"Показахме и тогава, че сме по-силни от всички", заяви легендарният нападател
Преди всеки голям мач за привържениците на Цървена звезда избликват спомени за някои далечни времена. И за Дарко Панчев, който унищожи един гръцки клуб. Против Панатинайкос в Атина блестеше като много пъти дотогава. С чудесни голове трасира пътя на червено-белите към триумфа и крайния финал на Уембли с Барселона.
До това не се стигна... Сампдория беше по-силна, но този сезон продължава да е кост в гърлото на всички членове на поколението на Звезда.
"Турнирът беше силен и за нашия отбор беше трудно през цялото време да играем извън Белград. УЕФА просто не позволи на Звезда втора поредна година да играе във финала. Това би бил голям удар за тях, защото бихме показали, че сме по-силни от всички, въпреки техните санкции и законови неправди", поръча Дарко Панчев.
По-късно дойде войната, а един от най-добрите нападатели в историята на югославския футбол се запъти в Интер. И сбърка.
"Това беше най-голямата грешка в моята кариера. А хубаво ми говореше Христо Стоичков да отида при него в Барселона. Щях да вкарам много голове и да счупя много рекорди, но понякога нещо просто тръгва на зле. Нямам много да кажа за своето време в Интер, нямам добри спомени от Милано - лош отбор, лоша съблекалня, прилично бързо се скарах с треньора и управата на клуба. В такава обстановка, в такава ситуация, не можете да очаквате да се случат положителни неща", каза Панчев, който по това време е имал предложение от Манчестър Юнайтед.
"Това е втората най-голяма грешка в моята кариера. След моя лош старт в Интер, през декември 1992 година, официално ме потърси Алекс Фергюсън. Помоли ме да дойда в Юнайтед, но твърдоглаво отказах. Исках да се докажа в Интер, в Серия А. На кого трябваше да се докажа? Заради какво? Но това е... Знаете - младост, лудост."
Мнозина и днес смятат, че на Панчев е направена голяма неправда, защото през 1991 година не получи Златната топка за най-добър играч в Европа.
"Смятам, че е редно най-добрият европейски отбор да има и най-добрият играч и носител на Златната топка. За съжаление, през 1991 година това не се случи. Това също така е последица от голямото влияние на френските медии над УЕФА, но и Адидас, които общо връчват наградата. Вместо на мене или Деян Савичевич, Златната топка отиде в ръцете на Жан-Пиер Папен. Неправда. В спорта съществува едно много просто правило - златен медал не може да получи някой, който е изгубил решителния мач. Не е ли така?"
Накрая обяви, че вярва, че Синиша Михайлович ще спечели най-важната борба в живота.
"Синиша изненада всички нас с тази лоша информация, но всички се надяваме, че отново ще победи. Беше чудесен футболист, добър човек, сега е добър и като треньор. По мое мнение, както и на мнозина други, той сигурно е един от тримата най-добри изпълнители на свободни удари в историята на футбола", заяви Панчев.
Христо Стоичков беше футболен гений. Артист с топката в крака, фантастичен стрелец и човек, който беше способен да разбие противниковите отбрани независимо от това какви майстори биха били на противниковата страна. От друга страна, Христо беше голям разбойник, пъргав тип, който не подбираше начините как да победи противника. Плюене, дърпане, вербално и всякакво друго провокиране, бяха неизбежен дял от неговия футболен репертоар.
Играч, но и разбойник
На днешния ден преди 25 години на Камп Ноу приятелски мач играха Барселона и Борусия (Дортмунд), а един неспортсменски ход на славния българин не само беляза тази по всичко незначителна среща, а стана част от митологията на клуба от Камп Ноу и детайл за който се говори и днес.
Христо от дясната страна проби в наказателното поле на Борусия, с топката в крака стигна до аутлинията, а тогава опита с финт да премине бранителя на немския отбор, който тръгна на шпагат. Играчът на Борусия отиде в празно пространство, а Христо, след като с дрибъла изхвърли съперника, вместо да продължи атаката, падна сякаш го уцели танк. За изненада на всички присъстващи на стадиона, вероятно и на самия Христо, съдията показа бялата точка. Театралното падане на българския разбойник беше толкова комично, че дори и каталунските коментатори се смееха. На играчите на Борусия не им беше до смях, протестираха и с право твърдяха, че Стоичков се хвърли сам и не е имало никакъв контакт. Нищо не помогна и топката на бялата точка намести легендарният Роналд Куман.
