"Супер Депор" на ивицата на пропастта: Махмурлии от успеха 20 г по-късно

Този отбор ускоряваше пулса, вдъхновен от Джалминя и Рой Макай. После пристигнаха и Хуан Карлос Валерон, Диего Тристан, Виктор Санчес... Носталгия в своя най-чист облик.

Спомняте ли си къде сте били преди точно 20 години? Отдавна беше това, в онова време докато сръбската футболна общественост (или югославската?) още празнуваше 2:2 на "Максимир" и класирането на ЕВРО в Белгия и Холандия.

Две десетилетия по-късно още чакаме класиране на този турнир, но преди 20 години един отбор от Ла Коруня превзе върха в Испания.

Депортиво през декември 1999 вече известно време седеше на първо място, пред Селта и Сарагоса (наистина, това беше страшно трио отбори), докато Реал (Мадрид) още се мъчеше в долната част на класирането.

Все пак, "Супер Депор", както привържениците ги наричаха, беше в серия победи, която ще продължи седем мача. От момента в който се качиха на върха на класирането повече не го изпуснаха. До края на първенството държаха позиция, за да през пролетта на 2000 година да станат шампиони на Испания.

Имаха и добра причина да ги описват в суперлативи. Този отбор ускоряваше пулса, вдъхновен от бразилеца Джалминя и расов голмайстор какъвто беше Рой Макай.

През лятото на 99-а доведоха и Славиша Йоканович, а играеха и Фран, Паулета и Лионел Скалони. На пейката седеше Хавиер Ирурета, човек който с Депортиво ще спечели всички домашни трофеи и ще го доведе до полуфинала на Шампионската лига през 2004 година.

Това бяха невероятни успехи за скромен, регионален клуб, но никак случайни. Депортиво след титлата през 2000 и през следващите четири сезона завършваше сред най-добрите три отбора в държавата, а през 2002 спечели и Купата на Краля. В Шампионската лига многократно побеждаваха Манчестър Юнайтед и Арсенал, а падаха и Ювентус, Милан, Байерн (Мюнхен)...

И днес като се присетите за този романтичен период - времена в които титлата можеше да се смести и на "Риасор" и на "Местая", а Реал Сосиедад беше опасно близо да направи същото - лесно е да се изброят имената, които носеха синьо-белия екип. Макай, Джалминя, Хуан Карлос Валерон, Диего Тристан, Виктор Санчес, Нуредин Найбет...

Носталгия в своя най-чист облик.

Върнете 20 години назад и носталгията се променя от горчивия вкус на реалността. Депортиво се намира в Сегунда и въпросът е дали ще успее да се задържи там. Те тънат все по-дълбоко, с голям дълг и хаотична клубна структура, които сякаш не им позволяват да се издигнат от цялата ситуация.

Депортиво е най-слабият отбор в Сегунда. След 20 кръга имаха само една победа и то в първи кръг. Първият отбор "над чертата" им бяга с девет точки, а е едва половината на сезона.

"Ние сме преебани. Това е реалността", каза наскоро полузащитникът Борха Вале. Неговият съотборник Перу Ноласкоаин беше още по-остър, когато в Инстаграм каза, че е "невероятно колко сме лоши. Не бихме победили и отбор съставен от слепи хора."

Как се стигна до всичко това?

Депортиво гледа в пропастта и е на път да изпадне в третия ранг надпревара, който наброява 80 отбора и четири регионални групи. Въпреки че клубът направи лоши крачки предишното лято и не замени напускането на неколцина ключови играчи, всичко е последица от дългогодишни проблеми.

Мечтите за "Супер Депор" наистина родиха най-доброто поколение в историята на клуба, но също така бяха плод на мечтателя Аугусто Сезар Лендойро, клубен президент дългите 26 години.

Човекът, който начело на клуба идва през 1988 година харчеше пари в голямо количество, за да направи клуба от Галисия голям. За мнозина в Ла Коруня той е герой. Довеждаше играчи като Бебето и Ривалдо, поставяйки основите за ръст на популярността на клуба и така по-лесно довеждане на други големи имена.

Но, за някои други, Лендойро е символ на крайното падение на клуба. Ирурета си отиде през 2005 и най-хубавият сън бързо прекъсна, а тежкарството и разсипването доведе Депортиво до големи дългове. Те през 2013 година достигнаха сумата от 156 000 000 евро!

Междувременно Депор няколко пъти изпадна от Примера и се връщаше, но никога на онази висота. Кредиторите и дълговете бяха като примка около врата, която постепенно се стягаше.

Сега тя е стегната докрай. Лендойро през 2014 си отиде от клуба, но в неочакван обрат се върна няколко години по-късно. Мнозина в Ла Коруня продължаваха да вярват, че той е единственият, който може отново до издигне Депортиво там където принадлежи.

Нищо не помогна. Архитектът на най-големите успехи и най-големите неуспехи води клуба към пропастта наречена "Сегунда Б". В клуба нищо не дава знаци, че нещата ще тръгнат към по-добре.

"Не съществува ясна идея, метод, нито план как играе отборът. Съставът е неорганизиран", заяви някогашният играч на Депортиво Хосе Рамон в разговор за английски медии.

Чуршо Гонзалес, журналист на "Гласът на Галисия", казва, че припомнянето на славните клубни времена е утежняващо обстоятелство.

"Психически, не е лесно да се играе за отбор, който някога е правил големи неща. Винаги има спомени за някогашния Депор, но икономическата реалност днес е напълно различна. Депортиво е махмурлия от сбъркани решения. Клубът не влагаше в силна академия, което можеше да помогне да избегне такава ситуация. Депор не използва своите славни години", каза Фернандес за "The Athletic".

Двадесет години от най-светлия миг, "Супер Депор" е в опасност от забрава.

Изглежда, че реалността накрая все пак побеждава романтиката.

*Вчера Депортиво победи Тенерифе с 2:1 на Риасор за едва втора победа в 21 кръга и продължава да е дъното.

Автор: Небойша Маркович