Как Душан Тадич отказа на Манчестър Юнайтед и разплака баща си...

Не искал да погази думата си

Ако някой в холандския футбол е белязал отиващата си година, то това е сръбският ас Душан Тадич. С цялото уважение към младите надежди Де Йонг и Де Лихт, чудесния Зиех, Тадич беше този около който се въртеше играта на Аякс и чийто бройки през тази година изглеждат нереално.

Това беше и повод холандските журналисти да скокнат до Сърбия и престижният Voetbal International да направи репортаж за Тадич. По този повод журналистът на холандското списание се срещнал със семейството на Тадич, приятели и разбрал някои интересни неща.

Едно от най-интересните е, че Душан е отказал трансфер в Манчестър Юнайтед. За това свидетелства неговият баща Петър.

"Душан от Твенте можеше да отиде в Манчестър Юнайтед или Саутхемптън. Аз го наговарях да отиде в Юнайтед, да отиде при Ван Гаал. Но той искаше изрично при Куман в Саутхемптън. Манчестър Юнайтед за мене винаги е бил любим клуб заради Чарлтън, Бест, Гигс, Скоулс... Винаги са имали върховни играчи. Чак и сега когато не им върви най-добре, продължават да са мой любим клуб. Затова бях много лют на Душан когато отказа да премине там. Говорили сме много за това и накрая Душан ми каза, че е решил да отиде в Саутхемптън", каза Петър Тадич за VI.

За този епизод за холандското списание говори и един от най-добрите приятели на Тадич Милко Новакович.

"Душан още по-рано говори с Куман и много му хареса този разговор. Едва после дойде Манчестър Юнайтед с предложение. Но Душан вече беше дал дума на Куман и Саутхемптън. Душан и Петър цяла нощ говориха и накрая плакаха заради това. Но още на другия ден тази история беше завършена, защото Душан реши да не погазва дадената дума. На Петър не му беше все едно, но трябваше да уважи избора на Душан. Година по-късно, Душан вкара гол за победа на Саутхемптън над Манчестър Юнайтед. Питате се какво помисли тогава Петър? Хубаво за Душан, но лошо за Манчестър Юнайтед, ха-ха-ха..."

Тадич тази вечер ще бъде прогласен за най-добър футболист на Сърбия за актуалната година и ще получи Златната топка на ФСС.

Душан Тадич за Аякс, Кройф, сърбите, войните, привържениците

Сръбският ас даде обширно интервю за холандското списание Хелден.

Душан Тадич играе футбола и сезона на живота си. Сръбският ас блести в екипа на Аякс, играе майсторски и в екипа на националния отбор, а в Холандия е истинска звезда.

С "десетката" на Аякс на гърба постига и намества голове като на шега, а партията против Реал в Мадрид е една от най-невероятните истории в Шампионската лига. От този мач Тадич е магнит за холандските медии, а това беше и един от поводите за голямо интервю в списанието Хелден.

Тадич си припомни магическата вечер в Мадрид...

"С една дума - чудесно. За мене, за всички, които обичат Аякс. Дойдох в Аякс заради такива неща. Реал и Аякс ми бяха любими клубове когато растях в Сърбия. Затова мачовете против Реал бяха толкова специално значими за мене. Не можех да си позволя неуспех. Сбъдна се мечтата на момче от Сърбия, което гледаше на Реал и Аякс като на крайното футболно щастие. Трябва да сме наясно, че против Реал на Бернабеу показахме нещо впечатляващо. Аякс е голям, но Реал е най-големият в света. Това беше мачът на кариерата за мене. И не само за мене, а за много наши играчи. Чудесно е чувството и че получих "десетка" в най-важните спортни медии в Европа, но това беше и заслуга на моите съотборници. Всички показаха най-доброто от себе си, въпреки че най-важното е как накрая се изпълнява това в отборното представяне. Победата с 4:1 беше голямо постижение. Всички имат заслуги: треньорите, помощниците, играчите, привържениците...", каза Тадич.

Още сега се знае, че това е последният шанс на актуалния отбор на Аякс да направи нещо голямо, защото някои от най-добрите играчи ще напуснат след края на сезона.

"Разбира се, че бих искал групата да остане заедно. Говорил съм за това с треньора Тен Хаг. Но във футбола никога не можете да бъдете 100% сигурни, че ще останете верни на клуба. Много е важно това, че сега сме наясно, че сме част от голям проект на Аякс. Първата стъпка беше да влезем в Шампионската лига, след това искахме да се задържим, а сега желаем да отидем стъпка напред. Победата над Реал ни даде голямо самочувствие. Показахме, че принадлежим на Шампионската лига. Не само в мачовете против Реал, а и в тези против Бенфика и Байерн. Сега всички в Европа говорят за Аякс, което е добър знак. Аякс продължава да е един от най-големите клубове в света. Младите съотборници разбират, че в момента в Аякс се случват големи неща. Клубът показа, че иска да инвестира и да направи нещо голямо. Всички искаме да върнем Аякс там където му е мястото, а то е в самия връх на европейския футбол. Надявам се, че това пътуване ще потрае и ще преживеем много подобни и успешни опити с този отбор."

Тадич направи хода на кариерата срещу любимия клуб в чийто екип е играл неговият идол.

"Зидан ми е любимият играч, въпреки че започнах да подкрепям Реал заради Предраг Миятович. Но скоро станах зависим от гледането на ходовете и движенията на Зидан. Когато бях по-млад, непрекъснато гледах неговите ходове и опитвах да ги копирам когато играехме на улицата. По хиляда пъти. Исках да правя трикове като него, защото всичко което той правеше изглеждаше перфектно. Беше много елегантен играч. Всеки негов контакт с топката беше чудесен. Конкретно, онзи пирует правех по улиците по негов пример. Още по-важният ход е, че като Зидан дадох паса след който Нерес вкара за 2:0. Колкото съм по-стар, толкова по-конкретен съм в играта. Все пак това е върховен футбол, а не цирково представление. Странно е, че тази наша победа отново доведе Зидан на пейката на Реал."

Освен Реал (Мадрид), любим клуб като момче му е бил Аякс.

"Винаги съм обичал този клуб. Откакто като дете започнах да играя футбол на улиците на Бачка Топола. Бях впечатлен от някои стари снимки от златните времена на Аякс. Безброй пъти съм гледал записа на финала Аякс - Ювентус в Белград от 1973. Като деца тренирахме атаки и ходове на играчи на Аякс. Бях сигурен, че един ден ще облека червено-белия екип. Въпреки че Зидан ми е идол, мисля, че Кройф е най-големият. Въпреки че никога не съм го гледал на живо, той е един от моите идоли. На Сони Плейстейшън взимах Кройф. Поред него, много големи играчи са играли за Аякс. Усещам пеперуди в стомаха когато се сетя за всички тези имена."

Изненада мнозина през лятото с решението от Висшата лига да се върне в Холандия.

"Когато Марк Овермарс ми се обади миналото лято, не се двоумих много. Знам, че на някои на пръв поглед това им се струваше чудно, защото играех във Висшата лига, а Ередивизие винаги е минимализирана. Но никой не може да каже, че холандското първенство е слабо. Затова Аякс беше логичен избор. Преди всичко, заради единствената история на клуба, а след това и заради всичко останало. Стадионът, Амстердам, клубната философия... Тази философия на подготовка на футболисти от малки за нивото на което сме днес. А ми беше важно и че Аякс играе квалификации за Шампионската лига и играенето в този турнир ми беше голяма цел. Тук има още някои прилики между Аякс и Сърбия. Гордост, решителност и манталитет винаги да се търси победата. Онова което също ми е важно е, че съпругата Драгана и моите деца заобичаха Холандия колкото и аз докато играх в Грьонинген и Твенте."

Тадич освен роля на терена, има и роля в съблекалнята като лидер на младите съотборници.