On this very day in 1994, Hristo Stoichkov wins a penalty against Dortmund with a dive that genuinely does look better every time you see it. pic.twitter.com/pbBAyziLyV
Славният холандец, иначе най-добър стрелец в историята на Шампионската лига когато говорим за бранители, вероятно се е чувствал толкова неудобно заради факта, че Барса получила наказателен удар на сметката на безобразието на Христо, че изпълни най-лошата дузпа в своята кариера. Трудно е да се твърди, че холандецът е изпуснал нарочно, но лекото подаване в средата на вратата не беше неговият стил. Вратарят на Борусия само взе топката, играта можеше да продължи, но на Христо не му беше все едно. Барса поведе с хубав гол на Естебаранс, а тогава на сцената отново стъпи пъргавата барселонова осмица. Колкото ходът, който е повод за този текст е срамен, толкова вторият гол за Барселона беше доказателство за футболната гениалност на Христо. Фантастично поемане и отлично прехвърляне над немощния вратар на Дортмунд. Барса до края на мача получи още една дузпа, този път заслужено, а нея в гол за крайното 3:0 претвори точно Христо.
Барселона през този сезон имаше най-добрият отбор в света. Ромарио, Куман, Лаудруп, Стоичков, цялото ядро от най-добрите испански играчи на тази епоха, а на пейката може би и най-големият визионер в историята на футбола - Йохан Кройф. Мачът против Дортмунд беше подготовка за нападение на титлата в Шампионската лига. Каталунците се прошетаха в групата, в полуфинала унизиха Порто, а във финала бяха абсолютни фаворити срещу отслабения заради контузии Милан. В триумфа на отбора на Капело вярваха само играчите на Милан. Кройф и неговите играчи преди мача пращяха от арогантност, която в някои моменти преминаваше границите на добрия вкус и се превръщаше в безвкусно подценяване на италианците. Крайният епилог на финалния мач в Атина беше 4:0 за Милан. Деян Савичевич изигра един от най-добрите мачове в историята на Шампионската лига, Масаро и Десаи го следваха по петите, а Бобан и остатъкът разбиха Стоичков и компания.
Що се отнася до Христо, той през лятото отведе България до най-големия резултат в нейната история - до полуфинала на СП в САЩ 1994.
Участието на Мондиала в САЩ беше лебедовата песен на едно голямо поколение, което обещаваше много, но освен чудесните резултати през 1994 почти нищо не направи. От тогава та до днес, България се класира само още на СП във Франция през 1998 и на ЕП 2004 в Португалия, но в двата турнира не премина групата.
Суетата на Христо Стоичков и мафията унищожиха българския футбол
Причините за разпадането на българския футбол в последните 20 години са множество. В първи ред са суетата и голямото его на великия играч, но и още по-големият хулиган, Христо Стоичков. Стоичков смяташе, че му принадлежи титлата абсолютен владетел на българския футбол. Смяташе, че той е играч, треньор, селекционер и президент на съюза и всяко решение, което се отнася до националния отбор трябва да бъде представено първо на него, той да го благослови.
Емил Костадинов и другите играчи не гледаха благосклонно на такава приватизация от национален тип. Стоичков настояваше на това в националния отбор да бъдат викани играчи, които са му близки и играчи, които са с договори с мениджъри с които той беше приятел, а неговата дума се слушаше. Селекцията която в САЩ дишаше като едно много бързо се превърна в отбор, който се управлява от кланови разделения, а това беше класически път за крайния крах.
От друга страна, точно в това време в България във футбола през парадния вход влезе мафията. Само за десет години, в периода от 2003 до 2013, в мафиотски сблъсъци са убити чак 15 собственици на клубове. Българският футбол стана заложник на организираната престъпност, а УикиЛийкс през 2010 публикува, че с разпадането на комунизма футболната сцена в България е станала символ за, както казват, "корупция, залагания, уреждане на мачове, пране на пари и укриване на данъци".
Майстор, но и дявол, който откачаше на сръбския турбо фолк
Христо на Камп Ноу беше един от най-добрите играчи на своето време, а след Барселона игра в Парма па се върна на Камп Ноу, а тогава отиде в софийския ЦСКА. Още е играл за саудитския Ал Насър и японския Кашива, а кариерата завърши, играейки в американския клуб Чикаго Файър.
И в Америка Христо нямаше мира и непрекъснато предизвикваше спорове и получаваше наказания. Веднъж удари момче, което дошло на тренировка в екипа на омразния му враг Реал, а след масово сбиване в един мач на американски университети счупи крака на играч, заради което получи наказание и парична глоба от 2000 долара.
Христо беше и голям любител на турбо фолка, а най-много обичаше Мирослав Илич и Лепа Брена. Легендарен е коментарът на Стоичков за Горан Вучевич, с който за кратко дели съблекалнята на Камп Ноу:
"Горан винаги ми е бил симпатичен. Набавяше ми касети на Лепа Брена."
Текстът е на хърватския портал Индекс за 53-ия рожден ден на Христо Стоичков - единственият български футболист носител на Златната топка, голмайстор на Световното първенство през 1994 с 6 гола, носител на трофея от Шампионската лига.
Тази вечер в Париж се връчва годишната награда Златната топка.
