Какво вратарско чудовище: Вкара 3 гола и спаси 4 дузпи за голям финал!

Футболното първенство на Коста Рика наближава своя край. Във второто ниво на тамошния футбол се играе доиграването в което Есказукена първа се пребори за финал, в който ще се опита да влезе в Примера през идния сезон.

Това може би не би била прекалено важна вест за любителите на спорта, ако вратарят на Есказукена Минор Алварес не е най-големият юнак на този отбор и то не само заради спасявания. Алварес като вратар в четири мача от доиграването е вкарал три гола в регулярните дялове на мачовете, като при това е спасил четири дузпи!

Есказукена в 1/4-финалите след два мача и дузпи отстрани Барио Мексико, а Алварес в тези две срещи е вкарал гол и спасил две дузпи, след като в 210 минути (два мача и продълженията) футбол се завършило при резултат 1:1.

В полуфинала по почти същия начин е елиминиран Десампарадос. Алварес в двата мача вкарал два гола в редовното време, а след това в дузпите за класиране за финал спаси още две.

Първият мач е завършил при резултат 1:1, след като Алварес вкарал от бялата точка за своя отбор. Във втория Есказукена губила до 88 минута с 0:1, а тогава почти на ръба на наказателното поле е отсъден пряк свободен удар. Алварес изпълнил и опънал мрежата на съперника, отвеждайки срещата в продължения.

Голове в допълнителните 30 минути не е имало, па се пристъпило към изпълнение на дузпи. Алварес отново се доказа като герой, след като спаси два удара, като при това вкарал от бялата точка за финал.

Въпреки че тук не става дума за върховен футбол, подвигът на 30-годишния костариканец не трябва да се подценява.

Last night in Costa Rica, goalkeeper Minor Alvarez scored an 85th-minute free kick equaliser in a play-off game 🧢

(🎥 @tdmas_cr)pic.twitter.com/9TTxtkox8X

— B/R Football (@brfootball) June 4, 2020

Cuart penal detenido para Minor Álvarez en los últimos 4 juegos ¡Brutal! pic.twitter.com/cj7LuPPFiB

— TD Más (@tdmas_cr) June 3, 2020

Милане, ти си за Шампионската лига

Единственият експонат от не толкова далечни времена в Цървена звезда


Може би от това историческо поражение против Байерн ще остане само прах и черна буква в биографията на Звезда, ако отборът на Владан Милойевич преживее в пирейското пристанище. Всичко това е може би, но е ясно, че 13 от 14 играчи на Цървена звезда, които получиха шанс да усетят мощта на байерновата машина, след 30 или 40 години в дълбока старост ще се питат къде им е била младостта в тази вечер на 26 ноември 2019 година. Такива шансове да направиш себе си важен трудно се получават, а лесно се губят. Някои излязоха на тревата на Маракана влюбени в себе си, измамвайки се, че те трябва да почерпят публиката на Звезда с присъствие. Други пък бяха недостатъчно качествени и несвикнали на такова ниво надпревара. Имаше и онези третите, които нямо гледаха как Роберт Левандовски немилосърдно пълни и предизвиква бяс и гняв в близо 50 000 човека на най-големия сръбски стадион.

Един човек беше достоен за Цървена звезда. Не, не става дума за това, че Милан Борян направи един от своите най-добри мачове в Шампионската лига и с десет спасявания, по официалната статистика на УЕФА, спаси Маракана от двуцифрена загуба. А това би бил срам, който щеше да живее вечно. Националът на Канада, въпреки че е сит с по-ранните успехи, показа, че в този момент е единственият експонат от не толкова далечни времена. Експонат на истинските звезди на Милойевич.

Когато играчите на Владан Милойевич с наведени глави след завършека на мача слушаха песента на привържениците под северната трибуна, и без енергия с пляскане следваха ритъма, само Милан Борян имаше обратна реакция. Неговото изражение на лицето, на ивицата на сълзите, говореше, че е един от редките, които в този момент би пропаднал в земята от срам. А става дума за човек, който единствен не би смял да усети отговорност или угризение на съвестта, защото единствен си вършеше работата, въпреки че през този сезон вече е получил 19 гола в елитния турнир. Така че, емоционалният заряд на Милан Борян като единствен (и, трябва да изтъкнем, Раша Панков), разкри на какво ниво е отборният дух в съблекалнята на Цървена звезда. Или по-добре казано - че изобщо го няма. Повтарят това и отговорните на Маракана, че Цървена звезда иска посветеност и всекидневна битка със самия себе си, защото не се живее от последните впечатления и успехи. Знае това и Владан Милойевич, защото в момента живее в другата крайност на всекидневието на треньор на Звезда. Само че не го знае мнозинството в отбора.