"Изглеждам спокоен момък, но умея да бъда неприятен на терена. Обръщам се директно към играчите и умея да бъда пряк. Мога да експлодирам. Искрен съм и това понякога е тежко за другите. Но не ме интересува, защото мисля, че това е най-добрият начин за комуникация. Неправдата много ме ядосва и нищо не може да ме нервира като лъгането. За щастие, това го няма в Аякс и е най-добре така и да остане. Аякс между останалото ме доведе и да бъда лидер в съблекалнята, да играем в Шампионската лига и да печелим трофеи. Като опитен играч, мога да помогна и да посъветвам младите таланти когато това им е нужно. Играя футбол дълго и през много съм минал. Започвайки от играенето в Сърбия където напрежението е огромно и на победите и загубите се гледа като на живот и смърт. Сръбските играчи имат различен манталитет и начин на мислене от холандците. Тук хората са много по-отпуснати. Опитвам да пренеса част от този балкански манталитет на младите играчи в Аякс. С Хунтелар, Блинд и Шьоне опитваме да бъдем пример на младите играчи."

Опитва се със своето поведение да бъде пример на другите.

"Всеки ден е възможност да бъдеш по-добър от вчера. Това е моето мото. Драго ми е, че Френки Де Йонг отива в Барселона и това е добре за него. Но ще се потрудя той да дава 100% на всяка тренировка и мач до тогава. Щастлив съм и когато видя колко напредна Хаким Зиех и какъв играч стана. Двамата сме силни характери и това понякога може да доведе до спречквания, но това прави и двамата по-силни. На терена можем да се намерим с вързани очи. Благодарение на мачове против такива клубове, Матайс Де Лихт стана един от най-добрите защитници в Европа. Нерес проби до националния отбор на Бразилия, Николас Таляфико и Дони Ван де Бек напреднаха много. Никак не съм завистлив когато видя цифрите и заинтересованите клубове, които се споменават за моите съотборници. Драго ми е заради това, защото това означава, че Аякс е в центъра на вниманието. Добро е чувството когато знаете, че малко сте допринесли за развоя на тези момчета."

Припомни си и детството в Сърбия...

"Имах чудесно детство в Бачка Топола където моите родители продължават да живеят. Майка ми работеше в земеделието, а баща ми във фабрика за месо. Майка ми е много добра жена, която винаги е била до мен. Баща ми е силен характер, открит и искрен. Рядко ми е правил комплименти, но умее да съветва. Получи се добре. Сега имам син Петър и щерка Тара, които са енергични деца и често виждам себе си в тях."

Отрастването на Тадич е белязано и от тежките времена в Сърбия.

"Всички са чули за скорошната история на моята държава. Преживяхме три войни и непрекъснато се борихме против някого. Войните оставиха голяма следа върху нас по-младите. Бяхме жестоко бомбардирани и това остави белези. Футболът беше идеално бягство от реалността. Такива тежки времена ви усилват като особа. Понякога не можете да разчитате, че някой друг ще ви помогне и трябва да се опрете само на себе си. Тази борба в младостта ми е помогнала да съм по-силен и по някакъв начин ме е подготвила за мачове като този в Мадрид. Заради тези войни, имиджът на Сърбия в света не е най-добрия и затова спортът е важен като средство тази картина да се поправи. Новак Джокович е най-добрият посланик на Сърбия. Показва какви са наистина сърбите. Отворено сърце, силен характер и добър манталитет. Винаги казваме онова което мислим и ми харесва тази директност. Спортисти като Новак или мен могат да вдъхновят новите поколения млади сърби."

Тадич има специално уважение към привържениците.

"Играем футбол заради привържениците. Без тях този спорт никога не би бил толкова голям. Затова е важно да обръщаме внимание на тях, защото заслужават. Където и да играем, винаги отивам да ги поздравя. Например, веднъж след мач в Саутхемптън останах на терена с привържениците и им дадох тениската, шортите, чорапите... Останах само по гащи. Съотборниците се шегуваха с мен, че съм го направил, за да покажа мускули. Но разбира се, че причината не е тази, а исках да зарадвам някой запалянко и да му направя деня паметен."