След като Лука Модрич вече беше прогласен официално за най-добър футболист в света по избора на ФИФА, като носител на наградата The Best, тази вечер капитанът на хърватския национален отбор ще получи и второто най-голямо индивидуално признание в света на футбола - Златната топка (Ballon d`Or).
Модрич е голям фаворит в състезанието за Златната топка и всичко освен негов триумф би било голяма изненада, която, вярвайте, няма да се случи. Така Лука ще стане първият хърватин, който печели Златната топка, и едва вторият балканец, след Христо Стоичков през 1994 година.
Припомняме, тази награда се връчва от френското списание Франс Футбол от 1956 година и е известна като най-старата, а за някои и най-важната награда във футбола. Златната топка се връчва за постижения в тази календарна година, а най-добрите се избират от журналисти от стотина държави.
От 22 часа в Париж започва церемонията по награждаването, която ще бъде водена от бившия френски футболист Давид Жинола, а освен наградата за най-добър футболист и футболистка на годината ще се връчи и трофея Копа за най-добри млади футболисти и футболистки. Съперниците вече се отказаха
Като най-големи съперници в борбата за Златната топка на Модрич фигурираха световните шампиони - французите Антоан Гризман, Рафаел Варан и Килиян Мбапе, както и Кристиано Роналдо. Но някои европейски медии вече писаха, че Гризман и Роналдо бойкотират награждаването, обидени, че не са печеливши.
Лука Модрич имаше годината на живота си. С Реал (Мадрид) първо спечели трета поредна титла в Шампионската лига, а недълго след това като капитан предвожда хърватския национален отбор до исторически успех, класиране във финала на Световното първенство.
Модрич получи първата награда в Русия, когато беше прогласен за най-добър играч на първенството. След това УЕФА прогласи Модрич за най-добър футболист в изминалия сезон, а след това триумфира и в избора на ФИФА за най-добър футболист в света.
Триумфът на Модрич ще прекъсне и десетгодишната доминация на Лионел Меси и Кристиано Роналдо, които са печелили тази награда по пет пъти и по това са най-добри в историята. Зад тях са Мишел Платини, Йохан Кройф и Марко Ван Бастен с три титли. Да кажем, че и чак от 1995 година в конкуренцията са и футболисти извън Европа.
Сега е и официално, това което се шушукаше се и случи, списъкът е съкратен, в него ги няма Роналдо и Меси. Десет години владееха, за последен път друг празнува през 2007 - Рикардо Кака спечели титлата най-добър в света.
И най-накрая, сега ще имаме друг победител освен португалеца и аржентинеца.
Френският вестник "Л`Екип" сведе списъка до трима възможни кандидати, най-много гласове са получили Модрич, Варан и Мбапе, па информацията отпреди седем дни, тогава само спекулация, вече е истина.
Извън конкуренцията остана Гризман, Модрич спечели Шампионската лига и игра финал на Мондиала, Варан има и европейската клубна и световната титла, но никъде не беше главен играч, Мбапе може би имаше най-голяма заслуга за френската титла, но ПСЖ освен домашните трофеи, които не са мерило, изпадна безславно в Шампионската лига.
Било каквото било, това е голям обрат, името на победителя ще разберем на 3 декември. Модрич не би трябвало да бъде скромен, Хърватия, а и целият регион ще получи Най-добър играч в света още от времето на Христо Стоичков, който вдигна трофея през 1994 г. В случай че Модрич успее ще стане първият от пространствата на бивша Югославия с наградата.
Иначе, "Л`Екип" публикува видео на което предлага първата тройка, съответно тримата кандидати.
ПЕТНАДЕСЕТОТО СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО не е донесло значителни подобрения когато става въпрос за ефикасността и естетиката. Малко по-добра средна резултатност в мачовете в сравнение с Италия 90. Не е помогнало и това че победата се е "премирала" с три точки. Вместо майсторите продължавали да бъдат началници задължените за избягване на загубата. И отново декадентство и отново грозен, почти негледаем футбол. Ето, да кажем, в групата в която е била Италия, по-късно финалист, нито един от четирите отбора не е имал положителна голова разлика?! Разликата при всички е била "нула" и никой не е вкарал повече от три гола?!? Най-атрактивно е играла Нигерия с Финиди, Амунике, Олисех, Амокачи, Якини, Окоча и останалите свои звезди. Истинската и единствена констатация би гласяла така: футболът в Съединените щати са спасили веселите африканци и комшиите българи. Този български отбор, който предвождаше Христо Стоичков остави зад себе си Аржентина в групата, а после би немците в четвъртфинала. Спря ги чак в борбата за финала Роберто Баджо, с два гола. Ново поколение имаха холандците с Бергкамп, Овермарс, братята Де Бур, Ван дер Сар. Не успяха да стигнат до последните четири заради Бразилия. Това беше най-добрият мач на турнира, 3:2 за Ромарио, Бебето и компания. И шведите в полуфиналите, за всяка похвала. Бролин, Хенрик Ларсон, Кенет Андерсон, Мартин Далин, Томас Равели... И на тях на пътя им застана бъдещият шампион Бразилия - 1:0.
