Синиша Михайлович: Мач без публика е като жена без секс

Синиша Михайлович с интересна пресконференция обяви мача на своята Болоня против Парма.

Сръбският треньор започна обръщението без журналистически въпроси, за които смята, че винаги са едни и същи.

"Нашият следващ противник? Много в този мач ще зависи от нас, отворена среща. Вършим това което трябва, ние сме професионалисти, но не искам да плача нито вече да отговарям на някои въпроси. Имате десет дни да подготвите въпроси и тогава идвате тук със същите питания, които ми задавате против някои неща", каза Михайлович.

И в продължението говори в същия тон.

"От десет въпроса, девет винаги са същите. Бих искал да покажете малко повече въображение. Затова и голям брой отговори е очевиден. Година мина от моята болест, трудно ще забравя това и без вас. Това беше доста насрана година, но децата и семейството бяха добре".

Журналистите питаха какво мисли за решението правдата да съблюдава съдията Маурицио Марияни.

"Нямам добри отношения със съдиите от Рим. Надявам се ситуацията с корона вируса скоро да завърши, защото играенето без публика е боклук. Който ви каже, че играенето на празен стадион е като жена без секс, напълно е прав", завърши Михайлович.

Мачът между Парма и Болоня се играе в неделя от 20:30 ч.

Гранде Синиша: Още съм тук!

"Плаших се, и продължавам да се плаша, но се надявам от този опит да изляза като по-добър човек", каза Михайлович на първата пресконференция откакто на 13 юли обяви, че боледува от левкемия.

Тъкмо Синиша Михайлович взе микрофона и благодари на всички за подкрепата, във вече препълнения пресцентър на стадиона на Болоня влезе целият отбор предвождан от капитана Блерим Джемайли.

"Всичко бихте направили само да не тренирате", пошегува се Михайлович и потвърди, че ведрият дух не го е напуснал въпреки тежката борба с левкемията.

Джемайли беше кратък и ясен.

"Много ни липсвахте и всички сме много щастливи, че сега сте с нас. Знаем, че не сте доволни от нашата игра и ще пробваме да я поправим. Благодаря ви, че се върнахте."

Малко смях за начало. Но поводът е крайно сериозен. За пръв път след като на 13 юли съобщи, че се е разболял, Михайлович излезе пред обществеността с намерението да обясни как тече лечението.

"Искам първо да благодаря на докторите за подкрепата, никой не знае по-добре от тях колко беше тежко изправянето пред тази болест. От сърце им благодаря. Без тяхната помощ никога не бих тръгнал по този път, а смятам, че засега върви добре", заяви сръбският специалист.

Микрофонът отиде в ръцете на доктор Микеле Каво, директор на отделението по хематология в болница Сант Орсола. Предварително се извиняваме, ако не сме разбрали добре някой професионален термин.

"Това е първи път да говоря пред журналисти и го правя по молба на Синиша. Трябва да бъдем внимателни когато говорим за възстановяването. Всичко което сме правили е с най-голяма доза професионализъм и с цялото наше знание за материята. Днес говоря от името на всички доктори", започна Каво.

Всичко започна с диагнозата: остра миелоидна левкемия, ако се казва така.

"Това значи, че определен тип бели кръвни телца са започнали неконтролирано да се умножават. Така костите губят своите свойства. Веднага направихме прегледи, пригодихме разполагаемите терапии на пациента. Това доведе до трансплантация на костен мозък на която Синиша беше подложен. Нашият подход беше класически, хемиотерапевтичен. Досега сме имали няколко цикъла. Резултатите от първия бяха много положителни. Първата цел беше да стигнем до ремисия, туморните клетки да изчезнат от костния мозък и да продължи да функционира нормално. И това направихме в първия цикъл. Във втория продължихме с тези лекарства и същия метод, само че беше по-кратък. Търсехме и съвместим донор на костен мозък. Днес сме точно на месец от трансплантацията. И Синиша искаше днес да затвори кръга с разговор с вас. От нашата гледна точка кръгът не е затворен, трябва да продължим да следим състоянието на Синиша. Така че кръгът не е затворен, но сме много щастливи, че Синиша се върна в света на футбола", поясни докторът.

