Показват се публикациите с етикет Дарко Панчев. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Дарко Панчев. Показване на всички публикации

сряда, 27 май 2020 г.

Панчев: Нашата Звезда вечно блести


Дарко Панчев беше чудесен голмайстор, който и невъзможни ситуации решаваше като кобра - бързо, просто, а същевременно елегантно. С головете, но и играта беше една от основите на успехите на Звезда през 1991 година.

Пет гола постигна Звездната "кобра" в целия цикъл в Купата на европейките шампиони, игра като в транс против Грасхопърс в Цюрих, в ще се окаже ключовия мач за целия сезон.

- Началото беше най-трудно. Грасхопърс беше изключително добър тим. Всички мачове по този път бяха важни, но този може би се откроява, защото се случи в самото начало. Не знам дали ги подценихме в първия мач, но отидохме в реванша с негативен резултат. И въпреки това бяхме наясно, че сме добър отбор, знаехме, че трябва да излезем на терена в Цюрих и да победим. Играхме фантастично, може би това беше моето най-добро представяне в цялата тази година в Европа. Отворих мача с гол, след това две дузпи бяха направени срещу мен, а Роби ги реализира. Имахме отлични играчи, фантастични индивидуалности и след този мач разбрахме, че нямаме от какво да се плашим и във всеки мач трябва да търсим победа - изтъкна Панчев.

Напрежението което се създало не повлияло на отбора.

- Гледайки предния сезон се видя, че имаме качествен отбор. Жал ми е, че през тази година не играх в мача в Кьолн, който загубихме. Тогава да бяхме успели да преминем, може би успехът от 1991 щеше да се случи и по-рано. След това, с идването на Белодедич, който е феноменален играч, се видя, че правим още по-добър отбор и беше поставена здрава основа за бъдещето. Затова и вярвахме в себе си, нямаше напрежение, бяхме съсредоточени само на първия следващ мач. Нямаше много време за размисляне.


Редуваха се успехи, падаха Глазгоу Рейнджърс, Динамо Дрезден и Байерн.

- Последваха двубои с Глазгоу, фантастичен мач изиграхме в Белград. След това Динамо Дрезден, който може би не беше атрактивен като Байерн, но немецът е немец. Техният манталитет не можа да им помогне срещу нас.

Самият финал не беше хубав за окото, защото за Цървена звезда съществуваше само една цел - вдигане на трофея. Решаващата дузпа изпълни точно Дарко Панчев.

- Олимпик тогава беше чудесен отбор, показаха това в следващите сезони в Европа. Не беше лесно във финала, може би дори бяхме в подчинено положение. Това не беше най-чудесният ни мач, но знам, че е по-добре да не играем хубаво, а да спечелим трофея, отколкото да одушевим всички, а да останем с празни ръце. Виждаме днес колко е трудно да се спечели Шампионската лига и това дава достатъчна тежест на този мач. Винаги съм казвал, че за голмайстора всеки гол е еднакъв, но дузпите в Бари наистина са нещо специално в моята кариера.

Привържениците са били специална сила.

- Много пъти досега съм говорил за това. Привържениците показват през всички тези години колко сила дават на клуба. Всеки мач в Звезда е бил спектакъл по свой начин. Винаги когато по програма имаше голям, европейски мач атмосферата беше фантастична. Цървена звезда има традиция в подкрепата. Не искам да съм субективен и да кажа, че Делиjе са най-добри в света, но със сигурност са сред най-добрите. Тяхната помощ тогава беше огромна, а виждам, че е същото и днес. Нашият клуб от самото основаване е създавал имидж, бутал е своята Звезда към небето, да се постави там където й е мястото благодарение на всички предходни поколения, докато нашето направи само тази крачка, да постави Звезда вечно да блести. Звезда е създавана години благодарение на прекрасни играчи и привърженици и съм сигурен, че нашата Звезда вечно ще блести.


Дарко с удоволствие гледа записа на финала от Бари, макар че някои други мачове са му по-скъпи.

- Поглеждам често, защото има и много съкратени записи. Обичам да гледам стари мачове. Може би финалът не е най-хубав за гледане, така че него най-рядко пускам. Тук повече на дело беше тактическо надиграване. Играли сме много хубави и вълнуващи мачове, с фантастична подкрепа, така че днес обичам да ги гледам. Това са хубави спомени, така че когато имам време поглеждам отново как изглеждаше нашият път до трофея.