ФИНАЛЪТ никога не е бил по-лесен за описване. Една дума: тъга. На всички се върнаха спомените за Италия и онзи сблъсък между аржентинци и немци. С разликата, че тогава поне беше видян един гол, па и от тази спорна дузпа. Възможност за някоя въздишка... Италианците и бразилците повече се плашеха какво могат да изгубят, отколкото се радваха на това което могат да спечелят. Затова шампионът го решиха дузпите. Мондиал 94 ще го помним и по този пропуснат удар от 11 метра на Роберто Баджо. Реши италианският майстор да остави техниката настрана, ослони се на силата - грешен избор - и топката излетя в синьото калифорнийско небе. Бразилия за четвърти път стана първенец на света! И никой до днес няма да я стигне по брой титли...
ЮГОСЛАВИЯ не можеше да участва в квалификациите заради санкциите на ООН.
АКО НЕ ЗНАЕТЕ
САЩ са получили организацията на Световното първенство след като тамошните футболни управители обещали да формират професионална лига - МЛС
Известната американска певица Даяна Рос се посрами на откриването на Мондиала след като успя да пропусне на празна врата от три метра.
За пръв път се случи във финал да няма голове и победителят да се решава с дузпи.
Руснакът Олег Саленко постави рекорд за брой голове в един мач. В триумфа на Русия над Камерун (6:1) бившият играч на Зенит, Динамо Киев, Рейнджърс и различни испански отбори постигна пет гола.
Диего Марадона беше изгонен от Мондиала заради допинг... (точно преди мача с България - б.р.)
Саед Ал Овайран в мача Саудитска Арабия - Белгия изкопира гола на Марадона срещу същия отбор през 1986, преминавайки цялата отбрана на белгийците и минавайки около 70 метра...
Подобрен е рекорда когато става въпрос за среден брой зрители на мач (68 991), а и общата гледаемост с 3 587 538 души на стадионите.
САЩ и Швейцария (1:1) изиграха първия мач на СП на закрито пространство. Мачът от първия кръг на груповата фаза беше в Детройт, а естествена трева е донесена от Калифорния...
Раймон Доменек, бъдещ селекционер на Франция, е арестуван в Америка, защото е препродавал билети за мача Южна Корея - Боливия
Още от 1950 в Бразилия за пръв път се случило на турнира да няма нито един отбор Великобритания
Мондиалът в Америка ще остане запомнен и с едно убийство. Колумбиецът Андрес Ескобар загина в своята родина десет дни след като си вкара автогол при загубата от домакина с 1:2. Също така, колумбийският наркокартел, на върха на мощта си, нареждал на селекционера Матурани кого да слага в отбора: "Гавирия пред Гомес, или къщата на Гомес лети във въздуха", било едно от съобщенията. И разбира се, че Ернан Гавирия на следващия ден бил титуляр...
ФАКТИ
Брой участници: 24
Брой мачове: 52
Постигнати голове: 141
Голове на мач: 2,71
Най-добър стрелец: Христо Стоичков, България и Олег Саленко, Русия с по шест гола
Най-добър играч: Ромарио, Бразилия
Обща посещаемост: 3 587 538
Посещаемост средно на мач: 68 991
По-късно тази година, Фондацията на ФК Селтик ще домакинства благотворителен мач - в който ще се завърнат някои известни фигури в "Рая" (така наричат стадиона си привържениците на клуба), заедно с редица нови лица по осветената трева - всички с намерението да наберат пари за борба с рака.
Задраскайте събота, 8 септември, 2018, в своя календар!
"Мач за рака" ще се играе на Селтик Парк в събота, 8 септември от 14 ч местно време, обещава да бъде специален ден в "Рая". Всяко набрано пени ще бъде за борещите се с рака чрез три равни благотворителни организации - Фондация ФК Селтик, Фондация Стилиян Петров и Фондация Джеймс Милнър.
Мачът ще види легендата на Селтик Стилиян Петров и халфът на Ливърпул Джеймс Милнър, които ще съберат два състава, като редица играчи вече са заявили участието си, включително Хенрик Ларсон, Любо Моравчик, Христо Стоичков, Стивън Джерард и Луис Гарсия. Ще има и още много известни лица, които ще бъдат обявени в идните месеци, от света на футбола и шоубизнеса.
"Бил съм участник в няколко благотворителни мача на Селтик Парк и всеки от тях е бил чудесно и обнадеждаващо изживяване. Привържениците никога не се провалят да застанат зад кауза и вярвам, че този ще бъде много близък до сърцата им, тъй като сме се прицелили да предизвикаме рака. Джеймс не е изпитвал магията на подкрепата на Селтик в "Рая" и му казах, че това ще е ден, който няма да забрави. Работя усилено да събера победителски отбор и, с Хенрик и Любо вече на борда, имам летящ старт! Нека просто кажем, че съм тихо уверен", заяви бившият капитан на българския национален отбор.