Душан Тадич: В Англия футболът е битка, в Холандия всички разбират играта

Мнозина очакваха Байерн да бъде брутален. Още когато след няколко минути игра Ариен Робен изпрати онази съвършена топка на миглите на Матс Хумелс? Разходка в парка за баварците. Но с отминаването на минутите, така нападенията на домакините ставаха все по-ялови. Не само че отбраната на Аякс удържаше, а детската градина от Амстердам изблъскваше съперника все по-далеч от своята врата. Като накрая се тегли чертата, остана впечатление, че гостите от Холандия останаха без две точки, а не са спечелили една. Аякс отново впечатли Европа, а във фокуса на този блясък едно име изпъква. Душан Тадич беше асистент за изравнителния гол, пропусна идеална възможност за пълен обрат, но и неговите съотборници пропиляха поне четири шанса, които им сервира на поднос. Вадеше душата на Джошуа Кимих с памук и ни накара да отделим време и да го разпитаме за някои нови моменти в Амстердам.

Защото не бяха малцина тези, които завръщането на Тадич в Холандия от Висшата лига охарактеризираха като стъпка назад, въпреки че с Аякс играе в Шампионската лига, докато със Саутхемптън се бореше за оцеляване. Тадич в кратко интервю изтъкна, че самият той не е имал съмнение в нито един момент.

"Веднага знаех, че не е крачка назад, тъй като Аякс е един от най-големите клубове в света и един от моите любими от детството. Когато получих предложение изобщо не размислях - веднага знаех, че е това което искам и съм много щастлив, че съм част от такъв голям клуб".

Това щастие се вижда и на терена. През последния сезон на стадион "Сейнт Мерис" не го виждахме често усмихнат. Екипът на амстердамци сякаш го върна в детството.

"Наслаждавам се във всеки смисъл на тази дума. И на и извън терена. Играем тотален футбол, доминация и постоянна преса и всичко това ми отговаря. Всичко се подреди. Когато става въпрос за първенството - тук всички знаят футбола и го разбират. В Англия е повече битка и ако се направи нещо индивидуално, това е всичко. Тук съотборниците непрекъснато те търсят, получаваш много повече употребяеми топки, няма дълги, няма прескачане на терена", заяви Тадич.

Не само заради това, но субективното впечатление е, че Тадич играе футболът на живота си.

"Мисля, че е така. Но и всичко това е благодарение на отбора и стила, който играем. Отговаря ми и ми позволява да се изразя още повече."

Против Байерн този замисъл за игра се видя ясно. Аякс не стигна до точката, защото се бранеше. Не, Аякс нападаше. Байерн е този, който се отдръпна. А Душан Тадич застраши мястото на Александър Митрович в стартовите 11 на националния отбор на Сърбия?

"А-ха-ха. Не трябва той да се притеснява за това. Митар е неприкосновен и съм много щастлив за него как се развива. Притежава голямо качество, но и голяма работна етика, това е причината защо е все по-добър и по-добър с отминаване на времето", смее се Тадич.

Говорим, разбира се, за това, че на Алианц Арена Тадич беше най-предният играч на Аякс. Издърпваше се към крилото, но имахме единствена възможност да го видим в ролята на фалшива деветка. И се справи добре.

"Бях лъжлива деветка, но лутах навсякъде, имах свобода да ходя където искам. Обичам като имам свобода в играта и като мога да импровизирам и се движа навсякъде. Мисля че тогава съм най-опасен".

И наистина, не отговаря на всеки един и същ стил игра. Този на Аякс е педантично създаден. Никак случаен. Защото само от такава нападателна игра могат да никнат таланти, които след някоя година - ако не и след няколко месеца - на клуба ще донесат десетки, а може би и стотици милиони евро. Ролята на Тадич във втория мандат в Ередивизие ще бъде между останалото и да насочи всички тези нешлифовани диаманти каквито са Де Лихт, Мазрауи, Ван де Бек... Трудно е да се изброят всички. Припомня може би малко това поколение на Аякс и на онова на Монако с Мбапе, Лемар, Менди... Макар че не се случва всеки сезон толкова млад състав да може, точно като Монако, да пробие до полуфинала на Шампионската лига.

