Показват се публикациите с етикет Панчев. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Панчев. Показване на всички публикации

сряда, 27 май 2020 г.

Панчев: Нашата Звезда вечно блести


Дарко Панчев беше чудесен голмайстор, който и невъзможни ситуации решаваше като кобра - бързо, просто, а същевременно елегантно. С головете, но и играта беше една от основите на успехите на Звезда през 1991 година.

Пет гола постигна Звездната "кобра" в целия цикъл в Купата на европейките шампиони, игра като в транс против Грасхопърс в Цюрих, в ще се окаже ключовия мач за целия сезон.

- Началото беше най-трудно. Грасхопърс беше изключително добър тим. Всички мачове по този път бяха важни, но този може би се откроява, защото се случи в самото начало. Не знам дали ги подценихме в първия мач, но отидохме в реванша с негативен резултат. И въпреки това бяхме наясно, че сме добър отбор, знаехме, че трябва да излезем на терена в Цюрих и да победим. Играхме фантастично, може би това беше моето най-добро представяне в цялата тази година в Европа. Отворих мача с гол, след това две дузпи бяха направени срещу мен, а Роби ги реализира. Имахме отлични играчи, фантастични индивидуалности и след този мач разбрахме, че нямаме от какво да се плашим и във всеки мач трябва да търсим победа - изтъкна Панчев.

Напрежението което се създало не повлияло на отбора.

- Гледайки предния сезон се видя, че имаме качествен отбор. Жал ми е, че през тази година не играх в мача в Кьолн, който загубихме. Тогава да бяхме успели да преминем, може би успехът от 1991 щеше да се случи и по-рано. След това, с идването на Белодедич, който е феноменален играч, се видя, че правим още по-добър отбор и беше поставена здрава основа за бъдещето. Затова и вярвахме в себе си, нямаше напрежение, бяхме съсредоточени само на първия следващ мач. Нямаше много време за размисляне.


Редуваха се успехи, падаха Глазгоу Рейнджърс, Динамо Дрезден и Байерн.

- Последваха двубои с Глазгоу, фантастичен мач изиграхме в Белград. След това Динамо Дрезден, който може би не беше атрактивен като Байерн, но немецът е немец. Техният манталитет не можа да им помогне срещу нас.

Самият финал не беше хубав за окото, защото за Цървена звезда съществуваше само една цел - вдигане на трофея. Решаващата дузпа изпълни точно Дарко Панчев.

- Олимпик тогава беше чудесен отбор, показаха това в следващите сезони в Европа. Не беше лесно във финала, може би дори бяхме в подчинено положение. Това не беше най-чудесният ни мач, но знам, че е по-добре да не играем хубаво, а да спечелим трофея, отколкото да одушевим всички, а да останем с празни ръце. Виждаме днес колко е трудно да се спечели Шампионската лига и това дава достатъчна тежест на този мач. Винаги съм казвал, че за голмайстора всеки гол е еднакъв, но дузпите в Бари наистина са нещо специално в моята кариера.

Привържениците са били специална сила.

- Много пъти досега съм говорил за това. Привържениците показват през всички тези години колко сила дават на клуба. Всеки мач в Звезда е бил спектакъл по свой начин. Винаги когато по програма имаше голям, европейски мач атмосферата беше фантастична. Цървена звезда има традиция в подкрепата. Не искам да съм субективен и да кажа, че Делиjе са най-добри в света, но със сигурност са сред най-добрите. Тяхната помощ тогава беше огромна, а виждам, че е същото и днес. Нашият клуб от самото основаване е създавал имидж, бутал е своята Звезда към небето, да се постави там където й е мястото благодарение на всички предходни поколения, докато нашето направи само тази крачка, да постави Звезда вечно да блести. Звезда е създавана години благодарение на прекрасни играчи и привърженици и съм сигурен, че нашата Звезда вечно ще блести.