В перспективата да срещне своя приятел, Джеймс Милнър каза: "Чувал съм толкова много за уникалната и невероятна атмосфера на Селтик Парк и не мога да чакам да отида там. Наясно съм с благотворителната история на Селтик и е истинска чест да бъда замесен в този мач, като всички се събираме да променим борбата срещу рака. Ще имам много специален състав в този ден, така че по-добре Стилиян да се подготви!"
Изпълнителният директор на Фондация ФК Селтик Тони Хамилтън добави: "Стилиян е много специален бивш келт, обожаван от нашите привърженици, а Джеймс Милнър е звезда на Ливърпул, играещ на най-високо ниво. Много съм благодарен, че те отделиха време да партнират с техните благотворителни дружества на Фондация ФК Селтик. Според Изследване на рака Великобритания един на двама души ще бъде диагностициран с някаква форма на рак в своя живот. Това е ужасяваща статистика и ние се чувстваме много силни да опитаме да имаме положително влияние върху тези, които страдат от рак и техните семейства, чрез този мач. Каузата перфектно се вписва с благотворителната същност на нашия футболен клуб и аз имам вярата, че нашите привърженици ще застанат зад този мач, както винаги го правят."
Половин година след като окачи шпайковете на пирона, световният рекордьор в спринта Юсейн Болт ще обуе футболни бутонки. По всичко личи, че ямаецът е подписал с клуба от ЮАР Мамелъди Съндаунс - вторият клуб в треньорската кариера на Христо Стоичков. Там най-успешният български футболист си сътрудничи с култовия Путко Мафани.
В официалния профил на африканския клуб в Туитър, със снимка на Болт, пише: "Футболът вече никога няма да бъде същия".
Осемкратният олимпийски шампион Болт неколкократно е споделял за голямата си страст към футбола и желанието да се пробва в истински мачове. "Светкавицата" премина проби в немския гранд Борусия (Дортмунд) миналия март, а не крие, че е голям почитател на Манчестър Юнайтед.
31-годишната легенда в спринта е на път да осъществи още една от мечтите си в спорта и живота.
На днешния ден преди 51 години е роден най-добрият български футболист на всички времена Христо Стоичков.
Стоичков беше един от най-добрите нападатели в света в края на 20-ти век. Смята се за най-заслужил за метеоритното изкачване на българите на световната сцена, но и за главен виновник за последвалото посърване на нашите източни съседи.
Освен че е бил върховен футболист, беше и най-избухливия човек в световния футбол и играч, който непрекъснато е свързван с различни скандали.
Стоичков започва кариерата през 1984 година в ЦСКА от София, а още на следващата година участва в бой, когато със съотборника Наско Сираков в тунела напада футболиста на Левски Михайлов. Всички участници в безредиците са наказани с доживотна забрана да играят футбол, но това наказание им е премахнато седем месеца преди световното първенство в Мексико през 1986 г. (Сърбите са допуснали грешка - Наско Сираков е играч на Левски - б.р.)
Това е първото петно в биографията на Христо Стоичков...
Сензационното класиране на българите за полуфиналите на Мондиала през 1994 г в САЩ в най-голяма степен е негова заслуга. Стоичков на това Световно първенство с руснака Олег Саленко поделя първо място в класирането за стрелците, с по шест гола.
Стоичков се скарва с още един важен играч в националния отбор Емил Костадинов, а и другите футболисти не го обичат, защото искал за всичко да го питат, включително и това кой да играе за националния отбор, така че на негова сметка се пише и пропадането на българския футбол.
Най-голямата част от кариерата си Стоичков прекарва в Барселона, от 1990 до 1995 г, и от 1996 до 1998 г. С каталунския клуб е спечелил пет шампионски титли на Испания, Купата на европейските шампиони през 1992 г...
За най-добър футболист на Европа е избран през 1994 година.
Играл е и за Парма, Ал Насър, Кашива, Чикаго и Ди Си Юнайтед.
Христо Стоичков е познат и като бохем и любител на сръбския фолк, особено на Лепа Брена и Мирослав Илич, с който е голям приятел (кумове са - б.р.).
Когато по онова време го питат какво мисли за съотборника в Барселона, хърватина Горан Вучевич, казва:
"Обичам го, защото ми набавя касети на Лепа Брена"...
Туитър показа ловеца Христо Стоичков, хоби, което разгневи социалните мрежи, след като се появиха снимки от 2009 г, възстановени от Inafrika, същата компания, която на 22 март качи снимки на испанския комик Сезар Кадавал.
