Когато животът те накара още в ранно детство да напуснеш дома и да изградиш нов далеч от вкъщи, ясно е, че вселената те пази за нещо голямо.
Космическата справедливост е, както и всяка друга, бавна, но идва. В случая на Милан Борян, тя е задоволена след повече от 20 години. Онова голямото, което в живота на тогава 8-годишния е било зачертано като неминуемо, в нещастното утро на 1995 година когато е напускал Книн и отивал в непознатото, го изчака през 2017.
Звездите се наредиха и направиха така като 30-годишен човек да стане част от едно съзвездие, мнозина биха казали онова най-сияйното - червеното, а той изключително със своите заслуги след само няколко месеца записа своето име в успехите за които предишните поколения не са смели и да помислят.
Куфарът с мечти, който Борян от Книн е влачил със себе си до лагера за бежанци в Уинипег, през новия дом в Хамилтън, пътешествията в Буенос Айрес, Монтевидео и други градове, е отворен това лято на Лютице Богдан, когато е избран да пази за Цървена звезда.
Онова за което е мечтал, станало част от всекидневието, а с подписа за клуба от детските мечти е затворен кръга. Между Книн и Звезда, като в онази стара песен "има някаква тайна връзка".
"Звезда е Звезда, известно е, че всеки истински книнянин обича Звезда", беше първото което Борян каза в интервю за Спорт Клуб, преди да се обърне към дните от живота в Книн:
"Спомням си всичко от този период, имах чудесно детство. Дойде войната и избягахме в Белград. Тук живяхме пет години, преди през 2000 година да получим документи, отидохме в Канада и започнахме нов живот. В Уинипег живяхме една година, а после се преселихме в Хамилтън където моите живеят и днес. Баща ми доскоро държеше футболен клуб там, какво ще бъде с него в бъдеще, ще видим".
Въпреки че е минало повече от две десетилетия от напускането на родния град, вратарят на Звезда не пропуска възможност с гордост да изтъкне своя произход. Това направи и след победата над Кьолн и преминаването в елиминационната фаза на Лига Европа, когато пред Севера държеше знаме "Делиjе Книн".
"Това знаме получих от своите далматинци като подарък, преди мача с Арсенал в Лондон. Тъй като направихме добър резултат там, започнах на него да гледам като на талисман и го носих навсякъде. Минахме през Кьолн и исках хората да видят откъде съм и че ценя своето порекло".
 |
| Борян с любимото си знаме пред Делиjе |
Редица медии в съседната държава (Хърватия - б.р.) охарактеризираха такъв ход като провокация.
"На всички онези, които гледат на това като на провокация мога да кажа, че са комплексирани хора, които гледат всичко през призмата на политиката. Аз съм спортист, не политик. Някои от моите най-добри приятели са от Хърватия, с тях съм в чудесни отношения и никога не съм имал каквито и да е проблеми. Както редица спортисти изтъкват знамето на града в който са родени, така и аз имам право на това и никой не може да ми забрани".
След ясното обяснение на ситуацията със знамето, опитният пазител на мрежата се докосна до своето начало. Както при повечето вратари, това не му е била първата позиция в отбора, а причината за слагането на ръкавиците на ръцете лежи в идола му.
"С футбол започнах да се занимавам в младежките категории на Динар в Книн, бях нападател. Позицията промених и застанах на вратата заради баща ми. Той беше вратар и непрекъснато гледах неговите мачове. Харесваше ми тази позиция на терена, цялата концепция. Исках да бъда като него, тъй като той е мой идол през целия ми живот, и ето сега го надминах (смях)".
ОТ РАДНИЧКИ ОТ НОВИ БЕЛГРАД, ДО БОКА И РИВЪР, НО НИКЪДЕ КАТО В КИЛМЕС
Преди заминаването за Канада, първите сериозни вратарски крачки Борян прави в Раднички от Нови Белград, всичко продължава в Маунт Хамилтън, а след това следва покана от славния Бока Хуниорс.
