На днешния ден - Звездното европейско коронясване в Бари

Цървена звезда на днешния ден, 29 май 1991 година беше по-добра от Олимпик от Марсилия (0:0 - 5:3 след дузпи) във финала на Купата на шампионите и се качи на европейския пиедестал. В драматичен завършек след 120 минути решаваха дузпи, които в голове превърнаха подред Просинечки, Бинич, Белодедич, Михайлович и Панчев, докато Стеван Стоянович в първата серия спаси удара на Аморос.

"Искате ли да играете както вие искате и да изгубим или ще играете както аз казвам и да спечелим Купата на шампионите", сега вече е легендарна фраза, която треньорът на Цървена звезда Любомир Люпко Петрович е изрекъл две седмици преди финала на Купата на шампионите в Бари. Наясно, че е изминат дълъг път и е по-важно от всичко да се качи на стълбичката на победителите, чудесният треньор изненада всички с поставката на игра на "нула", предвиждайки, че най-големият сръбски клуб ще има най-големи шансове да спечели купата, ако се стигне до рулетката на дузпите. И всичко познал.

Цървена звезда дотогава е пленила с игра, имала големи майстори в Деян Савичевич, Роберт Просинечки, Дарко Панчев и останалите играчи с чудесна офанзивна мощ. Обаче, Люпко оценил всички предимства и недостатъци на своя отбор, силата на Олимпик в "триъгълника" Уодъл-Пеле-Папен и решил да попречи на вкарването на топката зад последната линия на отбраната.

В първите 15-ина минути Звезда успявала и да заплаши, междувременно, след шута на Бинич главно Олимпик опитвал да намери пукнатина в отбраната на Звезда, но Белодедич и Найдоски, с помощта на остатъка от отбора играли защитно без грешка. Колко е бил твърдоглав треньорът на французите Раймонд Гьоталс около Драган Стойкович свидетелстват и последните 10 минути на продълженията, когато пратил петата звезда на Звезда на терена. Пикси създал две сериозни възможности за Олимпик, но за щастие е останало и след 120 минути 0:0.

Решението е взето след изпълнение на дузпи. Просинечки опъна мрежата на Олмета с полувисок удар вдясно, а още в първата серия Стоянович със скок вдясно спаси удара на Мануел Аморос. Ще се окаже, че това е решаващо. Подред вкарват Бинич (също като Просинечки), Бернар Казони (отмерено, в дясната малка мрежа), Белодедич (по земя, в левия ъгъл), Папен (същата посока, малко по-високо и по-силно отколкото Белодедич), Михайлович (долу дясно, след като изкопа прилично количество земя) и Мозер (елегантно в десния ъгъл).

Възможност за триумф имаше Дарко Панчев, носителят на Златната обувка стреля близо до средата на вратата, но шутира силно и хвана Олмета в крачка, достатъчно за най-голямата радост в историята на клуба. Двадесет хиляди привърженици на стадион "Свети Никола" и милиони в Сърбия и света получиха най-хубавия подарък. Ще остане запомнено, че в Бари на 29 май 1991 година Цървена звезда се качи на върха на Европа против Олимпик от Марсилия 0:0 - 5:3 след дузпи, успешно завършвайки един петгодишен проект.

Цървена звезда - Олимпик 0:0 - дузпи 5:3

Цървена звезда: Стоянович, Югович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Михайлович, Панчев, Савичевич (85 мин - Стошич), Бинич

Треньор: Любомир Петрович

Олимпик Марсилия: Олмета, Аморос, Ди Меко (111 - Стойкович), Боли, Мозер, Жермен, Казони, Уодъл, Папен, Пеле, Фурние (72 мин - Веркрис)

Треньор: Раймонд Гьоталс

Стадион: "Свети Никола", Бари
Зрители: 56 000
Съдия: Тулио Ланезе (Италия)

Пътят до Бари - скок през "скакалците" до славата

Цървена звезда до трофея в Купата на шампионите стигна без загуба. Малцина очакваха след ремито с Грасхопърс в Белград (1:1), че югославският шампион в този сезон ще достигне върха. Кьозле тушира Маракана, а само Бинич успя да матира Брунер в мач в който Звезда не блестя, но изпусна няколко добри възможности.