"Изпълнихме една цел с влизането в Шампионската лига, сега поставяме нови цели. Първо искаме да стигнем следващия етап, искаме, разбира се, да бъдем шампион в Холнадия. Имаме добра смесица от млади и опитни играчи, само трябва да работим всеки ден върху победителския манталитет, да разберем, че няма отпускане който и да е насреща. Също така да разберем, всички трябва да се борят за отбора, да вземаме решения за отбора. И тогава ще изскочи качеството от всеки от нас, отново отборът ще спечели."

Истина, Монако, два сезона след полуфинала на Шампионската лига и няколко месеца, след като за 500 000 000 евро пусна цялото това поколение, се намира в дъното на класирането във френската Лига 1, а вече от месеци се говори, че и Аякс се подготвя за разпродажба на бисери.

"Нормално е във футбола. Някои играчи напускат, някои идват, важното е само да се намери адекватна замяна, а тук в Аякс наистина има много таланти. И е важно, че клубът иска да влага и да прави голям Аякс".

Може би от всичко това ще излезе и някаква печалба за националния отбор на Холандия? Вече дълго не приличат на онази оранжева наказателна експедиция.

"Смятам, че това е обявяване на завръщането на холандския футбол. Два отбора в Шампионската лига. И националният отбор ще спечели от това."

А когато става въпрос за сръбския национален отбор?

"Очаквам две победи от идващите два мача. Няма да е лесно, но Сърбия трябва да побеждава", завърши Тадич.

Нека така да бъде.

Аякс привлече сръбския национал Душан Тадич

Сръбският национал Душан Тадич беше представен в Амстердам като нов футболист на Аякс, чийто екип ще носи до 2022 година.

Тадич пристига в славния клуб от Саутхемптън и се връща в Холандия където с голям успех игра за Твенте и Грьонинген.

На сайта на клуба не се съобщават детайли за трансфера, но медиите по-рано писаха, че Аякс е платил 11,4 милиона евро за сръбския футболист, който през есента ще навърши 30 години.

10-те клуба с най-големи приходи от продажба на играчи от основаването на Висшата лига

Докато повечето от отборите в елита на Англия имат изобилни бюджети за трансфери, в които да се потопят тези дни, играчите излизащи през вратата все още са жизнено важни за смъкване на натиска на финансовия феърплей.

Челси реализира най-много парични постъпления от продажби през летния трансферен прозорец - 118,8 милиона паунда за напусналите.

Недалеч назад е Евертън, който е заприходил 114,3 милиона паунда от продажбата на звездите си на други клубове.

Лидерът в класирането Манчестър Сити е прибрал 99,6 милиона паунда от продажби на играчи, докато Тотнъм е заработил 94,1 милиона.

Но кои отбори са прибрали най-много пари от продажбата на играчи от създаването на Висшата лига през 1992?


10 Уест Хем - 302 970 000

9 Саутхемптън - 307 310 000

8 Манчестър Сити - 352 927 000

7 Нюкасъл - 355 991 000

6 Евертън - 356 932 000

5 Арсенал - 477 016 000

4 Манчестър Юнайтед - 544 194 000

3 Тотнъм - 631 490 000

2 Ливърпул - 671 708 000

1 Челси - 694 342 000

Ще стане ли скучният футбол норма?

Тази седмица Тони Пюлис беше последният мениджър, който си загуби работата.

Неговото обвинение? Загуба на твърде много мачове, неговата марка футбол беше мъчителна за гледане. Клод Пюел си загуби работата миналия сезон, защото неговата марка също беше отегчаваща (някой спомня ли си домакинският мач срещу Хъл?).

Най-богатите шест клуба са напълно извън обсег. Техният опит да се обогатят още през тази година с по-голямо парче от ТВ парите беше осуетен... засега. Остатъкът от клубовете във Висшата лига се борят да останат в първенството и може би, с късмет, да спечелят купа. И в това се крие основата.

Пюел напусна въпреки че завърши 8-ми и отиде на Уембли. Доста странно? Да и не. Уотфорд завърши 17-ти, но само на шест точки зад "светците". През този сезон първенството също е много тясно. Всяка точка е ценна, а през миналия сезон, разликата между всяко шампионатно място беше зашеметяващите 1,9 милиона паунда.

