Просинечки: След Дрезден усетих, че отборът има мощ

Майстор с топката, който умееше всичко, освен да я погълне. Лек като пеперуда, неудържим като "формула", криеше топката от своите противници толкова чудесно и фантастично, че не можеха и да я докоснат - Роберт Просинечки. Един от футболните гении, който е известен със "скриването" на топката многократно, даде своето виждане за цялата история около пътя на Цървена звезда до европейския трон.

Бари, както винаги, е специална тема, а Просинечки разказа на какво точно го асоциира това понятие.

- Когато се спомене Бари, не се сещам за нищо друго освен Шампионска лига! Това е най-големият успех на Цървена звезда, голям, исторически мач, спечелихме трофея, който на Балканите има само още Стяуа. Успех, който вероятно няма да се повтори, защото сега невероятно много се влага и е трудно някой да има такава възможност както ние - каза Просинечки.

Популярният "Роби" се обърна и към това защо първи би дузпа в решаващата серия.

- Бях сигурен, че ще вкарам гол, точно както и през 1990 на Световното първенство. Същото беше и в Бари, но не беше лесно. Това са трудни моменти, особено със Звезда, където си толкова близо, а можеш да си толкова далече. Защото дузпите са голяма лотария. Те пропуснаха една дузпа, ние вкарахме всичките, но не беше лесно. Да спечелим Шампионската лига беше невероятно за всички нас, това ни беше трамплин за всичко нататък и преминаване в най-големите клубове. Хората разпознаха едно голямо поколение. Тренирахме и дузпи, защото Люпко направи този мач така, че да се стигне да се играе 120 минути и чрез изпълнението на дузпи да се стигне до победител, а това, за щастие, бяхме ние.

В своите разкази и анекдоти свързани с 29 май 1991 година разкри и че известната история как Люпко Петрович питал играчите дали искат да играят хубаво, или да вземат трофея, не е точно такава.

- Не ни е питал, това все пак са приказки. Той не е питал това, а сам състави да играем така. Люпко е треньор, който преди идването в Звезда имаше отлични резултати и затова дойде в червено-белия табор. С тези резултати дойде в най-доброто поколение на Звезда и с неговите големи треньорски възможности Цървена звезда стигна до най-големите успехи.

Просинечки веднага след идването в Цървена звезда стана любимец на привържениците и създател на играта, която стана разпознаваема в Европа. Звезда в него получи своя магьосник, а фантастичният дрибльор от мач на мач играеше все по-добре, редовно "слушаше" своя дрибъл, но и головете го желаеха.

- След мача в Дрезден усетих мощта на отбора и храбро заявих, че ще бъдем шампиони на Европа и то без загуба. Преди всяка тренировка идвахме най-малко един час по-рано в съблекалнята. Това беше един от ритуалите. Що се отнася до дрибъла, с него и с "търкалянето" по някакъв мой начин съм се родил. Често тренирах някои финеси, а е интересно, че никога не съм играл в гумени бутонки, винаги обувах онези с шестте бутона.

Много любители на футбола и онези, които следваха Цървена звезда в похода към европейския трон смятат, че победата над Байерн в Мюнхен е била короната на неговото поколение.

- Най-добрият мач, с оглед и на силата на противника, беше онзи в Мюнхен когато проведохме на баварците лекция от модерния футбол. Чудесно играхме и против Глазгоу Рейнджърс. Головете по пътя към покоряването на Европа ми останаха в най-хубавите спомени. Два на Грасхопърс в Цюрих, Глазгоу Рейнджърс, Динамо от Дрезден в Белград.

Във финалния мач, решението дойде от бялата точка, въпреки че преди началото на мача фаворит на хартия беше отборът от Марсилия.

- Когато се стигна до дузпи, всички пребледняхме. Дотогава никога не съм пропускал от бялата точка. В първенството, бях избран да изпълнявам дузпите, така че беше нормално да шутирам първи в серията. От центъра, бял като вар, тръгнах към наказателното и непрекъснато повтарях - само да го вкарам, само да го вкарам. Чувствах голяма отговорност, а тогава ми падна камък от сърцето. Защото, остава записано в историята, че съм вкарал гол, както и че опитният Аморос единствен пропусна от бялата точка и то за пръв път в кариерата. Това все пак са детайли, които ще ми останат завинаги в главата - подчерта Просинечки.