Как Душан Тадич отказа на Манчестър Юнайтед и разплака баща си...

Не искал да погази думата си

Ако някой в холандския футбол е белязал отиващата си година, то това е сръбският ас Душан Тадич. С цялото уважение към младите надежди Де Йонг и Де Лихт, чудесния Зиех, Тадич беше този около който се въртеше играта на Аякс и чийто бройки през тази година изглеждат нереално.

Това беше и повод холандските журналисти да скокнат до Сърбия и престижният Voetbal International да направи репортаж за Тадич. По този повод журналистът на холандското списание се срещнал със семейството на Тадич, приятели и разбрал някои интересни неща.

Едно от най-интересните е, че Душан е отказал трансфер в Манчестър Юнайтед. За това свидетелства неговият баща Петър.

"Душан от Твенте можеше да отиде в Манчестър Юнайтед или Саутхемптън. Аз го наговарях да отиде в Юнайтед, да отиде при Ван Гаал. Но той искаше изрично при Куман в Саутхемптън. Манчестър Юнайтед за мене винаги е бил любим клуб заради Чарлтън, Бест, Гигс, Скоулс... Винаги са имали върховни играчи. Чак и сега когато не им върви най-добре, продължават да са мой любим клуб. Затова бях много лют на Душан когато отказа да премине там. Говорили сме много за това и накрая Душан ми каза, че е решил да отиде в Саутхемптън", каза Петър Тадич за VI.

За този епизод за холандското списание говори и един от най-добрите приятели на Тадич Милко Новакович.

"Душан още по-рано говори с Куман и много му хареса този разговор. Едва после дойде Манчестър Юнайтед с предложение. Но Душан вече беше дал дума на Куман и Саутхемптън. Душан и Петър цяла нощ говориха и накрая плакаха заради това. Но още на другия ден тази история беше завършена, защото Душан реши да не погазва дадената дума. На Петър не му беше все едно, но трябваше да уважи избора на Душан. Година по-късно, Душан вкара гол за победа на Саутхемптън над Манчестър Юнайтед. Питате се какво помисли тогава Петър? Хубаво за Душан, но лошо за Манчестър Юнайтед, ха-ха-ха..."

Тадич тази вечер ще бъде прогласен за най-добър футболист на Сърбия за актуалната година и ще получи Златната топка на ФСС.

Душан Тадич за Аякс, Кройф, сърбите, войните, привържениците

Сръбският ас даде обширно интервю за холандското списание Хелден.

Душан Тадич играе футбола и сезона на живота си. Сръбският ас блести в екипа на Аякс, играе майсторски и в екипа на националния отбор, а в Холандия е истинска звезда.

С "десетката" на Аякс на гърба постига и намества голове като на шега, а партията против Реал в Мадрид е една от най-невероятните истории в Шампионската лига. От този мач Тадич е магнит за холандските медии, а това беше и един от поводите за голямо интервю в списанието Хелден.

Тадич си припомни магическата вечер в Мадрид...

"С една дума - чудесно. За мене, за всички, които обичат Аякс. Дойдох в Аякс заради такива неща. Реал и Аякс ми бяха любими клубове когато растях в Сърбия. Затова мачовете против Реал бяха толкова специално значими за мене. Не можех да си позволя неуспех. Сбъдна се мечтата на момче от Сърбия, което гледаше на Реал и Аякс като на крайното футболно щастие. Трябва да сме наясно, че против Реал на Бернабеу показахме нещо впечатляващо. Аякс е голям, но Реал е най-големият в света. Това беше мачът на кариерата за мене. И не само за мене, а за много наши играчи. Чудесно е чувството и че получих "десетка" в най-важните спортни медии в Европа, но това беше и заслуга на моите съотборници. Всички показаха най-доброто от себе си, въпреки че най-важното е как накрая се изпълнява това в отборното представяне. Победата с 4:1 беше голямо постижение. Всички имат заслуги: треньорите, помощниците, играчите, привържениците...", каза Тадич.

