Свиках тази пресконференция и помолих за уединение, защото исках лично да кажа на отбора и обществеността тази вест. За съжаление, това не стана и не всички уважиха моето желание. С намерение да продадат няколкостотин броя повече, развалиха дълготрайно приятелство.
За съжаление, или чак за щастие, направихме някои тестове, които показаха аномалии каквито нямах преди четири месеца. Ще обясня всичко това ясно, защото не искам хората да спекулират. Ще ви кажа истината, как стоят нещата. След това, лекарите ще ви информират, с уважение към моя личен живот.
Имах треска, която не би ми попречила да отида на тренировка. Отидохме на още един тест и резултатите показаха левкемия.
Когато чух вестта, това беше тежък удар. Седях с дни и плаках. Тогава животът ви минава пред очите. Това не са сълзи на страха. Уважавам болестта, ще се изправя пред нея храбро, ще я гледам в очите. Както винаги съм го правил. Не мога да дочакам да отида в болницата и да започна борбата. Болестта е агресивна, но победима. Обясних това и на моите играчи. Разговаряхме чрез видео връзка, което е и нормално, и имаше мои сълзи.
Обясних на отбора, че трябва да нападаме и да излезем за победа. Ако седим назад и се браним, веднага ще бъдем победени. Трябва да използвам своята тактика в тази битка и съм сигурен, без никакви съмнения, че ще победя. Ще победя за своето семейство, за своите деца, за всички, които ме обичат...
Получих 500-600 съобщения в последните няколко дни и се извинявам заради това, че не отговарям. Исках да взема време за себе си, да изхвърля негативността от себе си, за да съм в състояние да се върна и да започна борбата.
Искам да благодаря на всички тук в Болоня. От президента до иконома, защото ми показаха, че това е семейство и че ме обичат, както и моите играчи. Това ми е важно, защото казах на играчите, че ще победя. Нужни са ми хора около мен, които ме обичат. Плаках няколко дни и видях неща, които ме докоснаха. Все пак, не ми харесват онези, които идват да плачат и да ме съжаляват. Никой не трябва да ме съжалява. Добре съм.
Това което докосва вашите емоции са чувствата. Любовта.
Сигурен съм, че всички сте мислили, че съм един от последните хора, който би могъл да се разболее. Тренирам, голям съм и як. Бях на тестове на 28 февруари и всичко беше наред. Тренирах всеки ден до май, пътувах навсякъде, играех футбол, гребах... Не усещах умора, нито болка. Всичко беше нормално.
Моят баща почина от рак, така че редовно се преглеждам. Ако не бях ходил на тестове, симптомите нямаше да се покажат още година. Никой от нас не трябва да се мисли за непобедим. Всички мислим, че няма да се случи точно на нас, но когато се случи, тогава е наистина силен удар. Тогава само се надявате да сте предвидили всичко навреме, защото има голяма разлика дали го откривате след два месеца или след година.
Ако позната личност преминава през това, надявам се това да може да помогне и други да се преглеждат, да се подготвят и да разберат, че това може да се случи на всекиго. Бях съвършено здрав по всякакъв начин, а ето в каква ситуация съм сега. Това променя вашата ситуация за миг. Всичко се променя за миг. Когато спите и имате кошмар, пробуждате се, но тук с дни се будите и разбирате, че не е кошмар, а реалност. По-лесно е да се борите, ако имате предвид ситуацията, ако се тествате и ако сте готови.
Когато спечеля тази битка, надявам се да бъда в състояние да говоря за всичко с вас и да се обърна към този период. За съжаление, нищо в живота не ми е подарено. Трябваше да се боря за всичко. Ще се боря и сега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар