Сълзите на Принца на Рим са непреходно наследство за футбола

През вече далечната 1989 година съдбата си поиграла с едно момче което отраствало в дял от Рим на име - Сан Джовани. Толкова е било влюбено в топката и футбола като игра, че от съвсем малък знаел с какво иска да се занимава в живота.

Но, всичко можело да завърши и по друг начин, и кой знае дали тази любов между Принца и Вълците някога щеше да съществува, ако не се беше намесила неговата майка и казала едно голямо НЕ на хората от Милан.

Пред вратата на апартамента в който живеело семейство Тоти се появили хора от клуба от Сан Сиро, които на всяка цена искали младият Франческо да се пресели в града на модата. Неговата майка Фиорела не искала и да чуе за такава възможност с оглед на това, че нейният син бил млад и ранното излизане от вкъщи вероятно щяло да го извади от коловоза, който тя планирала да извърви любимеца на привържениците на Рома.

В днешно време когато родители продават собствените си деца за шепа евро и малко слава, тази жена е истински пример как една майка трябва да се отнася към своето дете. Тоти веднъж каза, че всичко което е постигнал в живота си всъщност дължи на нея. Тя го е придружавала на тренировки. Чакала. В дъжд, слънце, сняг, лед, чистила му бутонките, прала му тениските, учила го как да стане човек, как винаги семейството да му е на първо място. Как домът е светиня.

Всичко е подредила нейният син да изживее своите мечти.

Жена - Герой.

Любовта към Рома в семейство Тоти се пренася от поколение на поколение. От неговия дядо Джанлука - който никога не е познавал, бащата, неговият брат Рикардо, до сина - Кристиян.

Във всички е текла жълто-червена кръв.

В края на тази седмица в която му пропаднал трансфера в Милан, Тоти за пръв път в живота си отишъл на Олимпико. Баща му му изпълнил детската мечта. Още тогава е усетил, че душата, главата и сърцето ще принадлежат на Рома.

Знаете какво е казал легендарният Денис Бергкамп: "Когато започвате да подкрепяте някой клуб, правите това не заради трофеите, играч или богатата история, а защото в този клуб сте открили себе си, намерили сте място на което принадлежите."

Това е определението на любовта между Принца на Рим и Рома, точно както и за всички нас, които заради определени обстоятелства сме заобичали определен клуб.

Разбира се, че Франческо Тоти е имал свой идол - Джузепе Джанини, и той е Принц на Рим, както и досегашният капитан на Рома, но кое дете не е имало? Когато празнувате гол, който сте вкарали някъде на улиците между два камъка, трябва да свалите тениската и да извикате нечие име, това е аксиом на истинското детство.

Няколко седмици по-късно, след като видели какво умее с топката в екипа на местния Лодиджияния, преминал в клуба, който обожава.

За дебюта за първия отбор на Рома чака до 28 март 1993 година, когато легендарният Вуядин Бошков го вкарва в 87-ата минута на мястото на Руджеро Рицители в мача срещу Бреша, който Рома печели с 2:0 като гост.

Опитният югославски треньор разпознал в Тоти момчето, което през следващите 24 години ще бъде нещо като божество за всички привърженици на Рома.

Съгласен съм, Тоти не е тип човек като Хавиер Санети. Аржентинецът няма никакво петно в кариерата, мирен, тих и вглъбен тип. Още по-малко прилича на Паоло Малдини, няма сходство и с Алесандро Дел Пиеро.

Често Франческо Тоти е умеел да бъде мръсен на терена, да получи червени картони, да прави нарушения заради които е получавал обиди и освирквания... Всичко това в жарта на битката. Загубите умеят да болят, точно както и любовта.

Но, всички те имат нещо общо - семейството е светиня, както онова в личен план, така и това, в което са провели незабравими мигове в своите кариери.

Четири идола. Четири мохикана. Четирима играчи заради които мнозина са заобичали най-важното странично занимание на света.

Никога не сте могли да чуете Санети, Малдини или Дел Пиеро, как излизат пред журналистите и казват: "Искам секс всеки ден. Може моята Илари да се преструва, че получава оргазъм понякога, но Франческо Тоти никога не е пропуснал в кревата."

Това е просто Тоти.

Можел е с пръст да посочи в кой от големите клубове да продължи кариерата си. Добре, ще кажете: не е играл за шепа монети в Рома, а е печелил по няколко милиона евро годишно.

Така е.

Само че колко играчи знаете, които за 500 000 повече са променяли средата, а после са изчезвали от футболната карта на Европа?

Можел е да избира - Реал Мадрид, но е казал онова прословуто: "Не трябва да напускате своите бедни родители, за да живеете с богати чужденци."

Канил го е и Роман Абрамович в Челси, когато руският милиардер буквално хвърляше милиони, така че Тоти можеше да си напише каквато и да е сума в празен чек, щеше да бъде приета без уговорки, но, Принцът на Рома е имал послание и за него: "Иди при Сенси, купи Рома и ще съм твой играч."

Не съществуват толкова пари и такива условия заради които Тоти би напуснал Рома. Затова привържениците на "вълците" го обожават и се кълнат в него. А, не му е било леко...

Не забравяйте, всеки професионален футболист желае трофеи, иска всяка година да играе в последните етапи на Шампионската лига, а както и сами знаете, Рома не се е препълнил с трофеи през последните 30 години.

В това лежи и силата на неговата отдаденост и вярност към клуба. Трябва да си верен и когато е тежко. Имаше и Рома застрашаващо лоши периоди, промени на президента, напускане на най-добрите играчи, ужасни резултати, Тоти беше тук.

Рома получи седем гола в Манчестър, Тоти никога не е казал - играя със средняшки футболисти, искам да съм част от Галактикос.

Не е възпитан така.

Има едно Скудето с Рома, две купи и две суперкупи на Италия. Чак 16 пъти във всички изброени турнири е вицешампион. Тоти не е свил знамето и да каже - достатъчно ми е, тръгвам, не мога повече така.

Бил е шампион на света, което още не се е отдало на играчи каквито са Лионел Меси и Кристиано Роналдо. В онези години когато Италия се тресеше от Калчополи и когато футболът на Ботуша падна на най-ниското ниво. Момчетата от националния отбор се издигнаха, и зарадваха цяла Италия.

Какво време идва и в какво се превърна футболът, чак тогава ще разберете кой е и какъв е бил Франческо Тоти.

Той просто не може без Рома, нито Рома може без него. Най-вероятно ще продължи да е в клуба, като дясна ръка на спортния директор Мончи, а с неговото пенсиониране най-сетне един момък ще стане капитан на Рома и ще махне от себе си етикета "Вечният заместник на капитана".

Даниеле Де Роси ще продължи от там където Франческо Тоти спря, а капитанската лента отново ще чака Тоти. Но, Кристиян, защото и повечето привърженици на Рома са наясно, че в момента нито един играч на "вълците" не е онова което се търси на трибуните на Олимпико - лидер, вожд, идол. Някой в който трибуната да се кълне.

Да сме живи, да видим.

Голямата борба на римските гладиатори

 
Лацио и Рома в 165-ото дерби на столицата решават древната дилема - чий е Рим?

Модерният световен футбол е белязан с много дербита. Звезда - Партизан, Бока - Ривър или Селтик - Рейнджърс, веднага идват на ум, но от тази група не може да се отдели и дуелът между Лацио и Рома, вероятно най-голямото италианско градско дерби. Дерби на столицата, 165-о по ред, ще се играе в днешния следобед (16 ч) на известния Олимпико, а вече е ясно, че ни очаква пъклен мач.

Омразата в Рим се ражда през 1927 година когато три градски клуба са обединени в един - Рома. Това е опит на Бенито Мусолини да създаде един силен представител на Вечния град в борбата с богаташите от северната част на Италия. Лацио, който получава името си от региона в който се намира, отказва тогавашното предложение на Дучето да влезе в конгломерата от който е създаден Рома.

От тогава до днес Дербито на столицата е спортен спектакъл, белязан от стотици контузии на играчи, хулиганство, бой, дори и смърт по трибуните.

С основаването на Рома, Лацио изведнъж става аутсайдер. Неговата привърженическа база става по-малка, защото Рома се подкрепя от запалянковци на три клуба, които са се стопили по нареждане на вожда. Оттук и манталитетът на Лацио и всичките му привърженици и днес е непрекъснато доказване, произтекло от желанието да върнат онова което до основаването на големия съперник е било тяхно, в този случай - Рим.