Още сега се знае, че това е последният шанс на актуалния отбор на Аякс да направи нещо голямо, защото някои от най-добрите играчи ще напуснат след края на сезона.

"Разбира се, че бих искал групата да остане заедно. Говорил съм за това с треньора Тен Хаг. Но във футбола никога не можете да бъдете 100% сигурни, че ще останете верни на клуба. Много е важно това, че сега сме наясно, че сме част от голям проект на Аякс. Първата стъпка беше да влезем в Шампионската лига, след това искахме да се задържим, а сега желаем да отидем стъпка напред. Победата над Реал ни даде голямо самочувствие. Показахме, че принадлежим на Шампионската лига. Не само в мачовете против Реал, а и в тези против Бенфика и Байерн. Сега всички в Европа говорят за Аякс, което е добър знак. Аякс продължава да е един от най-големите клубове в света. Младите съотборници разбират, че в момента в Аякс се случват големи неща. Клубът показа, че иска да инвестира и да направи нещо голямо. Всички искаме да върнем Аякс там където му е мястото, а то е в самия връх на европейския футбол. Надявам се, че това пътуване ще потрае и ще преживеем много подобни и успешни опити с този отбор."

Тадич направи хода на кариерата срещу любимия клуб в чийто екип е играл неговият идол.

"Зидан ми е любимият играч, въпреки че започнах да подкрепям Реал заради Предраг Миятович. Но скоро станах зависим от гледането на ходовете и движенията на Зидан. Когато бях по-млад, непрекъснато гледах неговите ходове и опитвах да ги копирам когато играехме на улицата. По хиляда пъти. Исках да правя трикове като него, защото всичко което той правеше изглеждаше перфектно. Беше много елегантен играч. Всеки негов контакт с топката беше чудесен. Конкретно, онзи пирует правех по улиците по негов пример. Още по-важният ход е, че като Зидан дадох паса след който Нерес вкара за 2:0. Колкото съм по-стар, толкова по-конкретен съм в играта. Все пак това е върховен футбол, а не цирково представление. Странно е, че тази наша победа отново доведе Зидан на пейката на Реал."

Освен Реал (Мадрид), любим клуб като момче му е бил Аякс.

"Винаги съм обичал този клуб. Откакто като дете започнах да играя футбол на улиците на Бачка Топола. Бях впечатлен от някои стари снимки от златните времена на Аякс. Безброй пъти съм гледал записа на финала Аякс - Ювентус в Белград от 1973. Като деца тренирахме атаки и ходове на играчи на Аякс. Бях сигурен, че един ден ще облека червено-белия екип. Въпреки че Зидан ми е идол, мисля, че Кройф е най-големият. Въпреки че никога не съм го гледал на живо, той е един от моите идоли. На Сони Плейстейшън взимах Кройф. Поред него, много големи играчи са играли за Аякс. Усещам пеперуди в стомаха когато се сетя за всички тези имена."

Изненада мнозина през лятото с решението от Висшата лига да се върне в Холандия.

"Когато Марк Овермарс ми се обади миналото лято, не се двоумих много. Знам, че на някои на пръв поглед това им се струваше чудно, защото играех във Висшата лига, а Ередивизие винаги е минимализирана. Но никой не може да каже, че холандското първенство е слабо. Затова Аякс беше логичен избор. Преди всичко, заради единствената история на клуба, а след това и заради всичко останало. Стадионът, Амстердам, клубната философия... Тази философия на подготовка на футболисти от малки за нивото на което сме днес. А ми беше важно и че Аякс играе квалификации за Шампионската лига и играенето в този турнир ми беше голяма цел. Тук има още някои прилики между Аякс и Сърбия. Гордост, решителност и манталитет винаги да се търси победата. Онова което също ми е важно е, че съпругата Драгана и моите деца заобичаха Холандия колкото и аз докато играх в Грьонинген и Твенте."

Тадич освен роля на терена, има и роля в съблекалнята като лидер на младите съотборници.