Цървена звезда - Грасхопърс 1:1 (1:1)

0:1 Кьозле (17 мин)
1:1 Бинич (44)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович (80 мин - Шабанаджович), Марович, Югович, Белодедич, Василийевич, Просинечки, Стошич, Панчев, Савичевич, Бинич

Грасхопърс: Брунер, Майер, Гемперле, Грен, Колер, Гретарсон, Видеркер, Сутер, Кьозле (85 мин - Вега), Бикел, Де Висенте

Треньор: Отмар Хитцфелд

Белград, 19 септември 1990
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 60 000
Съдия: Карло Лонги (Италия)

От грешките се учи, в работата е спасението. И това е максимата, която треньорът Люпко Петрович насади на всички, особено на играчите на които промени манталитета ден след ден. Вместо години, които са изяли "скакалците", привържениците на Цървена звезда гледаха брутално газене на "скакалците" от Швейцария. Дарко Панчев с гол, а и с две предизвикани дузпи, които реализира Просинечки, а след това и с атака, която завърши Душко Радинович беше локомотивът, който повлече влака на Звезда до победата с 4:1 и класиране във втория кръг.

Грасхопърс - Цървена звезда 1:4 (0:1)

0:1 Панчев (12 мин)
0:2 Просинечки (48 - дузпа)
0:3 Радинович (59)
1:3 Кьозле (62 - дузпа)
1:4 Просинечки (84 - дузпа)

Грасхопърс: Брунер, Майер, Гемперле, Грен, Колер, Гретарсон, Щрудел, Сутер, Кьозле (70 - Хаслер), Бикел (60 мин - Сфорца), Де Висенте

Треньор: Отмар Хитцфелд

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Василийевич, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Стошич, Панчев, Савичевич (56 мин - Югович), Бинич

Цюрих, 3 октомври 1990
Стадион: Хардтрум
Зрители: 28 000
Съдия: Жозе Сантош (Португалия)

Глазгоу Рейнджърс беше противник във втория кръг. Шотландците през лятото направиха "дрийм тим" от английски, шотландски и холандски национали и имаха големи амбиции. Обаче, на пълната Маракана и без контузения Деян Савичевич, югославският отбор игра майсторски, победи с убедителното 3:0. Радинович с гол в ранната фаза на мача донесе сигурност, Просинечки и Панчев в продължението запечатаха съдбата на "рейнджърите".

Цървена звезда - Глазгоу Рейнджърс 3:0 (1:0)

1:0 Радинович (8 мин)
2:0 Просинечки (66)
3:0 Панчев (74)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Стошич, Панчев, Югович (89 мин - Момчилович), Бинич

Глазгоу Рейнджърс: Уудс, Стивънс, Мънро, Гоф, Спакман, Браун, Стивън, Фергюсън, Уолтърс, Джонстън, Хуистра (73 мин - МакКойст)

Треньор: Греъм Сунес

Белград, 24 октомври 1990
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 80 000
Съдия: Жоел Киню (Франция)

Знаеха в Лютице Богдан какъв пъкъл ги чака на "Айброкс" в реванша без оглед на преднината от 3:0. Петрович предвиди, че шотландците ще се откажат от игра и с дълги топки с повече нападатели ще опитат да настигнат изоставането. Мъдро подсили последната линия с петима играчи, като Белодедич игра либеро. И контузията на вратаря Стоянович не разклати белградския отбор, когато през второто полувреме Панчев постигна майсторски гол всичко беше решено. "Рейнджърите" успяха само да изравнят.

Глазгоу Рейнджърс - Цървена звезда 1:1 (0:0)

0:1 Панчев (53 мин)
1:1 МакКойст (79)

Глазгоу Рейнджърс: Уудс, Стивънс, Мънро, Гоф, Спакман (57 - Нисбет), Браун, Стивън, Додс (46 мин - Робъртсън), МакКойст, Хейтли, Уолтърс

Треньор: Греъм Сунес

Цървена звезда: Стоянович (46 мин - Калуджерович), Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Стошич, Панчев, Югович (89 - Юрич), Бинич

Глазгоу, 7 ноември 1990
Стадион: Айброкс
Зрители: 25 000
Съдия: Бо Карлсон (Швеция)

Звезда презимува, управата доведе Синиша Михайлович с рекорден трансфер, а клубът основно се подготвяше за четвъртфиналните двубои с Динамо от Дрезден, тогава изключително силен клуб от Източна Германия. Звезда изстреля три снаряда в мрежата на Кьолер и с убедителна победа с 3:0 трасира пътя в полуфинала. Просинечки и Бинич още до полувремето донесоха добра преднина, която увеличи Деян Савичевич.

Цървена звезда - Динамо Дрезден 3:0 (2:0)

1:0 Просинечки (22 мин)
2:0 Бинич (43)
3:0 Савичевич (57)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Михайлович, Просинечки, Югович, Панчев (89 мин - Стошич), Савичевич, Бинич

Динамо Дрезден: Кьолер, Шьослер, Либерам, Траутман, Бютнер, Керн (49 мин - Вагенхаус), Щюбнер (75 - Алиеви), Хауптман, Ратке, Рьослер, Гючов

Треньор: Райнхард Хефнер

Белград, 6 март 1991
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 80 000
Съдия: Алексей Спирин (Русия)

Цървена звезда повишаваше нивото на формата, играеше модерно, бързо и ефикасно, но реваншът в Дрезден започна с гол на Гючов. Нервността продължи кратко, защото югославският отбор бързо пое нещата в свои ръце, редуваха се възможности, а обратът бе видян едва след почивката когато Савичевич и Панчев завършиха хубави атаки. Привържениците на Динамо правиха безредици, така че съдията Аладрен в 79-ата минута прекъсна трайно мача, който по-късно беше регистриран служебно 3:0.

Динамо Дрезден - Цървена звезда 1:2 (1:0) - прекъснат в 79 минута

1:0 Гючов (2 мин - дузпа)
1:1 Савичевич (52)
1:2 Панчев (69)

Динамо Дрезден: Кьолер, Шьослер, Либерам, Траутман, Бютнер, Хауптман, Щюбнер, Пилц, Шолц, Рьослер (56 мин - Минге), Гючов (56 - Алиеви)


Треньор: Райнхард Хефнер

Цървена звезда: Стоянович, Радинович (70 мин - Марович), Михайлович (75 - Стошич), Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Югович, Панчев, Савичевич, Бинич

Дрезден, 20 март 1991
Стадион: Рудолф Харбиг
Зрители: 15 000
Съдия: Емилио Сориано Аладрен (Испания)
Мачът е регистриран служебно 3:0 за Цървена звезда

Байерн през този сезон беше сочен за един от трите най-големи фаворита за спечелване на Купата на шампионите. Обаче, Цървена звезда в най-добрия мач през този сезон прекъсна серията на баварците от 43 поредни европейски мача без загуба в Мюнхен и с голове на Панчев и Савичевич победи с 2:1. В първия мач от полуфиналите по-добре започнаха немците, защото поведоха чрез Волфарт, но всичко останало беше под знака на белградския състав. Майсторски водени от пейката, асовете на Звезда с игра съсипаха противника и е жалко, че не победиха по-убедително.

Байерн - Цървена звезда 1:2 (1:1)

1:0 Волфарт (34 мин)
1:1 Панчев (45)
1:2 Савичевич (70)

Байерн: Ауман, Ройтер, Пфлюглер, Колер, Аугенталер, Ефенберг, Бендер (78 мин - Щрунц), Швабъл, Волфарт, Тон (78 - Циге), Б. Лаудруп

Треньор: Юп Хайнкес

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Югович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Михайлович (88 мин - Стошич), Панчев, Савичевич, Бинич (89 - Тошич)

Мюнхен, 10 април 1991
Стадион: Олимпийски
Зрители: 65 000
Съдия: Хуберт Форстингер (Австрия)

Люпко Петрович с право се страхуваше преди реванша в Белград, непрекъснато повтаряйки че "немците са немци", че няма да се предадат и че Звезда на препълнената "Маракана" трябва да надмине изданието от Мюнхен, ако иска финал. И белградският отбор блестя, с гол на Михайлович водеше през първото полувреме, от ексхибиционизъм и желание за самоизтъкване не довърши надиграния противник. Наказанието бързо последва, Аугенталер и Бендер направиха обрат след почивката. Последва най-драматичният завършек на мач в историята, на енергията на публиката, с помощ на късмета "небето се отвори". След центриране на Михайлович, непохватна намеса на Аугенталер, някаква друга сила водеше топката над шокирания Ауман в мрежата за 2:2 и класиране за историческия финал с Олимпик.