Ако снимките, които вдигнаха прах в Туитър дойдоха от същия сайт, който публикува и тези на Кадавал, социалната видео мрежа Вимео наля още масло в огъня, показвайки видео клип със Стоичков до зебра.
"Бившият футболист на Барселона направи интересно сафари преди дни с нашия ловец Карл Найт. Христо показа същата точност с пушката, каквато вече е демонстрирал с топката", гласеше видеото във Вимео, което вече е изтрито.
Бившият футболист е ловец от много години, според интервю направено през 2011 г за сайта "Ловен клуб" по време на панаира FICAAR. "Ловът е като живота", казва Ицо и го класифицира като спорт: "преди много години навлязох в този спорт, защото за мен, през целия си живот съм спортист, ловът е повече спорт. (...) В този спорт, поне тренирам, физическата форма е важен фактор, за да изглеждате както изглеждате се постига със спорт, а ловът изисква добра форма."
В същото интервю Стоичков добавя: "Лично за мен, не харесвам стрелбата. Харесва ми да гледам, да вървя, наслаждавам се на времето с приятели, докато ловуваме... Мога да кажа, че ловът, освен спорт, е наблюдение, изучаване, спокойствие и приятелство."
Според същия уебсайт бившият спортист има ферма в България, където практикува лов. Стоичков също признава, че харесва "ловът в Намибия, Зимбабве, Мозамбик... Харесва ми да опознавам тяхната култура, харесват ми пейзажите, харесват ми животните, които имат, а ние нямаме..." петък, 25 март 2016 г, вестник "Ел Периодико", Барселона, Испания
Ясно е, че Христо Стоичков винаги ще си остане достатъчно интересен, за да провокира и тези, които не го харесват да прочетат какво е направил или казал. Голямата "сензация", че е бил на сафари, всъщност по всичко личи се оказа една претоплена манджа с давност седем години. На какво ли не са готови някои за едно цъкане върху сайта си.
Българският
футболен съюз затвърди традицията си да прави неадекватни постъпки. На
официалната си страница Централата честити юбилея на най-голямата звезда
на българския футбол помежду другото. За най-успелия и известен
български футболист не се намери място във водещите пет новини.
А
те са: Фондация "УЕФА за децата" представя изложба на снимки в Белград,
Българският футболен съюз подписа договор за партньорство със SPORT
DEPOT, Ивелин Попов е футболист №1 на България за 2015 г, Семинар на
тема "Национално клубно лицензиране" стартира в София, България ще
участва в турнира "Kirin Cup" 2016 г.
Датите на публикациите са съответно: 6 февруари, 3 февруари, 30 януари, 28 януари и 25 януари.
Бившите
съотборници на Ицо, които управляват футбола вече 11 години,
демонстрираха "уважението" си към легендата, като поместиха честитката
си в Други новини.
С
оглед на цялостното им творчество за просперитета на най-популярния
спорт у нас, това действие не изненадва никого. Срамът е вечен!
Най-известният и успял български футболист Христо Стоичков днес празнува половинвековен юбилей!
"Камата" започва футболния си път в Хеброс (Харманли) през 1982 г. Три години по-късно става част от ЦСКА. С червената фланелка Христо изиграва 119 мача и бележи 81 гола. Става трикратен шампион на България и достига до полуфиналите на КНК. Головете му във вратата на Барселона карат Йохан Кройф да го вземе и да го направи основна фигура в своя отбор станал известен като "Дрийм тим" (Отбор мечта) през 1990 г.
Каталунците бързо издигат Стоичков в култ и му дават прякорите "футболния Христо(с)", "Матадора" и "Ел Пистолеро". Ицо става шампион на Испания пет пъти и е част от първия отбор на Барселона триумфирал на върха на Европа. В 151 мача вкарва 77 гола с екипа на барселонците. Преминава в италианския Парма през 1995 година, а след края на сезона отново се завръща в Барселона за още две години, печелейки и трофея от КНК.
От Барса "Модерния ляв" се завръща за кратко в ЦСКА, а след това носи екипите на Ал Насър, Кашива Рейсол, Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед.
За националния отбор на България дебютира през 1986 година, а приключва през 1999 година след 83 двубоя и 37 гола. Шест от тях постига на Световното първенство през 1994 г в САЩ, където извежда "лъвовете" до четвъртото място в света и бронзови медали. Голмайстор е на турнира (заедно с руснака Олег Саленко) и е избран в Идеалния отбор. През същата 1994 година става първият и засега единствен български футболист носител на Златната топка. Участва и на Евро 96 в Англия, както и на СП във Франция през 1998 г.
Христо е разпознаваем със силния си непримирим характер, огромната си скорост по крилото и кинжален ляв крак. Отличен изпълнител на пряк свободни удари и дузпи. Стоичков не се плаши да влиза в конфликт със съперници и съдии. Заради себераздаването си по терена печели уважението и на големите си критици.