Затова в дербито на Рим става въпрос за територия.

За привържениците на Рома лациалите са селяци, които живеят в провинцията. Затова често ще чуете да им скандират "бурини" което е обидна дума за селяни на италиански, дума с която описват своите омразни противници. Един привърженик на "вълците" в документален филм дори отива толкова далече, че описва запалянковците на Лацио като "езичници" и "болни диваци", които живеят в пещери.

Сблъсък около териториите е само един от мотивите на съперничеството, то е характеризирано и от подялбата на един и същ стадион, както и различното значение на цветовете на екипите и символите, които носят римските клубове.

Лацио е познат по небесносините цветове от гръцката митология, а символ му е орел, което е святото животно на Юпитер. Рома, от друга страна, носи жълт цвят в знак на Ватикана и червен, който означава Римската империя. Техният символ е вълк, животно което се свързва с Марс, богът на войната. Марс също така бил баща на близнаците Ромул и Рем, основатели на Рим. Вълкът на емблемата всъщност е вълчицата, която е отгледала двамата.

Така Рома се инфилтрирала в историята и митологията на Рим, докато Лацио, който е основан 1900 г, фактически е прогонен в периферията на столицата. Лациалите не се отказват от твърдението, че те са единственият, автентичен римски клуб, което веднъж добре е обяснил техният капитан Томазо Роки:
"Те имат цветове и знаци на римски клуб, но Лацио представя истинският извор на Рим."

Напрежението между привържениците на двата отбора порасна през изминалите години, което се дължи и на факта, че извън Рим нито един от двата клуба няма голяма привърженическа подкрепа. А и като нямат много шампионски титли в Италия, дербито и за двете страни е най-важният мач в целия сезон. И това е което отделя Дербито на столицата от всички други градски дербита в Италия, а също така подгрява напрежението преди всеки сблъсък между Лацио и Рома.

Освен привърженическите напрежения, в съперничеството на римските клубове значителна роля заема и политическата нота. Привържениците на Лацио са горди със своята дясна определеност (отворен фашизъм), докато запалянковците на Рома традиционно са привързани към левицата. Най-старата група в южната трибуна на Рома Федайн е основана през 1972 година, а е получила името си от палестинските борци за свобода и е открито антифашистки настроена. Въпреки това, и между привържениците на "вълците" има фашисти, защото това е наследство за родените в Рим.

Типичен представител на манталитета на привържениците на Лацио е тяхната икона Паоло Ди Канио. Самопровъзгласен фашист, който вярва че Мусолини "в основата си е бил принципен вожд", когото хората "не са разбирали добре", след един гол във вратата на Рома вдигна високо дясната си ръка. Това бил традиционен римски поздрав, който си присвоили италианските фашисти, а Ди Канио набързо си навлякъл гнева на обществото.

Същият жест Ди Канио повтаря и няколко седмици по-късно в мач срещу Ливорно, към неговите привърженици, които традиционно са привързани към левицата. Едно дерби между Лацио и Рома в края на 90-те е белязано и от обидни транспаранти в северната трибуна на Олимпико, която е за съперниците на "вълците". На един от тях пишело: "Аушвиц е вашият град, а пещите вашите домове", докато другият бил още по-обиден: "Отбор от черни, трибуна от евреи."

Заради всичко това не е изненада, че всеки играч който излиза на терена в небесносин или оранжев екип със себе си носи и повече от желание да спечели три точки. Твърде тежкото бреме на градското дерби, големите очаквания на привържениците изпълнени с политическо и териториално напрежение, носят особен натиск в дербито на Вечния град. Не знаем как се носи такъв товар, но можем да си представим...

Това дерби не би било специфично, единствено, ако няма своите икони, а както Ди Канио е икона за Лацио, така е и Франческо Тоти за Рома. За разлика от Ди Канио, Тоти никога не е напускал клуба. А не е да е нямал предложения. Ако беше приел офертата на Реал вероятно днес нямаше да има място в дома си да остави всички трофеи, които би спечелил. Вместо това избра да остане в Рим.

"Цялата своя футболна кариера съм посветил на един отбор, само Рома. Играл съм за него и за привържениците, друго не ме е интересувало", изтъква Тоти, който днес вероятно от пейката ще чака възможност за кой знае кой път в живота си да усети чара на дербито.