Опитваше извън медийните изяви Милан Борян да пробуди състава, да ги разтърси и да им обясни правилата на поведение в голям клуб. Работеше като капитан без лента и човек, който след всичко което е направил в Залцбург и Копенхаген можеше да си накриви шапката и като най-голям нарцис всекидневно да се гледа в огледалото и упорито да си повтаря: "Аз съм Милан Борян, голям любимец на привържениците на Цървена звезда, може да съм най-значителната фигура в тази успешна ера". Можеше, но не е. Тестваше границите на собствените способности и вратарски умения и не можеше повече да гледа как тия пред него развалят онова което е създавано 28 месеца. От онази Флориана или Спарта, когато опитният пазител на мрежата дебютира за Цървена звезда. Това е черта на истинския лидер, който през  живота и кариерата е научил да се бори и едва в 30-те години получи възможност да брани вратата на Цървена звезда. Прокървял е за това идване на Маракана, па затова на всеки мач гледа като на привилегия.

Играчите на Звезда в момента приличат на равнодушни пубертети. Родителите им се карат, че трябва да поправят оценките, да бъдат полезни, но тези укорявания на тях им влизат през едното, а излизат през другото ухо. Може и да не са предопределени за висши училища, но недостатъчно използват потенциала и после трябва да имат класен ръководител или председател на класа, който малко по-строго да им каже, че са на грешен път. Това днес е Милан Борян.

"Ние не сме за това ниво на надпревара. Някои играчи сякаш не знаят какво означава Цървена звезда. Такива мачове не се играят за пари, а за привържениците. Така беше и в предходните две години", гневно заяви националът на Канада след всичко видяно против Байерн.

Как тези негови думи ще бъдат посрещнати в съблекалнята? Това никой не знае, защото вече в отбора ги няма приятелите на Борян като Савич, Стойкович, Радонйич... Но е сигурно, че Милан Борян - ако реши да си отиде - ще го направи с чист образ. Статус не се гради със запалителни или провокативни изявления за това как някои възможности не са използвани, а с дела, емоции и страст към всяка работа. Борян в момента е Звезда - останалите не са. И затова никой няма да смее да го критикува, ако в зимния трансферен прозорец настоява за трансфер. Заслужил е да наплати, и заради спасяванията и заради това което е опитвал - а и продължава да опитва - да вразуми лошите ученици.

Милане, ти си за Шампионската лига.

Автор: Дарян Неделькович

90 години от рождението на легендарния Лев Яшин

Лев Яшин е роден в Москва преди точно 90 години. Той ще израсне в най-известния вратар в историята и най-популярният руски спортист на 20 век.

Двамата му родители работят в заводи в Москва докато той расте. Семейството е евакуирано от столицата по време на Втората Световна война. След войната, семейството се завръща в Москва и младият Лев също започва да работи в завод, но прекарва свободното си време, играейки футбол и хокей. След като е взет в армията на 18 години, той е забелязан от футболен скаут и поканен да се присъедини към академията на Динамо (Москва) през 1949.

Той ще остане в клуба повече от две десетилетия до пенсионирането си през 1971. В първите си няколко години в Динамо, Яшин не може да пробие в първия състав, така че играе като вратар за хокейния отбор на клуба, печелейки бронзов медал от шампионата на СССР през 1953. Скоро след това той си осигурява място на титулярен вратар за футболния състав на Динамо и бързо става легенда на клуба, печелейки пет шампионата на СССР и три купи в бърза последователност.

Заедно с националния отбор по футбол на СССР Яшин печели първото Европейско първенство през 1960, което се провежда във Франция. Той също помага на СССР да спечели златните медали на Олимпиадата през 1956 и достигна 1/4-финалите на Световното първенство през 1958 (Швеция) и 1962 (Чили). На Световното първенство в Англия през 1966, Яшин е капитан на съветския отбор завършил на четвърто място - най-високото постижение на страната.

С прякор "Черния паяк" заради изцяло черния си екип и невероятни рефлекси, той бързо става известен като най-добрия вратар в света. Той е хвален за своите умения, атлетичност и нововъведения към позицията на вратаря, като организиране на защитниците, излизане да се пресрещнат нападателите и започването на бързи контраатаки.

Играл е срещу други футболни легенди като Пеле, Боби Чарлтън, Еузебио, Франц Бекенбауер, като е спасил 151 дузпи през кариерата си - повече от всеки друг вратар в историята на ФИФА. Яшин умира в Москва на 20 март 1990, два дни след като получава престижната награда Герой на социалистическия труд.

Той е единственият вратар награден с престижното отличие Златната топка (през 1963) за най-добър футболист на Европа. Широко признат е за най-добрият вратар на 20 век.