Със замъгляващите очите богатства на Висшата лига за печелене, не е голямо чудо, но е голяма причина за притеснение, че толкова много английски клубове са в чуждестранни ръце. Повечето от клубовете в Мидландс са китайско притежание, като Саутхемптън.

След всеки уикенд, футболните собственици, хедж фондове и голям бизнес от целия свят проучва представянето на техния актив, т.е. клубовете на които ние плащаме, за да подкрепяме. Позицията в първенството е началото на всичко и краят на всичко. За всеки собственик по света е императив неговата инвестиция да остане над застрашителното трио в дъното и да продължава да максимизира доходността. Чемпиъншип е пълен с амбициозни клубове с още по-амбициозни чуждестранни собственици чакащи да се нахвърлят.
 
Това ни връща към Пюлис и Пюел. Смея да кажа, че техните компетенции бяха същите, забавление на тълпите... защото сме в развлекателния бизнес в крайна сметка? Но, можете да заложите и последния си долар те бяха пробити от задачата да не изпаднат. Опитай и се изкачи колкото можеш по-високо, но... тази врата на капана трябва да е като китайско мъчение за мениджърите.

Може ли това да е причината толкова много мениджъри нагоре и надолу по лигата да усвояват толкова прагматични поведения и стратегии? Това ли е причината толкова много мениджъри да са повече от подготвени да отегчават тълпите до сълзи с подреждането на отбори, които да не губят... и с надеждата да отмъкнат всичко с гол против очакванията? Пюел беше отхвърлен само за да поеме Пелегрино и да прави абсолютно същото!

Може ли такъв сорт футбол сега да се превърне в норма, особено ако следващата ТВ сделка отново пробие покрива дори повече? Надявам се, че не, но имам чувството, че ще го направи. Бордовете на големия бизнес по света не трябва да седят през тъмните съботни следобеди.

Големият въпрос сега е... ние привържениците ще се примирим ли? Единствената възможност е да гласуваме с нашите крака... но ще го направим ли? Дори и да го направим, съмнявам се, че далечният собственик го е грижа.

Автор: Мартин ван Туил

Тадич за емоциите, албума с лепенки и какво щеше да е, ако не се бяха класирали на Мондиала

Душан Тадич даде обширно интервю за Яху спортс, говори най-много за националния отбор на Сърбия, който се класира на Световното първенство.

"Мечтал съм за този момент, още от детството. Ние успяхме в това, класирахме се за Световното първенство. Когато играете за своята страна, всички ще ви помнят ако играете на Световно първенство. Спомням си 1998 година когато бяхме Югославия, имах албум с лепенки, спомням си целият отбор", заяви Душан Тадич.

Сръбският ас говори и за хода на своята кариера, от малък до днешните дни в Саутхемптън, за това какво е научил и как е успял да стане това което е днес.

Една част от интервюто е посветено на състоянието на сръбския футбол, за класирането на Световното първенство, както и наградата за най-добър сръбски футболист.

"Невероятно е усещането когато знаете, че ще участвате на първи голям турнир в кариерата. Чувствата ме обземат когато гледам фотографии от последния мач от квалификациите срещу Грузия. Никога не съм усещал такава емоция с националния отбор", искрен е Тадич.

"Никога не сме усещали и такъв натиск от момента в който влязох в националния отбор. Да не бяхме победили в мача срещу Грузия, мисля, че щяха да ни вземат паспортите и да ни кажат повече да не се връщаме. Сериозно", сподели искрено Тадич.

Барселона, Ливърпул и Реал оглавяват трансферния пазар

В Барселона трескаво се работи над селекцията през това лято и клубът е на първо място в Европа по похарчени пари. Каталунците привлякоха вратарите Клаудио Браво и Марк-Андре Тер Щеген, защитниците Жереми Матийо и Томас Вермален, Иван Ракитич в средата на терена и Луис Суарес в предни позиции. Общата сума е 153 милиона евро, доста пред втория в класацията Ливърпул.