И това изявление показва силата и мощта на Дербито на столицата. Съществува нещо впечатляващо и човешко в това да искате да бъдете полубожество, отколкото обичаен модерен футболист. В град какъвто е Рим всичко днес е разделено на половина, няма среда.

Само онези, които са били на живо на дербито Лацио - Рома могат да кажат, че не става въпрос за обичаен мач, а за спектакъл в който хореографията на трибуните е малък детайл от голямата привърженическа война, която се води в деня на дербито. Много е трудно да се отиде на мача без контузии от бомби домашна изработка, които правят привържениците, или да избегнете бой между запалянковците на път към Олимпико.

През този ден, когато се играе Дербито на столицата, славният стадион става Колизеум, а победата в дербито е стъпка към овладяването на града. Спортът и футболът стават военна кампания в Рим.

Римските противници играят добре и се намират в самия връх на италианския футбол, а това се отнася специално до Лацио, който през последните години на лутане играе един от най-атрактивните стилове футбол на Апенините. Майсторски събрани от младия специалист Симоне Индзаги, лациалите просто тероризират съперниците в Серия А, така че и в табора на Рома са наясно, че този път няма да спечелят лесно, като в предишните три дербита в които доминираха.

Предстоящото дерби ще бъде сблъсък на две ефикасни нападения, а особено изпъква това на "вълците" (33 гола) в което Джеко, Салах (днес няма да играе) и Пероти са отбелязали повече от половината голове (25). И Лацио не изостава, а в чудесна форма е Чиро Имобиле (девет) и Кейта Балде (четири), които са вкарали половината от общо 27-те попадения на небесносините през този сезон.

Лацио дочаква дербито в по-добра форма, защото в девет поредни мача е без загуба, като празнува успех в шест. Рома също така е в добра форма, загуби само един от последните 12 мача (от Аталанта в гостуване преди две седмици), докато на Олимпико спечели всичките си мачове през сезона. Все пак, сега номинално ще е гост, а и ще има по-малка подкрепа, защото неговите ултраси бойкотират трето поредно дерби заради познатите бариери в южната трибуна.

Вратарят, който смая света е майстор в спасяването на дузпи. Питайте Пирло и Тоти

Ветеранът на вратата на белгийския Мехелен, Франсоа Жиле е футболистът за когото днес говори цялата планета. На втори план отидоха много по-големи имена и теми след изпълнената с дербита неделя. Светът впери поглед в невероятните изяви на Жиле в гостуването на Андерлехт и спасяването на три дузпи. Такъв подвиг не се помни. Случвало се е играч да пропусне три дузпи, но вратар да спаси три удара от бялата точка, това вече е научна фантастика...

Интересното е, че Жиле беше тема на разговори в Белгия заради повиквателната му за националния отбор, като медиите критикуваха селекционера Вилмотс, че вика ветеран от малък клуб. Сега никой не смее да каже нещо по темата...

И въпреки че направи световен подвиг с три спасени дузпи, Жиле коментира скромно след мача и изтъкна, че най-важното е, че отборът му е изравнил в 94-ата минута и взе точка. Иначе този вратар е истински майстор за дузпи. Който е следил италианската Серия А през последните две десетилетия, знае за какво става въпрос.

Жиле беше кошмар за изпълнителите на дузпи, докато пазеше за Бари, Болоня и Торино. Общо в кариерата си е спасил 34 дузпи, а в 67 случая е вадил топката от мрежата. Осреднено спасява всеки трети наказателен удар!

Одушевил италианците в началото на кариерата си с екипа на Бари, когато срещу Бреша спасява две дузпи. И то на Дарио Хюбнер и Андреа Пирло! После придобил славата на един от най-добрите в отразяването на ударите от бялата точка в Италия и спрял шутовете на Патрик М`Боми, Адаилтон, Макароне, Маскари, Диего, Паладин... Андреа Пирло е чакал 12 години да поправи грешката си от мача, когато носеше екипа на Бреша. Пирло вече в Ювентус, а Жиле пази за градския враг Торино. И отново триумф за стража срещу футболния Моцарт! Два пъти е спасявал и дузпи изпълнени от Франческо Тоти.