Дарко с удоволствие гледа записа на финала от Бари, макар че някои други мачове са му по-скъпи.

- Поглеждам често, защото има и много съкратени записи. Обичам да гледам стари мачове. Може би финалът не е най-хубав за гледане, така че него най-рядко пускам. Тук повече на дело беше тактическо надиграване. Играли сме много хубави и вълнуващи мачове, с фантастична подкрепа, така че днес обичам да ги гледам. Това са хубави спомени, така че когато имам време поглеждам отново как изглеждаше нашият път до трофея.

Трофеят краси клубните витрини.

- Драго ми е, че нашето поколение донесе нещо с което могат да се гордеят всички онези, които тепърва идват. Трофеят беше в нашите ръце, радвахме му се, фотографирахме се с него на самия терен, а оттогава всички звездаши, които искат могат да се наслаждават на него. Това е красота.

От Бари, за Дарко всеки край на май буди най-хубави спомени.

- Искам да поздравя всички мои съотборници, с мнозина продължавам да се чувам. Онези с които не съм в контакт толкова често по този начин им пожелавам много здраве, сега вече навлизаме в години когато спокойствието и доброто здраве са ни най-важни. Ще използвам възможността да им благодаря още веднъж за всичко което направиха и да ги поздравя, както и всички наши привърженици - поръча от Скопие един от най-добрите голмайстори в историята на клуба.

петък, 10 април 2020 г.

На днешния ден - Байерн видя всички звезди


Байерн и цяла Европа видяха на днешния ден през 1991 година новият шампион на Европа - Цървена звезда. Най-големият фаворит за спечелването на Купата на шампионите дочака на разпродадения Олимпийски стадион мощната червено-бяла армия, разчиташе на традицията, защото в 43 поредни европейски мача в Мюнхен не бе усетил горчивината на загубата, за да го разбие Звезда с брилянтна игра, да победи с 2:1 и да обяви, че е готова да се качи на върха.

Тази Звезда играе бързо, модерно, има въображение, а при това търчи сякаш е немски отбор, е известното изречение на шокирания Франц Бекенбауер, легендарният немец и ас на Байерн след мача в който тогава югославският клуб надигра и надтича баварския.

Очакваше се спектакъл в Мюнхен. И беше спектакъл пред 64 000 зрители. От едната страна чудесният състав на Байерн с Аугенталер, Ефенберг, Тон и Лаудруп, а от другата Белодедич, Просинечки, Савичевич, Панчев, Михайлович... Звездният отбор показа, че не се плаши от никого, чак и когато Волфарт в 24-ата минута преодоля Стеван Стоянович след асистенция на Швабъл. Треньорът Любомир Люпко Петрович постави чудесна тактика, неговият отбор продължи да играе както и дотогава, редиха се възможности, опит на Просинечки, па Михайлович от над 35 метра от свободен удар... Последва известната акция в 45-ата минута за учебниците - Радинович, Белодедич, Просинечки, Бинич, екзекуция - Панчев! Близо 15 000 привърженици на Цървена звезда бяха в делириум.

Баварците не се оправиха от шока и в съблекалнята, голът в самия край само усили положителната енергия в Звезда. Средната линия с Просинечки бродираше по терена, Савичевич минаваше като "нож през масло", за да стигне наградата за добрата игра в 75-ата минута. "Кобрата" на Звезда Панчев направи пас в коридор към Савичевич, а "Гения" като мина поред Колер и с фантастичен удар преодоля Ауман. Байерн приличаше на боксьор, който не може да се спаси от нокаут. Затова беше наистина жалко, ще покаже това и реваншът в Белград след 14 дни, че Савичевич, Михайлович, Бинич и Панчев два пъти не разтресоха още някой път мрежата на Ауман, па на таблото остана легендарното 1:2.

Мюнхен видя всички звезди, а Европа бъдещият шампион...