"Изглеждам спокоен момък, но умея да бъда неприятен на терена. Обръщам се директно към играчите и умея да бъда пряк. Мога да експлодирам. Искрен съм и това понякога е тежко за другите. Но не ме интересува, защото мисля, че това е най-добрият начин за комуникация. Неправдата много ме ядосва и нищо не може да ме нервира като лъгането. За щастие, това го няма в Аякс и е най-добре така и да остане. Аякс между останалото ме доведе и да бъда лидер в съблекалнята, да играем в Шампионската лига и да печелим трофеи. Като опитен играч, мога да помогна и да посъветвам младите таланти когато това им е нужно. Играя футбол дълго и през много съм минал. Започвайки от играенето в Сърбия където напрежението е огромно и на победите и загубите се гледа като на живот и смърт. Сръбските играчи имат различен манталитет и начин на мислене от холандците. Тук хората са много по-отпуснати. Опитвам да пренеса част от този балкански манталитет на младите играчи в Аякс. С Хунтелар, Блинд и Шьоне опитваме да бъдем пример на младите играчи."

Опитва се със своето поведение да бъде пример на другите.

"Всеки ден е възможност да бъдеш по-добър от вчера. Това е моето мото. Драго ми е, че Френки Де Йонг отива в Барселона и това е добре за него. Но ще се потрудя той да дава 100% на всяка тренировка и мач до тогава. Щастлив съм и когато видя колко напредна Хаким Зиех и какъв играч стана. Двамата сме силни характери и това понякога може да доведе до спречквания, но това прави и двамата по-силни. На терена можем да се намерим с вързани очи. Благодарение на мачове против такива клубове, Матайс Де Лихт стана един от най-добрите защитници в Европа. Нерес проби до националния отбор на Бразилия, Николас Таляфико и Дони Ван де Бек напреднаха много. Никак не съм завистлив когато видя цифрите и заинтересованите клубове, които се споменават за моите съотборници. Драго ми е заради това, защото това означава, че Аякс е в центъра на вниманието. Добро е чувството когато знаете, че малко сте допринесли за развоя на тези момчета."

Припомни си и детството в Сърбия...

"Имах чудесно детство в Бачка Топола където моите родители продължават да живеят. Майка ми работеше в земеделието, а баща ми във фабрика за месо. Майка ми е много добра жена, която винаги е била до мен. Баща ми е силен характер, открит и искрен. Рядко ми е правил комплименти, но умее да съветва. Получи се добре. Сега имам син Петър и щерка Тара, които са енергични деца и често виждам себе си в тях."

Отрастването на Тадич е белязано и от тежките времена в Сърбия.

"Всички са чули за скорошната история на моята държава. Преживяхме три войни и непрекъснато се борихме против някого. Войните оставиха голяма следа върху нас по-младите. Бяхме жестоко бомбардирани и това остави белези. Футболът беше идеално бягство от реалността. Такива тежки времена ви усилват като особа. Понякога не можете да разчитате, че някой друг ще ви помогне и трябва да се опрете само на себе си. Тази борба в младостта ми е помогнала да съм по-силен и по някакъв начин ме е подготвила за мачове като този в Мадрид. Заради тези войни, имиджът на Сърбия в света не е най-добрия и затова спортът е важен като средство тази картина да се поправи. Новак Джокович е най-добрият посланик на Сърбия. Показва какви са наистина сърбите. Отворено сърце, силен характер и добър манталитет. Винаги казваме онова което мислим и ми харесва тази директност. Спортисти като Новак или мен могат да вдъхновят новите поколения млади сърби."

Тадич има специално уважение към привържениците.

"Играем футбол заради привържениците. Без тях този спорт никога не би бил толкова голям. Затова е важно да обръщаме внимание на тях, защото заслужават. Където и да играем, винаги отивам да ги поздравя. Например, веднъж след мач в Саутхемптън останах на терена с привържениците и им дадох тениската, шортите, чорапите... Останах само по гащи. Съотборниците се шегуваха с мен, че съм го направил, за да покажа мускули. Но разбира се, че причината не е тази, а исках да зарадвам някой запалянко и да му направя деня паметен."