Борян: Няма да спрем тук

Героят на победата Милан Борян не скри одушевлението след още една незабравима европейска нощ за Цървена звезда.

- Невероятна нощ за звездашката общност. Трета поредна година осигурихме играене в груповата фаза на европейските турнири. Няма да спрем тук, имаме още два мача до Шампионската лига. Да даде бог здраве да влезем и Сърбия да бъде горда с нас - изтъкна феноменалният пазител на мрежата.

Цървена звезда след единадесет серии дузпи премина в плейофа за Шампионската лига, а мачът освен трилър завършека се отличи и с по-груба игра, както и няколко спорни съдийски решения.

- Останах спокоен и концентриран. Направихме анализ с треньора на вратарите Душан Гашич и в съответствие с него се опитвах да разгадая страната в която ще стрелят - заяви Борян и откри:

- Съдиите в някои ситуации бяха на страната на съперника, но когато имаш сърце, желание и хора около себе си, които вярват в тебе тогава даваш максимума и побеждаваш. От Краснодар започна всичко, миналата година Залцбург и сега Копенхаген, трите най-драги победи.

По време на серията дузпи възможността да стреля получи и вратарят на Цървена звезда, която използва успешно.

- Моят първи гол за Звезда. Посвещавам го на семейството, жената и сина. Те са моята сила и непрекъсната подкрепа. Целта ми беше само да вкарам гол, а знаех, че ще спася. Вярвах в себе си, много.

Периодът между двата мача протече под знака на изявленията от страна на датския отбор, които могат да се характеризират като неспортни.

- Не обръщахме внимание на това какво говореха преди и след мача. Показахме, че сме голям клуб, който притежава желание и енергия. Горд съм със своите съотборници, треньорския щаб и управата. Борим се за тази емблема и тези привърженици, за любовта, която ни дават. Благодаря им, че и тази вечер дойдоха да ни подкрепят - заяви Борян.

Борян е най-успешният вратар в Шампионската лига

Пазителят на мрежата на Цървена звезда Милан Борян е най-успешният вратар в груповата фаза на Шампионската лига по основата "супер спасявания" според статистиката на специализирания "Инстат". Борян остави зад себе си пазителя на мрежата на ПСВ Йерон Зут (2,3 супер спасявания) и Самир Ханданович от Интер.

Канадският национал средно на мач в елитния турнир е имал по три спасявания в най-добрите шансове на съперниците в групата - ПСЖ, Наполи и Ливърпул.

Противниците на червено-белите в шест мача чак 63 пъти са стреляли в рамките на вратата на Борян, което допълнително дава значимост на постижението на стража на шампиона на Сърбия, особено защото два пъти опази мрежата суха (0:0 с Наполи и 2:0 над Ливърпул в Белград).

Борян остави зад себе си колегата си от ПСВ Йерон Зут (2,3 супер спасявания) и Самир Ханданович от Интер.

Милан Борян е най-добрият вратар в елита

Въпреки факта, че Цървена звезда загуби на Анфийлд, Милан Борян направи още един феноменален мач и се задържа на върха на класирането на вратарите с най-много спасявания в груповата фаза на Шампионската лига.

Чудесният бранител на мрежата, който мина и през българския Лудогорец, спря седем удара в в очертанията на вратата против Ливърпул, между които и дузпа на Мане, и така стигна до невероятните 25 намеси, което е над 8 средно на мач (8,33).

Повече спасявания от канадския национал в третия кръг са направили Иля Помазун (10) от ЦСКА, Самир Ханданович (9), вратар на Интер, и Одисеас Влаходимос (8), страж на Бенфика, но вратарят на Звезда убедително остава на върха на класацията по спасявания, със седем повече от първите преследвачи Зут от ПСВ и Лопес от Лион.

Борян привлече допълнително внимание, спасявайки дузпата на Мане и така стана едва третият вратар през тазгодишното издание, който спря шут от 11 метра. Преди пазителя на мрежата на "червено-белите" това успяха само още Касийяс (Порто) срещу Локомотив (Москва) и Ферман (Шалке) в мача срещу Порто.

Най-много спасявания Борян направи във втория кръг против ПСЖ, когато осуети чак 11 удара, докато на дебюта в елитната компания имаше същия брой интервенции като в Англия - седем.

Фактът, че шампионът на Сърбия има привилегията да се срещне с най-добрите отбори и нападатели в света очевидно е мотив за Борян, който даде своя максимум, за да спре редицата опити на нападателите на Наполи, ПСЖ и Ливърпул.

