Ливърпул добре знае как Кралския клуб може да падне във финал за титлата първенец на Европа
Реал (Мадрид) и Ливърпул ще се срещнат на 26 май в Киев във финала на Шампионската лига, а това ще е повторение на сблъсъка за трофея първенец на Европа през 1981 година. Кралския клуб, иначе, важи за отбор, който когато влезе във финалната борба за трофея на Стария континент, почти не познава загуба.
А защо казваме почти? Защото в досегашните 15 финала за КЕШ и Шампионска лига, Реал е победил в 12 случая, а един от трите мача, които е загубил е бил точно споменатият срещу Ливърпул преди точно 37 години. Това е и последно поражение в сблъсъците за трофея за шампион на Европа, а преди това Реал е губил през 1962 г от Бенфика и през 1964 г от Интер.
Това е добра възможност да се обърнем към този финал. Мачът се е играл на 27 май 1981 година, почти в деня в който ще е сблъсъкът в Киев. Домакин на споменатия финал е бил Париж, стадионът "Парк де Пренс", а Ливърпул победил с 1:0.
Автор на единствения гол в мача е бил легендарният ляв бек на "червените" Алън Кенеди в 82-ата минута. Атаката на Ливърпул тогава е предвождал Кени Далглиш, а в средата на терена е командвал Греъм Сунес. На пейката на мадридския Реал седял тогавашния югославски треньор Вуядин Бошков.
Иначе, Ливърпул с тази победа станал първият британски клуб, който е спечелил три титли първенец на Европа.
Оттогава, разбира се, е минало много време. Ливърпул после е взел още два "ушати" трофея, а Реал чак шест. Ще видим какво ще ни донесе мачът в Киев, съответно дали Салах и Фирмино могат като Далглиш и Сунес да поведат Ливърпул към победата или Реал ще използва възможността да се реваншира за болезнената загуба в Париж.
През вече далечната 1989 година съдбата си поиграла с едно момче което отраствало в дял от Рим на име - Сан Джовани. Толкова е било влюбено в топката и футбола като игра, че от съвсем малък знаел с какво иска да се занимава в живота.
Но, всичко можело да завърши и по друг начин, и кой знае дали тази любов между Принца и Вълците някога щеше да съществува, ако не се беше намесила неговата майка и казала едно голямо НЕ на хората от Милан.
Пред вратата на апартамента в който живеело семейство Тоти се появили хора от клуба от Сан Сиро, които на всяка цена искали младият Франческо да се пресели в града на модата. Неговата майка Фиорела не искала и да чуе за такава възможност с оглед на това, че нейният син бил млад и ранното излизане от вкъщи вероятно щяло да го извади от коловоза, който тя планирала да извърви любимеца на привържениците на Рома.
В днешно време когато родители продават собствените си деца за шепа евро и малко слава, тази жена е истински пример как една майка трябва да се отнася към своето дете. Тоти веднъж каза, че всичко което е постигнал в живота си всъщност дължи на нея. Тя го е придружавала на тренировки. Чакала. В дъжд, слънце, сняг, лед, чистила му бутонките, прала му тениските, учила го как да стане човек, как винаги семейството да му е на първо място. Как домът е светиня.
Всичко е подредила нейният син да изживее своите мечти.
Жена - Герой.
Любовта към Рома в семейство Тоти се пренася от поколение на поколение. От неговия дядо Джанлука - който никога не е познавал, бащата, неговият брат Рикардо, до сина - Кристиян.
Във всички е текла жълто-червена кръв.
В края на тази седмица в която му пропаднал трансфера в Милан, Тоти за пръв път в живота си отишъл на Олимпико. Баща му му изпълнил детската мечта. Още тогава е усетил, че душата, главата и сърцето ще принадлежат на Рома.
Знаете какво е казал легендарният Денис Бергкамп: "Когато започвате да подкрепяте някой клуб, правите това не заради трофеите, играч или богатата история, а защото в този клуб сте открили себе си, намерили сте място на което принадлежите."
Това е определението на любовта между Принца на Рим и Рома, точно както и за всички нас, които заради определени обстоятелства сме заобичали определен клуб.
Разбира се, че Франческо Тоти е имал свой идол - Джузепе Джанини, и той е Принц на Рим, както и досегашният капитан на Рома, но кое дете не е имало? Когато празнувате гол, който сте вкарали някъде на улиците между два камъка, трябва да свалите тениската и да извикате нечие име, това е аксиом на истинското детство.
Няколко седмици по-късно, след като видели какво умее с топката в екипа на местния Лодиджияния, преминал в клуба, който обожава.
За дебюта за първия отбор на Рома чака до 28 март 1993 година, когато легендарният Вуядин Бошков го вкарва в 87-ата минута на мястото на Руджеро Рицители в мача срещу Бреша, който Рома печели с 2:0 като гост.
Опитният югославски треньор разпознал в Тоти момчето, което през следващите 24 години ще бъде нещо като божество за всички привърженици на Рома.
Съгласен съм, Тоти не е тип човек като Хавиер Санети. Аржентинецът няма никакво петно в кариерата, мирен, тих и вглъбен тип. Още по-малко прилича на Паоло Малдини, няма сходство и с Алесандро Дел Пиеро.