Жалко, че Тадич не е заменен

Би могло това да бъде приказка, онази в която злото кралство, закостеняло в своето самолюбие - не е ли това чудовището на всеки владетел, па бил той чак и "демократично избран"? - пада под налетите на младия принц.

Да, да бъдем искрени, уморихме се от Реал, може би някои повече биха искали да му се беше махнала короната от главата, и самата глава, докато гиздаво я носеше Кристиано Роналдо, но това не би било възможно; така, дочакахме гилотината, дочакахме да се случи на народа, беше достатъчно, Кралю, три мандата са твърде много, казват, че властта е като гащите или чорапите, почва да смърди ако не се сменя редовно; но това не е история за хлапета, които са дошли при господарите.

Когато португалецът си отиде, не остави само вакуум на терена, а и в борбата за превъзходство в съблекалнята - като сме вече при сърбите, точно както когато великите, проклети им душите, разпокъсват царството (или вече кралството), па тогава получавате надути хора, имате един Бейл и един Марсело и един малък Солари и големия Лука Модрич, който все пак не е звезда, въпреки че е най-добрият футболист от всички.

И Серхио Рамос, хайде да направим кратка пауза и отново да му се посмеем, заслужил е, заслужили сме.

Но достатъчно за тях. И твърде много е.

За какво, тогава, правете се, че още не знаете, нека бъде интересно макар за момент, онзи когато Марко Асенсио намали на 1:3, на Краля да му бъде още по-тежко.

Би могло това да бъде и приказка, не казваме, да се направи паралел с онзи Аякс от 1995 година, на Ван Гаал, който по същия начин гази тази трева от която всяко семе струва колкото средния БВП в нашата държава, когато, ние които си спомняме тези тъмни години, се влюбихме в Яри Литманен и младия Патрик Клуйверт, и не е да няма връзка, че игра един Блинд...

Тогава Реал не беше точно Реал, броеше десетилетията от последната корона, но всъщност много глупаво звучи изразът че "Реал не е Реал", защото той винаги е, чак и когато не е, позволете малко да се загубим...

Финландецът още не беше от стъкло, а от най-фин порцелан, и не само унищожаваше, гавреше, малтретираше Реал - с Редондо и Лаудруп и Раул - Литманен танцуваше по терена. Ако тогава съществуваха камери, които следят всички играчи, трябваше да го снимат и пускат това в следващите две и половина десетилетия, докато не се появи някакъв там Душан Тадич, като подобрено, модернизирано копие, със същата емблема на гърдите.

Би могло да се говори за Холандия, за техния футбол, да се правим малко на умни, че ние всичко това вече сме го видели и обявили, че сме казали, че ще се върне този невероятен футболен народ, че изворът на талант не може да пресъхне, само понякога може да изглежда като фата моргана, че сме предвидили, че футболните агенти, мениджъри, арабите ще обикалят около Амстердам като акули, които са подушили оранжева кръв.

Но и това би било твърде профанно, твърде обикновено за нощта, която ни предостави Душан Тадич.

Да, ето влиза тази парабола на опитния Шьоне над ръцете и плещите на вратаря, който ни напомня на някого физически: това трябва да бъде история за последния сърбин, който знае топката, и първият сърбин, който знае топката откакто топката се преследва под името Сърбия.

Ето, ден преди всичко това, рожден ден отпразнува предходният тип от под това небе, който беше радост да се гледа, наричаха го Пикси, а няколко дни преди това, един друг тип, подобен му е пощенския номер, който са присвоили бразилците, отвори малък магазин през деветдесетте, наричаха го Рамбо; горди сме, но трябва да признаем: Душан Тадич е аберация, той е изключение, което потвърждава правилото.

И трябва, да кажем и това, трябва да съществува едно нещо за което бихме упрекнали Ерик Тен Хаг, човекът който още на Арената видя колко е пробит този голям Реал; и ако не е гледал как това прави Барселона, тогава е разбрал как го прави Жирона, и хвана краля в мрежата на паяка, да обикаля цяла нощ, като обезглавена муха, която с всяко движение все повече се намества за хищника.

