер и Йозил, а тогава ги върна.

10) За край някои неща, които не са свързани с футбола. Под номер едно са писанията на някои немски медии, които от дълго време твърдят, че в отбора съществуват два клана. Първият е съставен от играчите, които през 2014 станаха шампион и отново попаднаха в списъка, а другите са по-млади момчета предвождани от Леон Горецка, които миналата година спечелиха Купата на конфедерациите. Льов тогава реши на този турнир да играе с резерви, без всички основни звезди. След спечелването на този трофей мнозина от тези момчета смятаха, че са заслужили повече минути, или поне повиквателна за Русия. От друга страна, шампионите от Бразилия били уверени, че имат циментирани места в първия отбор. И така са създадени две течения между които е властвала видима непоносимост. Голям прах в националния отбор преди самото отпътуване за Русия вдигна и тази сега вече известна фотография на Месут Йозил и Илкай Гюндоган с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, съответно техните изявления, че "той е техният президент". Щефан Ефенберг поиска от Льов да изгони и двамата от състава, натискът на обществото беше много силен, но накрая всичко се смири и нямаше промени в състава. Привържениците не са и няма да им простят това е потвърдено и когато на Гюндоган след мача със Саудитска Арабия му беше запален автомобила. Неговите съотборници не съжаляваха твърде много заради това...