Цървена звезда - Байерн 2:2 (1:0)

1:0 Михайлович (25 мин)
1:1 Аугенталер (62)
1:2 Бендер (66)
2:2 Аугенталер (89 - автогол)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Югович, Просинечки, Михайлович, Панчев (89 мин - Стошич), Савичевич, Бинич (89 - Момчилович)

Байерн: Ауман, Швабъл, Бендер, Грахамер, Аугенталер, Ефенберг, Щрунц, Ройтер, Волфарт, Тон, Б. Лаудруп

Белград, 24 април 1991
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 80 000
Съдия: Бруно Галер (Швейцария)

Стара история за Олд Фирм

Селтик в последните години е доминиращ в дуелите с най-големия противник, когото през септември победи лесно във Висшата лига, а за разлика от Рейнджърс не трябва да мисли и за последния кръг на Лига Европа.

Това ще е истински десерт за любителите на футбола, особено на шотландския, който изобилства с мъжка борба, двустранна мотивираност и съперничество, което трудно може да се намери където и да е по света. Религиозно, социално, традиционно разделение... Всичко е казано когато става дума за Старата фирма. Затова винаги е атрактивно, дори и когато шотландските клубове се мъчат в Европа - което през този сезон не е случая. Селтик се пребори за класиране напред в Лига Европа в конкуренцията на Клуж, Лацио и Рен, а Рейнджърс е лидер в Група G пред Порто, Йънг Бойс и Фейенорд, но още не е сигурен дали ще премине напред, макар че направи някои много добри мачове.

"Детелините" спечелиха предходните три издания на Купата на Лигата - тогава съперници им бяха Абърдийн (два пъти) и Мъдъруел. Рейнджърс не е виждал финал още от сезон 2010/11, когато беше по-добър точно от своя най-лют противник, и то след продължения (след 90 минути беше 1:1). Но, рейнджърите на Стивън Джерард са рекордьори в този турнир с 27 трофея, срещу 18 на Селтик, което винаги им дава допълнителен вятър в платната.

След 16 кръга в шотландската Висша лига Селтик е две точки пред омразните комшии, които се спънаха в гостуването на Абърдийн и пропуснаха възможността да държат крачка. За пръв път откакто бе изхвърлен от елита Рейнджърс е конкурентен на Селтик (през миналия сезон се държа добре, но накрая "детелините" все пак доминираха). Това е още една причина заради която тук нито един изход не трябва да се отписва. От друга страна, момчетата на Нийл Ленън празнуваха през септември на Айброкс; обаче, в предходните шест междуособни сблъсъка излизаха единици, и то главно с малко попадения. Разбира се, сега такъв знак трябва да се схване много условно, с оглед на факта, че финалът се играе на неутралния Хемпдън Парк.

За разлика от своя колега Ленън има доста проблеми с травми, така в този мач няма да може да разчита на полузащитниците Мохамед Елюнуси, Джони Хейс и Даниел Арзани, както и на защитниците Йоза Шимунович,  Хатем Абд Елхамед и Боли Болинголи. Селтик има на разположение достатъчен брой чудесни играчи, така че сме сигурни, че ще замести всички кадрови липси.

Може би е на страната на "зелено-белите" това, че все пак не трябва да размислят за продължението на европейската авантюра, така че за нюанс са по-спокойни, но това не значи, че който и да е участник в този сблъсък може да приеме мача лековато, напротив. Заради скорошните победи, както и много по-добрият баланс в междуособните дуели изиграни през последните сезони, предимството е на страната на Селтик.

Хубав жест на израелците по време на химна

Израел вчера в последния кръг на Лигата на нациите изгуби от Шотландия с 2:3 и така предаде на шотландците първото място в групата и класирането в ниво В.

Но въпреки че загубиха, израелците получиха симпатиите на целия стадион, а и световната общественост, заради хубав жест преди мача. За израелците националното знаме и химна са от неизмерима важност и много рядко не отдават почит към своите символи, но вчера в тази история се намеси висша сила.

Докато техният химн започваше израелците разбраха, че на децата, които изведоха на терена им е студено в прохладния Глазгоу и свалиха горнищата на анцузите си и ги загърнаха с тях.

Децата гледаха с усмивка около себе си, а публиката ги награди с аплодисменти.

On a chilly night in Glasgow, Israel players made sure the mascots were warm. pic.twitter.com/DdEr42j3V2

— ESPN FC (@ESPNFC) 20 ноември 2018 г.