Трофеят краси клубните витрини.

- Драго ми е, че нашето поколение донесе нещо с което могат да се гордеят всички онези, които тепърва идват. Трофеят беше в нашите ръце, радвахме му се, фотографирахме се с него на самия терен, а оттогава всички звездаши, които искат могат да се наслаждават на него. Това е красота.

От Бари, за Дарко всеки край на май буди най-хубави спомени.

- Искам да поздравя всички мои съотборници, с мнозина продължавам да се чувам. Онези с които не съм в контакт толкова често по този начин им пожелавам много здраве, сега вече навлизаме в години когато спокойствието и доброто здраве са ни най-важни. Ще използвам възможността да им благодаря още веднъж за всичко което направиха и да ги поздравя, както и всички наши привърженици - поръча от Скопие един от най-добрите голмайстори в историята на клуба.

вторник, 1 октомври 2019 г.

Дарко Панчев: УЕФА ни унищожи, не ни дадоха да играем финал през 1992 г


"Показахме и тогава, че сме по-силни от всички", заяви легендарният нападател

Преди всеки голям мач за привържениците на Цървена звезда избликват спомени за някои далечни времена. И за Дарко Панчев, който унищожи един гръцки клуб. Против Панатинайкос в Атина блестеше като много пъти дотогава. С чудесни голове трасира пътя на червено-белите към триумфа и крайния финал на Уембли с Барселона.

До това не се стигна... Сампдория беше по-силна, но този сезон продължава да е кост в гърлото на всички членове на поколението на Звезда.

"Турнирът беше силен и за нашия отбор беше трудно през цялото време да играем извън Белград. УЕФА просто не позволи на Звезда втора поредна година да играе във финала. Това би бил голям удар за тях, защото бихме показали, че сме по-силни от всички, въпреки техните санкции и законови неправди", поръча Дарко Панчев.

По-късно дойде войната, а един от най-добрите нападатели в историята на югославския футбол се запъти в Интер. И сбърка.

"Това беше най-голямата грешка в моята кариера. А хубаво ми говореше Христо Стоичков да отида при него в Барселона. Щях да вкарам много голове и да счупя много рекорди, но понякога нещо просто тръгва на зле. Нямам много да кажа за своето време в Интер, нямам добри спомени от Милано - лош отбор, лоша съблекалня, прилично бързо се скарах с треньора и управата на клуба. В такава обстановка, в такава ситуация, не можете да очаквате да се случат положителни неща", каза Панчев, който по това време е имал предложение от Манчестър Юнайтед.

"Това е втората най-голяма грешка в моята кариера. След моя лош старт в Интер, през декември 1992 година, официално ме потърси Алекс Фергюсън. Помоли ме да дойда в Юнайтед, но твърдоглаво отказах. Исках да се докажа в Интер, в Серия А. На кого трябваше да се докажа? Заради какво? Но това е... Знаете - младост, лудост."

Мнозина и днес смятат, че на Панчев е направена голяма неправда, защото през 1991 година не получи Златната топка за най-добър играч в Европа.

"Смятам, че е редно най-добрият европейски отбор да има и най-добрият играч и носител на Златната топка. За съжаление, през 1991 година това не се случи. Това също така е последица от голямото влияние на френските медии над УЕФА, но и Адидас, които общо връчват наградата. Вместо на мене или Деян Савичевич, Златната топка отиде в ръцете на Жан-Пиер Папен. Неправда. В спорта съществува едно много просто правило - златен медал не може да получи някой, който е изгубил решителния мач. Не е ли така?"

Накрая обяви, че вярва, че Синиша Михайлович ще спечели най-важната борба в живота.

"Синиша изненада всички нас с тази лоша информация, но всички се надяваме, че отново ще победи. Беше чудесен футболист, добър човек, сега е добър и като треньор. По мое мнение, както и на мнозина други, той сигурно е един от тримата най-добри изпълнители на свободни удари в историята на футбола", заяви Панчев.

понеделник, 12 декември 2016 г.