Трябваше да смени Тадич, там при 1:4, па да видим в какво наистина се е превърнал футболът и дали привържениците на Реал са истински поклонници на тази игра, или само богати празноглавци готови да освиркват и своите и чуждите щом нещо не им е по волята.

Да, искахме, мечтаехме, да засвети десетка на онова малко табло, Душан Тадич полека, възможно най-полека, да тръгне към съблекалнята, па да видим дали е, след толкова години, останало човешко, спортно, благородно на Чамартин.

Това би бил възможно най-големият изпит за днешния футбол: да бе излязъл Тадич, и "Сантяго Бернабеу" да е станал да му аплодира, като преди години на онзи бразилски магьосник, догодина всички бихме подкрепяли отново да се върне големият Реал; биха си спасили образа, а на футбола биха спасили душата.

А отново, може би е по-добре, че нямахме този лакмус, може би е по-дивно че можем да си представяме, че онези няколко десетки хиляди преглътнати плюнки и занемели гласни струни ще станат, биха се събрали дланите, мислим сега, в слава на първия сърбин, който играе без гърч на лицето, който с топката води нежна любов, и обичаме да мислим, че немите духове на най-големите футболисти на всички времена ще накарат Мадрид да се поклони на принца с чудната фамилия.

"Да бъдем хора, въпреки че сме привърженици на Реал", бащински биха ги посъветвали от сенките Ди Стефано, Хенто, Пушкаш, и може би щяха да ги послушат?

Но чуйте, по-добре е и заради това: беше наслада да го гледаме във всеки момент, във всяка милисекунда, която проведе на известната трева, този сърбин, и няма никакво значение и има всички значения, че е сърбин, и има абсолютно значение, че носи "десетка", защото целият Чамартин, цяла нощ, беше само негов.

Не само Чамартин, какво ни е, тази вечер бяха прави онези, които твърдят, че Земята е плоска, само че тази тяхна теория е благо недоизказана: планетата не е само плоска, а по нея е посадена английска трева, широка поляна е това по която се търкаля топка, и на тази поляна, на един пети март, една пролет, нека ни прости Яри Литманен и нека не се лютят всички останали юнаци, които са пенсионирали Краля, докато не стане като зомби, на тази трева съществува само Душан Тадич.

И аплаузите, които биха се, наречете ни наивни, чули сигурно от всяка трибуна.

Автор: Марко Прелевич

Тадич: Ще бъде отлична атмосфера, ние сме един и същ народ

Преди дуела с Черна гора, Душан Тадич е уверен в победата на Сърбия. Сигурен е, че атмосферата ще бъда отлична, каквато беше и в Подгорица.

"Както и преди всеки друг мач, очакваме да победим. Надяваме се на това, имаме качество", заяви Тадич.

Черна гора пристигна в Белград без Стеван Йоветич и Стефан Савич.

"Жалко, че няма да играят, защото беше по-добре да играят в пълен състав. Но, тези, които ще играят ще искат да се покажат. Всякак мисля, че сме по-качествени и трябва да търсим победата", оцени Тадич.

Лигата на нациите е възможност по-млади играчи да се въвеждат в мъжкия национален отбор и да им се даде доверие. Все пак, мисли се и за това което предстои следващата година.

"Това са добри подготовки за онова най-важното което идва, а това са квалификациите за Европейското първенство", каза Тадич.

Мачът в Черна гора премина в отлична атмосфера, а Тадич не вижда причина да бъде различно в Белград.

"Това е един народ, което се видя в Подгорица. Смятам че атмосферата ще бъде добра. Няма причина да не бъде всичко както трябва."

Той допълни че продължава да се наслаждава да играе с екипа с националната емблема.

"Най-голямата мечта е да се играе за националния отбор, най-хубавото чувство е да се играе за своята страна, привърженици... Смятам че това чувство продължава да присъства във всички нас", заяви Тадич.