Често Франческо Тоти е умеел да бъде мръсен на терена, да получи червени картони, да прави нарушения заради които е получавал обиди и освирквания... Всичко това в жарта на битката. Загубите умеят да болят, точно както и любовта.
Но, всички те имат нещо общо - семейството е светиня, както онова в личен план, така и това, в което са провели незабравими мигове в своите кариери.
Четири идола. Четири мохикана. Четирима играчи заради които мнозина са заобичали най-важното странично занимание на света.
Никога не сте могли да чуете Санети, Малдини или Дел Пиеро, как излизат пред журналистите и казват: "Искам секс всеки ден. Може моята Илари да се преструва, че получава оргазъм понякога, но Франческо Тоти никога не е пропуснал в кревата." Това е просто Тоти.
Можел е с пръст да посочи в кой от големите клубове да продължи кариерата си. Добре, ще кажете: не е играл за шепа монети в Рома, а е печелил по няколко милиона евро годишно.
Така е.
Само че колко играчи знаете, които за 500 000 повече са променяли средата, а после са изчезвали от футболната карта на Европа?
Можел е да избира - Реал Мадрид, но е казал онова прословуто: "Не трябва да напускате своите бедни родители, за да живеете с богати чужденци."
Канил го е и Роман Абрамович в Челси, когато руският милиардер буквално хвърляше милиони, така че Тоти можеше да си напише каквато и да е сума в празен чек, щеше да бъде приета без уговорки, но, Принцът на Рома е имал послание и за него: "Иди при Сенси, купи Рома и ще съм твой играч."
Не съществуват толкова пари и такива условия заради които Тоти би напуснал Рома. Затова привържениците на "вълците" го обожават и се кълнат в него. А, не му е било леко...
Не забравяйте, всеки професионален футболист желае трофеи, иска всяка година да играе в последните етапи на Шампионската лига, а както и сами знаете, Рома не се е препълнил с трофеи през последните 30 години.
В това лежи и силата на неговата отдаденост и вярност към клуба. Трябва да си верен и когато е тежко. Имаше и Рома застрашаващо лоши периоди, промени на президента, напускане на най-добрите играчи, ужасни резултати, Тоти беше тук.
Рома получи седем гола в Манчестър, Тоти никога не е казал - играя със средняшки футболисти, искам да съм част от Галактикос.
Не е възпитан така.
Има едно Скудето с Рома, две купи и две суперкупи на Италия. Чак 16 пъти във всички изброени турнири е вицешампион. Тоти не е свил знамето и да каже - достатъчно ми е, тръгвам, не мога повече така.
Бил е шампион на света, което още не се е отдало на играчи каквито са Лионел Меси и Кристиано Роналдо. В онези години когато Италия се тресеше от Калчополи и когато футболът на Ботуша падна на най-ниското ниво. Момчетата от националния отбор се издигнаха, и зарадваха цяла Италия.
Какво време идва и в какво се превърна футболът, чак тогава ще разберете кой е и какъв е бил Франческо Тоти.
Той просто не може без Рома, нито Рома може без него. Най-вероятно ще продължи да е в клуба, като дясна ръка на спортния директор Мончи, а с неговото пенсиониране най-сетне един момък ще стане капитан на Рома и ще махне от себе си етикета "Вечният заместник на капитана".
Даниеле Де Роси ще продължи от там където Франческо Тоти спря, а капитанската лента отново ще чака Тоти. Но, Кристиян, защото и повечето привърженици на Рома са наясно, че в момента нито един играч на "вълците" не е онова което се търси на трибуните на Олимпико - лидер, вожд, идол. Някой в който трибуната да се кълне.
Площадът пред Спортно-работния център "Войводина", популярен като СПЕНС, в бъдеще ще носи името на някогашния футболист, треньор и директор на Войводина Вуядин Бошков.
Общинската комисия на Град Нови Сад потвърди, че е прието предложението за наименование на улица, а и площадът пред СРЦ "Войводина" ще носи името на легендарния треньор, който почина преди две години.
"Минаха две години откакто почина Вуядин Бошков, но неговото дело и всичко което е направил не са и никога няма да бъдат забравени. Доказателство за това и обявяването, че площадът пред СПЕНС, който се намира в близост до стадиона "Караджордже" и семейната къща на Бошков, в бъдеще ще носи името Площад Вуядин Бошков", съобщено е на страницата на ФК Войводина.
Бошков 14 години е играл за Войводина, играл е и за Сампдория, Йънг Бойс, докато като треньор, освен родния клуб, с голям успех е работил в Йънг Бойс, Ден Хааг, Фейенорд, Реал (Мадрид), Сарагоса, Асколи, Сампдория, Рома, Наполи, а функцията селекционер на националния отбор на Югославия изпълнява от 1971 до 1973 г и от 1999 до 2000 година.
Като играч, 57 пъти е играл с екипа на Югославия и беше част от състава, който през 1952 г печели сребърни медали от Олимпийските игри в Хелзинки.
Той е и идейният творец на тренировъчния център на ФК Войводина във Ветерник, който днес носи неговото име.