От този момент започва истинската одисея на тогава 16-годишния вратар.
"Чрез някои контакти, които моят баща имаше, се отвори възможност за отиване в Бока. Все пак, той веднага беше против това на 16 години да отида далеч от вкъщи. Накрая отидох и това наистина е невероятен опит. Тренирах месец с младежите, после се стигна до проблем с документите, нямах нищо, никакъв паспорт, само някакво разрешение за пътуване и трябваше да се върна обратно в Канада. Недълго след връщането в Хамилтън, последва покана за Уругвай. Казва ми баща ми "къде пак ще ходиш долу, дали си нормален", но някак се съгласи и отидох аз в Насионал от Монтевидео".
В столицата на Уругвай прекарал година и в моментите когато трябвало да подпише договор с мъжкия отбор дошло предложение което не се отказва - другият най-славен аржентински клуб Ривър Плейт почукал на вратата му.
"И там тренирах с Б отбора в началото, а после и няколко пъти с първия отбор, тогава за Ривър играеха Ортега, Буеноноте... Бяха доволни и буквално няколко дни преди подписа, тогавашният треньор Даниел Пасарела доведе нови хора в треньорския щаб, нов треньор на вратарите и нов вратар и ми пропадна всичко. Отвори се възможност да остана в Буенос Айрес и да премина в Килмес, тогава във втора дивизия, което и направих. Подписах за година, за да се върна после в Ривър, но отново нещо не стана, около договора и всичко... Тогава бях близо до това да напусна футбола. Досади ми непрекъснато някъде да се преселвам".
Въпреки че от футболна страна не е успял да се осъществи в държавата някогашен шампион на света, да бъде част от най-добрия футбол, който съществува в Аржентина е опит, който преживяват само привилегировани.
"Футболът в Аржентина е нещо невероятно. Бока - Ривър вероятно е най-голямото дерби на света. Не може да се опише всичко това. Когато влизаш на стадиона и когато 50 000 души скачат... Всичко се тресе. Напрежение, еуфория, невероятно усещане. Все пак, съществува ясна разлика между двата клуба. Ривър е клуб за богатите хора, докато Бока е за бедните. Това може да се види от самото отиване към техните стадиони. Около Бомбонера владее сиромашия, докато около Монументал хубави къщи, добри коли...".
В избора между двата великана до сърцето на Борян по-близо е Ривър, но всичко това е несравнимо с годината прекарана в Килмес.
"Там имах чудесна компания, с мнозина и днес в контакт, разменяме фотографии на децата, планирам със съпругата да отида при тях на посещение един ден. Всички те са невероятни момчета, усещах се като у дома. Там преживях нещо което никога не съм в живота. След някакъв мач ни покани един верен привърженик на клуба, който живее в много лоши условия, в изключително беден квартал, на скара. Представете си един толкова беден човек как дава и малкото пари, които има, за да купи месо, напитки и всичко, за да седим с него, да си говорим, смяхме се, пяхме... А на следващия ден вероятно неговото дете не е имало какво да яде. Е, такива са те. Такова е тяхното отношение към футбола и своя клуб, играчи. Ще ти дадат всичко като те заобичат. Мен това ме плени. Тази картина ми е в главата и днес".
 |
| Борян като вратар на Лудогорец |
ИДВАНЕТО В РАД ПОВРАТНА ТОЧКА В КАРИЕРАТА, АНФИЙЛД НЕ Е БЛИЗО ДО МАРАКАНА
След няколко години из Аржентина и Уругвай, когато не е успявал да намери място за себе си под футболните звезди, Борян бил на крачка от решението да завърши кариерата. Познатата максима "търпелив - спасен" още веднъж се показала като точна, а поканата на Ранко Стойич, тогавашният първи човек в Рад, променила всичко.