Байерн - Цървена звезда 1:2 (1:1)

1:0 Волфарт (24 мин)
1:1 Панчев (45)
1:2 Савичевич (75)

Байерн: Ауман, Ройтер, Флиглер, Колер, Аугенталер, Ефенберг, Бендер (77 мин - Щрунц), Швабъл, Волфарт, Тон (77 - Циге), Лаудруп

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Югович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Михайлович (86 мин - Стошич), Панчев, Савичевич, Бинич (89 - Тошич)

Стадион: Олимпийски
Зрители: 64 000
Съдия: Хуберт Ферстингер (Австрия)
Мюнхен, 10 април 1991

неделя, 8 декември 2019 г.

На днешния ден - Звезда на върха на света


Преди точно 28 години белградският клуб стана шампион на света. На осми декември 1991 година Цървена звезда победи Коло Коло с резултат 3:0 и се качи на покрива на света, печелейки Междуконтиненталната купа.

Със спечелването на Купата на европейските шампиони шест месеца по-рано, клубът получи възможността да се бори за планетарната корона против чилийския представител, носител на Копа Либертадорес. Пред 60 хиляди зрители на Националния стадион в Токио победи Коло Коло с 3:0.

Герой на отбора, който от пейката водеше Владица Попович, в този мач беше най-младият в състава - Владимир Югович. Тогава 22-годишният футболист с голове в 19-а и 58-а минута заяви голям празник за червено-белите, а точка на мача постави Дарко Панчев с гол в 72-ата минута.

Цървена звезда игра в следния състав: Милойевич, Радинович, Василийевич, Югович, Белодедич, Найдоски, Стошич, Раткович, Панчев, Савичевич, Михайлович.

Цървена звезда през второто полувреме игра с футболист по-малко заради изгонването на Савичевич, а от спечелването на европейската до спечелването на световната титла, се сблъска с редица промени в кадрите. Люпко Петрович беше заменен на треньорската скамейка от Владица Попович, а клуба междувременно напуснаха Роберт Просинечки, Стеван Стоянович, Слободан Марович, Рефик Шабанаджович и Драгиша Бинич.

С победата в Токио беше направен най-големия успех на някои от източноевропейските клубове. Със световната титла беше завършен един от най-светлите периоди в историята на Цървена звезда.

Днес, почти три десетилетия по-късно, победите от Бари и Токио изглеждат много далече, което допринася по-добре да разберем тяхната величина. Благодарение на Цървена звезда, където и по света да кажете Ред Стар, Роте Щерн, Красная звезда, Стела роса, Естрела роха, всички знаят, че идвате от страна на европейски и световен шампион. Само злорадите могат да гледат с присмех на това постижение на клуба, защото за разлика от Лондон, Москва, Париж, Рим, Атина и останалите столици на европейския континент в главния град на Сърбия, на улица Лютице Бодана 1а, живеят най-ценните експонати във футболната игра.


вторник, 1 октомври 2019 г.

Дарко Панчев: УЕФА ни унищожи, не ни дадоха да играем финал през 1992 г


"Показахме и тогава, че сме по-силни от всички", заяви легендарният нападател

Преди всеки голям мач за привържениците на Цървена звезда избликват спомени за някои далечни времена. И за Дарко Панчев, който унищожи един гръцки клуб. Против Панатинайкос в Атина блестеше като много пъти дотогава. С чудесни голове трасира пътя на червено-белите към триумфа и крайния финал на Уембли с Барселона.

До това не се стигна... Сампдория беше по-силна, но този сезон продължава да е кост в гърлото на всички членове на поколението на Звезда.

"Турнирът беше силен и за нашия отбор беше трудно през цялото време да играем извън Белград. УЕФА просто не позволи на Звезда втора поредна година да играе във финала. Това би бил голям удар за тях, защото бихме показали, че сме по-силни от всички, въпреки техните санкции и законови неправди", поръча Дарко Панчев.