"Червените" получиха 88 милиона за уругвайския си голмайстор и завръщането им в Шампионската лига ги амбицира. Адам Лалана, Деян Ловрен и Рики Ламбърт дойдоха от Саутхемптън, Лазар Маркович донесе много пари на Бенфика, а Емре Чан пристигна от Байер (Леверкузен). Изразходваните средства на "Анфийлд" възлизат на 131 милиона евро, с близо 40 милиона повече от следващия клуб от Висшата лига.

Реал (Мадрид) се нареди на трето място с харчове от 120 милиона евро. Европейският шампион прави тихо лято според собствения си стандарт на пазаруване, като купи само трима - Кейлор Навас, Тони Кроос и Хамес Родригес, последният струваше 80 милиона евро.

По петите им е градският съперник Атлетико (Мадрид). Шампионът на Испания загуби ключови играчи от състава си, но показа амбициозност, привличайки Марио Манджукич, Антоан Гризман и други за общо 101,5 милиона евро.

Един от клубовете, който нападна "Висенте Калдерон" в търсене на талант беше Челси. Лондончани привлякоха Диего Коща и Филипе Луиш, а от Барселона взеха Сеск Фабрегас, разделяйки се с 93,5 милиона евро.

Оставаме в Лондон, но се местим към Арсенал, който се нарежда шести по разходи. Привличането на Алексис Санчес, Калъм Чембърс, Матьо Дебюши и Давид Оспина излезе на Венгер малко над 77 милиона евро.

Манчестър Юнайтед записа разочароващ сезон, но даде сигнал за амбицията си да се завърне в Топ 4 на Висшата лига, като си осигури Андер Ерера и Люк Шоу за 73,5 милиона евро.

Манчестър Сити беше спрян от големи покупки заради правилата на финансовия феърплей, но все пак успя да похарчи 65,5 милиона евро за новаци, по-голямата част за Елиакуим Мангала от Порто.

Саутхемптън се раздели с много футболисти това лято, но беше активен и в покупките - Душан Тадич, Шейн Лонг и Грациано Пеле, както и други излязоха на клуба 58 милиона евро.

Последното име в Топ 10 е друг клуб, който беше осуетен от правилата на финансовия феърплей - ПСЖ. Парижани си осигуриха услугите на Давид Луиш срещу близо 50 милиона евро.

Борусия (Дортмунд) е на 11-то място, а 12-то се заема от Рома.

Бивш национал на Англия почина на 36 г

Бившият младежки национал на Англия Дийн Ричърдс почина на 36 години. Трагичната вест се появи на официалната интернет страница на Уулвърхемптън Уондърърс днес следобед. Защитникът е загубил битката с тежка болест.

Ричърдс започва кариерата си в родния си клуб Брадфорд през 1992 г, където записва три сезона и 86 мача на "Валей Параейд" преди да подпише с Уулвърхемптън през 1995 г срещу 1,8 милиона паунда. По време на престоя си на "Молиню" изгражда репутация на един от най-добрите млади бранители в Англия и дебютира за младежкия национален отбор. За "вълците" изиграва 122 мача, в които бележи седем пъти преди да направи трансфер в клуб от Висшата лига.

През 1999 г Ричърдс подсилва Саутхемптън със свободен трансфер и продължава да затвърждава репутацията си срещу едни от най-добрите нападатели в света. Феновете на "светците" го избират за Играч №1 на клуба за 2000 г. През двете си години в Саутхемптън изиграва 67 двубоя и бележи три гола.

През 2001 г преминава в Тотнъм, последвайки мениджъра Глен Ходъл към "Уайт Харт Лейн" срещу 8,1 милиона паунда. До 2008 г това беше най-високата сума дадена за играч, който не е бил национал на мъжкия отбор на страната си. Кариерата му в "шпорите" е накъсвана от множество контузии, които не му позволяват да разкрие пълния си потенциал. За четири години в Северен Лондон той успява да участва в 73 срещи, но не успява да играе за мъжкия състав на Англия, към който се стремеше.

През 2005 г е принуден да се откаже от футбола по съвет на лекарите заради замайване и главоболия. След отказването си Ричърдс работи като треньор в школата на Брадфорд, където започна кариерата си.