Показват се публикациите с етикет Бундестим. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Бундестим. Показване на всички публикации
неделя, 17 март 2019 г.
Не искам да бъда шваба
Това ще да е нещо вкоренено, младите го нямат, но ние които сме закачили поне началното образование на онази старата държава - някои, със сигурност, и пионерските кърпи - и, още по-важно, индоктринирането от малкия екран. Просто твърде много сме гледали "Отписани", цитирали "Балкан Експрес" ("А не я знаеш Лили Марлен?") и харесвахме Валтер, пеехме Забраньено пушенье със заглавието на онзи текст, но от немците наистина се пазехме.
Може би страхопочитание е най-верният израз, защото всички сме имали някого, който е отишъл на арбайт, па се обичаха немските коли, па немските сладкиши, па какъв един живот е там, всичко както трябва, чувалите сами ти падат на гърба, но някак е всадено - не знаем, повтаряме, важи ли това със същата сила и за по-новите поколения - че генерално се вика против немците във футбола.
Най-тежките загуби са от тях, редките и най-сладките победи над тях (последната, голяма, на Световното първенство през 2010, и само сърбин може да бие немеца и все пак да не продължи напред), точно заради онова, че швабата играе 90 минути, а тогава играе още колкото е нужно.
Имало е, не казваме, винаги хора, които в Германия са виждали само онова доброто, и са говорили как трябва да се вглеждаме в тях (а някои са и много гласовити в това), но рядко някой, има някакъв дявол в нашата психика, наистина е бил за немците.
А когато говорим за клубния футбол, онзи европейския от най-висшите ешелони, то Германия главно означаваше същото което и "Байерн Мюнхен", заради което беше още по-лесно да не ги обичаме?
Затова има някаква радост, чак и сеир и злорадство, във факта, че между осемте отбора в завършека на Шампионската лига и също толкова във финалната фаза на Лига Европа се намира само един единствен представител на Бундеслигата.
И то онзи за нас най-драг, да ударим още малко контра на немците.
Ливърпул изпепели Байерн с почти половин сила, Дортмунд претърпя крах против ранения и измъчен Тотнъм, Шалке допусна десет гола в два мача, докато още зимата симпатичният Хофенхайм без победа приключи европейската одисея... Нито във второто, по-малко важно континентално състезание не блестяха, без да се броят момчетата на -ич.
За всеки от тези провали може да се намери причина на първа топка: баварците са и уморени и хаотични и трябва тук Нико Ковач (ако това остане задача за Нико Ковач, а не за някое по-силно име) още много да поправя; Дортмунд е твърде млад и малко грубоват, въпреки че до тази пролет, когато се видя, че не са имунизирани от детски болести, беше хубаво да ги гледаш; Шалке е, ех, какво е Шалке, това и те не знаят...
Но кризата не е от вчера.
Ако на нас след онова 7:1 в Бразилия и спечелването на световната корона - а само лято по-рано, два немски клуба играха финал в Шампионската лига - ни изглеждаше, че немският футбол е дошъл да основе нова династия и да малтретира всички бедни германофоби дълъг низ години, а каквото е измислено във фабриките и чудесно документирано в книгата "Das Reboot" на Хонигщайн, то падението беше еднакво бързо и неочаквано.
Маншафтът с Йоаким Льов, който все повече критикуват за бъркането в носа и гащите, а все по-малко споменават като тактически познавач, а камо ли гений, успя да изпадне и от Лига А (каквото и да означава) в първия сезон на Лигата на нациите на УЕФА, па и този предстоящ приятелски мач със Сърбия, странно или не, всъщност е сблъсък между две селекции, които формално се намират на едно и също ниво.
Льов остана без Месут Йозил, след онази хайка срещу някогашния най-добър футболист в Германия, а после и своеволно се отрече от някои, които са дали доста пот и кръв за националния отбор, но не е само това, нито би могло да бъде.