По-късно дойде войната, а един от най-добрите нападатели в историята на югославския футбол се запъти в Интер. И сбърка.

"Това беше най-голямата грешка в моята кариера. А хубаво ми говореше Христо Стоичков да отида при него в Барселона. Щях да вкарам много голове и да счупя много рекорди, но понякога нещо просто тръгва на зле. Нямам много да кажа за своето време в Интер, нямам добри спомени от Милано - лош отбор, лоша съблекалня, прилично бързо се скарах с треньора и управата на клуба. В такава обстановка, в такава ситуация, не можете да очаквате да се случат положителни неща", каза Панчев, който по това време е имал предложение от Манчестър Юнайтед.

"Това е втората най-голяма грешка в моята кариера. След моя лош старт в Интер, през декември 1992 година, официално ме потърси Алекс Фергюсън. Помоли ме да дойда в Юнайтед, но твърдоглаво отказах. Исках да се докажа в Интер, в Серия А. На кого трябваше да се докажа? Заради какво? Но това е... Знаете - младост, лудост."

Мнозина и днес смятат, че на Панчев е направена голяма неправда, защото през 1991 година не получи Златната топка за най-добър играч в Европа.

"Смятам, че е редно най-добрият европейски отбор да има и най-добрият играч и носител на Златната топка. За съжаление, през 1991 година това не се случи. Това също така е последица от голямото влияние на френските медии над УЕФА, но и Адидас, които общо връчват наградата. Вместо на мене или Деян Савичевич, Златната топка отиде в ръцете на Жан-Пиер Папен. Неправда. В спорта съществува едно много просто правило - златен медал не може да получи някой, който е изгубил решителния мач. Не е ли така?"

Накрая обяви, че вярва, че Синиша Михайлович ще спечели най-важната борба в живота.

"Синиша изненада всички нас с тази лоша информация, но всички се надяваме, че отново ще победи. Беше чудесен футболист, добър човек, сега е добър и като треньор. По мое мнение, както и на мнозина други, той сигурно е един от тримата най-добри изпълнители на свободни удари в историята на футбола", заяви Панчев.

събота, 8 декември 2018 г.

На днешния ден Цървена звезда покори света


На днешния ден, преди 27 години, Цървена звезда победи Коло Коло с 3:0 и спечели Междуконтиненталната купа, като така се качи на върха на света.

Червено-белите със спечелването на Купата на европейските шампиони шест месеца по-рано заслужиха привилегията да се борят на за планетарната корона срещу чилийския представител, носител на Копа Либертадорес, пред 60 000 зрители на Националния стадион в Токио.

Звезда веднага след възкачването на трона на Стария континент се изправи пред напускането на Просинечки, Стоянович, Марович, Шабанаджович и Бинич, а тяхното отсъствие попълни и използва по правилния начин Владимир Югович. По това време 22-годишният полузащитник, въпреки че бе най-млад в редовете на белградчаните, с два гола израсна в герой на мача.

Югович с голове в 19-ата и 58-ата минута оповести голямото празнуване на отбора, който от пейката предвождаше Владица Попович, а всички дилеми в 72-ата минута разреши Дарко Панчев, поставяйки и крайния резултат.

Брилянтната игра на червено-белите получава още по-голяма значимост като се вземе предвид и че Звезда от края на първото полувреме играеше с играч по-малко заради изгонването на Савичевич.

Цървена звезда с победата в Токио завърши най-светлия период в клубната история и събра континенталната и световната корона, правейки така и най-големият успех, който някой източноевропейски клуб някога е постигал, оставяйки на тогавашните поколения спомени за гордост, а на онези, които следват пример, че не съществува невъзможно и мотив от все сърце, до последна капка кръв и пот да бранят цветовете и емблемата на клуба от Лютице Богдан.


петък, 27 октомври 2017 г.

