Душан Тадич за Аякс, Кройф, сърбите, войните, привържениците

Сръбският ас даде обширно интервю за холандското списание Хелден.

Душан Тадич играе футбола и сезона на живота си. Сръбският ас блести в екипа на Аякс, играе майсторски и в екипа на националния отбор, а в Холандия е истинска звезда.

С "десетката" на Аякс на гърба постига и намества голове като на шега, а партията против Реал в Мадрид е една от най-невероятните истории в Шампионската лига. От този мач Тадич е магнит за холандските медии, а това беше и един от поводите за голямо интервю в списанието Хелден.

Тадич си припомни магическата вечер в Мадрид...

"С една дума - чудесно. За мене, за всички, които обичат Аякс. Дойдох в Аякс заради такива неща. Реал и Аякс ми бяха любими клубове когато растях в Сърбия. Затова мачовете против Реал бяха толкова специално значими за мене. Не можех да си позволя неуспех. Сбъдна се мечтата на момче от Сърбия, което гледаше на Реал и Аякс като на крайното футболно щастие. Трябва да сме наясно, че против Реал на Бернабеу показахме нещо впечатляващо. Аякс е голям, но Реал е най-големият в света. Това беше мачът на кариерата за мене. И не само за мене, а за много наши играчи. Чудесно е чувството и че получих "десетка" в най-важните спортни медии в Европа, но това беше и заслуга на моите съотборници. Всички показаха най-доброто от себе си, въпреки че най-важното е как накрая се изпълнява това в отборното представяне. Победата с 4:1 беше голямо постижение. Всички имат заслуги: треньорите, помощниците, играчите, привържениците...", каза Тадич.

Още сега се знае, че това е последният шанс на актуалния отбор на Аякс да направи нещо голямо, защото някои от най-добрите играчи ще напуснат след края на сезона.

"Разбира се, че бих искал групата да остане заедно. Говорил съм за това с треньора Тен Хаг. Но във футбола никога не можете да бъдете 100% сигурни, че ще останете верни на клуба. Много е важно това, че сега сме наясно, че сме част от голям проект на Аякс. Първата стъпка беше да влезем в Шампионската лига, след това искахме да се задържим, а сега желаем да отидем стъпка напред. Победата над Реал ни даде голямо самочувствие. Показахме, че принадлежим на Шампионската лига. Не само в мачовете против Реал, а и в тези против Бенфика и Байерн. Сега всички в Европа говорят за Аякс, което е добър знак. Аякс продължава да е един от най-големите клубове в света. Младите съотборници разбират, че в момента в Аякс се случват големи неща. Клубът показа, че иска да инвестира и да направи нещо голямо. Всички искаме да върнем Аякс там където му е мястото, а то е в самия връх на европейския футбол. Надявам се, че това пътуване ще потрае и ще преживеем много подобни и успешни опити с този отбор."

Тадич направи хода на кариерата срещу любимия клуб в чийто екип е играл неговият идол.

"Зидан ми е любимият играч, въпреки че започнах да подкрепям Реал заради Предраг Миятович. Но скоро станах зависим от гледането на ходовете и движенията на Зидан. Когато бях по-млад, непрекъснато гледах неговите ходове и опитвах да ги копирам когато играехме на улицата. По хиляда пъти. Исках да правя трикове като него, защото всичко което той правеше изглеждаше перфектно. Беше много елегантен играч. Всеки негов контакт с топката беше чудесен. Конкретно, онзи пирует правех по улиците по негов пример. Още по-важният ход е, че като Зидан дадох паса след който Нерес вкара за 2:0. Колкото съм по-стар, толкова по-конкретен съм в играта. Все пак това е върховен футбол, а не цирково представление. Странно е, че тази наша победа отново доведе Зидан на пейката на Реал."

Освен Реал (Мадрид), любим клуб като момче му е бил Аякс.

"Винаги съм обичал този клуб. Откакто като дете започнах да играя футбол на улиците на Бачка Топола. Бях впечатлен от някои стари снимки от златните времена на Аякс. Безброй пъти съм гледал записа на финала Аякс - Ювентус в Белград от 1973. Като деца тренирахме атаки и ходове на играчи на Аякс. Бях сигурен, че един ден ще облека червено-белия екип. Въпреки че Зидан ми е идол, мисля, че Кройф е най-големият. Въпреки че никога не съм го гледал на живо, той е един от моите идоли. На Сони Плейстейшън взимах Кройф. Поред него, много големи играчи са играли за Аякс. Усещам пеперуди в стомаха когато се сетя за всички тези имена."

Изненада мнозина през лятото с решението от Висшата лига да се върне в Холандия.