Изповедта на Дарко Панчев: Подписах предварителен договор с Милан, търсеха ме Фъргюсън и Кройф, а избрах проклетия Интер


Може за неговата кариера да се знае всичко. Абсолютно всичко. Но Дарко Панчев е голямо вдъхновение за привържениците на Цървена звезда и поклонниците на футбола, които са имали това щастие да го гледат и да се дивят на голмайсторските умения на Кобрата от Вардар. Такъв нападател днес вече не се ражда. Легендата на югославския футбол даде интервю за предаването "Код спорт" на TV+ в което разкри интересни подробности за кариерата си.

С Цървена звезда спечели Купата на европейските шампиони и Златната обувка на Европа, но не направи очакваната кариера. По простата причина, че избра Интер, клуб, който по това време представлява пъклена среда за всички новаци с епитет голямо подсилване.

Изглежда Дарко Панчев продължава да жали заради решението след суровата доминация с Цървена звезда да се пресели на "Джузепе Меаца".

"През първите шест месеца имах големи проблеми в Интер. Скарах се с треньора. Дойдох в отбор с добра атмосфера. Имаше играчи като Бергоми и Дзенга, подкрепяха нападателя на отбора Скилачи, който им беше съотборник в националния отбор. Всичко това е разбираемо. Усетих тези неща, но исках от треньора да ми даде шанс. Затова чу и Фъргюсън и прати факс в Интер с желанието да ме купи през декември 1992 година. Тогава си казах, че трябва да остана в Интер и да покажа какво знам. Това беше моята втора грешка, защото почнаха да ме преследват контузии", сподели Дарко Панчев.

Разбира се, разказа и за първата си грешка.

"Сещам се как холандецът Йонг говори за тамошните медии как Интер играе слабо, но как не му е ясно, че няма място за мен в стартовия състав. Не искам да се хваля, но всичко е документирано. Кройф искаше да ме вземе в Барселона. Разговаряхме няколко пъти. Също така, тогавашният президент на Реал Мендоса два пъти идва в Белград с желание да ме купи. Звезда не прие предложенията. Мога да ви разкрия, че имах подписан предварителен договор с Милан, на практика се бях договорил с Берлускони и Галиани. И днес като видя Галиани се поздравяваме като приятели. Те много искаха да ме купят, но тогава в отбор можеше да има само трима чужденци. Там бяха холандците Рийкард, Ван Бастен и Гулит, след това Савичевич, Папен... Аз щях да съм седмият чужденец. Казах им, че не искам да идвам... Избрах другия клуб от Милано и направих грешка."

СРЕЩУ БАЙЕРН БЯХМЕ СЕБИЧНИ

Като най-тежък мач в похода към европейската титла с Цървена звезда Дарко Панчев изтъкна този срещу Байерн.

"Победихме в Мюнхен с 2:1 и очаквахме да ги бием лесно в реванша. Говорехме, че имаме привърженици, атмосфера. Това е нашият манталитет. Срещу Байерн, който имаше за треньор Юп Хайнкес не може да бъде лесно. Поведохме с 1:0 и имахме три стопроцентови положения до края на първото полувреме. И тогава отново се изрази нашият манталитет. Станахме себични. На полувремето си викахме един на друг, говорехме, че трябва да вкараме втори гол, защото те ще се върнат. Така и беше. Вкараха два гола, хвана ни паника. Байерн уцели греда, но имахме късмет. Това беше ясен знак, че трябва да спечелим Купата на шампионите. Отборите от старата Югославия винаги са играели красив футбол, но не им стигаха резултати."

Може би нямаше да ги има Бари и титлата, ако Панчев беше избрал друга среда... Известно е, че Цървена звезда е отнела расовия нападател от най-големия си враг, но главната опасност идвала от Сплит.

"Искаха ме четирите най-големи клуба в Югославия. Сплитският Хайдук даваше най-много пари. Баща ми, брат ми и аз след Вардар най-много обичахме Цървена звезда. Затова изборът беше ясен."

На Маракана Дарко Панчев успешно работеше с Люпко Петрович, който е много уважаван в България.

"Той беше добър тактик. Преди него Цървена звезда се водеше от Шекуларац, играч виртуоз. Като човек беше чудесен. Винаги искаше да играем впечатляващо. Но това невинаги е просто, затова може би отпаднахме от Купата на УЕФА в годината преди Бари. Всичко което липсваше на Шекуларац, Люпко Петрович го имаше. Беше стабилен. Изиграхме тактически финала с Олимпик, въпреки че не е в духа на Цървена звезда. Знаехме, че трябва да спечелим трофея, защото друга възможност няма да има."