Каквито са ти мислите, такъв ти е футболът

 
Сърбия изгуби мача в психологически план. Влезе в играта изплашено, с вързани крака, натоварена от званието фаворит, заледена от паника какво ще стане, ако не се класира.

Пътувай, Европо, на нас ни е добре, таман както сме заслужили. Наистина сега вече малко е изтъркан този стих на Джордже Балашевич, твърде често се използва, но в този ден е двойно точен.

Европа пътува без Сърбия и двадесета година подред. Ще продължим да събираме, ще стигнем до 24 години без участие на сръбския национален отбор на първенство на континента. Машала... Точен е онзи втори дял: както сме заслужили, така сме и преминали. Онова което отборът на Любиша Тумбакович прави на терена 90 минути в мача против Шотландия трудно би могло да се назове играене на футбол. Онова беше някакво статистване, игра в опит с твърде малко докосвания на топката и още по-малко, минимално, подавания напред.

Шотландия е тази, която 90 минути държеше конците на играта. Насред Белград. Насред Маракана. Надтича, надигра, беше по-силна от пухкавата Сърбия. Какъв пъкъл на терена... Едва в 30-те минути продължения "орлите" заприличаха на нещо, но твърде малко беше това, за да се заслужи втори гол и класиране на Европейско първенство.

Сърбия изгуби мача в психологически план. Влезе в играта изплашено, с вързани крака, натоварена от званието фаворит, заледена от паника какво ще стане, ако не се класира. Това се видя от всеки ход, а особено от онези "милиард" върнати топки към вратаря. Няма във футбола по-опустошителни сцени от онези когато топката от противниковото наказателно поле с три подавания се върне на своя вратар. Това е бяло знаме във въздуха, предварително подписана капитулация.

Някой ден преди мача писахме: три ключови неща за победата на "орлите" над Шотландия са концентрация, търпение и храброст. Концентрация нямаше, толкова грешки, толкова грешни решения на терена... Нямаше и търпение. Освен в чакането в своята половина противникът да направи някаква грешка, па да я използваме. Но търпение да се пази топката и да се градят атаки - никак. А храброст? Нито корен! Нито парченце! Очаквахме, че Сърбия ще е тази, която ще е пред наказателното на съперника и ще го държи в шах докато не постигне гол. Да не даде на съперника да диша, с висока преса ще кара противника да изритва дълги топки с палец и да има минимално притежание. Нищо, абсолютно нищо от това вчера на Маракана.

Една от често цитираните фрази на отец Тадей е "Каквито са ти мислите, такъв ти е животът". Що се отнася до този мач с Шотландия, бихме казали: "Каквито са ти мислите, такъв ти е футболът".

Отборът от Острова дойде на Маракана с ясно намерение, което личеше от всяка тяхна дума в дните преди мача. В началото беше малко чудно, изглеждаше и арогантно, но шотландците в тези няколко дни подготовка никак не се занимаваха със Сърбия. Изявления даваха селекционерът, сегашни и бивши играчи, но приказки за съперника почти нямаше. Сякаш играеха помежду си.

Шотландците говореха, че това е най-важният им мач от 22 години, мечтаят за път до ЕП, че искат да одушевят нацията, която "гореше" в дните преди мача. Всички говореха, абсолютно всички, че целта им е да излязат на терена и да дадат всичко което могат, да накиснат екипа с последната капка пот, па и ако загубят, да излязат от терена с вдигнати глави, защото биха знаели, че са дали всичко и нямат за какво да се упрекват. Да могат да се погледнат в огледалото със спокойни души.

Шотландия не само говореше, а и така игра в Белград! От първата до последната секунда. До последната дузпа. Гризеше, късаше, гонеше сякаш животът й зависи от този мач. Защото така играят гладните и искащите. Онези, които искат не да са юнаците на нацията, а да разнежат нацията. И затова изглеждаше временно, че момчетата в тъмносините екипи са повече на терена, навсякъде стигаха, взимаха всяка топка, нямаше къде да мине покрай тях. Сякаш Адриановия вал беше съграден в центъра на терена.

И най-важното нещо: Шотландия вчера щеше да играе така който и да беше от другата страна на терена. Дали Франция, Италия или Сърбия. Дали би била еднакво успешна, това е друг въпрос, но от тази игра "до последен дъх" не би отстъпила и на йота. И наградата дойде. Всъщност, сами се пребориха за нея. Заради това преди мача островитяните не се занимаваха със Сърбия, не говореха за нея, не я вдигаха в небесата, правейки за себе си предварително алиби като вариант. Не. Само своя двор. Да дадем всичко от нас, пък каквото бъде.

А Сърбия? Говори се след победата в Норвегия и добрата игра в Турция, че това са били мачове в които "орлите" са влезли ако не като аутсайдери, поне не като фаворити. И затова са разперили криле и изиграли както най-добре могат. Но, ще трябва да се види как ще понесат тежестта на големите очаквания когато дойде наред мачът с Шотландия. Да се види дали ще издържат това бреме и ще спечелят мач, който предварително е записан като спечелен.

И не издържаха. Сломиха се. Уплашиха се. Страхът ги парализира. Такива бяха и в игрите преди мача. Нервността на селекционера при всеки журналистически въпрос, ужасно дразнещите изявления как това не е мачът на десетилетието, как ще се играе футбол и после, каквото и да стане. Как не е решаващ дуел, как ще има нови селекционери и играчи... Страхливо. Без жар, без сърце. Двадесет години чакаш този шанс, никога не е бил по-голям, против Шотландия в Белград. Хей!

Каква Сърбия излезе на терена против Шотландия? Плашлива, без жар, без сърце. Сякаш нищо не е решаващо, сякаш има още мачове и мачове, ще има време пропуснатото да се навакса. Само да се съберем малко, докато преминат тези 90 минути, пък някой друг ден, не трябва да се сече през коляното, утрото е по-умно от вечерта...

Митрович изпусна дузпа и епилог на тъжната балада: къде си бил - никъде, какво си правил - нищо. Накрая, къде отиваш - никъде, какво ще правиш през юни 2021? Ще гледаме ЕП на ТВ екрана. И този път. Навикът е чудо...

Автор: Вуядин Томкович