За Стоичков са снимани документални филми, има песни посветени на него, но засега още няма спортен обект кръстен на негово име. С пиперливия си език той отправи послание как би искал да бъде направен негов бъдещ паметник - със златни топки. Типично в стила на Ицо.
Боготворен и отричан, луд и обичан, Христо Стоичков остава най-разпознаваемото българско име в света и успехите му остават завинаги със златни букви в историята на спорта и България.
Подобно на миналия август, когато всички около Реал (Мадрид) критикуваха испанския клуб за решението да продаде Месут Йозил, приближените до Барселона реагираха остро на продажбата на Алексис Санчес в Арсенал.
Един от най-яростните критици на сделката е Христо Стоичков.
"Заради тези, които не разбират от футбол трябва да продадем най-добрия си играч в Барса. Политиката на Барселона винаги е такава. Той е най-добрият по отношение на скорост и борбени качества. Бори се за всяка топка и играе за отбора. Обичам духа му. Решителен е и никога не чака. Напуска с високо вдигната глава", заяви Камата.
Христо Стоичков даде
интервю за сръбското издание „Наше
новине“, в което изразява желание да
бъде треньор на Цървена звезда и изтъкна,
че би говорил с Драган Джаич за работа,
ако президентът на клуба го потърси.
Славиша Стоянович
от дълго време е готвен за смяна заради
лошите резултати, както и за лошата
игра. Медиите от няколко дни спекулират
с няколко имена, а след интервюто на
Христо Стоичков за „Наше новине“, в
което фактически той също се кандидатира
за поста списъкът за потенциални нови
треньори на Звезда се увеличи с едно
голямо футболно име.
„Камата“ разкри,
че още по времето на президента Драган
Стойкович Пикси е водил разговори за
работа в Звезда, но не отхвърля възможността
да започне и в сегашния период.
„Пикси ми е приятел.
Истина е, че сме водили разговори, но до
сътрудничество не се стигна, защото той
търсеше по-опитен треньор. От тогава
доста неща се промениха. И аз съзрях. Би
било добре Джая да се сети за мен сега,
когато вече имам успехи като треньор.
Разбира се, готов съм за разговор с човек
като него. Драган знае как се прави добър
отбор и успешен клуб. Не знам дали Звезда
търси нов треньор, но мога да ви кажа,
че често съм в Белград и кой знае, може
в бъдеще да се отвори възможност да
дойда в Звезда“, споделя Стоичков.
Треньорската кариера
на Ицо започва през 2004 г, като треньор
на националния отбор на България,
задържайки се на поста до 2007 г. После за
кратко води Селта (Виго). Без работа е
до юни 2009 г, когато застава начело на
Мамелоди Сънданс от ЮАР, в който не се
задържа пълна година. След това поема
Литекс, който треньорства за година и
половина. Последният му клуб е ЦСКА
(София), но напуска преди да го изведе в
официален мач, заради финансовите
неуредици.
Легендата на българския футбол Христо Стоичков навърши 45 години! Най-успелият ни играч на зеления килим, който прослави името България пред цял свят, е роден на днешната дата през 1966 г в Пловдив. Под тепетата Ицо започва с футбола, тренирайки в Марица, за да премине през Хебър и да акостира в ЦСКА.
Стоичков играеше като крило и нападател, а поразяващата точност на левия му крак му донесе световна слава и прозвището "Камата". №8 дълги години радваше привържениците на Барселона, където е идол и до днес. В 175 мача за каталунците "Модерния ляв" заби 83 гола, ставайки европейски шампион през 1992 г. Единственият българин с това постижение досега. В богатата си кариера той носи и екипите на италианския Парма, саудитския Ал Насър, японския Кашива Рейсол и американските Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед.
Във витрината на Христо най-ценните му лични награди са Златната топка през 1994 г и Златната обувка за голмайстор на Мондиал 94 в САЩ, където се разписа шест пъти, а България завърши четвърта и взе бронзови медали. Стоичков е отбелязвал гол за всеки отбор, в който е играл. В България е двукратен голмайстор на А група - 1989 и 1990 г, като през втората година е и на Европа с 38 попадения.
С ЦСКА става шампион 3 пъти, с Барселона - 5, с Ал Насър печели КНК на Азия, с Кашива Рейсол Купата на Япония, а с Чикаго Файър Купата на САЩ. Може да се похвали и с 4 купи на България, една суперкупа и полуфинал за КНК; Суперкупа на Европа, 4 суперкупи на Испания и една купа на страната, както и със спечелването на КНК. Избиран е шест пъти за Футболист №1 на България, голмайстор е на КНК през 1989 г, получава Сребърната топка на "Франс футбол" през 1992 г, а през същата година и Сребърен Онз от "Онз Мондиал". Най-пресните му награди са от 2007 г - "Златен крак" и Най-велик футболист на България.