Байерн и Германия твърде много се осланяха на стари заслуги, па така Мануел Нойер е забит на място номер 1 въпреки че онзи подарък на тепсия за Садио Мане е едва един от редицата издънки; с Томас Мюлер, който вече и сам не знае какво играе, липсва им и един нападател, а ако от нещо, от онзи първия па до втория Мюлер и нататък, сме се плашили, това са били немските нападатели.
Байерн не замени Юп Хайнкес, а не замени и Анчелоти - с него малко побързаха - точно както не замени и Филип Лаам. Може би обявените инвестиции ще им дадат възможност достойно да заменят Робен и Рибери, но след Хамес и Ренато вече не сме сигурни и в Ули Хьонес?
И онези, които наистина обичат и ценят немците вероятно ги обичат и ценят заради решимостта, че не се предават, интензитета, всички черти, които красят най-дълговечните и най-елегантните немски двигатели и машини.
Не очаквайте да се предадат, не очаквайте да ги видите как са се поколебали и как не вярват в себе си, а това е точно онова което се случи с немските клубове в 1/8-финалите на Шампионската лига.
Шалке при това свали и гащите, онези двата по-големи и по-богати клуба поне се опитаха да останат достойни...
Дали ще бъде по-добре? Немският национален отбор до 19 години не се класира, за пръв път в изминалото десетилетие, на Европейско първенство, а техните две години по-млади колеги бяха бити от холандците (0:3) и испанците (1:5).
Ще се върнат немците, разбира се, те са ставали от всяка катастрофа и провал, чак и ако сами са били виновни за тях.
Виждали сме това, в края на краищата, преди двадесет години. След като СР Югославия ги пропусна, а Хърватия ги довърши, Германия за кратко престана да бъде супер сила в световния футбол, и това че през 2002 стигна до финала в Япония и Южна Корея говори много повече за този турнир отколкото за таланта на националния отбор; и това че през 2001 Байерн беше шампион на Европа на Сан Сиро не можеше да замаже очите на онези, които умееха да виждат.
Защото не е магичният Оливер Кан, немощен пред Роналдо, Ривалдо, Роналдиньо, онова което завинаги ще се помни от това поколение, което предвождаха Йеремис, Боде, Невил, Фрингс, Линке и Рамелов (да се присетим само за някои), колкото 1:5 на стария Олимпийски стадион в Мюнхен, когато над тях се гавреха Майкъл Оуен, Стивън Джерард и, да не забравим, Емил Хески. И то след преднина за домакина...
Тази 2002 за немците представляваше rigor mortis (на латински трупно вкочаняване - б.р.), но вече бяха толкова уморени и измъчени, че просто трябваше да се стигне до рестарт; и какъв рестарт беше това.
Повтаряме, Бундеслигата в Европа главно не правеше повече от Байерн, а всички всякак бяха в испанския капан, но някой 1/4-финал трябваше да се закачи...
Авторът на тези редове ще бъде и твърде личен, но освен няколко мача на Борусия, подкрепа за Марко Груйич и няколко телевизионно излъчвани участия на "нашите" от Франкфурт - а след онова интервю и чудесните игри, всички те са наши - Бундеслигата, браво на нея за пълните до дупка стадиони, пеещите привърженици и алкохолната бира на трибуните, не е някаква примамка за гледане.
Знаем, че много се бунтуват заради мача в понеделнишката вечер, но някои от нас сигурно не биха жертвали и съботните и неделните следобеди за приключенията на Лайпциг, Волфсбург и останалите клубове...
Окей, не трябва да ги отписваме, трябва само да се наслаждаваме, макар моментно, ако сте били изключително Прле или Тихи, а не окупатор от култовата песен на Пушенье.
Ще последва, не се съмняваме, както винаги когато немецът е ударен, интроспекция и после задвижване на сега вече много подобрената машина.