Стилиян Петров и Стоичков срещу Милнър в "Мач за рака" на стадиона на Селтик

По-късно тази година, Фондацията на ФК Селтик ще домакинства благотворителен мач - в който ще се завърнат някои известни фигури в "Рая" (така наричат стадиона си привържениците на клуба), заедно с редица нови лица по осветената трева - всички с намерението да наберат пари за борба с рака.

Задраскайте събота, 8 септември, 2018, в своя календар!

"Мач за рака" ще се играе на Селтик Парк в събота, 8 септември от 14 ч местно време, обещава да бъде специален ден в "Рая". Всяко набрано пени ще бъде за борещите се с рака чрез три равни благотворителни организации - Фондация ФК Селтик, Фондация Стилиян Петров и Фондация Джеймс Милнър.

Мачът ще види легендата на Селтик Стилиян Петров и халфът на Ливърпул Джеймс Милнър, които ще съберат два състава, като редица играчи вече са заявили участието си, включително Хенрик Ларсон, Любо Моравчик, Христо Стоичков, Стивън Джерард и Луис Гарсия. Ще има и още много известни лица, които ще бъдат обявени в идните месеци, от света на футбола и шоубизнеса.

"Бил съм участник в няколко благотворителни мача на Селтик Парк и всеки от тях е бил чудесно и обнадеждаващо изживяване. Привържениците никога не се провалят да застанат зад кауза и вярвам, че този ще бъде много близък до сърцата им, тъй като сме се прицелили да предизвикаме рака. Джеймс не е изпитвал магията на подкрепата на Селтик в "Рая" и му казах, че това ще е ден, който няма да забрави. Работя усилено да събера победителски отбор и, с Хенрик и Любо вече на борда, имам летящ старт! Нека просто кажем, че съм тихо уверен", заяви бившият капитан на българския национален отбор.

В перспективата да срещне своя приятел, Джеймс Милнър каза: "Чувал съм толкова много за уникалната и невероятна атмосфера на Селтик Парк и не мога да чакам да отида там. Наясно съм с благотворителната история на Селтик и е истинска чест да бъда замесен в този мач, като всички се събираме да променим борбата срещу рака. Ще имам много специален състав в този ден, така че по-добре Стилиян да се подготви!"

Изпълнителният директор на Фондация ФК Селтик Тони Хамилтън добави: "Стилиян е много специален бивш келт, обожаван от нашите привърженици, а Джеймс Милнър е звезда на Ливърпул, играещ на най-високо ниво. Много съм благодарен, че те отделиха време да партнират с техните благотворителни дружества на Фондация ФК Селтик. Според Изследване на рака Великобритания един на двама души ще бъде диагностициран с някаква форма на рак в своя живот. Това е ужасяваща статистика и ние се чувстваме много силни да опитаме да имаме положително влияние върху тези, които страдат от рак и техните семейства, чрез този мач. Каузата перфектно се вписва с благотворителната същност на нашия футболен клуб и аз имам вярата, че нашите привърженици ще застанат зад този мач, както винаги го правят."

Селтик е основан преди 130 г на днешния ден

"Ще бъде създаден футболен клуб за хората, които обслужват масите за вечеря, за децата и за безработните."

Преди 130 години на днешния ден, на 6 ноември 1887 година, се състояла среща в църквата Св. Мери на улица Ийст Роуз, Калтън, на която формално е създаден Футболен клуб Селтик.

Има много забележителни дати около създаването на Футболен клуб Селтик, от 12 февруари 1887 когато Хибърниън бие Дъмбартън с 2:1 на финала за шотландската купа до 21 август 1888 когато новоизлюпеният клуб официално е регистриран в ШФА.

Между тези дати, които са разделени от 555 дни, има редица исторически събития, които са решаващи в календара на Селтик - например 28 май 1888 когато новият клуб, блестящ в своите бели тениски със зелени яки и келтски кръст на гърдите подкрепен от Пенман Брос от Бриджтън, излязъл на терена за пръв път и победил Рейнджърс с 5:2, а Нийл МакКалъм вкарал първия гол в историята на Селтик.

Други бележити дати били:

Април 1887:
Клайд играл срещу Дънди Харп на Бароуфийлд Парк, Бриджтън, и публика от 4000 зрители събрала пари за Вечерята на бедните деца в училище Сакред Харт. Мачът, уреден от Брат Уолфрид, без съмнение ще накара свещеникът да си припомни за речта на Джон МакФадън от 12 февруари (виж по-долу).

