Максимир за последен път гръмогласно запляска на сребърното трио Ведран Чорлука, Даниел Субашич и Марио Манджукич.
Тримата решиха да завършат кариерата в националния отбор след среброто от Световното първенство, а преди мача против Испания на Максимир с овациите на целия стадион получиха подаръци.
Чорлука получи екип с номер 103, Манджукич с номер 89, а екипа на Субашич краси №44. Това са бройките мачове, които са играли за националния отбор.
Недълго след това в Инстаграм се огласи Марио Манджукич с посланието:
"Да преживея такъв миг в завършека на националната кариера наистина е нещо за помнене. Благодаря ви за невероятната подкрепа и любов през всички тези години! Точно заради това съм много щастлив, че в Русия сбъднахме вашите и нашите мечти и това прощаване, колкото и емоционално да беше, все пак е малко по-лесно да се понесе."
Футболистите на Партизан по изключително емоционален начин се простиха от своя верен привърженик - Душан Тодорович.
Партизан и Раднички завършиха нерешено (2:2) в дербито на кръга, но резултатът от този мач остана на втори план. Той ще остане запомнен с трогващия жест на футболистите на белградския клуб...
Играчите на Партизан се събраха след последния съдийски сигнал, погледнаха в небето и помахаха... Така изпратиха последен поздрав към трагично загиналото момченце Дуки Тодорович.
4-годишното дете почина от раково заболяване в клиника в Барселона, където замина след събирането на 200 000 евро. Вицекапитанът на националния отбор на Сърбия и звезда на Манчестър Юнайтед Неманя Матич дари 70 000, за да се събере сумата навреме, но уви и това не успя да помогне. Пламенният привърженик на Партизан изненада испанските лекари, които му предложили да доведат при него някоя от звездите на Барселона, а той отказал и искал само своя любимец - Неманя Р. Милетич. По ирония на съдбата именно Милетич спаси Партизан от загуба на Чаир и посвети гола си на детето.
"Емирейтс" се прости със своя създател - Арсен Венгер.
Може би можеше да избере по-добър момент, по-рано да разбере, че е време за край, но без оглед на всичко - Арсенал няма да забрави Арсен Венгер. Командва армията "топчии" пълни 22 години, донесе на клуба три титли шампион на Висшата лига, седем купи на ФА, още седем супер купи (Чарити шийлд). И е заслужил да си тръгне с почести.
Днес преди последния домакински мач с Бърнли (5:0), имаше шпалир за 68-годишния французин. Промени играта на Острова. Забърза я, въведе играта с подаване като концепция в противовес на дългите топки, така характерни за англичаните в някои по-ранни времена...
Да, трябваше да си отиде по-рано. Но вгради своето име в основите на Арсенал. И затова от привържениците голямо благодаря за последния мач на Венгер на "Емирейтс".
Останаха му две гостувания - на Лестър и Хъдърсфийлд. И това е.
Сръбският футболист Ненад Томович се прости с емоционално послание с бившия си съотборник във Фиорентина Давиде Астори, който изненадващо почина в съня си.
Томович и Астори до миналото лято, когато сърбинът премина във Верона, три сезона играха заедно във Фиорентина.
"Давиде, приятелю мой, трудно ми е да говоря. Беше единствен човек, за мен беше чест да сме на една и съща страна и в един отбор. Давиде беше един от най-интелигентите хора, които някога съм познавал. Ще се срещнем отново и ще изпием още една чаша вино заедно. Когато дойде моят ред бих искал да ме чакаш. Твоят приятел, Ненад", написа Томович в послание публикувано на страницата на неговия клуб Киево от Верона.
Астори почина от сърдечен удар в съня си в Удине, преди мача Удинезе - Фиорентина от Серия А. Цяла Италия и футболния свят са потресени от ранната гибел на защитника.
През вече далечната 1989 година съдбата си поиграла с едно момче което отраствало в дял от Рим на име - Сан Джовани. Толкова е било влюбено в топката и футбола като игра, че от съвсем малък знаел с какво иска да се занимава в живота.
Но, всичко можело да завърши и по друг начин, и кой знае дали тази любов между Принца и Вълците някога щеше да съществува, ако не се беше намесила неговата майка и казала едно голямо НЕ на хората от Милан.
Пред вратата на апартамента в който живеело семейство Тоти се появили хора от клуба от Сан Сиро, които на всяка цена искали младият Франческо да се пресели в града на модата. Неговата майка Фиорела не искала и да чуе за такава възможност с оглед на това, че нейният син бил млад и ранното излизане от вкъщи вероятно щяло да го извади от коловоза, който тя планирала да извърви любимеца на привържениците на Рома.
В днешно време когато родители продават собствените си деца за шепа евро и малко слава, тази жена е истински пример как една майка трябва да се отнася към своето дете. Тоти веднъж каза, че всичко което е постигнал в живота си всъщност дължи на нея. Тя го е придружавала на тренировки. Чакала. В дъжд, слънце, сняг, лед, чистила му бутонките, прала му тениските, учила го как да стане човек, как винаги семейството да му е на първо място. Как домът е светиня.
Всичко е подредила нейният син да изживее своите мечти.
Жена - Герой.
Любовта към Рома в семейство Тоти се пренася от поколение на поколение. От неговия дядо Джанлука - който никога не е познавал, бащата, неговият брат Рикардо, до сина - Кристиян.
Във всички е текла жълто-червена кръв.
В края на тази седмица в която му пропаднал трансфера в Милан, Тоти за пръв път в живота си отишъл на Олимпико. Баща му му изпълнил детската мечта. Още тогава е усетил, че душата, главата и сърцето ще принадлежат на Рома.