За нас, които футболно не сме ги понасяли, макар че винаги сме се плашили от тях и ги уважаваме, това ще бъде само още един добър и гарантирано болезнен урок: защото когато швабата се заинати, понякога чакаш само кратко, понякога по-дълго, всичко това той ще си го върне.
Автор: Марко Прелевич
вторник, 20 ноември 2018 г.
Това е най-лошата Германия от 1964 година
Германия с вчерашното реми против Холандия 2:2 в последния кръг на Лигата на нациите завърши най-лошата година за последните 54 в историята на този славен национален отбор.
Съставът на Йоахим Льов водеше с 2:0 до 85-ата минута, но допусна Холандия да се върне и спечели първото място в групата с което се класира за Финалната четворка. Немците отдавна изпаднаха в по-нисшия ранг на надпреварата, а така си застрашиха и статуса на поставен отбор в жребия за ЕП. Ако Полша победи тази вечер разтоварената Португалия, немците отиват във втора урна.
Германия през тази календарна година е спечелила само четири от 13 мача, които е изиграла, съответно едва 30,8%, което е най-лошото издание от 1964 година. От тези четири победи, само една е била в официални срещи, докато останалите са били в приятелски двубои.Germany have won just four of their of the 13 games they’ve played in 2018 (30.8%), representing their lowest win percentage in any calendar year since 1964.— Squawka Football (@Squawka) 19 ноември 2018 г.
A year to forget. 🇩🇪 pic.twitter.com/Oa8Mx2mSK7
четвъртък, 18 октомври 2018 г.
Мертезакер стана и съветник в националния отбор на Германия
Първият човек в Младежката академия на Арсенал Пер Мертезакер получи покана да се включи в консултативния комитет на националния отбор на Германия, който съставя генералният мениджър Оливер Бирхоф.
Победителят от Световното първенство през 2014, през футболния си път игра 104 пъти за Германия, а това лято приключи професионалната кариера.
Мертезакер ще бъде третият член на новосъздадената група, която ще се занимава с кризата в националния отбор, а след катастрофата на Мондиала в Русия ще бъде заедно с бившия селекционер Берти Фогтс и някогашния директор на Адидас Херберт Хайнер.
"Пер ще бъде новият член на нашия консултативен комитет. Виждам, че е доволен и се радва на новата задача, а знам и че има доста интересни предложения и виждания как да подобрим националния отбор", заяви Бирхоф пред Билд.
Новата роля няма да има влияние върху задълженията на Мертезакер в Арсенал където след завършека на кариерата през лятото пое грижата за Младежката академия. Неговата най-нова задача е да намери нов треньор на кадетите, след като Кваме Ампаду отиде в Монако да бъде асистент на Тиери Анри.
четвъртък, 28 юни 2018 г.
Немският апокалипсис - 10 причини
Йозил? Мюлер? Бавните защитници? Липсата на истински голмайстор? Кланове? Политика? Или от всичко по малко...
След спечелването на титлата през 2014 трябва да намерим нови предизвикателства. Испания триумфира през 2010, а четири години по-късно отпадна в групата, с почти същия отбор. Имаха отличен състав, но бяха нужни промени. Въртеше тази история Йоахим Льов като развален грамофон в месеците назад и предупреждаваше нацията. Сякаш подушваше фиаско, след като със своя Маншафт докосна облаците в Бразилия.
И Йоги направи определени промени в състава. Подмлади състава, даде шанс на няколко почти юноши - макар че мнозина доста го критикуваха, че не поведе в Русия най-добрият млад футболист на Германия - Лерой Сане, а машината отново заскърца. Ако го караме по имена немците имаха може би и по-силен състав отколкото в Бразилия - въпреки че ги нямаше асове като Лам, Клозе или Швайнщайгер, появиха се Гюндоган, Ройс, Горецка - но още веднъж се доказа колко важна във футбола е химията, а не само същинското качество на играчите.