ФИФА: Цървена звезда и официално е шампион на света за 1991 г

Звезда првак света за 1991. годину
Международната футболна федерация на днешната среща в Калкута взе решение всички носители на някогашната Междуконтинентална купа от 1960 до 2004 година, включително и Цървена звезда, официално да прогласи за първенци на света.

По този начин ФИФА отхвърли оспорванията от всякакъв вид, че в споменатия турнир са играли само шампионите на Европа и Южна Америка, а от 2005 година на Световното първенство за клубове играят шампионите на всички континенти.

Колко това решение на ФИФА е справедливо най-добре показа фактът, че и след основаването на СП за клубове титлата са печелили клубове от Европа и Южна Америка.

Цървена звезда като шампион на Европа спечели Междуконтиненталната купа през 1991 година с победа срещу първенеца на Южна Америка - чилийският Коло Коло в Токио с 3:0 с голове на Владимир Югович (два) и Дарко Панчев.

петък, 3 февруари 2017 г.

Някога футболът не се играеше само за парите

http://www.arhiva.srbija.gov.rs/g3/images/zvezda01p1.jpg
Някога футболът не се играеше само за парите, а много повече от любов. Вижте автопарка на футболистите на Цървена звезда, които спечелиха Купата на европейските шампиони през 1991 година в Бари. Фотографиите са направени три месеца след спечелването на трофея.

http://static.mondo.rs/Picture/584659/jpeg/19910727npJovanP1.JPG Предраг Йованович

http://static.mondo.rs/Picture/584660/jpeg/19910727npNajdos2.JPG Илия Найдоски

http://static.mondo.rs/Picture/584661/jpeg/19910727npRadino2.JPG Душко Радинович

http://static.mondo.rs/Picture/584662/jpeg/19910727npRatkov2.JPG Милорад Раткович

http://static.mondo.rs/Picture/584663/jpeg/19910727npTosicR.JPG Раде Тошич

http://static.mondo.rs/Picture/584664/jpeg/19910727npLukicV.JPG Владан Лукич

http://static.mondo.rs/Picture/584666/jpeg/19910727npPancev1.JPG Дарко Панчев

http://static.mondo.rs/Picture/584667/jpeg/19910727npLekovic.JPG Драгойе Лекович

http://static.mondo.rs/Picture/584668/jpeg/19910727npNedeljko.JPG Саша Неделкович

понеделник, 12 декември 2016 г.

Изповедта на Дарко Панчев: Подписах предварителен договор с Милан, търсеха ме Фъргюсън и Кройф, а избрах проклетия Интер


Може за неговата кариера да се знае всичко. Абсолютно всичко. Но Дарко Панчев е голямо вдъхновение за привържениците на Цървена звезда и поклонниците на футбола, които са имали това щастие да го гледат и да се дивят на голмайсторските умения на Кобрата от Вардар. Такъв нападател днес вече не се ражда. Легендата на югославския футбол даде интервю за предаването "Код спорт" на TV+ в което разкри интересни подробности за кариерата си.

С Цървена звезда спечели Купата на европейските шампиони и Златната обувка на Европа, но не направи очакваната кариера. По простата причина, че избра Интер, клуб, който по това време представлява пъклена среда за всички новаци с епитет голямо подсилване.

Изглежда Дарко Панчев продължава да жали заради решението след суровата доминация с Цървена звезда да се пресели на "Джузепе Меаца".

"През първите шест месеца имах големи проблеми в Интер. Скарах се с треньора. Дойдох в отбор с добра атмосфера. Имаше играчи като Бергоми и Дзенга, подкрепяха нападателя на отбора Скилачи, който им беше съотборник в националния отбор. Всичко това е разбираемо. Усетих тези неща, но исках от треньора да ми даде шанс. Затова чу и Фъргюсън и прати факс в Интер с желанието да ме купи през декември 1992 година. Тогава си казах, че трябва да остана в Интер и да покажа какво знам. Това беше моята втора грешка, защото почнаха да ме преследват контузии", сподели Дарко Панчев.