Май 1887:
Носителите на Купа Глазгоу Чарити Рентън играли срещу носителите на Купата на Шотландия Хибс за Купата Ийст Енд Чарити когато масивните 12 000 дошли на Бароуфийлд. Мачът завършил наравно и преиграване било насрочено за август.

13 ноември 1887:
Комитетът дал под наем шест акра земя на улица Далмарнък (Спрингфийлд Роуд, където са нови апартаменти) и работа веднага започнала върху това което ще стане един от най-красивите стадиони в страната по това време.

19 януари 1888:
Първата генерална месечна среща била проведена пред оживена публика в Св. Мери, където е докладвано, че теренът е завършен и през тази седмица трябва да започне работата по трибуните.

8 май 1888:
Това е датата на първия мач игран на Селтик Парк когато публика от 5000 човека дошла за двубоя между Хибърниън и Коулеърс. Дори преди всичко това, през септември 1886, Хибс дошли в Глазгоу да играят срещу Св. Питър от Партик в мач на Гленгари Парк в Бриджстън.
 
Паркът е наименуван по регион в който се установили католическите планинци и наистина бил домакинският терен на първия младежки отбор на Колумбия, формиран от Брат Уолфрид. Хиляда плащащи клиенти подкрепиха касите на Св. Мери за Вечерята на бедните деца.

Но решаващата дата във всичко това бил 6 ноември 1887 г, неделя, преди точно 130 години, тогава представители на висшите ешелони на ирландската общност в Глазгоу, повечето от които били свидетели на речта на Джон МакФадън през февруари, се събрали в църквата Св. Мери.

Органи като Общество Св. Винсънт де Пол, Католическият съюз, Ирландските лесовъди, Хоум Говърнмент Бранч на Обединената ирландска лига, Асоциацията Св. Алойзиъс и Ирландската национална лига както и местните Пени Сейвинг Банк и Общество за тотално въздържание присъствали по някакъв начин, но основната цел била формирането на футболен отбор за набиране на пари за Кухните за супа в Западния край.

На 12 февруари в празнувания в църквата Св. Мери на улица Ийст Роуз в Калтън след мач организиран за отбора от Единбург от ирландците в Глазгоу, секретарят на Хибърниън Джон МакФадън призовал своите сънародници в Западна Шотландия да създадат свой собствен отбор.

Те, заедно с Брат Уолфрид и неговият помощник Брат Доротеъс, са вдъхновени от призивите на Джон МакФадън и свещеник-марсист предвидили ползите да имат отбор, който да представя общността И да събира пари за бедните.

Освен Хибърниън и гореспоменатите Св. Питър и Дънди Харп, четири други клуба с ирландска принадлежност взели участие през този сезон в шотландската купа - Ерин Роувърс, Карфин Шамрок, Броксбърн Шамрок и Вейл от Левън Хибс.

Отборът от Единбург стоял с глава над всички други, изглеждал недосегаем, така че МакФадън трудно можел да си представи че неговото предложение ще доведе до формиране на отбор, който ще стане най-големият между всички тях.

Джон Глас председателства заседанието преди 130 години и Футболен и атлетически клуб Селтик формално е създаден.

От тази историческа среща е създаден и първият комитет на Селтик със следните членове:

Почетен президент: Д-р Джон Конуей
Президент: Джон Глас
Секретар: Джон О`Хара
Касиер: Хю Дарнок
Секретар за мачове: Уили Малей
Комитет: Джоузеф Нелис, Том Малей, Майкъл Каирнс, Джо Шонеси, Пат Уелш, Даниел Молой, Дейвид Мейклеъм, Джон МакДоналд, Уилям МакКилъп, Джон МакЛафлин и Джоузеф МакГроари

След малко бурни срещи между енориите на Св. Мери, Св. Андрю и Св. Алфонсъс в месеците преди историческия 6-ти ноември, речта на Джон МакФадън най-накрая се материализира - основно благодарение на предвидливостта и разсъдливостта на комитетския член Джон МакЛафлин който при ставането на клуба компания с ограничена отговорност през 1897 става първият президент на Селтик - шотландският футбол никога повече няма да бъде същият.

Как Партизан повлия на историята на музиката

Сър Джеймс Макмилан е признат шотландски композитор. И привърженик на Селтик. И бил тъжен в глазгоуската вечер през 1989 година. Вдъхновен от правилото за гол на чужд терен написал композиция. Ето как Сладжан Шчепович повлиял на класическата музика.