След четири сезона във Висшата лига, Тадич се върна в Холандия, където сега играе в Аякс. В 22 мача постигна 11 гола за отбора от Амстердам.

"Чест е да си част от такъв голям клуб. Всичко е организирано на върховно ниво, нямам думи... Въодушевен съм във всеки смисъл. Влязохме в Шампионската лига, което беше една цел. Другата е да спечелим титлата. Ще е тежко, но всичко върви както трябва", заключи Тадич.

Душан Тадич: В Англия футболът е битка, в Холандия всички разбират играта

Мнозина очакваха Байерн да бъде брутален. Още когато след няколко минути игра Ариен Робен изпрати онази съвършена топка на миглите на Матс Хумелс? Разходка в парка за баварците. Но с отминаването на минутите, така нападенията на домакините ставаха все по-ялови. Не само че отбраната на Аякс удържаше, а детската градина от Амстердам изблъскваше съперника все по-далеч от своята врата. Като накрая се тегли чертата, остана впечатление, че гостите от Холандия останаха без две точки, а не са спечелили една. Аякс отново впечатли Европа, а във фокуса на този блясък едно име изпъква. Душан Тадич беше асистент за изравнителния гол, пропусна идеална възможност за пълен обрат, но и неговите съотборници пропиляха поне четири шанса, които им сервира на поднос. Вадеше душата на Джошуа Кимих с памук и ни накара да отделим време и да го разпитаме за някои нови моменти в Амстердам.

Защото не бяха малцина тези, които завръщането на Тадич в Холандия от Висшата лига охарактеризираха като стъпка назад, въпреки че с Аякс играе в Шампионската лига, докато със Саутхемптън се бореше за оцеляване. Тадич в кратко интервю изтъкна, че самият той не е имал съмнение в нито един момент.

"Веднага знаех, че не е крачка назад, тъй като Аякс е един от най-големите клубове в света и един от моите любими от детството. Когато получих предложение изобщо не размислях - веднага знаех, че е това което искам и съм много щастлив, че съм част от такъв голям клуб".

Това щастие се вижда и на терена. През последния сезон на стадион "Сейнт Мерис" не го виждахме често усмихнат. Екипът на амстердамци сякаш го върна в детството.

"Наслаждавам се във всеки смисъл на тази дума. И на и извън терена. Играем тотален футбол, доминация и постоянна преса и всичко това ми отговаря. Всичко се подреди. Когато става въпрос за първенството - тук всички знаят футбола и го разбират. В Англия е повече битка и ако се направи нещо индивидуално, това е всичко. Тук съотборниците непрекъснато те търсят, получаваш много повече употребяеми топки, няма дълги, няма прескачане на терена", заяви Тадич.

Не само заради това, но субективното впечатление е, че Тадич играе футболът на живота си.

"Мисля, че е така. Но и всичко това е благодарение на отбора и стила, който играем. Отговаря ми и ми позволява да се изразя още повече."

Против Байерн този замисъл за игра се видя ясно. Аякс не стигна до точката, защото се бранеше. Не, Аякс нападаше. Байерн е този, който се отдръпна. А Душан Тадич застраши мястото на Александър Митрович в стартовите 11 на националния отбор на Сърбия?

"А-ха-ха. Не трябва той да се притеснява за това. Митар е неприкосновен и съм много щастлив за него как се развива. Притежава голямо качество, но и голяма работна етика, това е причината защо е все по-добър и по-добър с отминаване на времето", смее се Тадич.

Говорим, разбира се, за това, че на Алианц Арена Тадич беше най-предният играч на Аякс. Издърпваше се към крилото, но имахме единствена възможност да го видим в ролята на фалшива деветка. И се справи добре.

"Бях лъжлива деветка, но лутах навсякъде, имах свобода да ходя където искам. Обичам като имам свобода в играта и като мога да импровизирам и се движа навсякъде. Мисля че тогава съм най-опасен".