Знаете какво е казал легендарният Денис Бергкамп: "Когато започвате да подкрепяте някой клуб, правите това не заради трофеите, играч или богатата история, а защото в този клуб сте открили себе си, намерили сте място на което принадлежите."
Това е определението на любовта между Принца на Рим и Рома, точно както и за всички нас, които заради определени обстоятелства сме заобичали определен клуб.
Разбира се, че Франческо Тоти е имал свой идол - Джузепе Джанини, и той е Принц на Рим, както и досегашният капитан на Рома, но кое дете не е имало? Когато празнувате гол, който сте вкарали някъде на улиците между два камъка, трябва да свалите тениската и да извикате нечие име, това е аксиом на истинското детство.
Няколко седмици по-късно, след като видели какво умее с топката в екипа на местния Лодиджияния, преминал в клуба, който обожава.
За дебюта за първия отбор на Рома чака до 28 март 1993 година, когато легендарният Вуядин Бошков го вкарва в 87-ата минута на мястото на Руджеро Рицители в мача срещу Бреша, който Рома печели с 2:0 като гост.
Опитният югославски треньор разпознал в Тоти момчето, което през следващите 24 години ще бъде нещо като божество за всички привърженици на Рома.
Съгласен съм, Тоти не е тип човек като Хавиер Санети. Аржентинецът няма никакво петно в кариерата, мирен, тих и вглъбен тип. Още по-малко прилича на Паоло Малдини, няма сходство и с Алесандро Дел Пиеро.
Често Франческо Тоти е умеел да бъде мръсен на терена, да получи червени картони, да прави нарушения заради които е получавал обиди и освирквания... Всичко това в жарта на битката. Загубите умеят да болят, точно както и любовта.
Но, всички те имат нещо общо - семейството е светиня, както онова в личен план, така и това, в което са провели незабравими мигове в своите кариери.
Четири идола. Четири мохикана. Четирима играчи заради които мнозина са заобичали най-важното странично занимание на света.
Никога не сте могли да чуете Санети, Малдини или Дел Пиеро, как излизат пред журналистите и казват: "Искам секс всеки ден. Може моята Илари да се преструва, че получава оргазъм понякога, но Франческо Тоти никога не е пропуснал в кревата." Това е просто Тоти.
Можел е с пръст да посочи в кой от големите клубове да продължи кариерата си. Добре, ще кажете: не е играл за шепа монети в Рома, а е печелил по няколко милиона евро годишно.
Така е.
Само че колко играчи знаете, които за 500 000 повече са променяли средата, а после са изчезвали от футболната карта на Европа?
Можел е да избира - Реал Мадрид, но е казал онова прословуто: "Не трябва да напускате своите бедни родители, за да живеете с богати чужденци."
Канил го е и Роман Абрамович в Челси, когато руският милиардер буквално хвърляше милиони, така че Тоти можеше да си напише каквато и да е сума в празен чек, щеше да бъде приета без уговорки, но, Принцът на Рома е имал послание и за него: "Иди при Сенси, купи Рома и ще съм твой играч."
Не съществуват толкова пари и такива условия заради които Тоти би напуснал Рома. Затова привържениците на "вълците" го обожават и се кълнат в него. А, не му е било леко...
Не забравяйте, всеки професионален футболист желае трофеи, иска всяка година да играе в последните етапи на Шампионската лига, а както и сами знаете, Рома не се е препълнил с трофеи през последните 30 години.
В това лежи и силата на неговата отдаденост и вярност към клуба. Трябва да си верен и когато е тежко. Имаше и Рома застрашаващо лоши периоди, промени на президента, напускане на най-добрите играчи, ужасни резултати, Тоти беше тук.
Рома получи седем гола в Манчестър, Тоти никога не е казал - играя със средняшки футболисти, искам да съм част от Галактикос.
Не е възпитан така.
Има едно Скудето с Рома, две купи и две суперкупи на Италия. Чак 16 пъти във всички изброени турнири е вицешампион. Тоти не е свил знамето и да каже - достатъчно ми е, тръгвам, не мога повече така.
Бил е шампион на света, което още не се е отдало на играчи каквито са Лионел Меси и Кристиано Роналдо. В онези години когато Италия се тресеше от Калчополи и когато футболът на Ботуша падна на най-ниското ниво. Момчетата от националния отбор се издигнаха, и зарадваха цяла Италия.
Какво време идва и в какво се превърна футболът, чак тогава ще разберете кой е и какъв е бил Франческо Тоти.
Той просто не може без Рома, нито Рома може без него. Най-вероятно ще продължи да е в клуба, като дясна ръка на спортния директор Мончи, а с неговото пенсиониране най-сетне един момък ще стане капитан на Рома и ще махне от себе си етикета "Вечният заместник на капитана".
Даниеле Де Роси ще продължи от там където Франческо Тоти спря, а капитанската лента отново ще чака Тоти. Но, Кристиян, защото и повечето привърженици на Рома са наясно, че в момента нито един играч на "вълците" не е онова което се търси на трибуните на Олимпико - лидер, вожд, идол. Някой в който трибуната да се кълне.
След това тъжна колона се запъти към стадиона на Шапекоенсе, където над 100 000 привърженици дойдоха да отдадат последна почит на трагично загиналите футболисти.
Сцените, които ломят сърца обиколиха планетата, а при отдаването на почит валеше силен дъжд, който допълнително подсили мрачните емоции на всички присъстващи.
Над 100 000 привърженици попълниха трибуните на стадиона на Шапекоенсе, за да се простят с трагично загиналите футболисти на клуба в последния им път.