Нощта в която футболните богове се обединят и ви нанесат болка, може да е трагичен опит. Но, сър Джеймс Макмилан в тази болка и трагедия намерил извор на вдъхновение.

Неговият отбор отпаднал, но той решил - ще напиша композиция за пиано за това!

"Най-необичайното дело което съм написал е онова за което ме вдъхнови загубата на Селтик от Партизан за Купата на носители на национални купи през 1989 година. Това дело се нарича "Берзеркин" и главната тема е напразно похабената енергия. Смятам че това е, много вероятно, единственият концерт за пиано написан някога в историята на музиката, който е вдъхновен от  футбола и правилото за гол като гост", разказва 58-годишният Макмилан за шотландската редакция на Би Би Си.

По времето когато неговият отбор е преживял нещастието Макмилан е бил на 30 години.

Това е тази композиция:

Какво се е случило в тази глазгоуска нощ, която е хвърлила Макмилан в отчаяние, но и пробудила съзидателния дух?

Случил се е белградският Партизан.

Това е онзи известен мач с чак 9 гола. Селтик победил с 5:4, но недостатъчно за класиране, защото Партизан в първия мач в Мостар (не е играл в Белград заради наказание) се наложил с 2:1. Имал в ръцете си Селтик резултат, който го водил в следващия кръг, но Сладжан Шчепович две минути преди края на мача в Глазгоу постигнал гол, който донесъл голяма радост на "черно-белите".

"Парния валяк" още на старта на турнира получил изключително труден противник и не бил фаворит. Тази роля е приписана на някогашния първенец на Европа - Селтик. Перспективният отбор на "черно-белите" пред себе си имал опитен шотландски представител, а допълнителен проблем за четата на Иван Голац представлявал фактът, че белградчани заради наказание не могат да играят на стадион ЮНА.

Решението е взето "зелено-белите" да бъдат посрещнати в Мостар, на стадиона на Вележ.

По разквасения и тежък терен "черно-белите" победили с 2:1. Горан Милойевич и Милан Джурджевич били голмайстори за Партизан, докато единственият гол за островитяните постигнал Майк Галоуей.

Този мач е изигран на 12 септември. Точно 15 дни по-късно Партизан гостува на Селтик парк. В тази прохладна глазгоуска вечер, повече от 50 000 привърженици имаха възможност на стадиона на шотландския великан да гледат спектакъл, един от най-интересните в историята на турнирите на УЕФА.

От една страна е бил супер разположеният полски национал Дариуш "Джеки" Джекановски, който вкарал четири гола на белградчаните, а от другата страна разположен и разгърмял се "валяк". В първото полувреме са видени само два гола, от девет колкото са постигнати тази вечер.

Будимир Вуячич дава преднина на Партизан в самото начало, а в средата на полувремето Джекановски изравнява.

А, тогава е започнало шоуто...

Головете се редили като на лента. Още не се било тръгнало от центъра за второто полувреме, а разиграният поляк отново вкарал, за продължения. Още един защитник на Партизан успява да се докопа до списъка с голмайсторите. Александър Джорджевич само три минути след първото повеждане на Селтик успешно завършва контра и изравнява.

Полякът е подготвил нова изненада за Горан Пандурович, но Джуровски отново връща удара.

Празнуването на привържениците на Партизан още не е стихнало когато Анди Уокър носи нова радост на "зелено-белите" - 4:3. Следва период от "чак" 15 минути без голове, а тогава Джекановски предизвиква лавина въодушевление в домакинските запалянковци. Селтик имал резултат за следващия кръг - 5:3. Партизан бил на колене...

"А, сега за Партизан и секундите са важни... Хвърлена топка към Спасич. Той я поема на позиция ляво крило. Последен шанс за Партизан... Центрирана топка. Милко Джуровски я връща в центъра... шанс, шанс. ГОЛ! ГОЛ! ГОЛ! Шчепович! Браво Партизан с лъвско сърце!", са били думите на легендарния радио репортер Йордан Иванович, който пренася атаката на Партизан за крайното 5:4.

Партизан: Пандурович - Станойкович, Спасич - Миланич, Петрич, Вуячич - Джорджевич, Милойевич, Шчепович, Джуровски и Богданович

Стилиян Петров даде тон на голеада в благотворителен мач на легенди на Селтик

Селтик е клуб като никой друг и това беше препотвърдено когато 60 000 привърженици посетиха благотворителен мач. Това беше най-многобройната публика в шотландския футбол за този сезон и щедростта на верните на "детелините" ще направи голяма промяна в живота на хиляди хора в местното общество и по света.