И в Германия и по света днес се правят анализи къде е тръгнало на зле за "танковете"? Къде заскърца? Кой е виновен? Съобщават се десетина причини, между които и лошите междуособни отношения. Или т.нар. кланове в съблекалнята.
Но да започнем от футболните неща...
1) Видя се най-добре в мача против Мексико - последната линия с Боатенг и Хумелс на защитните позиции, с екстремно офанзивните бекове не може да защити добре Нойер. Резултатът беше видим и на терена и в статистиката: само Египет (16) и Южна Корея (15) са позволили повече удари към своята врата от немците (14). Жером Боатенг получи червен картон в дуела с шведите в немощ... Просто, бързината на двамата бранители не позволяваше такава офанзивна игра - вероятно невиждана в 21 век - и заради това всеки противник успяваше да направи на Германия десетина сериозни контри, които в повечето случаи само заради късмет не завършваха с голове.
2) Липсата на Сане... Необясними причини за такъв ход за мнозина известни световни журналисти и специалисти. Официално най-добрият млад играч във Висшата лига притежава дяволска бързина, добър дрибъл и спада към типа играчи, които от нищо могат да направят нещо. Тимо Вернер при влизането на Марио Гомес винаги се местеше на крилото и безброй пъти опитваше да пробие бека. Няма и 10% успешни пробиви, които да завършат с употребяеми центрирания. Със Сане на крилото, ще се съгласи мнозинството, Германия би имала далеч повече възможности да "пробие" съперника там където е най-тънък.
3) Недостигът на истински голмайстор, тежък нападател... Браво на Тимо Вернер за всичко, за тези 13 гола през изминалия сезон, но той не е "target man". Това момче в Лайпциг край себе си има високия и снажен датчанин Поулсен и двамата се допълват чудесно. С Гомес това не се получи. А и никога не започнаха заедно. Льов е критикуван, че в отбора не е намерил място за поне един тежък таран - Нилс Петерсен или Сандро Вагнер. Петерсен беше най-добрият немски стрелец в Бундеслигата, докато Вагнер започна да бележи във втората половина на сезона когато получаваше шанс пред Левандовски. Резултатът от всичко - Германия загина със само два "изстреляни снаряда". Онези на Ройс и Кроос срещу Швеция.
4) Джошуа Кимих... Колкото предимство от него в атаката, толкова дупка в защитата. Льов имаше идея бекът на Байерн и легитимен наследник на Филип Лам да бъде пети нападател във всеки момент, но Кимих се отнесе и тотално забрави за своите първостепенни задачи...
5) Тони Кроос беше една от малкото светли точки в немския състав. Но който и да игра до него, а това най-често беше Кедира, сякаш нямаше никаква функция. Така халфът на Реал (Мадрид) често беше оставян сам да се "бие" с трима или четирима противникови играчи. В тази борба често се губеше... Също така, Кроос беше единствената връзка между горната атакуваща тройка и единственият начин по който Германия изнася топката, не смятайки моментите на тотална атака когато това правеха защитниците. Съперниците разчетоха всичко това много добре...
6) Нойер направи няколко грешки, но далеч от това той да е между най-отговорните за ранното отпадане на Германия. Повече се потенцира твърдоглавието на Льов на всяка цена да пуска в титулярните 11 вратар, който не е изиграл нито един мач през полусезона. През това време на пейката седеше Тер Щеген, което не допадна на отделни играчи. Още една атака върху обстановката в съблекалнята...
7) Едно нещо което никой не може да оспори - лошата форма. Германия от завършека на квалификациите изигра шест мача и спечели само един, против слабата Саудитска Арабия и то с 2:1. Никой, почти никой от титулярните 11, освен евентуално Тони Кроос, не беше в оптимална форма за едно такова голямо състезание.