Разбира се, разказа и за първата си грешка.

"Сещам се как холандецът Йонг говори за тамошните медии как Интер играе слабо, но как не му е ясно, че няма място за мен в стартовия състав. Не искам да се хваля, но всичко е документирано. Кройф искаше да ме вземе в Барселона. Разговаряхме няколко пъти. Също така, тогавашният президент на Реал Мендоса два пъти идва в Белград с желание да ме купи. Звезда не прие предложенията. Мога да ви разкрия, че имах подписан предварителен договор с Милан, на практика се бях договорил с Берлускони и Галиани. И днес като видя Галиани се поздравяваме като приятели. Те много искаха да ме купят, но тогава в отбор можеше да има само трима чужденци. Там бяха холандците Рийкард, Ван Бастен и Гулит, след това Савичевич, Папен... Аз щях да съм седмият чужденец. Казах им, че не искам да идвам... Избрах другия клуб от Милано и направих грешка."

СРЕЩУ БАЙЕРН БЯХМЕ СЕБИЧНИ

Като най-тежък мач в похода към европейската титла с Цървена звезда Дарко Панчев изтъкна този срещу Байерн.

"Победихме в Мюнхен с 2:1 и очаквахме да ги бием лесно в реванша. Говорехме, че имаме привърженици, атмосфера. Това е нашият манталитет. Срещу Байерн, който имаше за треньор Юп Хайнкес не може да бъде лесно. Поведохме с 1:0 и имахме три стопроцентови положения до края на първото полувреме. И тогава отново се изрази нашият манталитет. Станахме себични. На полувремето си викахме един на друг, говорехме, че трябва да вкараме втори гол, защото те ще се върнат. Така и беше. Вкараха два гола, хвана ни паника. Байерн уцели греда, но имахме късмет. Това беше ясен знак, че трябва да спечелим Купата на шампионите. Отборите от старата Югославия винаги са играели красив футбол, но не им стигаха резултати."

Може би нямаше да ги има Бари и титлата, ако Панчев беше избрал друга среда... Известно е, че Цървена звезда е отнела расовия нападател от най-големия си враг, но главната опасност идвала от Сплит.

"Искаха ме четирите най-големи клуба в Югославия. Сплитският Хайдук даваше най-много пари. Баща ми, брат ми и аз след Вардар най-много обичахме Цървена звезда. Затова изборът беше ясен."

На Маракана Дарко Панчев успешно работеше с Люпко Петрович, който е много уважаван в България.

"Той беше добър тактик. Преди него Цървена звезда се водеше от Шекуларац, играч виртуоз. Като човек беше чудесен. Винаги искаше да играем впечатляващо. Но това невинаги е просто, затова може би отпаднахме от Купата на УЕФА в годината преди Бари. Всичко което липсваше на Шекуларац, Люпко Петрович го имаше. Беше стабилен. Изиграхме тактически финала с Олимпик, въпреки че не е в духа на Цървена звезда. Знаехме, че трябва да спечелим трофея, защото друга възможност няма да има."

четвъртък, 8 декември 2016 г.

25 години от деня в който Цървена звезда стана световен шампион



540-tokio-2016.jpg
На 8 декември 1991 г Цървена звезда в Токио победи чилийския Коло Коло с 3:0, и по този начин стана клубен първенец на света!

"Деян Савичевич, идеална възможност... Един на нула за Цървена звезда! Владимир Югович! Юго, Юго, Юго! Звездино дете от друга планета! Владимир Югович! Двадесета минута, 1:0 за шампиона на Европа! Вижте още веднъж, тази филиграмна комбинация на първенеца на Европа, която завърши с ефектно действие на Югович, но вижте, капитанът Деян Савичевич свърши половината работа!"