"Когато не стана тази история с Ривър, както казах, бях готов да зарежа футбола. Баща ми непрекъснато ми говореше да бъда търпелив, че ще се намери нещо, и се намери. Чрез някакви контакти той стигна до Ранко Стойич, разбраха се да дойда да пробвам там и последва завръщане в Сърбия. Това беше през януари 2009. Тренирах тук шест месеца, отидох на подготовка, беше дилема дали да остана или не. Накрая Данилович се контузи, Кахриман имаше някакви проблеми с управата и аз останах и дебютирах през лятото в първия кръг на Супер лигата срещу Смедерево. Оттук всичко тръгна по възходящ път. Целият този период в Рад е чудесен опит. Всички ме приеха добре и ми дадоха шанс. От Ранко, през директора Чампар, до треньора Марко Николич".
Марко Николич няколко години по-късно спечели дубъл с Партизан, а за сътрудничеството с него пазителят на мрежата на Звезда говори със суперлативи.
"Марко е извънреден треньор. Много ми е помогнал наистина, за него имам думи само на похвала. Когато и да съм имал проблеми беше тук да разговаря с мен, изведе ме на правилния път. Е сега, какъв е станал той след това и какво се говори за него не знам. Благодарен съм му много, както и на Стойич, който вероятно е с най-голяма заслуга за всичко".
Добрите мачове в Рад са били препоръка за стъпка нагоре и отиване в Турция през 2011 година.
"След почти две години и половина в Рад дойде време за напускане. Направихме голям успех и се класирахме в Европа, исках да пазя в квалификациите, но от клуба искаха да ме продадат, аз приех това, отидох в турския Сивас и подписах тригодишен договор. В първите шест месеца не се справях много добре, малко се изгубих в цялата тази история. Трудно е като от Сърбия отидеш в такава лига, по-бърз футбол, топки, по-силни мачове... Тъй като нямах достатъчен брой мачове, отидох във Васлуй под наем до края на сезона и там натрупах голяма самоувереност. При завръщането застанах на вратата, пазих отлично цял сезон и отстрана на привържениците бях избран за най-добрия играч в клуба".
През лятото на 2013 се случиха определени промени в турския участник в Супер лигата, скамейката напуска тогавашният треньор Риза Челембай, а идва легендарният Роберто Карлош.
"Роберто е извънреден човек. Колкото има добър шут, толкова е и добър човек, а знаем какъв удар има. Слага десет топки на 20 метра и ти вкара десет гола без въпроси, да не помислиш, че можеш да спасиш нещо. Въпреки че не пазих много при него, щастлив съм, че имах възможност да работя заедно с такава легенда, тези шест месеца бяха много ценни", изтъква Борян и допълва:
"Генерално в Турция имах добър опит. Финансово чудесно обкръжение, ненормално много пари се влагат. Хората говорят разни неща за положението в тази държава, привържениците, че са такива или онакива... Истината е, че турците като народ са много трудни, но аз имах добро отношение, ако те заобичат ще ти дадат всичко".
Със завършването на полусезона през 2013/2014, Борян е решил да потърси нова среда, а само няколко дни не достигнали пътят да го отведе във върха на европейския футбол - италианския Наполи.
"Беше януари 2014. Оставаха ми шест месеца договор със Сивас, но исках по-рано да се разделим, да получа документите и да си тръгна. Клубът нещо протака, искаше да ме пусне, пък не, за да накрая да разтрогнем договора на втори февруари. Два дни след края на трансферния период. Преди края на януари чрез посредник получавам информация, че Наполи се интересува от мен, имали проблеми с вратарите. По неговите думи тогава е била готова работа, само аз да си уредя документите. Тъй като разтрогнах договора след края на трансферния период беше невъзможно да отида където и да е и да подпиша. Така отиването в Наполи пропадна. Остана ми до юни да тренирам с някой клуб и това направих с Вождовац".
В края на този сезон, имал на масата предложение от "змейовете" да подпише с тях. Причината поради която не е, канадският национал без увъртания разкрива - алчност. Тя можела да го остави без клуб, ако в последния момент не се е появил българският шампион Лудогорец.