8) Внимание, внимание: изчезнаха Томас Мюлер и Месут Йозил! Двамата играчи, които с Кроос трябваше да са най-важните болтове в машината на Льов заскърцаха. И единият и другият пренесоха своите ужасни издания от клубовете в националния. От Мюлер чак се очакваше да замести "нямането" на Клозе в голмайсторски смисъл. Дори не стигна до шанс. Мачовете на Йозил най-добре описа Марио Баслер - той е като мъртва жаба. Нито единия нито другия преместването на пейката в един момент не успя да ги изкара от летаргията.
9) Йоахим Льов и недовършеното подмладяване... Опитният стратег често говори за това как са необходими промени, за да се задържиш на върха, но нямаше храбростта същински да освежи отбора. Критикува се, че Кедира и Йозил играят на всяка цена, съответно фактът че в един момент е изхвърлил от стартовите 11 Мюлер и Йозил, а тогава ги върна.
10) За край някои неща, които не са свързани с футбола. Под номер едно са писанията на някои немски медии, които от дълго време твърдят, че в отбора съществуват два клана. Първият е съставен от играчите, които през 2014 станаха шампион и отново попаднаха в списъка, а другите са по-млади момчета предвождани от Леон Горецка, които миналата година спечелиха Купата на конфедерациите. Льов тогава реши на този турнир да играе с резерви, без всички основни звезди. След спечелването на този трофей мнозина от тези момчета смятаха, че са заслужили повече минути, или поне повиквателна за Русия. От друга страна, шампионите от Бразилия били уверени, че имат циментирани места в първия отбор. И така са създадени две течения между които е властвала видима непоносимост. Голям прах в националния отбор преди самото отпътуване за Русия вдигна и тази сега вече известна фотография на Месут Йозил и Илкай Гюндоган с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, съответно техните изявления, че "той е техният президент". Щефан Ефенберг поиска от Льов да изгони и двамата от състава, натискът на обществото беше много силен, но накрая всичко се смири и нямаше промени в състава. Привържениците не са и няма да им простят това е потвърдено и когато на Гюндоган след мача със Саудитска Арабия му беше запален автомобила. Неговите съотборници не съжаляваха твърде много заради това...
вторник, 15 май 2018 г.
Льов води Бундестима до 2022 година
Ако изпълни договора до край Льов ще бъде на пейката на Германия 16 години...
Каква увертюра за съобщаването на предварителния списък с националите на Германия за Световното първенство в Русия! Селекционерът Йоаким Льов е подписал нов договор, който ще го остави начело на Бундестима до 2022 година. Опитният специалист имаше важащ договор до 2020 (до края на квалификациите за ЕП), но тамошният футболен съюз решил да му окаже доверие и за следващото Европейско първенство, плюс следващите квалификации за СП.
Льов е един от най-дълготрайните селекционери в света. Припомняме, на пейката на Маншафта е от 2006 година, а две години преди това работи като помощник на Юрген Клинсман. Върхът в кариерата преживя преди четири години в Бразилия, когато Германия стана шампион на света, а през 2017 спечели и Купата на конфедерациите в Русия. На пейката на Бундестима Йоги има фантастична статистика. От общо 160 мача, които е водил е спечелил 106, на 30 не е имало победител и 24 е загубил. А сега внимавайте - ако броим само турнирните мачове - общо девет загуби?!
Немците доста се грижат за институцията наречена селекционер и така не трябва да изненадва че Йоги Льов е едва десетият човек в историята на футбола в тази държава, който е получил тази чест. От 1926 година!
Предният път когато Льов удължи договора си, в Сърбия бяха сменили осем селекционера, а сега и деветия - Славолюб Муслин. От 2006 година досега резултатът е Сърбия - Германия 9:1, в селекционерите, разбира се. А като се вземат предвид всички общо - от Югославия до Сърбия - 62:10! В България за същия период БФС смени 9 треньора - 10 пъти - Станимир Стоилов води два пъти състава (2007 и 2009-2010).
Абонамент за:
Публикации (Atom)