"И отново Стошич, Стошич към Радинович. Радинович, добра комбинация на футболистите на Цървена звезда, Маргас се хвърли в краката, но все още шанс за Панчев, два на нула за Цървена звезда! Два на нула, Юго Юго Юго! Казах при първия гол, това е! Звездино дете от друга планета! Последният модел джип Тойота Ленд Крузър ще бъде негов, няма съмнение! Тъжното лице на Мирко Йозич, но немилостив е Владимир Югович, от два опита успя! Ето го втория, първо Панчев, а тогава Югович и Цървена звезда води с 2:0 във финала на световно клубно първенство. Цървена звезда е на прага на най-големия успех в историята на югославския футбол."

"Раткович, трябва да се освободи от топката, Югович, ето възможност за контраатака, четирима на трима, Югович към Михайлович, ще стигне ли Михайлович до топката, бута го Маргас, Михайлович към Панчев, 3:0! Дарко Панчев! Как играе новият първенец на света! В четири хода, мат! Югович - Михайлович и Панчев, и вижте, за трети път се тресе мрежата на Даниел Морон, Цървена звезда е новият клубен първенец на света във футбола, това можем вече да кажем сега, 17 минути преди края на мача!"

Така изглеждаше този 8 декември 1991 г. Изречения, които останаха запомнени, успех, който завинаги ще изпълва всеки звездаш с гордост. Пред около 62 хиляди зрители, играчите на Владица Попович изписаха нова страница от историята на Цървена звезда. Звонко Милойевич, Душко Радинович, Горан Василиевич, Владимир Югович, Миодраг Белодедич, Илия Найдоски, Милорад Раткович, Влада Стошич, Дарко Панчев, Деян Савичевич и Синиша Михайлович.

Благодарим ви!

вторник, 8 декември 2015 г.

Преди 24 години Цървена звезда покори света

Pre 24 godine – Crvena zvezda prvak sveta
На днешния ден преди точно 24 години, Цървена звезда стана шампион на света! В хладния 8 декември 1991 г в столицата на страната на изгряващото слънце Токио, Цървена звезда изигра последния финал на Междуконтиненталната купа в който единият участник е отбор от Източна Европа. Голмайстори при победата с 3:0 над чилийския Коло Коло бяха Владимир Югович с 2 гола и Дарко Панчев.
Най-успешното поколение в историята на най-трофейния сръбски клуб нямаше големи проблеми срещу носителя на Копа Либертадорес, въпреки че от 43-ата минута игра с човек по-малко след изгонването на капитана Деян Савичевич.

Звезда поведе в 21-ата минута с попадение на Владимир Югович след асистенция на Савичевич. Голмайсторът удвои преднината в 59-ата минута. Крайният резултат оформи най-добрият стрелец на Европа Дарко Панчев в 71-ата минута.

Отборът, който триумфира на Олимпийския стадион в главния град на Япония се различаваше от онзи, който превзе Европа в Бари на 29 май, когато "червено-белите" надвиха Олимпик (Марсилия) след изпълнение на дузпи.

Клубът беше напуснат от капитана Стеван Стоянович, Драгиша Бинич, Роберт Просинечки, Рефик Шабаноджович и Слободан Марович.

Също така напусна и треньорът Люпко Петрович, а на негово място дойде Владица Попович.

За съжаление след това започна войната в бивша Югославия и санкциите на ООН лишиха шампиона от заслуженото отношение към него през следващия сезон. Първо за Суперкупата на Европа Манчестър Юнайтед победи с много късмет с 1:0, а беше изигран само един мач за трофея (тогава се играеха два мача на разменено домакинство - б.а.). Всичко кулминира в началото на новия сезон, когато "червено-белите", европейски и световни шампиони, са принудени да играят домакинските си мачове в столицата на България - София.

Съставът на Цървена звезда от Токио:
Милойевич, Радинович, Михайлович, Василиевич, Югович, Белодедич, Найдоски, Раткович, Стошич, Панчев, Савичевич

вторник, 21 април 2015 г.