И наистина, не отговаря на всеки един и същ стил игра. Този на Аякс е педантично създаден. Никак случаен. Защото само от такава нападателна игра могат да никнат таланти, които след някоя година - ако не и след няколко месеца - на клуба ще донесат десетки, а може би и стотици милиони евро. Ролята на Тадич във втория мандат в Ередивизие ще бъде между останалото и да насочи всички тези нешлифовани диаманти каквито са Де Лихт, Мазрауи, Ван де Бек... Трудно е да се изброят всички. Припомня може би малко това поколение на Аякс и на онова на Монако с Мбапе, Лемар, Менди... Макар че не се случва всеки сезон толкова млад състав да може, точно като Монако, да пробие до полуфинала на Шампионската лига.

"Изпълнихме една цел с влизането в Шампионската лига, сега поставяме нови цели. Първо искаме да стигнем следващия етап, искаме, разбира се, да бъдем шампион в Холнадия. Имаме добра смесица от млади и опитни играчи, само трябва да работим всеки ден върху победителския манталитет, да разберем, че няма отпускане който и да е насреща. Също така да разберем, всички трябва да се борят за отбора, да вземаме решения за отбора. И тогава ще изскочи качеството от всеки от нас, отново отборът ще спечели."

Истина, Монако, два сезона след полуфинала на Шампионската лига и няколко месеца, след като за 500 000 000 евро пусна цялото това поколение, се намира в дъното на класирането във френската Лига 1, а вече от месеци се говори, че и Аякс се подготвя за разпродажба на бисери.

"Нормално е във футбола. Някои играчи напускат, някои идват, важното е само да се намери адекватна замяна, а тук в Аякс наистина има много таланти. И е важно, че клубът иска да влага и да прави голям Аякс".

Може би от всичко това ще излезе и някаква печалба за националния отбор на Холандия? Вече дълго не приличат на онази оранжева наказателна експедиция.

"Смятам, че това е обявяване на завръщането на холандския футбол. Два отбора в Шампионската лига. И националният отбор ще спечели от това."

А когато става въпрос за сръбския национален отбор?

"Очаквам две победи от идващите два мача. Няма да е лесно, но Сърбия трябва да побеждава", завърши Тадич.

Нека така да бъде.

Аякс привлече сръбския национал Душан Тадич

Сръбският национал Душан Тадич беше представен в Амстердам като нов футболист на Аякс, чийто екип ще носи до 2022 година.

Тадич пристига в славния клуб от Саутхемптън и се връща в Холандия където с голям успех игра за Твенте и Грьонинген.

На сайта на клуба не се съобщават детайли за трансфера, но медиите по-рано писаха, че Аякс е платил 11,4 милиона евро за сръбския футболист, който през есента ще навърши 30 години.

Тадич за емоциите, албума с лепенки и какво щеше да е, ако не се бяха класирали на Мондиала

Душан Тадич даде обширно интервю за Яху спортс, говори най-много за националния отбор на Сърбия, който се класира на Световното първенство.

"Мечтал съм за този момент, още от детството. Ние успяхме в това, класирахме се за Световното първенство. Когато играете за своята страна, всички ще ви помнят ако играете на Световно първенство. Спомням си 1998 година когато бяхме Югославия, имах албум с лепенки, спомням си целият отбор", заяви Душан Тадич.

Сръбският ас говори и за хода на своята кариера, от малък до днешните дни в Саутхемптън, за това какво е научил и как е успял да стане това което е днес.

Една част от интервюто е посветено на състоянието на сръбския футбол, за класирането на Световното първенство, както и наградата за най-добър сръбски футболист.

"Невероятно е усещането когато знаете, че ще участвате на първи голям турнир в кариерата. Чувствата ме обземат когато гледам фотографии от последния мач от квалификациите срещу Грузия. Никога не съм усещал такава емоция с националния отбор", искрен е Тадич.

"Никога не сме усещали и такъв натиск от момента в който влязох в националния отбор. Да не бяхме победили в мача срещу Грузия, мисля, че щяха да ни вземат паспортите и да ни кажат повече да не се връщаме. Сериозно", сподели искрено Тадич.