За националния ни отбор Стоичков изигра 83 мача в периода 1986-1999 г, в които отбеляза 37 попадения. Бенефисът му беше на стадион "Българска армия" в европейска квалификация срещу родината на футбола Англия, завършила 1:1. В негова чест за мача дойде треньорът му в първите му години в Барселона Йохан Кройф, както и откривателят му Димитър Пенев. В България Христо развива школа за таланти, подпомагайки тима на Чавдар (Етрополе).
"Камата" се пробва и в треньорския занаят, като през лятото на 2004 г пое националния отбор на България. Под негово ръководство отборът не успя да се класира на Мондиал 2006, а самият той напусна на 11 април 2007 г, за да поеме испанския клуб Селта. Половин година по-късно беше уволнен заради лошия старт на състава във втория шампионат на иберийската държава. Последната му авантюра беше начело на южноафриканския Мамелъди Съндаун, с който се бореше за титлата, но не успя да я спечели. В момента не води никой отбор.
Стоичков беше и завинаги ще си остане гениален футболист с непримирим характер и дух на голям победител. На терена Ицо беше в състояние да предаде от мотивацията и енергията си на всички. Точните му пасове и страховитите шутове от пряк свободни удари и до днес се припомнят с усмивка. "Модерния ляв" е непоколебим и в изразяването на собственото си мнение, превръщайки фразата за майката в най-популярното българско изречение по света. Стоичков винаги умее да дразни съперниците и да респектира съдиите. Може би втората му най-популярна реплика ще си остане прословутото "Айнц цу цвайн цу дрън!", преди победата над действащия световен шампион Германия с 2:1.
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ХРИСТО СТОИЧКОВ! БЪДИ ЗДРАВ И УСПЕХИ В ТРЕНЬОРСТВОТО!
2011 г едва започна, а вече имаме претендент за най-идиотско изказване в средите на футбола - думите принадлежат на супер агента Жорже Мендеш. Португалският трансферен гуру твърди, че клиентът му Кристиано Роналдо е най-добрия играч в историята на футбола. "Мисля, че това е благодарение на неговата бързина, страхотната техника и силата му във въздуха. Хората ще се съгласят с мен в бъдеще", твърди Мендеш, цитиран от "Експресо".
Всички знаем, че повечето агенти ще кажат всичко, за да привлекат внимание върху клиентите си. Потенциални спонсори, които не знаят нищо за футбола, ще видят заглавието "КР7=Най-добрия" и ще дойдат при Роналдо с празни чекове и надеждата да подпишат с него. Някои биха казали, че думите на Мендеш трябва да бъдат пренебрегнати, тъй като са само част от бизнес стратегия.
Така или иначе за неинформираните фенове на футбола и особено за по-младите е важно да се изтъкне колко налудничави са думите на агента. Дебатите около това кой е най-велик винаги пораждат спорове. До ден днешен светът е разделен относно войната Пеле или Марадона, като и двамата са в остър конфликт помежду си. В историята на най-великата игра има поне 100 футболисти, които са по-добри от Кристиано Роналдо, когато на везните мерим индивидуални способности и успех. Поради наличието на малко заснети мачове преди 1960 г, футболисти от 50-те и назад не попадат в списъка. Също така има и много други, особено южноамериканци като например Алберто Спенсър, които могат да бъдат изтъкнати като по-добри от Роналдо, но списъкът ще стане твърде голям.
Кристиано Роналдо засега не е дори в Топ 3 на португалските футболисти на всички времена, както и в Топ 100 на играчите за последните 50 години. Той държи рекорда за най-скъп трансфер с платените 97 милиона евро на Манчестър Юнайтед от Реал (Мадрид), но парите и болните амбиции на Флорентино Перес не означават, че това е най-класният играч докосвал футболната топка.
Легендата на българския футбол и Барселона Христо Стоичков за пореден път доказа неприязънта си към големия враг Реал (Мадрид), заявявайки че му се гади от този клуб. Бившият нападател на каталунците направи няколко подобни изказвания по-рано през сезона, затвърждавайки думите си и в интервю пред "Марка".
"Гади ми се като видя бялата фланелка на Реал (Мадрид). Това е Ел Класико, но не ме спира да се повторя. В крайна сметка това са само три точки", заяви Стоичков.
Българинът отказа да определи кой е по-добър футболист между Кристиано Роналдо и Лионел Меси с думите: "Португалецът е победител и има характер, но аржентинеца също е много добър футболист".
"Камата" не спести и добри думи за качествата на треньора на Реал Жозе Моуриньо. "Жозе не е лош човек, лошото е, че хората не го познават както аз. Пресата го представя по определен начин. Когато аз бях треньор на България го посетих в Лондон, а когато той дойде да води мач от Шампионската лига в моята страна, той бе у дома", заяви Ицо.
Най-известният и успял български футболист Христо Стоичков днес празнува половинвековен юбилей!
