Милане, ти си за Шампионската лига

Единственият експонат от не толкова далечни времена в Цървена звезда


Може би от това историческо поражение против Байерн ще остане само прах и черна буква в биографията на Звезда, ако отборът на Владан Милойевич преживее в пирейското пристанище. Всичко това е може би, но е ясно, че 13 от 14 играчи на Цървена звезда, които получиха шанс да усетят мощта на байерновата машина, след 30 или 40 години в дълбока старост ще се питат къде им е била младостта в тази вечер на 26 ноември 2019 година. Такива шансове да направиш себе си важен трудно се получават, а лесно се губят. Някои излязоха на тревата на Маракана влюбени в себе си, измамвайки се, че те трябва да почерпят публиката на Звезда с присъствие. Други пък бяха недостатъчно качествени и несвикнали на такова ниво надпревара. Имаше и онези третите, които нямо гледаха как Роберт Левандовски немилосърдно пълни и предизвиква бяс и гняв в близо 50 000 човека на най-големия сръбски стадион.

Един човек беше достоен за Цървена звезда. Не, не става дума за това, че Милан Борян направи един от своите най-добри мачове в Шампионската лига и с десет спасявания, по официалната статистика на УЕФА, спаси Маракана от двуцифрена загуба. А това би бил срам, който щеше да живее вечно. Националът на Канада, въпреки че е сит с по-ранните успехи, показа, че в този момент е единственият експонат от не толкова далечни времена. Експонат на истинските звезди на Милойевич.

Когато играчите на Владан Милойевич с наведени глави след завършека на мача слушаха песента на привържениците под северната трибуна, и без енергия с пляскане следваха ритъма, само Милан Борян имаше обратна реакция. Неговото изражение на лицето, на ивицата на сълзите, говореше, че е един от редките, които в този момент би пропаднал в земята от срам. А става дума за човек, който единствен не би смял да усети отговорност или угризение на съвестта, защото единствен си вършеше работата, въпреки че през този сезон вече е получил 19 гола в елитния турнир. Така че, емоционалният заряд на Милан Борян като единствен (и, трябва да изтъкнем, Раша Панков), разкри на какво ниво е отборният дух в съблекалнята на Цървена звезда. Или по-добре казано - че изобщо го няма. Повтарят това и отговорните на Маракана, че Цървена звезда иска посветеност и всекидневна битка със самия себе си, защото не се живее от последните впечатления и успехи. Знае това и Владан Милойевич, защото в момента живее в другата крайност на всекидневието на треньор на Звезда. Само че не го знае мнозинството в отбора.

Опитваше извън медийните изяви Милан Борян да пробуди състава, да ги разтърси и да им обясни правилата на поведение в голям клуб. Работеше като капитан без лента и човек, който след всичко което е направил в Залцбург и Копенхаген можеше да си накриви шапката и като най-голям нарцис всекидневно да се гледа в огледалото и упорито да си повтаря: "Аз съм Милан Борян, голям любимец на привържениците на Цървена звезда, може да съм най-значителната фигура в тази успешна ера". Можеше, но не е. Тестваше границите на собствените способности и вратарски умения и не можеше повече да гледа как тия пред него развалят онова което е създавано 28 месеца. От онази Флориана или Спарта, когато опитният пазител на мрежата дебютира за Цървена звезда. Това е черта на истинския лидер, който през  живота и кариерата е научил да се бори и едва в 30-те години получи възможност да брани вратата на Цървена звезда. Прокървял е за това идване на Маракана, па затова на всеки мач гледа като на привилегия.

Играчите на Звезда в момента приличат на равнодушни пубертети. Родителите им се карат, че трябва да поправят оценките, да бъдат полезни, но тези укорявания на тях им влизат през едното, а излизат през другото ухо. Може и да не са предопределени за висши училища, но недостатъчно използват потенциала и после трябва да имат класен ръководител или председател на класа, който малко по-строго да им каже, че са на грешен път. Това днес е Милан Борян.

"Ние не сме за това ниво на надпревара. Някои играчи сякаш не знаят какво означава Цървена звезда. Такива мачове не се играят за пари, а за привържениците. Така беше и в предходните две години", гневно заяви националът на Канада след всичко видяно против Байерн.

Как тези негови думи ще бъдат посрещнати в съблекалнята? Това никой не знае, защото вече в отбора ги няма приятелите на Борян като Савич, Стойкович, Радонйич... Но е сигурно, че Милан Борян - ако реши да си отиде - ще го направи с чист образ. Статус не се гради със запалителни или провокативни изявления за това как някои възможности не са използвани, а с дела, емоции и страст към всяка работа. Борян в момента е Звезда - останалите не са. И затова никой няма да смее да го критикува, ако в зимния трансферен прозорец настоява за трансфер. Заслужил е да наплати, и заради спасяванията и заради това което е опитвал - а и продължава да опитва - да вразуми лошите ученици.

Милане, ти си за Шампионската лига.

Автор: Дарян Неделькович