И една лична констатация за край на неговото обръщение. Доста говори за това какво може главата да направи.

"Дали духът на Синиша помогна в лечението? Откакто съм се запознал с него не съм имал и най-малко съмнение, че днес ще бъде тук с вас да разговаряме за всичко това."

Нека сумира сам Михайлович.

"Благодаря на всички, които ме подкрепиха. Всичко онова което видях по стадионите и в света на футбола ме накара да се чувствам защитен. Почувствах се като част от голямо семейство. Благодаря на привържениците, на всички отбори в които съм играл и които съм тренирал. Над всичко, благодаря на привържениците на Болоня, които направиха да се чувствам като брат, като син. Благодаря на целия клуб. Беше много тежък период за мене. Най-голямото желание ми беше да поема свеж въздух, но не можех."

Все пак, геройски се бори...

"В нито един момент не съм се чувствал като герой. Човек съм, силен характер, но съм човек с всички слабости. А такива болести не можеш да победиш само с храброст, необходима е грижа. И искам да кажа на всички сериозно болни хора, че няма нужда да се плашат, да плачат и да страдат. Онова което никога не смеят да изгубят е желанието за живот."

Продължаваме напред, може на някого да помогне...

"Плаших се, така е, и продължавам да се плаша. Но сега знам, че с отминаването на времето, ще мога да си върна силата. Пия 19 хапчета дневно, но ги взимах редовно, защото целта ми беше да напусна болницата. Това за мен е затворен кръг. Да спя в своя креват. Надявам се, че от този опит ще изляза като по-добър човек. Търпението по-рано не беше мое качество, сега се наслаждавам на всеки миг всеки ден. Нищо не правя, само дишам свеж въздух. Чудесно нещо."

Не можеше, разбира се, без футбола.

"Борих се всеки ден в болницата. Трудих се и да бъда с отбора колкото беше възможно. Надявах се, че такава жертва ще видя и на терена, но за съжаление не беше винаги така. Трябва да ви кажа, че съм ядосан заради резултатите, заради играта, заради поведението. Разговарях с момчетата. Сега трябва да дадат 200%. Трябва да се върнем към нормалното и да започнем да печелим точки. Който има проблем с това ще има проблем и с мене. Но съм сигурен, че скоро ще видим Болоня каквато искам да видя, онази от миналия сезон и от някои мачове през този сезон."

От борбата Михайлович със сигурност няма да се откаже.

"Моята съпруга наскоро в социалните мрежи цитира Ерос Рамацоти. Аз бих цитирал Васко Роси: "Още съм тук". Не се отказвам. Опитвам се да присъствам. Тренировката ме държи в живота."

Привържениците на Интер към Михайлович: Голям борец си, не се отказвай

Привържениците на Интер отправиха послание на подкрепа към треньора на Болоня Синиша Михайлович по време на вчерашния мач между двата състава в Болоня.

На трибуната за гости на стадион "Ренато Далара" беше опънат транспарант на сръбски език "Напред Синиша, голям борец си, не се отказвай".

Михайлович, бивш футболист и треньор на Интер, не води отбора, защото в момента е на лечение от левкемия.

Интер победи Болоня с 2:1 в мач от Серия А с гол на Ромелу Лукаку в 90-ата минута от дузпа.

Синиша Михайлович: Баща ми почина от рак, редовно се преглеждам. Никой от нас не трябва да се мисли за непобедим

Свиках тази пресконференция и помолих за уединение, защото исках лично да кажа на отбора и обществеността тази вест. За съжаление, това не стана и не всички уважиха моето желание. С намерение да продадат няколкостотин броя повече, развалиха дълготрайно приятелство.

