Петко

Цигойло мой, ще се видим на Косовска, на нашето място, на кафе. Повече никога няма да чуя тези думи, моят Пеле отиде в небесното царство, в рая със сигурност, защото такъв човек, такъв голям човек няма да се роди скоро.

И не пиша това, защото за мъртвите трябва да се говори само хубаво, опитвам през сълзи и тъга, да изпратя послание до човека, който ми беше като по-голям брат. Почти половин век, защото толкова дружахме. Във времето докато бях в къси панталони, а носех дълги, защото станах журналист. А той вече беше футболен великан, икона.

И никога нашето приятелство не е било под въпрос, а бях с него или до него и когато му беше най-хубаво, но и най-тежко. Беше специален във всичко, па и по речника и обръщането. И сега докато ми се свива сърцето чувам неговият глас, който говори: "Когато бих казал нещо или направил против тебе, това би било сякаш го правя срещу себе си."

Това съм чувал доста пъти когато сме разменяли мисли и когато не се съгласявахме в някои ситуации. Защото, Петко не умееше да лъже. А кръстосването на мисли ни носеше много радости.

И никога не е крил, че Цървена звезда му е била и останала вечна любов и люта рана. И като играч и треньорска. Представете си някой, който е роден в Книн, а е бил толкова добър играч, да не облече червено-белия екип.

"Милян беше баща на футболната нация, имаше идеи, визии. В това време още не се бяха появили Цоле Янкович и Жота Антонийевич и той ми говореше, че трябва да играя по дясното крило до Караси, Лазаревич, Куле Ачимович и Джая. Каква атака би било това", говореше ми своевременно Петко не обяснявайки ми защо неговата мечта не се е сбъднала.

Не съм го и питал, не съм настоявал, защото знаех, че ако искаше да ми каже, това би и направил. Не исках да му сипвам сол в раната.

Ilija Petkovic, who starred for Yugoslavia at the 1974 #WorldCup and guided Serbia and Montenegro to the 2006 edition as coach, has died at the age of 74.

Our thoughts are with his loved ones at this sad time. pic.twitter.com/5aDy5nrgPu

— FIFA World Cup (@FIFAWorldCup) June 27, 2020

И като треньор е бил на крачка до Маракана и то не един път. Не се е жалил макар че гласът му беше по-твърд когато говореше:

"Звезда, очевидно, не е била моята съдба. Да, имаше разговори и с Джая и с Цвеле да седна на червено-бялата пейка, все пак, не се подредиха нещата. Веднъж и аз поставих някои условия, които не можеха да приемат. И затова казвам: "Никой не е виновен". А какви идеи имах и какви играчи бяха тогава в Звезда, смятам, че можехме чудеса да направим."

Съдбата, проклетата съдба, която му взе и живота.

Малцина знаят, че и Партизан е искал да ангажира Илия Петкович. Не ми скри и този футболен епизод:

"В това време имаше джентълменско споразумение между най-големите клубове и не можеше току-така да преминеш от единия лагер в другия. Па нима мислиш, че Самарджич и Скоблар щяха да останат вечно в ОФК Београд, ако можеха в Звезда или Партизан. Истина е, че съм разговарял с генерал Зекич в Дома на ЮНА. Ух, когато пред теб застане генерал-подполковник, така във военно облекло, стегне ти се гърлото. Партизан тогава беше клуб-държава."

Не е отишъл и в Хайдук, въпреки че Тито Киригин е бил Бог в Сплит, а лично се ангажирал да го доведе, а когато съм го питал как така само Динамо не го е канил, отговори със смях, веднага:

"Ха, ха, как загребчани да доведат някого от Книн. Па това не можеше и насън да се случи."

Квалификациите за Световното първенство през 2006 година в Германия бяха нещо специално. "Свети Илия" изстрелваше такива родолюбиви снаряди, че всички се чувстваха възвишено. Спечелено е първо място в групата, пред Испания и Белгия, с голова разлика 15:1. Държавата беше в еуфория, да си пред две световни сили, да играеш футбол от мечтите, Йеврич беше преодолян само от Раул... А тогава, още на подготовката, атмосферата се скапа, сякаш националния екип носеха някакви други играчи, а ги водеха някакви други хора.

"Поведението в отбора и около него с разпадането на Югославия изведнъж стана проблематично и всеки правеше каквото поиска и аз вече не можех да държа състава заедно и под контрол. Имаше и контузени и обидени, всеки имаше право да мисли, а това е най-лошото", говореше ми Петко, но не искаше да изнася своята мъка пред обществеността.

Промени се и Петко, беше някак мълчалив, опита да намери общ език с националите, но имаше само 11 места в първия състав. И за пръв път не послуша себе си, а играчите и се случи "шестицата" в дуела с Аржентина. И започна неговият кошмар. Мълчеше и търпеше, всичко пое върху себе си. Такъв е Петко.

"Това беше тежък период за мене. Нито и преди това съм бил най-добрият треньор в света, а и после не бях най-лош. Не исках никого да нападам, но е ясно, че играчите трябваше да имат повече уважение към държавата, въпреки че беше разкъсана, към екипа, емблемата... Онова което ме боли е фактът, че след поражението от Аржентина всички побягнаха, не се огласиха, спокойно четяха плюенето на моя сметка."

Остана Пеле твърд в решението да не назове тровещите атмосферата, защити играчите, и онези, които му подхвърляха клипове, аз знам кои са, защото ми го каза и защото бях там, в Германия, но няма и днес да ги разкрия, защото Петко искаше така.

Издържа "Свети Илия" всичко, остана във футбола и му се отдаде, както винаги, до край. С цялото си сърце. Остана във Футболния съюз на Сърбия, съветваше, помагаше... Беше президент на своя ОФК Београд, гонеше, нервираше се заради немотията, опитваше да изправи сръбската футболна крива Дрина, а тогава стана председател на ФС Белград. Нищо не му беше тежко, пътуваше по Сърбия, подаряваше от името на Съюза топки, екипи, откриваше игрища...

И може би точно на този път "закачи" корона и за пръв път в живота - не победи.

А бях сигурен, че неговото голямо, топло, а лъвско сърце ще издържи. За съжаление, не е, отиде Петко в легендата, а още много можеше да подари на своето семейство, приятели, футболния свят.

Ще ми липсва, наистина много, защото този свят без него никога няма да бъде същият.

Сбогом приятелю.

Автор: Йован Цига Секулич