"Имах доста предложения и, искрено, бях лаком, алчен. Гонех парите, всичко ми беше малко, а накрая се оказа, че ще остана без клуб, но тогава изскочи Лудогорец. Знаех каква е ситуацията там, че Стоянов е първи вратар, български национал, но разчитах, че ще се сменяме на вратата, ще получа някакъв шанс и в Шампионската лига. Такъв беше договорът. Все пак, накрая пазих в два-три мача в целия полусезон".
 |
| Борян в дебюта си за Лудогорец срещу Балотели и Стърлинг на Анфийлд |
Един от тези мачове е бил и дебютът в Шампионската лига, на известния Анфийлд.
"Срещу Ливърпул директно от самолета излязох на терена. В петък преговаряхме, в понеделник подписах, седнах в самолета с отбора и във вторник мач. Когато излизах на терена, докато се чуваше онази песен на Шампионската лига, нещо невероятно... Ето и сега се наежих. От привържениците очаквах повече. Онзи техен известен химн, пее го целият стадион като един глас, акустично е, но пак не е това това. Не може да се сравни с усещането когато застанеш пред Делиjе. Голяма е разликата".
Недостигът на мачове в българския отбор довел до неминуеми последици - приключване на сътрудничеството през януари 2015 година и продължение на кариерата на друго място. Въпреки че паспортът бил готов за проверка на границата с Босна и Херцеговина, крайната дестинация бил Ниш.
"Всичко бях договорил със Сараево, седяхме там, уговорихме всички детайли, след което се върнах в Белград и чаках да ми пратят договора да го подпиша. Пратиха ми нещо съвсем различно, някакви други цифри, договор за три години, който не ми отговаряше и това отпадна. Накрая завърших в Ниш и пазих за Раднички до края на този сезон".
Чудесните мачове в отбора от Чаир върнали Борян в клуба, който е напуснал само преди шест месеца. Този път, ставало въпрос за дългогодишен договор и чудесни финансови условия, но и обещано място на първи вратар.
"Следили са ме в Ниш и собственикът на Лудогорец се обади да преговаряме и да се върна там. Получих условията, които исках и подписах за три години. Стоянов беше на крачка от напускане през лятото на 2015, клубът искаше да го продаде и да заработи, а аз бях предвиден за първи вратар. Накрая нещо се обърка, не успяха да го продадат и всичко отиде в нежелана посока. Докато треньор беше Едуард Ераносян пазех като титуляр, резултатите не бяха най-добрите, той беше уволнен и дойде Георги Дерменджиев. С него не бях в най-добри отношения, негов любимец беше Стоянов и това го знаеше целият град. Винаги са се питали защо не пазя аз. Видях колко е часа и следващото лято исках да напусна клуба, но не ме пуснаха, така че още шест месеца изгубих, седейки на пейката, преди да отида под наем в Корона".
Отиването в полското първенство се оказва истински удар, след като книнянинът пази през целия втори полусезон и помогнал на отбора да направи исторически резултати. Там имал възможността да работи с треньора Мачей Бартошек, който имал голямо влияние над него.
"Отлично беше в Корона. Имах пълно доверие, влязохме в плейофите на първенството и завършихме пети, което е един от най-големите успехи на клуба. Всички ме приеха отлично, беше феноменална атмосфера, треньорът Бартошек е невероятен човек и приятел, отличен специалист. Той вероятно е един от най-добрите треньори с които съм работил."
След добър полусезон, откупуване на договора и оставане в Корона идвали от само себе си, но през лятото на 2017 се стигнало до промени в структурата на собствеността, а новият собственик имал нови идеи.
"Когато новият собственик промени всичко, останаха само няколко играча, и Бартошек си отиде. Привържениците не бяха щастливи от такива ходове, но е така както е, пита се собственикът. Вместо да стана член на Корона, трябваше да се върна в Лудогорец тъй като наемът изтече".
 |
| Борян в екипа на любимия си клуб Цървена звезда |
ЗВЕЗДА КАТО МЕЧТА, КОЯТО НИТО ТУРСКИТЕ ПАРИ НЕ МОГАТ ДА КУПЯТ
От тази перспектива, привържениците на Звезда и Борян могат да бъдат благодарни на новия собственик на Корона за неговия ход, тъй като следващата спирка на вратаря била Лютице Богдан, където няколко месеца по-късно Борян ще бъде един от най-важните в похода към исторически успехи и ще стане най-добър вратар на есенния дял на Супер лигата на Сърбия.