За съжаление, или чак за щастие, направихме някои тестове, които показаха аномалии каквито нямах преди четири месеца. Ще обясня всичко това ясно, защото не искам хората да спекулират. Ще ви кажа истината, как стоят нещата. След това, лекарите ще ви информират, с уважение към моя личен живот.

Имах треска, която не би ми попречила да отида на тренировка. Отидохме на още един тест и резултатите показаха левкемия.

Когато чух вестта, това беше тежък удар. Седях с дни и плаках. Тогава животът ви минава пред очите. Това не са сълзи на страха. Уважавам болестта, ще се изправя пред нея храбро, ще я гледам в очите. Както винаги съм го правил. Не мога да дочакам да отида в болницата и да започна борбата. Болестта е агресивна, но победима. Обясних това и на моите играчи. Разговаряхме чрез видео връзка, което е и нормално, и имаше мои сълзи.

Обясних на отбора, че трябва да нападаме и да излезем за победа. Ако седим назад и се браним, веднага ще бъдем победени. Трябва да използвам своята тактика в тази битка и съм сигурен, без никакви съмнения, че ще победя. Ще победя за своето семейство, за своите деца, за всички, които ме обичат...

Получих 500-600 съобщения в последните няколко дни и се извинявам заради това, че не отговарям. Исках да взема време за себе си, да изхвърля негативността от себе си, за да съм в състояние да се върна и да започна борбата.

Искам да благодаря на всички тук в Болоня. От президента до иконома, защото ми показаха, че това е семейство и че ме обичат, както и моите играчи. Това ми е важно, защото казах на играчите, че ще победя. Нужни са ми хора около мен, които ме обичат. Плаках няколко дни и видях неща, които ме докоснаха. Все пак, не ми харесват онези, които идват да плачат и да ме съжаляват. Никой не трябва да ме съжалява. Добре съм.

Това което докосва вашите емоции са чувствата. Любовта.

Сигурен съм, че всички сте мислили, че съм един от последните хора, който би могъл да се разболее. Тренирам, голям съм и як. Бях на тестове на 28 февруари и всичко беше наред. Тренирах всеки ден до май, пътувах навсякъде, играех футбол, гребах... Не усещах умора, нито болка. Всичко беше нормално.

Моят баща почина от рак, така че редовно се преглеждам. Ако не бях ходил на тестове, симптомите нямаше да се покажат още година. Никой от нас не трябва да се мисли за непобедим. Всички мислим, че няма да се случи точно на нас, но когато се случи, тогава е наистина силен удар. Тогава само се надявате да сте предвидили всичко навреме, защото има голяма разлика дали го откривате след два месеца или след година.

Ако позната личност преминава през това, надявам се това да може да помогне и други да се преглеждат, да се подготвят и да разберат, че това може да се случи на всекиго. Бях съвършено здрав по всякакъв начин, а ето в каква ситуация съм сега. Това променя вашата ситуация за миг. Всичко се променя за миг. Когато спите и имате кошмар, пробуждате се, но тук с дни се будите и разбирате, че не е кошмар, а реалност. По-лесно е да се борите, ако имате предвид ситуацията, ако се тествате и ако сте готови.

Когато спечеля тази битка, надявам се да бъда в състояние да говоря за всичко с вас и да се обърна към този период. За съжаление, нищо в живота не ми е подарено. Трябваше да се боря за всичко. Ще се боря и сега.

Психопатска заплаха: Надгробни кръстове за управниците на Болоня

Болоня е сигнализирала надлежните институции за смъртна заплаха, след като пред тренировъчния център са намерени три надгробни кръста с имената на изтъкнати длъжностни лица в клуба.

Заплахите са насочени към изпълнителния директор Клаудио Фенучи, спортния директор Рикардо Бигон и скаута Марко Ди Вайо. Предполага се, че заплахата със смърт идва от привържениците недоволни от последните резултати.

Болоня, под ръководството на Филипо Индзаги, записа последна победа в шампионата на 30 септември. В следващите осем мача по четири пъти изгуби и завърши наравно.