Нетната печалба от мача ще подкрепи чудесната работа на Фондацията на ФК Селтик. Част от средствата ще бъдат за разширение на съществуващите проекти като получилия награда "Възможността има значение" - насочен към деца и млади хора, които живеят със Синдрома на Даун или аутизъм. Ще подпомогне и грижите за хората с деменция, разрушително заболяване което за съжаление е близо до всеки дом.

На глобално ниво, парите събрани от мача ще подпомогнат кампанията "67 кухни" на Фондацията. Това ще помогне за построяването на 67 училищни кухни за деца в развиващия се свят и за изпращане на най-необходими хранителни продукти в Южен Судан и Сирия.

Да се помага на хората в нужда е основополагащ принцип в Селтик което се доказа с такова събитие, че остава в сърцевината на клуба. Това е концепция подкрепена от всеки в клуба, включително и играчите, затова част от любимците в миналото бяха щастливи да се завърнат за случая.

Фигури като Стилиян Петров, Хенрик Ларсон, Любо Моравчик, Нийл Ленън, Артур Боруц, Джон Хартсън, Том Бойд, Джеки МакНамара и Дариуш Джиекановски отново стъпиха на Селтик Парк. Сред звездите подкрепящи Селтик бяха Мартин Компстън, Рос МакКол, Джани Капалди и Джон Хигинс.

Всеки участващ получи чудесно приемане, без изненада, най-шумната подкрепа беше резервирана за Ларсон и Моравчик, двама от най-великите в историята на Селтик. Шведската сензация върна годините назад с хеттрик през първото полувреме, а словашкият магьосник също се разписа, но през втората част. Начало на голеадата даде бившият капитан на българския национален отбор Стилиян Петров в 11-ата минута с хубав прехвърлящ удар.

Настоящият капитан на клуба Скот Браун и Крис Комънс също взеха участие в мача, като беше специален момент за Крис и семейството му, тъй като това беше последното му излизане на терена след шест и половина години вярна служба. Той също се записа сред голмайсторите. Крайният резултат беше 5:2 за Героите на Хенрик, но истинският победител беше благотворителността.

Имаше карнавална атмосфера на стадиона далеч преди първия сигнал, тъй като привържениците се наслаждаваха на четвъртия требъл в клубната история, постигнат само 24 часа по-рано след драматичен успех за Купата на Шотландия над Абърдийн.

Брендън Роджърс и неговия щаб, заедно с четирима от Непобедимите - капитанът Скот Браун, Лей Грифитс, Киърън Тиерни и Патрик Робъртс - направиха парад с трите купи преди да започне хуманитарния мач.

С него завърши паметна седмица за клуба, след като Лъвовете от Лисабон бяха почетени по случай 50 години от спечелването на Купата на европейските шампиони със серия от събития, кулминирали в четвъртък вечер с вечеря, която събра значителна сума за Фондацията на Селтик.

Героите на Хенрик - Легендите на Любо 5:2

1:0 Петров (11 минута)
2:0 Ларсон (21)
2:1 Комънс (27)
3:1 Братбак (33)
4:1 Ларсон (35)
5:1 Ларсон (45)
5:2 Моравчик (65)

Героите на Ларсон

Мениджър: Бобо Балде

Състав: Артур Боруц, Раб Дъглас, Том Бойд, Джеки МакНамара, Джоос Валгаерен, Марк Рипер, Джон Хюз, Дидие Агате, Алън Томпсън, Скот Браун, Саймън Донъли, Крис Комънс, Нийл Ленън, Стилиян Петров, Хенрик Ларсон, Харалд Братбак, Джон Хартсън, Мартин Компстън, Тони Къран, Скот Рийд, Кевин Гътри, Тейлър Флин

Легендите на Любо

Мениджър: Мортен Вигхорст

Състав: Магнус Хедман, Бари Джон Кор, Стефан Махе, Енрико Анони, Том МакКинли, Алън Стъбс, Стан Варга, Стивън Крейни, Момо Сила, Скот Браун, Крис Комънс, Боби Пета, Любо Моравчик, Видар Рисет, Дариуш Джиекановски, Томи Джонсън, Марк Бърчил, Джерард Милър, Джани Капалди, Рос МакКол, Джон Хигинс, Мартин Браун