Борян е най-добрият вратар в 1 кръг на ШЛ

Пазителят на мрежата на Цървена звезда Милан Борян статистически е най-добрият вратар на 1 кръг от груповата фаза на Шампионската лига. Борян в мача против Наполи (0:0) на стадион "Райко Митич" опази вратата, със седем спасявания, едно по-малко от колегата от Рома Робин Олсен, но неговият отбор загуби убедително в Мадрид от Реал с 0:3.

Същата бройка спасявания като канадския национал имаше и стражът на Олимпик (Лион) Антони Лопес, но той получи гол в изненадващата победа в гостуването на Манчестър Сити (2:1).

За играта на защитата на Звезда говори и фактът, че е имала чак седем блокирани удари на футболистите на Наполи, а за 42-и път в 72 мача остана без допуснат гол откакто не пейката е Владан Милойевич.

Нов голям тест очаква футболистите на Цървена звезда в неделя когато ще се играе вечното дерби с Партизан, а тогава на 3 октомври и 2 кръг от Група С на Шампионската лига против ПСЖ.

Сръбски вратар стана хит в Македония - от 8 дузпи 1 гол!

Нов сръбски вратар изгря на футболния небосклон, този път в регионалния. Бившият вратар на Динамо (Враня) и Силекс, а сега пазител на мрежата на Академия Пандев Никола Вуянац запали Македония, след като от осем дузпи на противника само една завърши в неговата врата! Пет отбрани, а две са изпуснали съперниците. Последните три в също толкова кръга също не са намерили крайната цел.

Достатъчно македонските медии тези дни да пишат само за него, а от друга страна Вуянац твърди, че най-важна е самоувереността.

"Нямам специална рецепта, но като всички вратари преди всеки мач анализирам потенциалния изпълнител на дузпа. Винаги оставам след мач или тренировка още десет минути с вратарите от своя отбор и в тях пазя още няколко удара. Трябва да похваля и треньора на вратарите Томи Пандев, който ми дава изключително полезни съвети", заяви Вуянац за македонската Спортмедия.

Вуянац е блеснал в последния кръг срещу лидера Шкендия, когато удари от дузпата на двамата най-добри голмайстори в лигата Ферхан Хасани и Бесарт Ибраими не са завършили в мрежата на Академия Пандев. Първата дузпа е спасена от Вуянац, докато вторият уцелил гредата на вратата му.

Все пак неговият отбор накрая загубил с минимален резултат.

"Жалко, че получихме гол в края на мача. Вярвам, че ще продължавам да съм успешен в дузпите, но и в ударите от игра. Разбира се, преди всичко искам да бъдат свирени по-малко дузпи срещу моя отбор", заяви Вуянац.

Сръбският вратар е на 26 години, а в досегашната кариера е пазил за Млади Радник, Раднички (Пирот), Йединство (Парачин), Слога (Кральево) и Обилич.

Вратарят, който смая света е майстор в спасяването на дузпи. Питайте Пирло и Тоти

Ветеранът на вратата на белгийския Мехелен, Франсоа Жиле е футболистът за когото днес говори цялата планета. На втори план отидоха много по-големи имена и теми след изпълнената с дербита неделя. Светът впери поглед в невероятните изяви на Жиле в гостуването на Андерлехт и спасяването на три дузпи. Такъв подвиг не се помни. Случвало се е играч да пропусне три дузпи, но вратар да спаси три удара от бялата точка, това вече е научна фантастика...

Интересното е, че Жиле беше тема на разговори в Белгия заради повиквателната му за националния отбор, като медиите критикуваха селекционера Вилмотс, че вика ветеран от малък клуб. Сега никой не смее да каже нещо по темата...

И въпреки че направи световен подвиг с три спасени дузпи, Жиле коментира скромно след мача и изтъкна, че най-важното е, че отборът му е изравнил в 94-ата минута и взе точка. Иначе този вратар е истински майстор за дузпи. Който е следил италианската Серия А през последните две десетилетия, знае за какво става въпрос.

Жиле беше кошмар за изпълнителите на дузпи, докато пазеше за Бари, Болоня и Торино. Общо в кариерата си е спасил 34 дузпи, а в 67 случая е вадил топката от мрежата. Осреднено спасява всеки трети наказателен удар!

Одушевил италианците в началото на кариерата си с екипа на Бари, когато срещу Бреша спасява две дузпи. И то на Дарио Хюбнер и Андреа Пирло! После придобил славата на един от най-добрите в отразяването на ударите от бялата точка в Италия и спрял шутовете на Патрик М`Боми, Адаилтон, Макароне, Маскари, Диего, Паладин... Андреа Пирло е чакал 12 години да поправи грешката си от мача, когато носеше екипа на Бреша. Пирло вече в Ювентус, а Жиле пази за градския враг Торино. И отново триумф за стража срещу футболния Моцарт! Два пъти е спасявал и дузпи изпълнени от Франческо Тоти.