Златният отбор на Цървена звезда днес - от учител до кафеджия

Бяха големи на терена, сложиха Европа и всички в краката си. Но европейските шампиони от Бари извън терена не се справиха както с топката. Един от всички тях стана познат треньор, а другите не се прославиха като футболни учители. Да започнем поред...

Стеван-Дика Стоянович: капитанът на поколението от 1991 г днес е футболен мениджър. Работи най-вече с белгийски клубове, където пазеше след Звезда. Има работни контакти и в Италия.

Слободан Марович: По времето когато Роберт Просинечки беше треньор на Звезда, Марович беше един от неговите помощници. Основното занимание на някогашния отличен бек е туризмът. Има хотел в Сутомора в Черна гора, а с този бизнес се е занимавал и неговият баща. Марович продължил семейната традиция.

Душко Радинович: Десният бек на "златното поколение" игра футбол в Швеция. Днес живее в Малмьо, работи в едно училище като преподавател по физическо възпитание и тренира малък клуб от четвърта лига.

Рефик Шабанджович: След края на кариерата най-напред се занимава с ресторантьорство, а днес има апартаменти в Сараево, които дава под наем. Има и кафенета "Студио 5" в Подгорица и "Студио 4" в Сараево. Живее и в Сараево, и в Подгорица, но повечето време е в Сараево.
Деян Савичевич: Опита треньорския хляб и беше наставник на Югославия. Бързо вдигна ръце от треньорството и седна във функционерски фотьойл. Днес е президент на Футболния съюз на Черна гора.

Миодраг Белодедич: Най-доброто либеро за онова време след кариера в Испания се завърна в Румъния. Беше директор на младежките отбори във Футболния съюз на Румъния (ФСР), а днес е съветник на председателя на ФСР. Не се занимава с треньорство.

Илия Найдоски: До скоро беше помощник на треньора на Македония Бошко Джуровски. В момента е без треньорски ангажимент.

Владимир Югович: Занимава се с бизнес, неговата съпруга има фирма във Виена, а Юго често се свързва със силлни мениджърски агенции, след като игра в много големи клубове в Европа и навсякъде са му отворени вратите. В момента не е мениджър, но индиректно се занимава с тази професия. Беше и заместник председател на Цървена звезда и член на Изпълнителния комитет, но напусна наскоро.
Дарко Панчев: Напълно е извън футбола. За кратко беше във Вардар на поста директор, а днес има кафене в Скопие и не се интересува от футбол.

Драгиша Бинич: Някога беше президент на ФК Обилич, а до преди две години имаше тежката дума в Напредак (Крушевац). Днес е далече от футбола.

Роберт Просинечки: В Цървена звезда направи треньорско, както и някога футболно име. След Звезда работи като треньор в Турция, а днес е наставник на националния отбор на Азербайджан.

Влада Стошич: До миналата година беше спортен директор на Бетис (Севиля). В няколко случая беше и във функцията на главен спортен директор. И днес живее в Севиля.
Синиша Михайлович: Днес е треньор на Сампдория, а преди това води националния отбор на Сърбия. Успешен е като наставник и мнозина вече го виждат от лятото на кормилото на Милан. От цялото поколение отиде най-далеч в развитието като треньор. Преди Сампдория, беше помощник-треньор на Интер с Манчини, а самостоятелно води Болоня и Катаня.

Раде Тошич: Остана в Кастелион, където има кафене и се занимава с ресторантьорство. Член е и един от ръководителите в секцията ветерани на този клуб.
Милич Йованович: Живее в Португалия. На остров Мадейра е треньор в младите категории на клуба.

Ивица Момчилович: Беше успешен треньор на младежките формации на Цървена звезда, а сега е треньор при първия отбор, главно задължен за индивидуалната работа и играчи, които сe възстановяват и играчи, които не са подготвени.

Желико Калуджерович: Някогашната резерва на Дика Стоянович, днес е треньор на вратарите в Морнар (Бар).