"Когато Марк Овермарс ми се обади миналото лято, не се двоумих много. Знам, че на някои на пръв поглед това им се струваше чудно, защото играех във Висшата лига, а Ередивизие винаги е минимализирана. Но никой не може да каже, че холандското първенство е слабо. Затова Аякс беше логичен избор. Преди всичко, заради единствената история на клуба, а след това и заради всичко останало. Стадионът, Амстердам, клубната философия... Тази философия на подготовка на футболисти от малки за нивото на което сме днес. А ми беше важно и че Аякс играе квалификации за Шампионската лига и играенето в този турнир ми беше голяма цел. Тук има още някои прилики между Аякс и Сърбия. Гордост, решителност и манталитет винаги да се търси победата. Онова което също ми е важно е, че съпругата Драгана и моите деца заобичаха Холандия колкото и аз докато играх в Грьонинген и Твенте."

Тадич освен роля на терена, има и роля в съблекалнята като лидер на младите съотборници.

"Изглеждам спокоен момък, но умея да бъда неприятен на терена. Обръщам се директно към играчите и умея да бъда пряк. Мога да експлодирам. Искрен съм и това понякога е тежко за другите. Но не ме интересува, защото мисля, че това е най-добрият начин за комуникация. Неправдата много ме ядосва и нищо не може да ме нервира като лъгането. За щастие, това го няма в Аякс и е най-добре така и да остане. Аякс между останалото ме доведе и да бъда лидер в съблекалнята, да играем в Шампионската лига и да печелим трофеи. Като опитен играч, мога да помогна и да посъветвам младите таланти когато това им е нужно. Играя футбол дълго и през много съм минал. Започвайки от играенето в Сърбия където напрежението е огромно и на победите и загубите се гледа като на живот и смърт. Сръбските играчи имат различен манталитет и начин на мислене от холандците. Тук хората са много по-отпуснати. Опитвам да пренеса част от този балкански манталитет на младите играчи в Аякс. С Хунтелар, Блинд и Шьоне опитваме да бъдем пример на младите играчи."

Опитва се със своето поведение да бъде пример на другите.

"Всеки ден е възможност да бъдеш по-добър от вчера. Това е моето мото. Драго ми е, че Френки Де Йонг отива в Барселона и това е добре за него. Но ще се потрудя той да дава 100% на всяка тренировка и мач до тогава. Щастлив съм и когато видя колко напредна Хаким Зиех и какъв играч стана. Двамата сме силни характери и това понякога може да доведе до спречквания, но това прави и двамата по-силни. На терена можем да се намерим с вързани очи. Благодарение на мачове против такива клубове, Матайс Де Лихт стана един от най-добрите защитници в Европа. Нерес проби до националния отбор на Бразилия, Николас Таляфико и Дони Ван де Бек напреднаха много. Никак не съм завистлив когато видя цифрите и заинтересованите клубове, които се споменават за моите съотборници. Драго ми е заради това, защото това означава, че Аякс е в центъра на вниманието. Добро е чувството когато знаете, че малко сте допринесли за развоя на тези момчета."

Припомни си и детството в Сърбия...

"Имах чудесно детство в Бачка Топола където моите родители продължават да живеят. Майка ми работеше в земеделието, а баща ми във фабрика за месо. Майка ми е много добра жена, която винаги е била до мен. Баща ми е силен характер, открит и искрен. Рядко ми е правил комплименти, но умее да съветва. Получи се добре. Сега имам син Петър и щерка Тара, които са енергични деца и често виждам себе си в тях."

Отрастването на Тадич е белязано и от тежките времена в Сърбия.

"Всички са чули за скорошната история на моята държава. Преживяхме три войни и непрекъснато се борихме против някого. Войните оставиха голяма следа върху нас по-младите. Бяхме жестоко бомбардирани и това остави белези. Футболът беше идеално бягство от реалността. Такива тежки времена ви усилват като особа. Понякога не можете да разчитате, че някой друг ще ви помогне и трябва да се опрете само на себе си. Тази борба в младостта ми е помогнала да съм по-силен и по някакъв начин ме е подготвила за мачове като този в Мадрид. Заради тези войни, имиджът на Сърбия в света не е най-добрия и затова спортът е важен като средство тази картина да се поправи. Новак Джокович е най-добрият посланик на Сърбия. Показва какви са наистина сърбите. Отворено сърце, силен характер и добър манталитет. Винаги казваме онова което мислим и ми харесва тази директност. Спортисти като Новак или мен могат да вдъхновят новите поколения млади сърби."

Тадич има специално уважение към привържениците.

"Играем футбол заради привържениците. Без тях този спорт никога не би бил толкова голям. Затова е важно да обръщаме внимание на тях, защото заслужават. Където и да играем, винаги отивам да ги поздравя. Например, веднъж след мач в Саутхемптън останах на терена с привържениците и им дадох тениската, шортите, чорапите... Останах само по гащи. Съотборниците се шегуваха с мен, че съм го направил, за да покажа мускули. Но разбира се, че причината не е тази, а исках да зарадвам някой запалянко и да му направя деня паметен."