"Междувременно отидох на Златната купа с Канада. Докато бях там преговарях с клубове от Турция. От един клуб получих договор с чудесни условия, две плюс една година, чаках само да получа документите от Лудогорец и да подпиша с него. Буквално два, три дни преди края на Златната купа се появи Звезда. Аз сега гледам, знаех каква е ситуацията в нашия футбол, какво да правя... Но, казах хайде да говорим, пък ще видим. Първо ми се обади Митар Мркела, после Звездан Терзич, те бяха упорити да дойда възможно най-бързо, за да пазя срещу Спарта. През тези дни договорих разтрогването на договора с Лудогорец и станах свободен играч. Сложих на везните дали да отида в Турция или в Звезда и накрая дойдох в Звезда, въпреки че условията в Турция бяха значително по-добри".
Съдбата продължила да "жонглира" с нервите на привържениците на Звезда, които тогава с желание чакали идването на Борян и атаката на пражката Спарта с него като последен стълб в отбраната. Накрая всичко завършило щастливо, за двустранно удоволствие.
"С Канада изпаднах от Златната купа на 20 юли, това беше четвъртък, а Звезда в петък трябваше да ме регистрира, за да мога да пазя срещу Спарта. Горяха телефоните тази вечер и буквално в самолета подписах договора. Това беше презокеански договор, но се оказа най-добрият възможен ход", спира той за момент, а след това разкрива една информация:
"И по-рано е имало контакт със Звезда, тогава малкият Райкович беше клубен проект, трябваше да се продаде и ако бях дошъл тогава сигурно не бих пазил, така че отпадна. Но, ето сега всичко дойде на мястото си".
Договорът със Звезда е подписан на две плюс една години, съществува възможност сега вече любимецът на "червено-бялата" армия да бъде на вратата на клуба от Лютице Богдан до 2020 година.
"Всичко от старта тръгна както трябва. Влезе се в Европа след толкова години, сега се чака и пролетта, така че по-добре не можеше. Големи заслуги имат и Терзич и Мркела, но преди всичко треньорът Милойевич. За него не трябва да се харчат думи, става въпрос за един феноменален психолог и човек. Искрен е към всеки играч, няма да те лъже, да говори едно, а да прави друго. Когато някой ти дава доверие, подкрепя те във всяка ситуация, как да не му отговориш с още повече? Той заедно с Бартошек остави най-голямо влияние на мен, а съм променил толкова треньори".
Чудесните отношения между Милойевич и играчите донесоха есен за помнене, плюс девет в Супер лигата пред Партизан, най-много отбелязани и най-малко допуснати голове, а добрите резултати и пролетта в Европа осигуриха стабилно функциониране на клуба, което през всички тези години беше неосъществена мечта. Мечта, която сега звездашкото общество изживява.
"Всички знаем къде беше Звезда преди някоя година и в колко тежка финансова ситуация се намираше. Още се бори с тези дългове, но състоянието сега е отлично. Всичко е навреме, няма закъснение със заплатите и вярвам, че ще бъде така и в бъдеще, играчите ще се грижат само за онова на терена и резултатите няма да изостанат. Виждате, че досега всичко е съвършено и нека така и остане", заключи историята за Спорт Клуб Борян.
Играчите да престанат да се грижат за нещата, които не се отнасят към терена, както и привържениците престанаха да се притесняват заради онзи между гредите. Защото Борян, Книн и Звезда, в тези отношения съществува някаква тайна връзка. Онова голямото което е врязано в живота на чудесния пазител на мрежата се случва. Звездите направиха своето, заради онази една - най-сияйната.
Автор: Боян Маринкович
