Не точно обичайният футболист Невен Суботич: Алтруист заради войната в ексЮ, с градски транспорт на тренировки

Единствен тип наистина.

Има, разбира се, по-добри защитници, но въпросът е колко са по-добрите хора в света на футбола. Невен Суботич се различава от стереотипа за играчи заинтересовани само за титли, пари и скъпа кола. Невен Суботич помага на най-бедните в Етиопия да се преборят за правото да имат чиста вода. Невен Суботич на тренировки и на мач не ходи с ферари или някакъв скъп джип, а - с градския транспорт. И за всичко това говори в чудесно интервю за Курир.

Да започнем от неговата хуманна страна и решението да помага толкова на бедните в Африка. Откъде изобщо този нагон?

"Да ви поясня отговора на този въпрос, трябва да се върна в детството. Моите родители винаги са били социално отговорни. По време на войната в Югославия моето семейство избяга в Германия. Всички пари, които печелеха тук пращаха обратно в Югославия, на хора в областите разорени от войната. Виждах как моите родители правеха това всекидневно. Не сме имали твърде много, чак в сравнение с хората от нашето обкръжение имахме най-малко, но... Не бяхме недоволни, нещастни или нещо подобно", каза Суботич пред Курир.

Урокът е научил. Защото децата не гледат думите, а - делата. Па от 2012 и самият Суботич помага на хората в миньорските области в Етиопия да получат извори на чиста, питейна вода.

"ООН през 2010 година взе решение, че е човешко право да има вода... Ние имаме това. Те нямат вода... В областите където работим има нива от 80 до 95% хора, които нямат нормална вода... Искам да живея в свят в който всеки човек може да живее достойно. Опитвам се да допринеса за това."

И затова част от парите заработени от футбола харчи точно за най-застрашените. В края на краищата, Суботич не е от онези, които не могат без охолен живот. Така че на тренировки ходи - с градския транспорт. Тук има повече причини. Задръстванията, велосипедистите, скутерите... Но и има и философското виждане на Суботич.

"Тук стигам и до някои морални въпроси. Автомобил не ви е нужен в град, който има толкова голяма система на градски транспорт. Ето, точно след този разговор тръгвам с метрото към вкъщи. Сутринта също така дойдох на тренировката. Мога да чета, да разговарям по телефона, да отговарям на писма... Съответно, далеч по-продуктивен съм в този период докато пътувам с превоза, отколкото бих бил, ако шофирам", отговаря Суботич, съвсем необичаен футболист.