Разследването е в ход.

Лазарос Христодопулос - първият човек който е играл за четирите най-големи гръцки клуба

Гръцкият футболист Лазарос Христодопулос стана първият играч, който ще носи екипите на четирите най-големи клуба в тази страна, след като реши да премине в Олимпиакос, от позицията на капитан на шампиона АЕК.

Христодопулос беше един от творците на сензационното спечелване на шампионската титла в Гърция с АЕК, но отказа да продължи договора си и без обезщетение премина в редиците на противника от Пирея.

Управата и привържениците на "жълто-черните" от месеци притискали опитния 31-годишен халф, който в края на сезона, след титлата на АЕК след 24 години суша, решил да приеме предложението на Олимпиакос с годишна заплата от 600 000 евро.

С този ход стана първият футболист, който е бил в четирите най-големи гръцки клуба - от ПАОК преминал в Панатинайкос, а тогава от АЕК в най-трофейния отбор в държавата.

През кариерата си е играл и в италианската Серия А за Болоня, Сампдория и Верона.

Официално най-бързият червен картон в историята!

Нестор Алегре е влязъл в игра за отбора на Депортиво Мадагри в ниска аржентинска лига. А тогава влязъл сред легендите...

Халфът е провел на терена цели десет секунди на мача срещу отбора на Тиро Федерал, което означава че на терена е провел същия период време както и Джузепе Лоренцо, футболист на Болоня, през 1990 година.

Алегре първо получил жълт картон, защото влязъл на терена преди съдийски знак, а веднага след това получил втори, защото се жалил от първия.

Разбира се, топката не е и пипнал.

"Първият жълт картон получи, защото влезе на терена преди неговият съотборник да излезе. Вторият жълт картон получи заради обида", обясни на местните медии след мача арбитърът Виктор Кордеро.

Вратарят, който смая света е майстор в спасяването на дузпи. Питайте Пирло и Тоти

Ветеранът на вратата на белгийския Мехелен, Франсоа Жиле е футболистът за когото днес говори цялата планета. На втори план отидоха много по-големи имена и теми след изпълнената с дербита неделя. Светът впери поглед в невероятните изяви на Жиле в гостуването на Андерлехт и спасяването на три дузпи. Такъв подвиг не се помни. Случвало се е играч да пропусне три дузпи, но вратар да спаси три удара от бялата точка, това вече е научна фантастика...

Интересното е, че Жиле беше тема на разговори в Белгия заради повиквателната му за националния отбор, като медиите критикуваха селекционера Вилмотс, че вика ветеран от малък клуб. Сега никой не смее да каже нещо по темата...

И въпреки че направи световен подвиг с три спасени дузпи, Жиле коментира скромно след мача и изтъкна, че най-важното е, че отборът му е изравнил в 94-ата минута и взе точка. Иначе този вратар е истински майстор за дузпи. Който е следил италианската Серия А през последните две десетилетия, знае за какво става въпрос.

Жиле беше кошмар за изпълнителите на дузпи, докато пазеше за Бари, Болоня и Торино. Общо в кариерата си е спасил 34 дузпи, а в 67 случая е вадил топката от мрежата. Осреднено спасява всеки трети наказателен удар!

Одушевил италианците в началото на кариерата си с екипа на Бари, когато срещу Бреша спасява две дузпи. И то на Дарио Хюбнер и Андреа Пирло! После придобил славата на един от най-добрите в отразяването на ударите от бялата точка в Италия и спрял шутовете на Патрик М`Боми, Адаилтон, Макароне, Маскари, Диего, Паладин... Андреа Пирло е чакал 12 години да поправи грешката си от мача, когато носеше екипа на Бреша. Пирло вече в Ювентус, а Жиле пази за градския враг Торино. И отново триумф за стража срещу футболния Моцарт! Два пъти е спасявал и дузпи изпълнени от Франческо Тоти.